Archive for август, 2012

авг. 28 2012

Йонийските острови: Кефалония

В последните седмици неволно започнахме една поредица за Йонийските острови. Днес наред е Вили, която ще ни разкаже за Кефалония

Приятно четене:

 

Йонийските острови: Кефалония

🙂  Ах, този симпатяга Митко, дето преди няколко дена колоритно описа лодкеното си пътешествие край Лефкада и Кефалония… И ми припомни моето собствено приключение преди… хм, кога минаха три години бе?!
И гледам аз – маалее, не съм си довършила разказа за Йонийските острови. Ауу… засрамих се… Честно!
Коой ме знае накъде ме е отвял вятърът, след като съм пуснала епизода за Лефкада, та Кефалония и Закинтос са паднали в канала. Ми, сорри, много хем…
Но пък нали има един лаф „По-добре късно, отколкото никога“ 😉

Остров Кефалония

Може би с течение на времето най-лудите моменти да са ми поизбледнели, но тъкмо и няма страстно да се юрвам в най-най-подробности 😉    И географско-историческа справка също няма да давам, понеже има в Интернет – спомням си, че аз от там бях почерпила нужната ми информация, непосредствено преди да тръгна.
И, като си помисля, че наближават популярните, тъй наречени „септемврийски празници“, през които масово българите побягват за 3-4-5 дена към близката чужбина – Истанбул, Македония, Халкидики, Тасос, пък може би и към нЕкои други гръцки острови… Т.е. нещо от това, което ще напиша, може и да е от малко полза някому 🙂

До Кефалония се стига със самолет (каца в Агростоли, столицата), или по море.

Ако си спомняте, в   http://patepis.com/?p=11285    аз се метнах на ферибота от малкото градче Василики, някъде в южния край на остров Лефкада.
Помня, че час и 20 минути ми се сториха доста дълго пътуване за някакви си 20 км между двата острова. Но пък не беше много скучно – сигурно 5-6 минути, след като тръгна фериботът, три делфина изведнъж изскокнаха из морето край кораба, направиха по два-три пируета над водата и спринтираха, хем някакси като по повърхността, към вътрешността на залива, който ние напускахме. Всички по палубата на мига се бяхме наредили край перилата, изненадани и очаровани от това представление. За съжаление не успях да им направя ни една свястна снимка. Напразно се кьорих следващия половин час из морето – тц, други делфинчета не се явиха.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - бавно и славно го приближаваме :)

Пристигаме към 18ч. и нещо.
Стоя на горната палуба и гледам как завивайки полека край скалите, корабът съвсем намяла ход и бавно прекосява малкия залив. По радиоуредбата обявяват:

Фискардо

 

Пристанище Фискардо, Гърция

Пристанище Фискардо

 

Не знам какво е Фискардо. Мислех, че е град. Или градче. Ама абсурд, та то са само няколко къщи. Село? Не, не. И на село няма вид. Ох, гръцка работа.
Любопитно ми е как ще успее ферито да се паркира до малкия кей, обаче става изненадващо лесно. За нула време от долната палуба се изсипват три-четирите автобуса с туристи и десетината коли и, докато се озърне човек и цъкне няколко снимки, всички возила за нула време – въз по пътя и – нанякъде зад хълма. В настъпилата тишина се чува само леко подпляскване в кея.
По това време на годината (около 20.09.) явно към 18:30 вече денят си отива. На всичкото отгоре, докато бях на кораба, едни сивкави облаци взеха да се разстилат отнякъде – само това остава, времето да се развали, мисля си…
Пътят се движи едва ли не по билото на планината. Кефалония очевидно е планински остров. И ми изглежда малко странен. Не знам защо, но си мислех, че е обвит в растителност…. Щото нали е остров?! (да бе, знам, че няма логика 🙂
Но тогава, в онзи момент, си мисля, че донякъде би трябвало да прилича на Корфу. Или на Лефкада.

Ми нали са все Йонийски острови…

Искам да кажа, че особено на места, първите 20-тина километра от острова определено ме разочароват – едни голи, ронливи скали, сипеи, безжизнено такова, или пък непристъпни отвесни скали… бе, пущинак направо. Иначе пътят е „шест“ – гладък асфалт, знаци, маркировка – цивилизовано.
А, като казах „знаци“, видях и невиждан до момента знак за внимание – триъгълник, в който е нарисувана коза. Ама от изненада не успях, пък и нямаше как да го заснема. Значи, виждам знака, цъфва изведнъж току пред един завой, опулвам се, и вече е зад гърба ми; остър завой надясно… и в този миг ги виждам и тях. Козите!

Мамма мия! Като кадър от някакъв сюрреалистичен, фентъзи филм

Стръмни сипеи към морето долу, лек сумрак и диви кози, щръкнали по камънаците. Много! Сигурно над 20 големи козища и цяла шайка мънинки, направо бебета още – бели, кафяви, черни, шаренички – бе, като някои алпинисти накацали по скалите, ви казвам, под, над, край пътя – шок, направо! Хийй… И как да го снимам това чудо, боже мой, като няма как да се спре – точно тук пътят е тесен, криволичи напрестанно на зиг-заг, опрян е в скалите отляво и долу морето, отдясно. На всичко отгоре в този момент има трафик и в двете посоки, и возилата са почти едно зад друго.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледки от завоите по пътя

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледките от пътя, на скорост и на смрачаване

 

Следва нова табела: Миртос Бийч

И след секунди се появява уширение над морето, подобно на италианските тераси по Амалфитана. Сто на сто, всички минаващи за пръв път оттук, задължително спират за минутка. Е, картинката май си заслужава  🙂

о-в Кефалония, Йонийско море

Най-прочутият плаж на о-в Кефалония: Миртос - гледан от пътя горе, пак по същото смрачаване ;)

След около 2 км пътят се пръсва почти като лъчите на звезда в 4-5 посоки. Моят хотел е в

Сами,

т.е. от другата страна на острова, точно срещу Итака.

Sami, Гърция
А защо Сами? Защото, според инфото, там наоколо се намират двете топ забележителности на Кефалония – езерото Мелисани и пещерата Дронгарати.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Хотелът. По-точно част от него. Казва се "Атина" и в www.booking.com има отлична оценка за него.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Гледката от моята стая

 

Хотелът е в „класически“ гръцки стил

– не много голям, на два етажа с външно стълбище, изцяло в бяло, „разчупено“ от зеленото на разни растения. И е чист, обзаведен с най-необходимото, не е и скъп. При това офертата е със закуска и вечеря. Все пак, вечерта в тъмното, не съм кой знае колко очарована. Но не се и оплаквам. На сутринта обаче, откривам, че сме в най-най-най в края на Сами, но затова пък езерото Мелисани е на по-малко от километър от хотела.

Плажът… хмммм… за плажа мноого още може да се желае.

Но, както разбрах по-после, на Кефалония, освен Миртос, май има само още 1-2 по-пясъчни плажа. Но пясъкът на всички, включително и на Миртос,  всъщност е едър и груб, и с доста камъчки. Затова пък водата е синя, та синя, топла и прекрасна 🙂
А тук при Сами, плажната ивица е около 7-8-стотин метра общо, изцяло е от ситни-дребни камъчета. И не знам дали защото беше извън сезона, но частта пред хотела си беше абсолютно дива и пуста. Е, да, ама пък морето… аах, моретоо! 🙂

Морето край хотела в Сами, Кефалония

Морето край хотела в Сами

 

Крайбрежната алея на Сами, Кефалония

"Лунгомаре" 😀 ... Оф, пардон, Крайбрежната алея на Сами ;)

 

Сами се оказа малко и „заспало“,

хем във всякакъв смисъл, градче. Най-вероятно, защото вече беше извън сезона. И е толкова голямо, че може да бъде кръстосано надлъж и шир без особено бързане, буквално за половин час. Покрай пристанището му, където по разписание спират и едни грамадни фериботи, даже и от Бриндизи, по стар гръцки обичай има редица заведения, половината от които вече не работеха по това време, а от останалите, половината пък вече ги ремонтираха за следващия сезон.
Аз обаче реших, че ми се хапва прясна гръцка риба и по обедно време почнах като котка, душейки да обикалям, край тия 3-4 ресторантчета, които все още работеха.
Взирайки се да открия и английски вариант на изписаното на гръцки меню пред входа, неусетно изпротестирах на глас: Еее, аман бе, да ви се не види и езика… Що не сте го написали и на английски барем бе… Националисти такива!
И в този миг чувам на чист български: О, българка ли си? А? Заповядай.
Обръщам се – един младеж ме кани: Заповядай!

Ха! И следва блиц:

Ами ти какъв си тука? – Сервитьор.
О, браво! Ами прясна риба има ли? – Има, естествено.
Ама прясна ли е? – Гарантирам!
Пържена, печена? – Каквато искаш.
Скъпо ли е? – Зависи от рибата.
Каква ще ми предложиш? – Амии… пържена еди-каква си.. (Е, как се запомня гръцкото име на риба?)
Хубаво, и плюс салата, картофки и бира, колко ще струва? – (мисли малко) Към 8-9 евро.
Онази маса в кьошето, там до лодките… моята ли е? – (усмихва се) Става, заповядай.

Таверна – о-в Кефалония, Йонийско море

Ей в това ресторантче тук им изядох рибата :)

След 10-12 минутки пред мен кацва една голяяяма чиния, пълна с пържени рибки, плюс по домашному пържени картофки и салата от домати и още нещо си. Биричката – както се полага – с насълзени стени.
И ухае едно апетитно… Я да видим к’во става тука сега – опитвам внимателно едно рибе… ммм…. я още едно… ммм… Охаа, че като ги подметнах – ау, като невидяла!… Божествена рибка, ох… Кълна се – по-вкусна риба не бях яла до момента!
Направо щях да се пръсна. Също като люта китайска манджа в подозрителен китайски ресторант – твърдиш, че толкова люто, не, абсурд, не можеш да го ядеш… ама ядеш, та ушите ти плющят, щото то губиш контрола и не можеш да се спреш  😀  Та, тé такова нещо беше и с тая риба! – Ометох я, ударих още една биричка, издух се като плондер за по-малко от 10 евро. Побъбрихме си между другото с момчето – оказа се, че имало и други българи, които да работят на Кефалония и на Итака отсреща. Само покрай Коледа се прибирали за кратко в България и пак се връщали тука.

Сега няколко картинки от Сами:

Из центъра на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из центъра на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Цветя – о-в Кефалония, Йонийско море

Ах, тези средиземноморски бугенвилии, всеки път ми вземат акъла! :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Сами - Оп-паа, пак излязохме в центъра! ;)

Залез – о-в Кефалония, Йонийско море

И един от кефалонийските изгреви, видени от балкона на хотелската ми стая

 

Апропо, собственикът на хотела беше един… Е, грък. Ама Майк. Така искаше да го наричат. За супер краткия ми престой установих, че човекът работи наравно с персонала си – на рецепцията, на бара, шматка се из хотела и двора, кара продукти с колата си, помага при нужда на някой да качи куфар, или просто търчи да изнесе отвътре някъде стол навън на някоя възрастна мадам курортистка да поседне на сянка. Разпитва всеки от гостите как е спал, има ли нужда от нещо, харесало ли му е еди-къде си, т.е. където е бил през деня. А гостите му бяха преобладаващо холандци и англичани. О, и май знаеше имената на всичките си гости, винаги се обръщаше към всеки на име. Моето също запомни на мига. Изобщо, голям шемет! 😀
Та, значи, още първата вечер, малко след 21ч. реших преди да си легна, да ида да видя каква е хавата, и слизам до бара. Докато се кумя, за да не седя на празна маса, какво ли питиенце да глътна, пък и за здрав сън  😉  и той идва при мен. И с думите „Тази година за пръв път въобще ми идва някой от България“, сяда, слага пред мен чашка, казва „Това е едно гръцко питие, малко Метакса“, представя ми се, подава ръка, пита как е на български „наздраве“, казвам му, и той вдига своята чаша: „найздравье!“.
Не съм по коняците, но уважавам жеста му и… ближа, ближа… капка по капка… Иначе моментално си влизаме в тон, разбъбряме се сладко, почваме и да се хильотим  на вицове разни и глупости всякакви, той става от време на време да обслужи някой на бара, връща се пак… И така, до малко след полунощ, докато напълно ми снеме анамнезата… 🙂
Да, побъбрихме си приятно. И после пак – всеки път, когато в следващите два дена го нацелвах на кафе или коктейл следобеда, а вечерите – просто задължително ме канеше в бара. И, факт – не ми позволи да платя нито веднъж. Аз, след като ми отказа още първата вечер, помислих, че накрая, преди да си тръгна ще си платя накуп, както е обичайно на някои места, но не би. Заяви, че жестоко ще го обидя, ако настоявам, той ме бил черпил, защото просто му било мноого приятно да си приказва с мен. Еемии…
На изпроводяк ми връчи визитката си, написа отзад личния си телефон и заяви: когато искам, съм добре дошла, може сама, може и с приятелка, а ако няма място в хотела, в къщата му (на 20-30м зад хотела) винаги щяло да има място, а и живеел сам… е, можело и с мъж да съм (но това беше с половин уста и подобаваща физиономия)… Благодарение на Майк научих разни неща. Например, че пещерата Дрогарати не си струвала, но езерото Мелисани да не го пропускам. До Итака също не си струвало особено – заради легендите там ходели много туристи и било мнооого комерсиализирано… И още разни истории за града, за острова, за Гърция… за племенниците и сестра си, за дългия си кефалонийски род въобще, за книгата/филма „Мандолината на капитан Корели“, чието действие се развива на Кефалония и филмът е сниман там, а също и кога, как и защо изобщо е станал хотелиер, след като преди това е учил еди-къде си из Европата и то нещо съвсем друго.
Изобщо, ужасно любезен, постоянно усмихнат човек, с чудесно чувство за хумор, знаеше имената на всичките си гости, както казах, знаеше и кой какво и как го пие, кой коя стая предпочита, защото си имал от години и постоянни клиенти; някои идвали винаги в точно определено време на годината… А може би и ти? (ме пита)
Ами, може би… Е, да, ама вятърът впоследствие ме отнесе през едно море пó на запад от Кефалония 😉

Обобщено:


Да забравим за Майк. Не знам как е точно в разгара на сезона, но

през септември остров Кефалония е изключително спокоен,

бих казала, излегнал се сред морето и заспал на припек под слънцето /Боже, какви ги говоря?!  😀 /  Kоето слънце, обаче, е все още толкова горещо, че спокойно може човек да се позапържи и на плажа. Стига да не му пречат камичетата 😀  Но пък сигурно Майк или някой подобен на него услужлив грък с радост ще му даде шезлонг и лежанка да не му се ръби гърбината.

Кафалония ми се видя, сякаш див и някакси първичен остров.

И в същото време, там където има цивилизация, не липсва нищо от нея, удобствата са пълни. През септември цените рязко падат, а /мисля/ качеството на обслужването се запазва. Имате голям шанс да опитате местни плодове и зеленчуци, превъзходни са… А пък прясната рибка, пък и местното винце – о, думи нямам!
Вярно, може и да срещнете някой „дървен“ грък или гъркиня, на която светът й е крив в дадения момент, но бих казала, че хората преобладаващо са добронамерени и любезни. Много често срещано явление е човек да им говори на английски, а те да му отговарят на гръцки. И въпреки това, да се разберат 🙂

За тези, които се интересуват основно от културни ценности – едва ли ще бъдат удовлетворени на Кефалония.

Онези, които предпочитат СПА-курортите със скъпите глезотии и превземки – оо, едва ли, мисля няма смисъл, също да не тръгват натам.
Кефалония ще се хареса обаче на тези, които обичат мир и спокойствие, лежерно пътуване, почти недокосната природа, прозрачно, плацикащо се море в заливите и зашеметяващи изгреви и залези. Мда, Кефалония определено е за тях.

Още няколко гледки от острова и столицата Агростоли:

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония

о-в Кефалония, Йонийско море

Пейзаж от о-в Кефалония (зум)

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли, сниман от пътя през залива

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли - крайбрежната улица, водеща към пристанището

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

А, ей го и билетчето за вход към подземното езеро Мелисани. Ами да, има вход... и нЕма лабаво ;)

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

Езерото Мелисани, но за голямо мое съжаление, а и непонятно защо, всичките ми снимки от него са странно размазани като по някаква магия. Само три са свестни и тази е едната. А езерото е необичайно, интересно и си струва да се види. Да. :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

О, това е пристанчето пред хотела в Сами...

о-в Кефалония, Йонийско море

И отново почти дивият о-в Кефалония, гледан откъм морето :)

 

Следва Закинтос…

Автор и снимки Вили

 

 

 

Други разкази свързани с Йонийските острови – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂„]

 

11 коментара

авг. 27 2012

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо (2): Долината на смъртта и национален парк Joshua tree

Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта 🙂

Приятно четене:

 

 

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част II

Долината на смъртта, национален парк Joshua tree и наоколо

 

Маршрутът

Маршрутът

28 март 2012, сряда

Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север.  Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино.   При градчето Hesperia хващаме  Hwy #395 – El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains.   Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада.   Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни!  Отдясно е

пресъхналото езеро Owens

– покрито със сол и тиня.   Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела,  през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век.   Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка.  Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата – 4421 м.  Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.

След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война…

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, езерото Owens

Hwy #395, езерото Owens

Сиера Невада

Сиера Невада

Продължаваме на север.  Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях!  Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes!  Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи.  Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.

Mammoth Lakes е планински курорт:

през зимата – ски, праз лятото – планински разходки.  Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг.  Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time.  Разхождаме се из градчето и засядаме на пица.  Мотелът е #6 🙂

 

29 март, четвъртък

Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley.  Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири.  Облаците над тях са като по поръчка!

 Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към

Mount Whitney и околните върхове

 

Сиера Невада, Маунт Уитни

Сиера Невада, Маунт Уитни

Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток.  Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта.  Първа спирка – Father Crowley Point.  Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви.

Долина на смъртта, Death Valley, 92328, Съединени американски щати

 

 

От ръба на скалите се вижда

Долината на смъртта

Death Valley, Father Crowley Point

Death Valley, Father Crowley Point

Долината на смъртта, Father Crowley Point

Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината.  От снега и студа вече няма и помен, жега е.  Следваща спирка –

Mosaic Canyon

По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни.  Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!

Death Valley, Mosaic Canyon

Death Valley, Mosaic Canyon

Долината на смъртта, Mosaic Canyon

Продължаваме.  Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към

Furnace Creek

Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината.  Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище.  Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn.  Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.

Death Valley, Mesquite Flat Sand Dunes

Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes

Death Valley, Furnace Creek Inn

Долината на смъртта, Furnace Creek Inn

Отклоняваме се по еднопосочния

Artist Drive,

през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли).   Невероятна гледка!

Death Valley, Artist Drive

Death Valley, Artist Drive

Долината на смъртта, Artist Drive

Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в

Badwater – цели 86 м под моркото равнище

Табелка високо на баира сочи позицията „sea level“.  Височко е!  Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂  Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада.  На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол.   Пейзажът е лунен и странен.

Death Valley, Badwater

Death Valley, Badwater

Долината на смъртта, Badwater

Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa;  отклоняваме към Dante’s View.  Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –

цялата Death Valley е като на длан долу под нас,

в меките цветове на залеза!  Невероятно!  Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂

Death Valley, Dante's View

Death Valley, Dante's View

Долината на смъртта, Dante's View

Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния

Zabriskie Point

Мястото май дължи, поне частично,  популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва!  Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!

Death Valley, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂  Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel).  Пътьом пресичаме границата с щата Невада.  Пробваме и тукашните пици.

 

30 Март, петък

Отправяме се по път #95 на юг-югоизток.  Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.

Невада, Hwy #95

Невада, Hwy #95

Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до

парка Valley of Fire

Невероятни, невероятни огнено-червени скали!  Пясъчници в най-причудливи форми!  Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите.  Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала… Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Valley of Fire

Valley of Fire

Петроглифи

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към

Лас Вегас.  Нощувката е в Стратосферата!

От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂  По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички.  Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂

Езерото Мийд

Езерото Мийд

Лас Вегас

Лас Вегас

 

31 март, събота

От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на

Mojave National Preserve

Пустиня и половина!  Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър.  Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца.  Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso – напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора.  Сега всичко това е минало, музей.  Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.

Mojave preserve

Mojave preserve

Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци.  Излизаме от резервата,  пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята.   Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен.  Минаваме през

градчето Amboy,

в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза… Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company.  Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната… пустош… съвсем извънземна гледка.

Kратерът Amboy

Kратерът Amboy

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Стигаме до

градчето наречено „29 палми“ (Twentynine Palms).

Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂  Тук е северният вход на

Националния парк Joshua Tree

Спираме в туристическия център за напътствия.  До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр.  Явно голямо пътешествие е заформила!

Националният парк Joshua Tree

Навлизаме в царството на юките.  Въпреки че прилича на кактус,

Joshua Tree е всъщност вид юка – Yucca brevifolia

 Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин – бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва.  Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!

Skull Rock наистина прилича на огромен череп.  Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!

Странен и чудесен пейзаж!

  Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини.  При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи.  Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Продължаваме из парка.  Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка.  Наблизо има скали с петроглифи.  Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.

Минаваме покрай Cholla Cactus Garden

– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla.  Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове.  Спираме за последно при изхода на парка, при

Cottonwood Spring

Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове!  Красиво е!

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10.  По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя.  Криво-ляво се добираме до

Palm Springs,

където ще нощуваме – в мотел 6.  Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града.  Обикаляме с колата из града, по ‘главната улица’ – изглежда лъскаво и малко претенциозно… Вечерята е в ‘Jack in the Box’.

 

1 април, неделя

Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е… По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов.  Много, много цветя навсякъде!  Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.

Palm Springs

Palm Springs

Palm Springs

Поемаме на път.  Минаваме през

редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert

Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy.  Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир.  Катерим планината San Jacinto.  На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето.  Гледката си заслужава!  Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една „къщичка“, с частен път до нея!

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Продължаваме с катеренето.  Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси.  Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.

Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.

В градчето Santa Ysabel

спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!

Santa Ysabel

Santa Ysabel

Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин.   После –

разходка до Lake Hodges,

странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.

Del Mar

Del Mar

 

2 април, понеделник

Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили.  Совалката ни откарва до летището.  Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона.  Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11.  Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.

 

Повече снимки – тук:

https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ

 

🙂

 

 

 

 

No responses yet

авг. 24 2012

Цюрих

Днес, мили деца, ще походим из цивилизацията. Деси ще ни покаже Цюрих (или както му казват неграмотните „англо“-неговорящи – Зюрик 😉 Последното беше заяждане от моя страна, но все пак да повторим: става дума за Цюрих 🙂

 

Приятно четене:

 

 

Цюрих

 

– За къде пътуваме? – пита шофьорът на таксито. Пет и половина сутринта е и съм сънена.

– За Цюрих, отвръщам. “На разходка добавям наум. Кой е като мен – в отпуск съм, с осигурен апартамент и с два фотоапарата :)…

Полетът на България еър е удобен

и сравнително кратък, често пристигам по-рано от предвиденото. Е, сутрин тръгвам раничко, но пък така не изпускам нищо от деня. Нямам забележки към авиокомпанията, ако и сред моите приятели да няма един, който да я харесва –  тесни им били седалките, сандвичите били измислени… Е, предвид скромните ми габарити, вмествам се чудесно и тъй като заради цената на билета пътувам в делничните дни, обикновено имам избор място до пътеката или до прозореца…

Та, вторник 8.30 местно време (знаете, че те са един час назад спрямо нас) моя милост вече е взела куфара си и пътува към Hardbrücke  – голяма гара в центъра на Цюрих, откъдето правя връзка към Friedhof Sihlfeld, на 2 минути от която спирка е хотелът. Стигам бързо и лесно –  тук всичко е направено така, че да ти е удобно. Има табели и знаци, транспортът е редовен. Всъщност това е и неизменният първи шок, който преживявам навсякъде в чужбина. Транспортът. Чист, уреден, точен като швейцарски часовник 🙂 Клишето си е клише, но  разписанията се спазват. В града има подземни влакове (S-bahn), които обикновено са за по-далечни дестинации, с първа и втора класа, но минават и имат удобни връзки в централната част с трамваи, тролеи и автобуси. На всяка спирка има подробно описание на маршрута, както и автомат за билети. Тук се плаща за зона, а не за пътуване, като централната част –  т.нар. City  – се брои за две зони. Единичен билет струва 4.20 франка и важи за всички видове транспорт в централната зона в рамките на 1 час. Летището е в друга зона, затова билетът дотам е 6.20 франка. Карта за 24 часа струва 8.20 франка. От автомата можеш да си купиш единичен билет, карта за деня, карта за седмицата и др., като се плаща с монети или с банкова карта. Като се качиш, можеш да си следиш маршрута на няколкото екрана, разположени в началото, средата и края на превозното средство, да се ориентираш къде имаш удобни връзки или просто да се заслушаш при оповестяването на всяка следваща спирка. Рядко е претъпкано, можеш да си вземеш безплатен вестник или различни брошурки за интересни събития, лесно достъпно е за хора в колички или майки с деца.

Хотелът,

разположен срещу крематориум Sihlfeld, е част от веригата Swiss Star Apartments. Имат няколко сгради в центъра на града, в крайния квартал Oerlikon и до летището Kloten. Предимството на тази верига е, че предлага малки апартаменти със самостоятелна баня и тоалетна и напълно обзаведен кухненски бокс; понякога и пералня, а ако няма в апартамента, има отделно перално помещение, като достъпът до интернет е наличен и неограничен. Предвид изключително високия стандарт тук кухнята и нетът са си голямо удобство, защото в противен случай цената идва малко височка. Само трябва да не забравяте, че тук електрическата мрежа работи с друго напрежение и имате нужда от адаптер продават се в Техномаркет и, предполагам, в разни други подобни вериги.

Климатът е в някаква степен сходен с нашия без чак такива големи амплитуди зимата си е студено, с температури около нулата, лятото е двайсет и няколко градуса, обаче честичко вали както си е слънчево, така изведнъж захладнява и кротко ситнещите капки се превръщат в силен порой за около час, след това пак грейва слънце. Трудно ми беше да осъзная, че най-топло е всъщност вечер, а не както ние сме свикнали около обяд и в ранните следобедни часове. За прогнозите при пътуване ползвам много точен норвежки сайт www.yr.no досега не ме е подвеждал.

Цюрих, Швейцария

 

Ако сте като мен – учили немски, но без да го говорите, не знаете френски или италиански (това са трите официални езика), но пък владеете английски – няма да имате особен проблем. Дори и да не го говорят всички, пак е абсолютно достатъчно, за да се ориентирате за онова, което ви трябва. Немският, който говорят тук, е местен т. нар. Swiss German, който в моите невежи уши няма много общо с Hoch Deutcsh-а, учен в училище, но като помолите всички превключват.

И тъй като

Цюрих наистина е град първо за бизнес,

а после за всичко останало, то информацията за посетители (англоговорящи) в различните туристически сайтове не е особено подробна, но пък тук на летището, в хотелите и на по-големите централни спирки има места, от които можете да се снабдите с Zurich guide,  Zurich in your pocket и още куп брошури и пътеводители, които се актуализират няколко пъти в годината и са доста полезни. На Централната гара Zurich Hauptbahnhof или за по-кратко Zurich HB, има много приятен информационен център, от който можете да си купите всякакви билети, да получите нужните ви упътвания и да си вземете брошури за пътувания, ресторанти, културни събития и т. н.

Макар че не е голям като територия и население – около 390 000 жители – заради удобствата и високия стандарт Цюрих е привлекателно място и има много чужденци (приблизително 30 %), най-вече индийци. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, включително сръбски, руски и български. Улиците са добре асфалтирани, тротоарите удобни за вървене,  на доста места има обозначени велосипедни алеи. Всъщност колите рядко биха смутили разходката ви, защото ограничението на скоростта е 50 км/час и се спазва абсолютно, задължително сте с предимство на пешеходната пътека, но трябва да се пазите от някои засилили се велосипедисти  – те често така тихо и бързо профучават край вас, че чак се стряскате. Но съм чувала, че в Англия са по-зле :).

А ако на вас самите ви се кара колело, можете спокойно да си вземете едно за деня. Има няколко пункта из града, които предлагат безплатно колело срещу депозит от 20 франка, които ви връщат, когато вечерта върнете колелото. Ако го задържите през нощта, таксата е 10 франка.

Жилищните сгради са най-често няколкоетажни кооперации с няколко входа, в един основен цвят, с малки тераси към улицата и вътрешни дворчета. На места има мънички градинки отпред и стойка за велосипеди. Местата за паркиране са строго обозначени, като това е изключително скъпо удоволствие дори за местните. В центъра си има синя зона и автомати за самотаксуване.

Между дърветата – Цюрих, Швейцария

Между дърветата

Синя къща – Цюрих, Швейцария

Синя къща

Кварталът – Цюрих, Швейцария

Кварталът

Зад ъгъла – Цюрих, Швейцария

Зад ъгъла

 

Ако се уморите и ви се прииска да поседнете,

има куп паркове и градинки,

в които да го направите. Около по-големите спирки обикновено се обособяват малки площадчета, където може да приседнете за малко под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат слънце, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух. В по-големите градини има игрушки за деца и т. нар. Spiele wagen вагон за игра, изрисуван и цветен, отворен  в работните дни и на разположение на родителите, които нямат бавачки или баби и дядовци под ръка. Там няколко души приемат децата и ги забавляват, като ги учат да рисуват, моделират, цепят дърва, приготвят обяд…

Парк – Цюрих, Швейцария

Паркче

Кола-катерушка – Цюрих, Швейцария

Кола за игра

 

Това лято Цюрих е под наслова Art and the City и на централни места, най-често в бившия индустриален, а сега много модерен и жизнерадостен квартал – Zurich West, можете да попаднете на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, като изключително сполучливото изображение на днешния тинейджър – Ванеса, метална статуя, доста висока и впечатляваща.

„Ванеса“ – Цюрих, Швейцария

„Ванеса“

 

 

 

На Paradeplatz – централен площад,

който за мен е умален модел на Цюрих, защото  събира на едно място всичко типично за града – банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli. Та, в единия ъгъл на площада в момента са разположени леко самотно две тежки бели кресла – не ги снимах, защото някой беше успял да ги полее с вино, но площадът е красив.

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ – Paradeplatz

Парадния площад Paradeplatz – Цюрих, Швейцария

„Парадния площад“ Paradeplatz

 

 

 

На друга от големите гари Bahnhof Enge пък можете да видите тълпа туристи, застанали пред голяма метална кофа.

Кофа – Цюрих, Швейцария

Кофата

 

 

 

Интересното е, че макар тук хората да са състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямате това усещане за показност, което имаме често у нас. Тук само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край вас, без да парадира. Понякога, но според мен това са по-скоро младите хора, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнете след поршето или ферарито, но това в никакъв случай не е масово явление. И ако се случи да се загледате по някоя много добре облечена и гримирана жена, то вероятно тя ще е чужденка. Доколкото мога да преценя, местните се обличат делово, в костюми в тъмни тонове и ризи с дълъг ръкав, когато са на работа, а иначе в по-спортни дрехи, не особено претенциозно съчетани, за да им е удобно, а не да са красиви. Разбира се, изключенията потвърждават правилото.

Магазините работят основно през делничните дни,

в съботните са с намалено работно време, а в неделя повечето, включително хранителните почиват. За дребни неща можете да разчитате на т.нар. Павилиончета от едноименната дума kiosk, където обаче е една идея по-скъпо. На всяка крачка има фризьорски салон, при това повечето определено се посещават цените тук-таме варират, като за мъжко постригване започват от 25 франка, а за женско от 35. има и доста студиа за татуиране и не е рядкост да видиш елегантна дама с дискретна или недотам дискретна татуировка на крака.

В големите магазини има шахти за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, покрай парковете и в жилищните квартали има контейнери за разделно събиране на отпадъци, а боклукът се изхвърля опакован само и единствено в плътни, непрозрачни черни торби, които вероятно са непромокаеми, защото кофите стоят чисти и позволяват лесно измиване с вода.

Моловете са основно два

– Jelmoli department store в една пресечка на централната Bahnhofstrasse,  и Sihlcity, който е разположен в другия край на града, като около него има доста заведения, а за лятото са направили и тропическо кътче игрище за плажен волейбол, оградено с палми.

И ако фризьорските салони са на всяка крачка, то на всеки ъгъл ще откриете италианска пицария повече или по-малко претенциозна. Макар че прави впечатление, че тук цените са като цяло сходни, с изключение на ресторантите от висок клас. Пиците започват от около 15 франка, средно към 25, салатите са между 10 и 20, основните ястия между 25 и 40, малката бира е няколко франка, а коктейлите на някои места може да ви струват 15-20 франка.

Наполи – Цюрих, Швейцария

Наполи

 

 

Като цяло

типично швейцарска кухня може да откриете

в ресторанти като Swiss Chuchi Hotel Adler, в едноименния хотел в Стария град, или  Le Dezaley, които препоръчват, за да опитате местните специалитети фондю, раклет или rösti, но като цяло ресторантите предлагат смес от традиционни кухни. Сушито е на почит и съответно се предлага на доста висока цена, без затруднение можете да откриете средиземноморска, индийска, мексиканска, тайландска, ливанска и американска кухня. Както и в други страни, и тук цените в градината може да са една идея по-високи от тези в закритото помещение.

На много места има заведения за бързо хранене наденици, кебап, фалафели, Мcdonald’s или Subway. Двата големи универсални магазина Migros и Coop имат и ресторанти за бързо хранене или топли щандове, от които можеш да си избереш салати, десерти, печено пиле, пържени картофи, кроасани и др.

Хотел Адлер – Цюрих, Швейцария

Хотел Адлер

 

 

 

Казано накратко, макар и малък, Цюрих определено е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти трябва 🙂

Традиционно списъкът с местни забележителност започва с

гарата и нейната улица – Bahnhofstrasse

Както прочетох някъде, има много такива улици в света, но тази е най-известната 🙂 – заради това, че е във финансовото сърце на света и приютява куп скъпарски магазини, заради дъха на пари и благосъстояния, които обаче може да не доловите, ако пред погледа ви попадне небрежният турист, който хапва сандвич на крак, макар че гледката на мигащи светкавици на фотоапарати е сведена до минимум 🙂

Bahnhofstrasse – Цюрих, Швейцария

Bahnhofstrasse

 

 

Улицата е пешеходна, но минават доста трамваи и при хубаво време е трудно да се размине човек. Най-хубавото е, че като повървите, повървите, виждате линията на хоризонта и стигате

Brkliplatz eмблематично и китно площадче, на брега на Цюрихското езеро

Обърнете внимание на часовника от цветя, разположен на пристана, от който тръгват корабчетата за разходка по водата. Обичайно е да се снимате с момчето и гълъба, както правят повечето туристи. Не забравяйте да си вземете къс стар хляб, за да нахраните лебедите. Те сами ще ви подсетят, приближавайки се смело към вас.

Корабче – Цюрих, Швейцария

Корабче

Момчето и гълъба – Цюрих, Швейцария

Момчето и гълъба

Лебеди – Цюрих, Швейцария

Лебеди и чайки

 

 

При хубаво време и местни, и гости на града са край езерото има обособени плажове, а повечето си вземат кърпа и постелка и се излягат на тревата или по пейките. Ако огладнеят, има много открити барове, които предлагат бира и наденички, чийто аромат примамва отдалеч. В единия край има и електрическо барбекю, което можете да ползвате безплатно, ако сте си купили нужните провизии от хранителния магазин.

Езерото – Цюрих, Швейцария

Езерото

Езерото – Цюрих, Швейцария

 

 

Съвсем наблизо е и внушителната

сграда на Операта

Ремонтът по сградата е приключил, но сега правят алеята отпред, тъй като градските власти не можели да се споразумеят за средствата, които се изразходват.

От страната на операта е

красивият площад Bellevue,

по-лъскавите барове и прословутото кафене Одеон, където се събират артистични люде.

По-натам разходката може да продължи към река Лимат, от двете страни на която лесно можете да преминете по някой от мостовете Quaibrcke, Mnsterbrcke, Rudolf-Brun brcke. Така отляво ще видите бившето бенедиктинтско абатство, сега известо като Fraumnster, основано през 853 г. Има разкошни стъклописи на Марк Шагал и местния творец Аугусто Джакомети.

А ако търсите приятно място за разходка извън обичайния туристически маршрут, разходете се край Лимат, но в частта й в Zurich West.

Край реката – Цюрих, Швейцария

Край реката

 

 

Тук е и най-старата енорийска църква с най-големия часовник в Европа Свети Петър. Съвсем наблизо е, макар и малко скрит из уличките площада

Lindenhof

Площадът разкрива чудна гледка на града от високо, а навремето гражданите полагат там клетвата си в конституцията на републиката.

Гледката от Линденхоф – Цюрих, Швейцария

Гледката от Линденхоф

От Линденхоф – Цюрих, Швейцария

От Линденхоф

 

 

 

На отсрещния бряг в една линия са разположени Водната църква Wasserkirchе, кметството Helmhaus и двете кули на Grossmnster, където се смята, че са погребани покровителите на града Феликс и Регула, след като се екзекутирани.

Ако поемете по уличките зад “голямата църква ще се озовете в

Стария град

И докато криволичите по средновековните павета, ще откриете интересни кафенета, ресторанти, бутици и антиквариати.

 

 

За да не се уморите от разглеждане на забележителности обаче, дайте си време за почивка и седнете да пиете някъде кафе. Еспресото е хубаво и истинско, на повечето места има всякакви вариации дълго, късо, капучино, лате… Цената започва от 3.50 франка, освен ако не си вземете нещо на крак. А Старбъкс явно са на почит, видях ги поне на 5 места из града, което ми се стори малко странно аз обичам силното кафе и големите чаши, които разнасят американците, не ми пасват много. Като го написах, се замислих, че всъщност не съм видяла верига кафенета или сладкарници, каквито има у нас, с изключение на Confiserie Sprüngli.

Като почитателка на  Zurich West

си харесах едно кафене, в което има и книги и можеш просто да седнеш, да хапнеш, да пийнеш и почетеш Spheres. Поднасят ти еспресото така:

Spheres – Цюрих, Швейцария

Spheres

Spheres espresso – Цюрих, Швейцария

Spheres espresso

 

 

Другото приятно местенце, което препоръчвам, е

Henrici – в Стария град, на Niederdorfstrasse 1

Там освен специално подбран сорт кафе предлагат салати, десерти и известния в Германия Flammkuchen нещо като пица, но със съвсем тънко тесто, запечено със сирене, свинска мазнина и ситно нарязан лук (казано най-грубо и общо). През деня за чаша кафе с приятели, вечерта за бира – който каквото му се иска.

Ако имате време и възможност, непременно се отбийте в

Мovie bar & restaurant –  www.dinner.ch

През лятото има много маси навън, винаги е пълно с хора, но най-впечатляващи са интериорът и свинските ребърца :). Дори и мечтата ви като дете да не е била да станете кинорежисьор, имате възможност да застанете на снимачната площадка отвсякъде има камери и прожектори, всяко ястие в менюто е име на филм, като можете да избирате между нещо американско, италианско, салати и предястия.

Признавам, след ребърцата нямах място нито за втора бира, нито за десерт. Имайте предвид, че две основни ястия и две големи бири са приблизително 70-80 франка. Персоналът е обучен и е навсякъде, говорят английски и правят всичко възможно лудницата наоколо да не те раздразни и направи нетърпелив.

Ребърца – Цюрих, Швейцария

Ребърца

Меню в Movie bar– Цюрих, Швейцария

Меню в Movie bar

 

 

Ако само ви се пийва нещо, Langstrasse е вашата улица. Тя маркира квартал, в който живеят най-много чужденци, и може да ви се стори твърде живописна и малко опасна. Обаче това е не само дългата улица, но и улицата, в която баровете са един до друг.

 

И за да не останете с впечатлението, че съм обикаляла само улиците и баровете, трябва да знаете, че в Цюрих има много музеи. Най-хубаво е да си купите Zurich card, тъй като тя ви осигурява безплатен достъп до повечето музеи, както и възможността да ползвате всички видове транспорт в рамките на няколко зони, без да си купувате билети. Картата важи 24 или 72 часа и струва съответно 20 или 40 франка. Апропо, предлага се и в много други европейски градове, ама това го разбрах чак сега :).

Точно до гарата има

голям замък, който приютява Landesmuseum

В него можете да проследите историята на града, да видите обзавеждането на стаите от предишните векове досега. В някои от залите има снимки и филми, в други са изложени исторически предмети, книги и доспехи… Най-много се впечатлих от това как са изглеждали първите училищни чинове направени от цяло парче дърво, тежки, тесни и трудноподвижни, за да се внуши на учениците усещане за покорство.

В града има множество галерии, като най-популярната е

Kunsthaus

в нея се представят съвременни творци, но и има голяма колекция на стари майстори. Не разбирам никак от картини и съм с изключително традиционен вкус, поради което избягвам да посещавам галерии, в които излагат днешните художници, защото ми идват малко абстрактни. И досега помня една кора с яйца, изложена в Мадрид, в музея на Reina Sofia… При всички случаи обаче е добре да си вземете audio guide и схема, които да ви подсказват откъде да тръгнете, накъде да вървите и в каква последователност, защото в противен случай ще се объркате и няма да успеете да навържете нещата хронологично, защото говорим за обикаляне на доста голяма изложбена площ. Освен това хората са го измислили и там, където има повечко за разказване, има и пейчици, на които да поседнете, починете, послушате или просто да усетите атмосферата.

Наблизо е Университетът, където са разположени и музеят на медицината, зоологическия и палеонтоложки, археологическия, етнографския и други.

И за да не забравите, че сте в страната на часовниците има и такъв музей. Намира се в магазина на Beyer на Bahnhofstrasse няма как да го пропуснете, защото отпред виси огромен златен джобен часовник.

Разходката, за която е хубаво да имате повечко време, е тази до планината, а ако имате желание и достатъчно финикийски знаци, и до ресторанта на

върха Uto Kulm – www.utokulm.ch/en/homesite/

Ако сте планинари, просто подхващате някоя от пътеките и се катерите, докато стигнете. Откъм Триемли, мисля, се пада и асфалтовия път, с пейчици и чешмички, по който поемат повечето хора. Времето зависи от бързината, с която се движите аз обичам и да си посядвам за почивка, та може би слязохме за около 2 часа. Ако не сте катерачи или велосипедисти, вземате влакчето S10 и ви остава да изминете само една малка част от пътя пеша. Ние решихме да се качим спонтанно и улучихме най-бързата, но и най-стръмна пътека, така че аз доста помрънках, докато се катерим. Но гледката си заслужава Цюрих се вижда като на длан. Отпред се предлагат прословутите бели наденици, а иначе обслужването в ресторанта е подобаващо и от класа, но не е по джоба на всеки. Така че вариантът е да си вземете сандвичи или да прежалите 30ина франка за хапване за двама. Малката вода е 5 франка.

 

Така като ме четете, сигурно ви е станало ясно,

че съм на крачка от влюбване в Цюрих

Създава впечатление, че е малко строг и дистанциран, свръхподреден и леко скучен, но не е съвсем така. Можеш да срещнеш всякакви хора и да намериш своя начин за забавление. Спокойствието му ми липсва тук, в София,

И няма как да не се запитам, какво повече има у тези хора, та са се научили да пазят онова, което имат, да го поддържат и да не го рушат. Високите глоби и ефективното им събиране, поколенията, възпитани в този дух, и тяхното самосъзнание или нещо друго… Нещо, което ние нямаме…

Автор: Десислава Илиева

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Швейцария– на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

7 коментара

авг. 23 2012

Кайро – сбъдната мечта

Когато получих този пътепис, изведнъж ми присветна, че отдавна май не сме имали разказ, посветен само на Кайро в Египер. Днес Милена ще запълни тази празнина

Приятно четене:

 

 

Кайро – сбъдната мечта

Пътуването до така желаната дестинация Кайро се осъществи през ноември 2005 г., когато бях на 17. За което съм много благодарна на моя брат. Сигурно му беше омръзнало от моето мрънкане за пирамидите и цялата мистичност около тях, че когато видя рекламата по телевизията за тридневна екскурзия до Кайро, веднага ни записа.

„3 дни ?!” – някак си не ме устройваха, но имах ли право на претенции, а и все пак отивах в Египет – дали 30 или 3 дни, щях да се докосна до пирамидите.

   Първи ден

Тръгнахме към 1:00 през нощта от Бургас и към 5:30 бяхме на летището в София. Полетът ни беше в 8:30. Оказа се, че имаме малък проблем с документите…. и виждах как се разминавам с Кайро. Голям рев му дръпнах, а една от служителките само ми повтаряше „Недей да плачеш моето момиче, ще ти се образуват бръчки”… Какви бръчки? Та аз съм на 17 и искам да отида в Кайро, а ти ми казваш, че  може и да не стане! Така че сигурно съм поревала още 20 минути, след което се оказа, че оправиха нещата и можеше да се качим на самолета.

Пътувахме с чартърен полет директно за Кайро с група психолози, които отиваха на семинар. Полетът продължи два часа и половина, но за двете жени, които стояха пред нас тези два часа и половина се оказаха кошмарни – не можеха да запалят цигара цели два часа и половина. Сигурно пушачите ще ги разберат, но за мен и брат ми цялото мрънкане беше забавно, защото ситуацията беше все едно на живот и смърт.

Това ми беше първото пътуване със самолет

Беше някак си приятно, особено излитането. И ето, че се оказахме във въздуха. Наистина прекрасна гледка – от островите в Егейско и Средиземно море до пустинята в Африка.

Винаги ми е било интересно как мюсюлманите спират с работата си, когато дойде време за молитва* На това станахме свидетели, когато влязохме в сградата на летището. Почти всички бяха коленичели с броеници в ръце и се молеха. Цялата работа беше за 5-10 минути. През това време нетърпеливите пушачи търсеха място където да запалят по една цигара, докато ни оправят документите. Нашият гид Али беше така любезен да им покаже едно ъгълче в голямата зала , заобградено от стъклени прегради (точно като аквариум). Това място било специално за пушачи. Но доколото си спомням, те решиха да изчакат, докато излезем навън. След това на добър английски, Али ни каза набързо програмата и се натоварихме на автобуса.

Летище Кайро, Египет

Кайро, Египет

Жигула – Кайро, Египет

Жигула,т.е.Фиат

 

 

 

Първата гледка след летището е

богаташкия квартал

Чисти, подредени сгради, на някои от терасите се виждаха чистачки, които бяха облечени в типичните за сериалите униформи – сини и бели престилки. И много зеленина. Наблягам пак на чистите сгради, защото след този квартал не видях повече чисти сгради (освен музея). Тъй като вятъра довява много пясък от пустинята, повечето фасади са кафяви или жълтеникави. Затова и повечето прозорци имат дървени кипенци. А за климатиците – нямаше и помен от бял метал. Като цяло всичко беше в пясък.

Богаташкия квартал – Кайро, Египет

Богаташкият квартал

 

 

 

От скъпарския квартал изведнъж попаднахме на строителна площадка. Повечето сгради бяха построени до първи етаж, а нагоре се извисяваха арматури. Али ни обясни, че било така, защото за недовършени сгради се плащат по-малки данъци.

Трафикът в Кайро е нещо страшно

Но това сигурно е нормално за мегаполис, все пак до 2005 г. населението в Кайро наближаваше 17 млн. души.  Най-големия град, който бях посещавала до преди това, беше София. И там трафикът ми се струваше ужасен, но в сравнение с Кайро, София е прекрасна. А за Бургас да не говорим. Та ние в Бургас почти си нямаме задръствания.  Да се върна при движението в Кайро – много коли, автобуси, мотори, колела. Абе от всичко по много. И клаксони – много клаксони. Широки платна, през които колите преминаваха без мигачи. Да отбележа, че там почти няма кола без драскотини.

Градският транспорт

– дано никога да не ни се налага да пътуваме с техния градски транспорт. Маршрутките бяха без врати, а вътре пътниците наблъскани като сардини в консерва, и последния качил се висеше през вратата. Доколкото разбрахме, за да вземеш книжка в Египет, не държиш никакви изпити. Станеш ли на 16 (не съм сигурна за възрастта), по право вече имаж книжка. Може би и затова движението в Кайро е пълен хаос. След час успяхме благополучно да се доберем до

хотела,

който се намираше далече от центъра, но в приятен квартал, близо до река Нил. Хотелът представляваше 10 етажна сива сграда 3 *. Стаята ни беше на 7 етаж. Не беше нищо особено. Две легла, гардероб, стар телевизор с максимум 5 канала.

В банята беше забавно,

и не толкова самата баня, а гледката навън. През малкото прозорче буквално можех да пипна съседната сграда.  Добре, че на душа имаше завеса. Абе за 2 нощувки, хотелът си беше идеален. След като се настанихме, с брат ми решихме

да се поразходим из квартала

Пиколото ни обясни  къде можем да опитаме добре приготвен фалафел и ни опъти до най-близката банка, за да обменим пари. Макар че на доста места се разплащахме с долари.

Излязохме на главната улица, която беше успоредна на

Нил

Направи ни впечатление, че бреговете на реката, а и самата река са много мръсни и доста бездомници живеят там. Нил се ползва също и за речен транспорт. Наистина се чувствах странно, защото бях толкова близо до пирамидите – до вчера ги гледах по National Geogrphic, а ето че съм на няколко километра от тях. Сега си спомням как, докато си опаковах багажа , моято приятелка Сузи ми повтаряше: „Милена, вземи си къси поли и панталонки, защото там ще е топло.” Взех си, но добре, че си взех и дълги панталони. Наистина беше топло – към 25 градуса, но докато се разхождахме с брат ми по алеята над Нил, едно момче, което беше седнало с приятелката си на една пейка, така хубаво ме освирка, че през другите 2 дни дори и не сетих за къси дрехи.

Кайро, Египет

Нил

 

 

 

Докато търсихме заведението за фалафели и правихме снимки, имах късмета да се подпра на няколко палми, вследствие на което приютих по себе си голям брой мравки. Така че ако видите палми в Кайро, а вие ще видите, защото са навсякъде, ги подминавайте без допир

Може би след час лутане стигнахме до ресторанта (разбира се той не е толкова далече от хотела, но ние като туристи си се позабавихме малко  ).

Ресторантът (силно казано) беше доста мизерен

Но се доверихме на пиколото и пробвахме фалафелите. Това всъщност е подобие на нашите дюнери, само че вътре слагат някакви кюфтенца от зеленчуци. Абе, то и аз не разбрах какво точно има вътре, но бяха вкусни. За двата фалафела заплатихме 1 $. След това седнахме в една пицария – приятно местенце, с добро и бързо обслужване. И сега докато пиша, ми изникват не само спомените, но и вкусът на пицата . А на връщане към хотела открихме едно магазинче за сладолед, което уважихме и пред следващите 2 дни. Продаваха уникален шоколадов сладолед с парченца шоколад. Не съм намерила все още подобен в България. Като цяло храната в Кайро не е скъпа, напитките са по-скъпите продукти. А за емоциите от разходката – бях развълнувана от самото място, а кварталът беше просто съвкупност от сгради, повечето, от които доста мръсни в комбинация с много шум от коли и хора, и всякакви миризми – дали храна, дали боклук, или миризмите, които идваха от реката. Но по някакъв начин не оставаш безразличен към мястото.

На покрива на хотела имаше ресторант с басейн. И след като се събрахме привечер, Али ни качи горе, за да видим Кайро по тъмно. В далечината, сред всичките светлини, се открояваха 2 тъмни места. ПИРАМИДИТЕ… и след няколко часа щях да съм там . След като се полюбувахме на гледката, решихме да намерим някое заведение наблизо до хотела. Разбира се, никъде не сервират алкохол, но за сметка на това е пълно с наргилета. Искахме да седнем на

заведение, където предлагат типична арабска кухня, но това се оказа мисията невъзможна

Затова седнахме в един италиански ресторант с още няколко човека от групата. След като хапнахме, си поръчахме наргиле** – някак си това беше чара на заведението. Над всяка маса се бяха заформили облаци от дим и се носеха най-различни аромати – на череша, ананас, праскова и други плодове. Така се забавляваха арабите, не им беше необходим алкохол. Наместваха се удобно в креслата и до всеки един от тях се поставяше наргиле. И така до към 23:00. Сега не мога да си спомня как съм се чувствала преди да заспя, но си спомням, че спах като къпана и двете вечери. И така няколко часа до заветната цел…

 Кайро нощем, Египет

Кайро нощем, Египет

Кайро нощем, Египет

 

 

 

 

Втори ден

Сутринта хапнахме набързо в ресторанта и поехме към

музея***

Бях много развълнувана, защото тепърва се очертаваше много интересен ден. Маршрутът от хотела до музея беше не повече от 40 минути. Но влизането в музея – повече от час.

Сградата на музея беше голяма и красива, оцветена в червено и бяло. Дворът също беше внушителен. Личеше си, че го поддържат. Навсякъде райграс и малки кипри храстчета. А сред тях статуи на богове и умалени варианти на пирамиди с различни йероглифи по тях. Бонус към цялата картина – хора от цял свят. Чуваха се най-различни езици – немски, френски, руски, италиански, китайски. Общо взето цветна и добре озвучена картина.

Сляхме се с тъплата и поехме към входа. Там охраната ни помоли любезно, или по-точно посочвайки една картинка със зачеркнат фотоапарат, ни подкани да си оставим камерите в сейфовете. Доколкото си спомням, входът беше включен в цената на екскурзията. И след това в колонка по двама, започна нашата обиколка. Не мога да си спомня дали от 3 или 4 етажа се състоеше сградата. Спирахме се почти на всяка забележителност като изчаквахме търпеливо групата пред нас да освободи място. Ако на двора беше шумно, вътре беше 3 пъти по-шумно. И  в един момент незнаех дали да слушам нашия английскоговорящ гид, или да подслушвам руския, който се чуваше от съседна група.

Наблюдавахме предмети, които бяха на хиляди години и някакси оставахме без думи. Но наистина онемях пред златната маска на Тутанкамон. Бях я виждала само по телевизията, но сега стоях срещу нея. Толкова близо и така се бях вторачила , че за малко да си блъсна лицето в стъклената преграда. Маската е много запазена, сякаш е направена наскоро и наистина е много внушителна. Разглеждахме най-различни предмети, които хората са използвали в ежедневието си през вековете. Даже в средата на едната зала бяха поместили рибарска лодка. След близо 2 часа, гидът ни обясни, че срещу 20 $ може да влезем в залата с мумиите. Но аз не изявих желание, така че имахме още около час свободно време да се разходим из музея. Ако нямаше толкова народ, нещата щяха да се развиват по-бързо. Но най-вече да имаш малко уединение, за да се насладиш на забележителностите. А при нас се получаваше „И това е…от 2 до 5 минути история за предмета… Хайде придвижвайте се по-бързо напред…”. Но просто няма друг вариант. Все пак в двора сигурно имаше още 1000 души, които напираха да влязат, а пред централния вход се трупаха и следващите автобуси.

Египетският музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

Египетски музей, Кайро

 

 

Излизайки от музея, бяхме натрупали много емоции. Имах чувството, че пирамидите ще ме довършат емоционално . Но преди да стигнем до тях, имахме обяд и посещение на ателие за папируси. Обядът ни беше в

ресторант, който се намираше до пирамидите

Не можех да повярвам. Ето че най-накрая ги виждах наистина. Ресторантът беше на втория етаж, с големи френски прозорци, за по-добра видимост.  И този път нямахме късмет с арабската кухня. Сервираха ни типични за България ястия – ориз със зеленчуци, риба, салата зеле с моркови, шопска салата (но без сирене ). Така че обядът с нищо не ни впечатли. Впечатляваше ни гледката. Забелязахме, че върхът на едната пирамида го няма. На негово място се извисяваха някакви железа. Така и не разбрахме как се е получило това. Пирамидите са построени от каменни блокове и това се вижда много добре. Но върхът на Хеопсовата пирамида е загладен( или това, което беше останало от върха). Али ни обясни, че има теории, които твърдят, че целите пирамиди са били гладки и изрисувани, но с времето тази мазилка е изпадала. Това така и не е доказано.

Пирамидите – Кайро, Египет

 

 

 

След като хапнахме, отидохме пеша до

ателието за папируси,

което се намираше на 10 минути от ресторанта. Прекарахме около час вътре. Показа ни накратко как се прави папирус, защото истинския процес отнема месеци – от подготовката на хартията , до изрисуването й. Събрахме интересна информация. Но честно казано не ме свърташе като знаех какво ни предстои. А и вече ги бях видяла отдалеч. Нали знаете какво се получава като дадеш на гладно куче парче месо, та и по-голямата част от групата се чувствахме така. Искахме си пържолата (образно казано ). И ето вече натоварени на автобуса – потегляхме към едно от чудесата на света.

Ателие за папируси – Кайро, Египет

Жена – Кайро, Египет

Жена

 

 

 

Винаги, когато съм гледала предавания за

пирамидите,

съм оставала с впечатлението, че те са много навътре в пустинята.Е, не са!

Излязохме от квартала и след 10 минути спряхме на паркинга до пирамидите. Някак си се чувствах щастлива, че ги виждам от 10 метра, но бях и леко разочарована. Слязохме от автобуса и ни нападнаха продавачите. Много са нахални. Колкото повече им отказваш, толкова повече се амбицират да ти продадат нещо. Затова брат ми ни купи едни малки каменни скарабеи и ни оставиха намира. О

ще със слизането беше лудница. На паркинга имаше най-малко 20 автобуса. Картината от музея се повтаряше. Много народности, много езици. И много нахални продавачи. Не можех да се насладя на гледката и на чувството. Не че не бях щастлива, напротив – чувствах се много добре, но исках просто да застана за минута на едно място и да им се насладя. Е, това нямаше как да стане с целия този шум и с всички хора около нас. Затова се насочихме към Хеопсовата пирамида. Покатерих се по каменните блокове и се наместих на един от тях. Там нямаше кой да ме побутне.

Стоях си на Хеопсовата пирамида и гледах към Кайро

Чувството няма как да се опише. Мислех си : „Следващия път като ги гледам по National Geographic ще си кажа „Аз съм била там, на онзи каменен блок, стоях си и си люлеех краката” и ще съм много доволна****. Малко по-нагоре от мен се намираше

входът за вътрешността

Всеки можеше да влезе (стига да нямаше проблем с клаустрофобията), но не си спомням срещу каква сума. Тъй като чухме коментари от излизащите хора, че не е това, което са очаквали, се отказахме да влизаме. Направихме си снимки и решихме да пообиколим. На всеки ъгъл имаше полицаи. Тъй като от пирамидите падат от време на време малки каменни късове, жителите от околието ходели да си ги събират. Представяте ли си да си сложите камък от великите пирамиди в основите на къщата си?***** Запътих се аз да се снимам в края и в кадър влезе единият полицай, който след това се хилеше и повтаряше „Money, money”. Там всъщност всички го повтарят . Всеки се опитва да ти се напъха в снимката, за да иска после пари . Ако им откажеш, не се сърдят. Поне всички бяха засмяни и весели.

Имаше и патрули, които обикаляха около пирамидите – полицаи на камили. Пообиколихме още около час, след което отново се качихме на автобуса. Свалиха ни 2 км по-нагоре. Там се намираше панорамата. Също така, който имаше желание, можеше да се качи на камила. Мен ме хвана страх, като видях как първо си наддига задницата и този, който е отгоре стремглаво тръгва напред. Ако не се държиш здраво, ще имаш близка среща с пясъка. А това пък никак не се препоръчва, защото камилите се изхождат там. Те май навсякъде го правеха, защото където и да се спреш на панорамната площадка, си полъхваше много неприятно. А някои от приятелите ми искаха да им донеса пясък в бутилки. Доста бързо се отказах от тази идея.

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

Пирамидите – Кайро, Египет

5 долара за слизане ;)

Сфинксът – Кайро, Египет

 

 

Време беше да посетим и

Сфинкса

Намираше се малко по-надолу от пирамидите. И там имаше много хора. До самият Сфинкс се намира залата за балсамиране. Пообиколихме вътре и от единия изход излязохме на около 5 метра от Сфинкса. Отблизо е много красив. И отново в главата ми излиза въпроса „Боже, как са ги направили тези неща, дали наистина версията за НЛО не е вярна?” . Като ги видиш отблизо, ти се струва още по-невъзможно да са дело на хора.

Да се върна на Сфинкса – Али  ни разказа какво се е случило с хубавото му лице. По време на войната с французите, една ракета (снаряд – по времето на Наполеон не са ползвани ракети – бел.Ст.) била отнесла носа му и сега той се намира в музей в Англия (доколко е истина това, не мога да ви кажа ). Веднага се сещам за френския филм за Астерикс и Обеликс и как скриха носа му под него. Е, не е под него, в Англия е. Макар че не проверихме. Затова щяха да са необходими доста напъни и  помощ от кранове 😉 Сфинксът се намира близо до един от кварталите на Кайро. Какво ли е да живееш там? Излизаш да си простираш прането и си гледаш Сфинкса. Най-вероятно не му обръщат никакво внимание

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

Сфинксът – Кайро, Египет

(снимки от 27 до 31)

В програмата следваше посещение на

руска парфюмерия

Тя се намираше на 5 минути ходене от Сфинкса. На влизане в парфюмерията ни посрещнаха отново с чай от каркаде. И този път го пропуснах. Забравих отначало да отбележа, че навсякъде те посрещат така – на летището, на пазара, в хотела, в магазините. Подават ти една табла с малки чашки (като за шотове), пълни с червена течност – чай от каркаде. Студен, горчив, без грам захар. Аз лично не бих повторила повече от 1 път. Помещението в парфюмерията представляваше дълъг, широк коридор, в края на който се намираха големи дивани, на които ни настаниха. Разказаха ни за началото на парфюмерията и за продуктите, които предлагат. Стените представляваха  множество от малки кутийки, в които имаше шишенца с най-различни аромати.  Брат ми си купи ароматно олио за масаж за 30 $. Пробва го 1 път и сигурно го е изхвърлил. Това нещо нямаше попиване в кожата,а си беше доста мазно. Като цяло неприятна история . След парфюмерията ни закараха в специализиран магазин за сувенири. Накупихме една торба с малки скарабеи, сфинксове, пирамиди, богинята котка. Абе торба за 50 $. Ако някой ден решите да ходите в Кайро, не прибързвайте с тези магазини, защото на следващия ден минахме през един пазар (подобие на Капалъчърши) и тези покупки няма да ви излязат повече от 20 $.

След още час, доволни и леко изморени, се запътихме към хотела. Бях леко тъжна, че си тръгвам, но и не ми се оставаше там. В този момент просто исках да се изкъпя. Имах чувството, че съм като мръсните сгради, цялата полепнала в прах. То така си и беше! „Героите са изморени, но готови за още приключения” – така бих описала почивката ни в хотела след тази разходка. Но за вечерта си бяхме заплатили круиз по Нил с вечеря. Така че нямахме много време за размотаване.

Малко отклонение: от турагенцията ви дават списък с допълнителни екскурзии. Избирате и доплащате към пакета.

Круизът по Нил струваше 50$ на човек.

В тази цена влиза и вечерята, без напитките. Както вече споменах, храната е евтина, но напитките са скъпи. Вечерята беше на блок маса, вкусна и на корем. Особено десертите . Но за едно кенче кола и бира (250 мл), платихме 20 $. Но си заслужаваше – програмата беше много хубава. Имаше кючекчиня и други аниматори. Можеше да се излиза и навън. Корабчето беше на 2 етажа. Ние бяхме на първия (цялото помещение беше ресторант). Останахме много доволни от круиза. Към 23:00 тръгнахме наобратно за хотела. Въпреки късния час, беше доста оживено и отново имаше задръствания.

Кайро, Египет

 

 

Трети ден

Ето че в 9:00 бяхме готови за напускане, оставихме по някой и друг долар на възглавниците за камериерките и тръгнахме (персоналът навсякъде е много любезен, така че оставянето на бакшиш не се чувства като задължение).

Пихме по едно кафе в лоби бара и се натоварихме на автобуса. Преди полета щяхме да посетим пазара, за който споменах. Какво да ви кажа за него – голям избор от сувенири, отново нахални, настойчиви продавачи и всякакви странни миризми. Ако обичате да се пазарите – това е мястото :).  Докато минавахме покрай една сергия, възрастен мъж ни попита откъде сме. В отговор на това, че сме от България, чухме „готина мачка“ = готина мацка. Пак е запомнил нещо човека 🙂

Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът на Кайро, Египет

Пазарът

 

 

 

Минахме безпроблемнно проверките на летището.

Качихме се на самолета и … проблем

От голямата жега спирачките, с които застопоряват гумите на самолета, бяха започнали да се топят. Не ни дадоха да слезем и така си постояхме 2 часа, докато излетим. Сами можете да се досетити как това се отрази на пушачите :). В 23:00 трябваше да кацнем в София, но това се случи към 1:00. От Кайро си тръгнахме по тениски. Да е било към 26 градуса. Малко преди да кацне,  ни съобщиха, че в София вали сняг и е –3 градуса. Не бяхме подготвени за такова време. Затова сложихме блузите с дългите ръкави, които бяхме взели за всеки случай, минахме набързо през проверките и се качихме в колата. Добре, че родителите ни ни чакаха, иначе щяхме да замръзнем като шушулки. Споделихме набързо впечатленията си и съм заспала. Само след минута отворих очи и вече си бяхме в Бургас. Това ми се стори най-бързото пътуване София – Бургас, което съм имала :).

 

*Това се случва само в арабските страни. В други мохамедански страни, като Турция, трудовият процес си продължава без прексъване – бел.Ст.

**Много е гнусно, нали? 😉 – бел.Ст.

*** Става дума за Египетския музей в Кайро – бел.Ст.

****Хубави мечти. Подкрепям! – бел.Ст.

*****Прегледайте основите на къщите в Търново 😉 – бел.Ст.

Автор: Милена Бахчеванова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Кайро– на картата:

Кайро

3 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version