Archive for август, 2012

авг. 29 2012

На мотор из Африка (4): Етиопия: от Гондер до Мояле

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, за последно минахме през Судан.

Днес ще прекосим Етиопия

Приятно четене:

На мотор из Африка

четвърта част

Етиопия: от Гондер до Мояле

Маршрут в Етиопия – На мотор из Африка

Маршрут в Етиопия – На мотор из Африка

 

 

Отново малко статистиката.

 

  • Валута – Бир. 1$ = 12,50 бира
  • 1 литър бензин = 13,26 бира
  • Виза – 17 евро, издава се от Посолството на Етиопия във Виена, Австрия. Не може да се извади на границата.

Все още сме 22.06.2010г. на границата Судан-Етиопия. От Суданска страна беше обичайната бумащина. Попълват се доста документи за 40 минути бяхме готови да напуснем Судан. Със сигурност пак ще се върнем в тази прекрасна страна.

Тук на тази граница за първи път се сблъскахме с друг вид услуга

Местни момчета ет привикват и те водят до офиса на паспортна служба и митницата, за което им се дават някакви пари според желанието ни. Опитват се да обменят и валута, естествено на различен от официалния курс. И така вече сме на границата с Етиопия. Странно, но за тук знаехме, че всички са християни и изведнъж редът, който е установен в арабските държави се превърна в доста голям хаос. Още пристигайки в Судан, знаехме, че сме преминали точката, от която можем да решим и да се върнем и трябва да продължаваме само напред. По тази причина суматохата на Етиопската граница не ни плашеше.

Тук минахме границата за около 20 минути

Първо едно момче ни показа паспортната служба. Тръгнахме през нещо като най-ужасната част на квартал Факултета в София. Страшна мръсотия и влязохме в една колиба с плет и кал и сламен покрив – паспортна служба. Тук служителката спокойно си кърмеше бебето и без въобще да се притесни ни покани да седнем и да изчакаме. Влезе едно момче, почна нещо да рови в едни списъци и ни подпечата паспортите. От там отидохме в митницата – по-модерна сграда направена от метални профили с ламарина.

Митничарите бяха на не повече от 20 години, но работеха бързо. Подпечатаха карнетите, издадоха ни документи за пътя – нещо като писмо и бяхме готови. Вече сме абсолютно готови. Добре дошли в Етиопия. Тук още с влизането си личеше, че са много по-бедни, но горди, че при тях е разрешен алкохола, защото постоянно ни го повтаряха.

След преминаването на границата се

отправихме към гр.Гондер

Тук вече всичко около пътя беше зелено. Започнахме да изкачваме и планини.

 

Етиопия – На мотор из Африка

 

Изкачихме се над 2000 метра надморска височина. Температурата беше 24-26 градуса – направо студено.

Пътищата бяха с прекрасен асфалт и доста хубави завои. Въобще всичко предвещаваше едно приятно каране в тази държава. Селата около нас вече бяха изцяло от сламени колиби със стени от кал. Спирахме да се насладим на гледките, защото не бяхме виждали нещо зелено от доста време.

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из АфрикаЕтиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Спирахме доста, защото тези цветове наистина ни липсваха. Тук интересното беше, че на всяко място, на което спрем веднага при нас идваха местни жители и най-вече деца. Нямам представа откъде идваха, тъй като около нас нямаше никакви села или къщи.

Естествено, искаха да им даваме пари или нещо друго

Беше забавно. Това беше и първия ни допир до местното население.

Етиопци – На мотор из АфрикаЕтиопка – На мотор из Африка

Етиопци – На мотор из Африка

Етиопец – На мотор из Африка

Етиопка – На мотор из Африка

Етиопка – На мотор из АфрикаЕтиопци – На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

Чувствахме се щастливи при тези гледки и температури.

 

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Около 16.00 часа стигнахме

гр.Гондар

Малко градче, с донякъде развит туризъм. Тук веднага ни се лепнаха някакви местни момчета, които ни предлагаха да ни заведат до хотел, да помагат, да обменят валута. Ние нямахме нужда от тях, защото цялата ни необходима информация си я имахме на GPS-а, но не можеш да се откъснеш. Всъщност искат да изкарат някакви пари.

Отидохме до хотел, в който ни казаха, че са спали Юън Макгрегър и Чарли Бруман при тяхното пътуване попитахме как се стига до Лалибела и момчетата ни обясниха, че пътят е непроходим, защото сега свършвал дъждовния период и нямало начин. Мони отиде да провери как стои въпроса с полет със самолет до това място. Оказа се, че има полет рано сутрин и няма как да отидем и да се върнем за един ден. Лошо. Това беше едно от местата, които искахме на всяка цена да посетим като истински християни, а трябваше да се откажем.

Решихме да продължим по маршрута до следващия град Бахир Дар и там да проверим за полет. Така приключи този ден.

Вече сме в Етиопия. Първата християнска държава от един месец насам

и държавата с най-дълга независимост в Африка. Старото име е било Абисиния и така е била известна до средата на 20-ти век. Официалния език е амхарски – вид семитски език. Писмеността е със сричкови знаци, които произлизат от древния език геез. Днес този език се използва само от Етиопската православна църква. Ето така изглежда – Ge-ez – ግዕዝ. Това е. Утре продължаваме.

 

23.06.2010г. – 21-ви ден.

Днес се наспахме. Станахме късно, пихме кафе и около 10.00 часа тръгнахме към

замъците в Гондар

Гондар е бил обявен за столица на Етиопската империя през 18 век. Тогава е управлявал император Фасиладас. Неговата крепост в момента е в центъра на града и ветре има общо 5 замъка. Най – старият е Енкулал Гемб от края на 40-те години на 17в.

Точно тук решихме да отидем и ние.

Замъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приключихме обиколката около обяд и потеглихме към

Бахир Дар, който се намира на езерото Тана

От това езеро извира река Сини Нил, която е приток на Нил. Пътят отново беше пълен с приятни завои и чудесни гледки. Температурата – 27 градуса.

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Естествено при всяко спиране не оставахме сами. Децата прииждаха от всички страни за да се позабавляват с нас и евентуално да получат нещо.

Дете – На мотор из АфрикаЕтиопци – На мотор из Африка

Дете – На мотор из Африка

 Етиопия – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 

 

 

До тук също не видяхме някой намръщен

Играта на криеница с децата отне около 5 минути, но те искрено се забавляваха. Учудващо е колко много усмивки има по лицата на етиопците при положение, че страната е страшно гъсто населена – около 85 милиона са и в същото време е много, много бедна. Тук наистина живеят страшно бедно, но пък по свой си начин щастливо.
Около 14.00 часа стигнахме до

Бахир Дар

Намерихме един ужасен хотел, настанихме се, изкъпахме се с нещо като вода и тръгнахме на разходка. Наехме една кола да ни закара до

водопадите на Сини Нил

Стигнахме до водопадите за около час. Следваше преход пеша за да ги видим. По пътя качихме от близкото село едно местно момче да ни води до мястото.

Към водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Към водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Кози – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Пътеката минаваше през село, където децата изработват ръчно всякакви сувенири. Минавайки от там веднага ни посрещнаха около 10 деца, предлагащи всевъзможни неща, като всички искат да си купиш от всяко едно. Взехме някои неща, но няма как човек да купи всичко, въпреки, че бяха вложили доста старание при изработката. Стигнахме и водопадите. Много красиво място, но в края на дъждовния период

водата на Сини Нил е доста кална и кафява

А мислих, че сините ми панталони няма да се виждат на фона на водопада.

Водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Върнахме се при колата. Заговорихме се с шофьора и се оказа, че много добре познава България, тъй като баща му е живял при нас 25 години и се върнал в Етиопия малко преди да почине. Попитахме и него за пътя до Лалибела. Е, той донесе добрата вест. Пътят бил с наскоро асфалтиран и само участък от около 60 километра е черен път. Ура, ще се ходи в Лалибела беше бързото решение, което сме взели. Едните казват – много лош, а другия – много хубав. Дори истината да е по средата, няма как да се откажем. Все пак това ни беше желанието и на двамата с Мони и бяхме малко недоволни като разбрахме, че трябва да го пропуснем. Сега нещата изглеждаха или поне звучаха по-добре и решението е да тръгнем към Лалибела.

 

24.06.2010г. – 22-ри ден.

Днес си тръгнахме по нормално време в 08.00 часа. Тук слънцето изгрява в 07.00 часа и в 19.00 часа е вече тъмно. Предстоеше ни Лалибела. Пътят до гр.Ворета ни беше познат, защото бяхме вече минали по него предишния ден. При този град се отделя пътя за Лалибела. Отделихме се и наистина се оказа нов асфалт, отново с хубави завои да им се радваме и проходи в планината. Така не след дълго се изкачихме на 3500 метра надморска височина и температурата падна на 17 градуса. Голям студ в сравнение със Судан. Беше красиво навсякъде около нас. Спирахме често и винаги се появяваха хора. Това почна вече да ни досажда, защото искахме малко да останем без други хора и да погледаме планините на спокойствие. Уви, това спокойствие не го намерихме. На едно място видях човек да оре с крави и решихме да спрем за почивка.

Етиопец – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

Нямаше никой друг, а човекът изглеждаше доста ангажиран с работата, за да ни обърне внимание. Чудесно. Сега можеше

да погледаме природата, без да ни притесняват

Естествено не стана точно така. Първо спря един камион с трима души. Ама си спря на платното, все едно на пътя няма други. Двама дойдоха при нас и пак се почна – откъде сте, къде отивате, колко струват моторите, за колко време стигнахте до тук. След кратък разговор поискаха да ги снимам пред камиона. Сигурно си мислят, че снимката им ще се публикува в списание за камиони с тираж в цял свят. Добре, ще снимам.

Камион – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Гледаха снимката на фотоапарата, когато спря втори камион зад тях. И те дойдоха и айде да ни снимаш с човека с телефона. Мони си водеше важен разговор в това време. Айде ще ви снимам и после снимката пак в списание с международен тираж.

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

В това време минаваше трети камион пак с трима души в него. Е, този го спряха останалите колеги. Елате, им викат, да ни направят снимки. И те дойдоха и айде и с тях да се снимаме. А се присъединиха и две момчета, които пасяха крави на поляната над нас. Снимахме се.

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

А от следващата снимка ясно личи добрата ми захранка като малък в сравнение с тази на етиопците 😀 😛

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Хората всъщност бяха много весели и колкото и да е досадно не е редно да ги подминеш или да не се заговориш с тях. Те са винаги позитивно настроени, изгарят от желание да си поговорят с теб, защото рядко срещат туристи, а и точно от тези хора можеш да научиш нещо, което те интересува за място, за път или друго. Решихме да изпушим по цигара с тях. Извадих кутията да ги почерпя и те умряха от кеф.

 

На по цигара – Етиопия, На мотор из Африка

 

Три камиона бяха спрели на планински проход и това си беше направо като задръстване. Решихме да тръгваме, за да освободим пътя. Продължихме, ама пусто, пак ни влече да спрем да се порадваме на природата. Този път внимателно подбирахме мястото, като оглеждахме всичко около нас за наличие на някакъв вид живот. Така избрахме следващото място за спирка. Никой около нас. Но за кратко 😀

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Тази къща в ниското не я бяхме видели. И гостите не закъсняха.

Село в Етиопия – На мотор из Африка

Хайде пак да се снимаме.

Етиопия – На мотор из Африка

 

Етиопци – Етиопия, На мотор из АфрикаЕтиопци – Етиопия, На мотор из Африка

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 Дете – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разделихме се и с тези деца и продължихме по пътя. На няколко пъти се опитвахме да спираме, но навсякъде ни гонеха и преследваха.

 

Дете – Етиопия, На мотор из Африка

Дете – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

Стигнахме и отклонението за Лалибела. Тук свърши асфалта, но ни оставаха само още 60 километра до целта. Пътят беше черен с посипани натрошени като чакъл камъни, с доста завои, тъй като е проход в планината. Успявах да държа скорост 50-60 км/час, но си ми беше трудно с мотора, тежащ около 400кг. А проходът беше много красив. Вдигаше се адски много прах и това не позволяваше да караме близо един до друг с Мони. Така изминахме 45 километра и отново се появи асфалта. На 15км. преди Лалибела има летище и пътят е направен с асфалт за туристите. Чудесно. Стигнахме

Лалибела

около 13.00 часа. Настанихме се в хотел, малко починахме и с екскурзовод поехме към църквите. Те бяха на около 3 километра и решихме да походим пеша. Така можехме да разгледаме градчето.

Етиопия, На мотор из АфрикаЛалибела, Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

Стигнахме и църквите, които са общо 11 на брой и входа за всички е по 30$ на човек. Лалибела е основан от цар Гебре Мексел Лалибела през 12 век. Той е започнал строителството на всички 11 храма, като най-големия е

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/

 Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Църквите са издялани в планините Ласта,

които са от червена вулканична скала. В склона на планината се издълбавал окоп, дълбок десет-петнадесет метра, който като квадрат обхващал грамадната монолитна скална маса. От тази монолитна маса изсичали църква. Започвали да издълбават вътрешността – колони, барелефи, склуптори, в последствие се издълбавали и прозорците в различни форми. Църквите били скрити – всяка от тях се намирала в яма и от ниското не се виждали. Между тях в планината били прокарани подземни пещери и ходове, по които можело бързо и незабелязано да се мине в съседния двор. Интересен е и факта, че няма еднакви църквия с еднакво устройство. Архитектурните стилове са смесени – срещат се гръцки колони, арабски прозорци, древна свастика, арки в египетски стил. Уникално място и дори в момента личи как всичко е изсечено от скалите, както се прави една скулптура.

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

Единствената църква извън комплекса е Свети Георги

Тя е и различна от останалите по формата си, която наподобява кръст, погледнато отгоре. Тя е и най-почитаната в Лалибела.

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из АфрикаЦърквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

Гледах и цъках с език. По никакъв начин не мога да си представя как всичко това се изсича от един къс скала. Виждал съм издълбани храмове в скали, но никога така изсечени от един монолитен блок. Уникално място.
Разглеждането ни отне около 4 часа, но беше много вълнуващо. Близо до църквата Свети Георги видяхме и

местен майстор на шалове, ръчно тъкани

Етиопец –  На мотор из Африка

 Тъкач на шалове – На мотор из Африка

 

Купих един и тръгнахме към хотела. Отново пеша за да разгледаме Лалибела.

Жени – Етиопия, На мотор из Африка

Жени

 

 

 

Върнахме се в хотела. И двамата бяхме доволни, че се върнахме до това място, за да го разгледаме. Разбрахме, че единствената бензиностанция тук отваря утре в 08.30 часа и нямаше как да си тръгнем по-рано, а ни предстоеше Адис Абеба. Така с много и различни преживявания завърши и този ден. Утре продължаваме.

 

25.06.2010г. – 23-ти ден.

Сутринта в 08.00 часа бяхме вече пред бензиностанцията в Лалибела. Странно, но тук колонка за бензин нямаше. Все пак попитахме и се оказа, че ценната течност се продава във варели, а сипват с някаква лейка и фуния. Нямахме избор и сипахме по този начин. Потеглихме обратно по познатия черен път.

 На мотор из Африка – Етиопия На мотор из Африка – Етиопия

Етиопия, На мотор из Африка

Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

Насладихме се отново на прекрасните гледки и така след около час излязохме на асфалта.

Днес целта ни беше столицата на Етиопия – Адис Абеба

Пътят постепенно се пълнеше с хубави завои, прекрасни гледки и страшно много крави. Вече имам чувство, че цялото телешко месо в света идва от Етиопия.

Изкачихме се до 3500 метра надморска височина и температурата падна на 16 градуса. Студено е, обаче вече много ме мързи да се обличам.

Етиопия, На мотор из Африка

Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

След около 200 километра излязохме на главния път за Адис Абеба.

В Етиопия по пътищата се движат страшно много камиони

и то все големи. Направи ми впечатление, че шофьорите карат доста добре. Приказките за опасното каране на етиопците поне за мен се оказаха неверни. А от друга страна ми направиха впечатление и пътищата. При тези тежки машини, които се движат никъде не видях да има коловози. Не знам как става това и как строят, но такова чудо като коловоз тук няма. Целият ни път от 700км до Адис Абеба се движеше на височина над 3000 метра. Прекрасни завои, гледки, но бяхме решили да караме по-стегнато, за да стигнем по светло. На много места имаше ремонти по пътя и ни отбиваха през гората по черни пътища с едни такива не много големи камъни.

Карахме юнашката, но добре, че моторите не можеха да говорят, защото щеше да стане голям скандал. Всичко това доста ни забави и в 18.40 когато беше много тъмно ние се намирахме на 40 километра от Адис Абеба. Тук беше и най-трудната част от маршрута за този ден. Целия път го ремонтираха и движението минаваше по не ремонтираната част. Ужас. Много тъмно, хора пресичат навсякъде като черни нинджи и за десерт – адската кал.

 

На места в калта се появиха и камъни

Моторът подскачаше по тях и така успях да си изгубя джапанките, които бях вързал над резервните гуми. Не ме е яд за друго, ама ако ги намерят няма да ги използват, защото бяха 45 номер. А тук в такъв номер влизат поне двама. 😀 😀

В крайна сметка в 20.00 часа бяхме вече в

Адис Абеба,

доволно омазани с кал. Успяхме бързо да си намерим хотел с пералня, че пак му беше дошло времето. Е, тук вече паднах като видях етиопските жени. Страшна работа. Все едно съм на кастинг за черни манекенки. Наистина жените тук са много красиви. Умишлено нямам снимки с тях, защото се надявам всеки от любопитство да отиде и сам да се увери и го пожелавам на всички, обичащи пътешествията. Адис Абеба ни направи впечатление, че няма нищо общо с останалата част на Етиопия. Вечерта минахме покрай три огромни търговски комплекса, модерни сгради, няма крави по улиците, лъскави коли, доста дискотеки на по два етажа и други познати на нас „цивилизованите“ неща. Хотелите също бяха доста лъскави и това са местата, в които се събират всички чужденци работещи там за срещи, да играят тенис или да се глезят с неща от кухнята. Хотелът, който намерихме също беше доста хубав и много чист. Ние нахлухме кални и аз очаквах всеки момент заради калните следи да чуя от някой служител – „Алоу, господине глей кво праиш, бе.“, както наскоро ми казаха в едно заведение до Търговище. Ама вместо това ни казаха, добър вечер, заповядайте, добре дошли. Брей, викам си – европейска работа. В Адис Абеба бяхме решили да останем два дни за да починем и да махнем миризмата на река Нил от дрехите си. Това беше за днес. Утре ще се спи до късно.

 

26.06.2010г. – 24-ти ден.

Днес е ден за почивка. Преди два дни от Гондер бяхме говорили по телефона със

Светльо Панов – Посланик на България в Етиопия

Имахме уговорка днес в 10.30 часа да се видим в хотела ни. Покрай всичките ни пътувания се бяхме срещали с посланици на доста държави заради визите, но с български такъв никога. Очаквах да дойде някой чичко, задължително с костюм и вратовръзка, строго изглеждащ и пестелив на приказки. Слязохме във фоайето на хотела и седнахме да пием етиопско кафе направено по техните обичаи. Всъщност кафето беше невероятно ароматно и направено на пясък, нещо което в Турция доста сме срещали.

В 10.30 часа се появи и Светльо. Гледам – нормален човек, много приветлив и разговорлив.Явно не всички посланици изглеждат като герои от филма „Мисия Лондон“. Поговорихме доста и тръгнахме с него да търсим къде да сменим гумите на моторите. Обикаляхме много сервизи, Светльо звъня на много хора, но всички се притесняваха да сменя гуми на мотор.

В цялото това обикаляне да търсим сервиз успяхме да разгледаме и

Адис Абеба – хубав град, със силно развита централна част,

където са хотелите и моловете и извън това по-бедни квартали. Накрая намерихме сервиз. Питаме могат ли да ни сменят гумите и момчетата казаха категорично – ДА.

Решихме първо да се пробват на моя мотор. Подходиха към предната джанта с един кръстат ключ. Тъй като при мен трябва шестогран 22, а не гаечен ключ реших да погледам как ще сменят гумата. Тези „майстори“ решиха най-малкия камък на ключа да го вкарат в отвора и да въртят, за което отидоха за чук. Добре, че бях там, защото щях да убия поне трима етиопци. Спрях ги. Извадих си инструментите и им казах да гледат как става. И на мен ми беше за първи път на този мотор, ама говорих убедително. 😉 😀

Смяна на гуми – Етиопия, На мотор из Африка

Смяна на гуми – Етиопия, На мотор из Африка

Смяна на гуми

 

 

 

Свалих гумата, а те само цъкаха с език, все едно съм построил космически кораб. Дойде

One response so far

авг. 28 2012

Йонийските острови: Кефалония

В последните седмици неволно започнахме една поредица за Йонийските острови. Днес наред е Вили, която ще ни разкаже за Кефалония

Приятно четене:

 

Йонийските острови: Кефалония

🙂  Ах, този симпатяга Митко, дето преди няколко дена колоритно описа лодкеното си пътешествие край Лефкада и Кефалония… И ми припомни моето собствено приключение преди… хм, кога минаха три години бе?!
И гледам аз – маалее, не съм си довършила разказа за Йонийските острови. Ауу… засрамих се… Честно!
Коой ме знае накъде ме е отвял вятърът, след като съм пуснала епизода за Лефкада, та Кефалония и Закинтос са паднали в канала. Ми, сорри, много хем…
Но пък нали има един лаф „По-добре късно, отколкото никога“ 😉

Остров Кефалония

Може би с течение на времето най-лудите моменти да са ми поизбледнели, но тъкмо и няма страстно да се юрвам в най-най-подробности 😉    И географско-историческа справка също няма да давам, понеже има в Интернет – спомням си, че аз от там бях почерпила нужната ми информация, непосредствено преди да тръгна.
И, като си помисля, че наближават популярните, тъй наречени „септемврийски празници“, през които масово българите побягват за 3-4-5 дена към близката чужбина – Истанбул, Македония, Халкидики, Тасос, пък може би и към нЕкои други гръцки острови… Т.е. нещо от това, което ще напиша, може и да е от малко полза някому 🙂

До Кефалония се стига със самолет (каца в Агростоли, столицата), или по море.

Ако си спомняте, в   http://patepis.com/?p=11285    аз се метнах на ферибота от малкото градче Василики, някъде в южния край на остров Лефкада.
Помня, че час и 20 минути ми се сториха доста дълго пътуване за някакви си 20 км между двата острова. Но пък не беше много скучно – сигурно 5-6 минути, след като тръгна фериботът, три делфина изведнъж изскокнаха из морето край кораба, направиха по два-три пируета над водата и спринтираха, хем някакси като по повърхността, към вътрешността на залива, който ние напускахме. Всички по палубата на мига се бяхме наредили край перилата, изненадани и очаровани от това представление. За съжаление не успях да им направя ни една свястна снимка. Напразно се кьорих следващия половин час из морето – тц, други делфинчета не се явиха.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - бавно и славно го приближаваме :)

Пристигаме към 18ч. и нещо.
Стоя на горната палуба и гледам как завивайки полека край скалите, корабът съвсем намяла ход и бавно прекосява малкия залив. По радиоуредбата обявяват:

Фискардо

 

Пристанище Фискардо, Гърция

Пристанище Фискардо

 

Не знам какво е Фискардо. Мислех, че е град. Или градче. Ама абсурд, та то са само няколко къщи. Село? Не, не. И на село няма вид. Ох, гръцка работа.
Любопитно ми е как ще успее ферито да се паркира до малкия кей, обаче става изненадващо лесно. За нула време от долната палуба се изсипват три-четирите автобуса с туристи и десетината коли и, докато се озърне човек и цъкне няколко снимки, всички возила за нула време – въз по пътя и – нанякъде зад хълма. В настъпилата тишина се чува само леко подпляскване в кея.
По това време на годината (около 20.09.) явно към 18:30 вече денят си отива. На всичкото отгоре, докато бях на кораба, едни сивкави облаци взеха да се разстилат отнякъде – само това остава, времето да се развали, мисля си…
Пътят се движи едва ли не по билото на планината. Кефалония очевидно е планински остров. И ми изглежда малко странен. Не знам защо, но си мислех, че е обвит в растителност…. Щото нали е остров?! (да бе, знам, че няма логика 🙂
Но тогава, в онзи момент, си мисля, че донякъде би трябвало да прилича на Корфу. Или на Лефкада.

Ми нали са все Йонийски острови…

Искам да кажа, че особено на места, първите 20-тина километра от острова определено ме разочароват – едни голи, ронливи скали, сипеи, безжизнено такова, или пък непристъпни отвесни скали… бе, пущинак направо. Иначе пътят е „шест“ – гладък асфалт, знаци, маркировка – цивилизовано.
А, като казах „знаци“, видях и невиждан до момента знак за внимание – триъгълник, в който е нарисувана коза. Ама от изненада не успях, пък и нямаше как да го заснема. Значи, виждам знака, цъфва изведнъж току пред един завой, опулвам се, и вече е зад гърба ми; остър завой надясно… и в този миг ги виждам и тях. Козите!

Мамма мия! Като кадър от някакъв сюрреалистичен, фентъзи филм

Стръмни сипеи към морето долу, лек сумрак и диви кози, щръкнали по камънаците. Много! Сигурно над 20 големи козища и цяла шайка мънинки, направо бебета още – бели, кафяви, черни, шаренички – бе, като някои алпинисти накацали по скалите, ви казвам, под, над, край пътя – шок, направо! Хийй… И как да го снимам това чудо, боже мой, като няма как да се спре – точно тук пътят е тесен, криволичи напрестанно на зиг-заг, опрян е в скалите отляво и долу морето, отдясно. На всичко отгоре в този момент има трафик и в двете посоки, и возилата са почти едно зад друго.

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледки от завоите по пътя

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония - гледките от пътя, на скорост и на смрачаване

 

Следва нова табела: Миртос Бийч

И след секунди се появява уширение над морето, подобно на италианските тераси по Амалфитана. Сто на сто, всички минаващи за пръв път оттук, задължително спират за минутка. Е, картинката май си заслужава  🙂

о-в Кефалония, Йонийско море

Най-прочутият плаж на о-в Кефалония: Миртос - гледан от пътя горе, пак по същото смрачаване ;)

След около 2 км пътят се пръсва почти като лъчите на звезда в 4-5 посоки. Моят хотел е в

Сами,

т.е. от другата страна на острова, точно срещу Итака.

Sami, Гърция
А защо Сами? Защото, според инфото, там наоколо се намират двете топ забележителности на Кефалония – езерото Мелисани и пещерата Дронгарати.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Хотелът. По-точно част от него. Казва се "Атина" и в www.booking.com има отлична оценка за него.

Хотелът – о-в Кефалония, Йонийско море

Гледката от моята стая

 

Хотелът е в „класически“ гръцки стил

– не много голям, на два етажа с външно стълбище, изцяло в бяло, „разчупено“ от зеленото на разни растения. И е чист, обзаведен с най-необходимото, не е и скъп. При това офертата е със закуска и вечеря. Все пак, вечерта в тъмното, не съм кой знае колко очарована. Но не се и оплаквам. На сутринта обаче, откривам, че сме в най-най-най в края на Сами, но затова пък езерото Мелисани е на по-малко от километър от хотела.

Плажът… хмммм… за плажа мноого още може да се желае.

Но, както разбрах по-после, на Кефалония, освен Миртос, май има само още 1-2 по-пясъчни плажа. Но пясъкът на всички, включително и на Миртос,  всъщност е едър и груб, и с доста камъчки. Затова пък водата е синя, та синя, топла и прекрасна 🙂
А тук при Сами, плажната ивица е около 7-8-стотин метра общо, изцяло е от ситни-дребни камъчета. И не знам дали защото беше извън сезона, но частта пред хотела си беше абсолютно дива и пуста. Е, да, ама пък морето… аах, моретоо! 🙂

Морето край хотела в Сами, Кефалония

Морето край хотела в Сами

 

Крайбрежната алея на Сами, Кефалония

"Лунгомаре" 😀 ... Оф, пардон, Крайбрежната алея на Сами ;)

 

Сами се оказа малко и „заспало“,

хем във всякакъв смисъл, градче. Най-вероятно, защото вече беше извън сезона. И е толкова голямо, че може да бъде кръстосано надлъж и шир без особено бързане, буквално за половин час. Покрай пристанището му, където по разписание спират и едни грамадни фериботи, даже и от Бриндизи, по стар гръцки обичай има редица заведения, половината от които вече не работеха по това време, а от останалите, половината пък вече ги ремонтираха за следващия сезон.
Аз обаче реших, че ми се хапва прясна гръцка риба и по обедно време почнах като котка, душейки да обикалям, край тия 3-4 ресторантчета, които все още работеха.
Взирайки се да открия и английски вариант на изписаното на гръцки меню пред входа, неусетно изпротестирах на глас: Еее, аман бе, да ви се не види и езика… Що не сте го написали и на английски барем бе… Националисти такива!
И в този миг чувам на чист български: О, българка ли си? А? Заповядай.
Обръщам се – един младеж ме кани: Заповядай!

Ха! И следва блиц:

Ами ти какъв си тука? – Сервитьор.
О, браво! Ами прясна риба има ли? – Има, естествено.
Ама прясна ли е? – Гарантирам!
Пържена, печена? – Каквато искаш.
Скъпо ли е? – Зависи от рибата.
Каква ще ми предложиш? – Амии… пържена еди-каква си.. (Е, как се запомня гръцкото име на риба?)
Хубаво, и плюс салата, картофки и бира, колко ще струва? – (мисли малко) Към 8-9 евро.
Онази маса в кьошето, там до лодките… моята ли е? – (усмихва се) Става, заповядай.

Таверна – о-в Кефалония, Йонийско море

Ей в това ресторантче тук им изядох рибата :)

След 10-12 минутки пред мен кацва една голяяяма чиния, пълна с пържени рибки, плюс по домашному пържени картофки и салата от домати и още нещо си. Биричката – както се полага – с насълзени стени.
И ухае едно апетитно… Я да видим к’во става тука сега – опитвам внимателно едно рибе… ммм…. я още едно… ммм… Охаа, че като ги подметнах – ау, като невидяла!… Божествена рибка, ох… Кълна се – по-вкусна риба не бях яла до момента!
Направо щях да се пръсна. Също като люта китайска манджа в подозрителен китайски ресторант – твърдиш, че толкова люто, не, абсурд, не можеш да го ядеш… ама ядеш, та ушите ти плющят, щото то губиш контрола и не можеш да се спреш  😀  Та, тé такова нещо беше и с тая риба! – Ометох я, ударих още една биричка, издух се като плондер за по-малко от 10 евро. Побъбрихме си между другото с момчето – оказа се, че имало и други българи, които да работят на Кефалония и на Итака отсреща. Само покрай Коледа се прибирали за кратко в България и пак се връщали тука.

Сега няколко картинки от Сами:

Из центъра на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из центъра на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Из уличките на Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Из уличките на Сами

Цветя – о-в Кефалония, Йонийско море

Ах, тези средиземноморски бугенвилии, всеки път ми вземат акъла! :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

Сами - Оп-паа, пак излязохме в центъра! ;)

Залез – о-в Кефалония, Йонийско море

И един от кефалонийските изгреви, видени от балкона на хотелската ми стая

 

Апропо, собственикът на хотела беше един… Е, грък. Ама Майк. Така искаше да го наричат. За супер краткия ми престой установих, че човекът работи наравно с персонала си – на рецепцията, на бара, шматка се из хотела и двора, кара продукти с колата си, помага при нужда на някой да качи куфар, или просто търчи да изнесе отвътре някъде стол навън на някоя възрастна мадам курортистка да поседне на сянка. Разпитва всеки от гостите как е спал, има ли нужда от нещо, харесало ли му е еди-къде си, т.е. където е бил през деня. А гостите му бяха преобладаващо холандци и англичани. О, и май знаеше имената на всичките си гости, винаги се обръщаше към всеки на име. Моето също запомни на мига. Изобщо, голям шемет! 😀
Та, значи, още първата вечер, малко след 21ч. реших преди да си легна, да ида да видя каква е хавата, и слизам до бара. Докато се кумя, за да не седя на празна маса, какво ли питиенце да глътна, пък и за здрав сън  😉  и той идва при мен. И с думите „Тази година за пръв път въобще ми идва някой от България“, сяда, слага пред мен чашка, казва „Това е едно гръцко питие, малко Метакса“, представя ми се, подава ръка, пита как е на български „наздраве“, казвам му, и той вдига своята чаша: „найздравье!“.
Не съм по коняците, но уважавам жеста му и… ближа, ближа… капка по капка… Иначе моментално си влизаме в тон, разбъбряме се сладко, почваме и да се хильотим  на вицове разни и глупости всякакви, той става от време на време да обслужи някой на бара, връща се пак… И така, до малко след полунощ, докато напълно ми снеме анамнезата… 🙂
Да, побъбрихме си приятно. И после пак – всеки път, когато в следващите два дена го нацелвах на кафе или коктейл следобеда, а вечерите – просто задължително ме канеше в бара. И, факт – не ми позволи да платя нито веднъж. Аз, след като ми отказа още първата вечер, помислих, че накрая, преди да си тръгна ще си платя накуп, както е обичайно на някои места, но не би. Заяви, че жестоко ще го обидя, ако настоявам, той ме бил черпил, защото просто му било мноого приятно да си приказва с мен. Еемии…
На изпроводяк ми връчи визитката си, написа отзад личния си телефон и заяви: когато искам, съм добре дошла, може сама, може и с приятелка, а ако няма място в хотела, в къщата му (на 20-30м зад хотела) винаги щяло да има място, а и живеел сам… е, можело и с мъж да съм (но това беше с половин уста и подобаваща физиономия)… Благодарение на Майк научих разни неща. Например, че пещерата Дрогарати не си струвала, но езерото Мелисани да не го пропускам. До Итака също не си струвало особено – заради легендите там ходели много туристи и било мнооого комерсиализирано… И още разни истории за града, за острова, за Гърция… за племенниците и сестра си, за дългия си кефалонийски род въобще, за книгата/филма „Мандолината на капитан Корели“, чието действие се развива на Кефалония и филмът е сниман там, а също и кога, как и защо изобщо е станал хотелиер, след като преди това е учил еди-къде си из Европата и то нещо съвсем друго.
Изобщо, ужасно любезен, постоянно усмихнат човек, с чудесно чувство за хумор, знаеше имената на всичките си гости, както казах, знаеше и кой какво и как го пие, кой коя стая предпочита, защото си имал от години и постоянни клиенти; някои идвали винаги в точно определено време на годината… А може би и ти? (ме пита)
Ами, може би… Е, да, ама вятърът впоследствие ме отнесе през едно море пó на запад от Кефалония 😉

Обобщено:


Да забравим за Майк. Не знам как е точно в разгара на сезона, но

през септември остров Кефалония е изключително спокоен,

бих казала, излегнал се сред морето и заспал на припек под слънцето /Боже, какви ги говоря?!  😀 /  Kоето слънце, обаче, е все още толкова горещо, че спокойно може човек да се позапържи и на плажа. Стига да не му пречат камичетата 😀  Но пък сигурно Майк или някой подобен на него услужлив грък с радост ще му даде шезлонг и лежанка да не му се ръби гърбината.

Кафалония ми се видя, сякаш див и някакси първичен остров.

И в същото време, там където има цивилизация, не липсва нищо от нея, удобствата са пълни. През септември цените рязко падат, а /мисля/ качеството на обслужването се запазва. Имате голям шанс да опитате местни плодове и зеленчуци, превъзходни са… А пък прясната рибка, пък и местното винце – о, думи нямам!
Вярно, може и да срещнете някой „дървен“ грък или гъркиня, на която светът й е крив в дадения момент, но бих казала, че хората преобладаващо са добронамерени и любезни. Много често срещано явление е човек да им говори на английски, а те да му отговарят на гръцки. И въпреки това, да се разберат 🙂

За тези, които се интересуват основно от културни ценности – едва ли ще бъдат удовлетворени на Кефалония.

Онези, които предпочитат СПА-курортите със скъпите глезотии и превземки – оо, едва ли, мисля няма смисъл, също да не тръгват натам.
Кефалония ще се хареса обаче на тези, които обичат мир и спокойствие, лежерно пътуване, почти недокосната природа, прозрачно, плацикащо се море в заливите и зашеметяващи изгреви и залези. Мда, Кефалония определено е за тях.

Още няколко гледки от острова и столицата Агростоли:

о-в Кефалония, Йонийско море

о-в Кефалония

о-в Кефалония, Йонийско море

Пейзаж от о-в Кефалония (зум)

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли, сниман от пътя през залива

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Из Агростоли

Агростоли – о-в Кефалония, Йонийско море

Агростоли - крайбрежната улица, водеща към пристанището

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

А, ей го и билетчето за вход към подземното езеро Мелисани. Ами да, има вход... и нЕма лабаво ;)

езеро Мелисани – о-в Кефалония, Йонийско море

Езерото Мелисани, но за голямо мое съжаление, а и непонятно защо, всичките ми снимки от него са странно размазани като по някаква магия. Само три са свестни и тази е едната. А езерото е необичайно, интересно и си струва да се види. Да. :)

Сами – о-в Кефалония, Йонийско море

О, това е пристанчето пред хотела в Сами...

о-в Кефалония, Йонийско море

И отново почти дивият о-в Кефалония, гледан откъм морето :)

 

Следва Закинтос…

Автор и снимки Вили

 

 

 

Други разкази свързани с Йонийските острови – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂„]

 

11 коментара

авг. 27 2012

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо (2): Долината на смъртта и национален парк Joshua tree

Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта 🙂

Приятно четене:

 

 

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част II

Долината на смъртта, национален парк Joshua tree и наоколо

 

Маршрутът

Маршрутът

28 март 2012, сряда

Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север.  Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино.   При градчето Hesperia хващаме  Hwy #395 – El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains.   Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи.

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

Hwy #395, Пустинята Мохаве

После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада.   Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни!  Отдясно е

пресъхналото езеро Owens

– покрито със сол и тиня.   Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела,  през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век.   Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка.  Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата – 4421 м.  Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси.

След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война…

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, Сиера Невада

Hwy #395, езерото Owens

Hwy #395, езерото Owens

Сиера Невада

Сиера Невада

Продължаваме на север.  Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях!  Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes!  Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи.  Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.

Mammoth Lakes е планински курорт:

през зимата – ски, праз лятото – планински разходки.  Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг.  Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time.  Разхождаме се из градчето и засядаме на пица.  Мотелът е #6 🙂

 

29 март, четвъртък

Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley.  Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири.  Облаците над тях са като по поръчка!

 Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Сиера Невада

Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към

Mount Whitney и околните върхове

 

Сиера Невада, Маунт Уитни

Сиера Невада, Маунт Уитни

Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток.  Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта.  Първа спирка – Father Crowley Point.  Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви.

Долина на смъртта, Death Valley, 92328, Съединени американски щати

 

 

От ръба на скалите се вижда

Долината на смъртта

Death Valley, Father Crowley Point

Death Valley, Father Crowley Point

Долината на смъртта, Father Crowley Point

Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината.  От снега и студа вече няма и помен, жега е.  Следваща спирка –

Mosaic Canyon

По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни.  Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!

Death Valley, Mosaic Canyon

Death Valley, Mosaic Canyon

Долината на смъртта, Mosaic Canyon

Продължаваме.  Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към

Furnace Creek

Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината.  Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище.  Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn.  Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ.

Death Valley, Mesquite Flat Sand Dunes

Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes

Death Valley, Furnace Creek Inn

Долината на смъртта, Furnace Creek Inn

Отклоняваме се по еднопосочния

Artist Drive,

през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли).   Невероятна гледка!

Death Valley, Artist Drive

Death Valley, Artist Drive

Долината на смъртта, Artist Drive

Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в

Badwater – цели 86 м под моркото равнище

Табелка високо на баира сочи позицията „sea level“.  Височко е!  Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме 🙂  Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада.  На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол.   Пейзажът е лунен и странен.

Death Valley, Badwater

Death Valley, Badwater

Долината на смъртта, Badwater

Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa;  отклоняваме към Dante’s View.  Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –

цялата Death Valley е като на длан долу под нас,

в меките цветове на залеза!  Невероятно!  Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope 🙂

Death Valley, Dante's View

Death Valley, Dante's View

Долината на смъртта, Dante's View

Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния

Zabriskie Point

Мястото май дължи, поне частично,  популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва!  Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!

Death Valley, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Death Valley, Zabriskie Point

Долината на смъртта, Zabriskie Point

Десетки фотографи са разпънали триножници по склона 🙂  Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel).  Пътьом пресичаме границата с щата Невада.  Пробваме и тукашните пици.

 

30 Март, петък

Отправяме се по път #95 на юг-югоизток.  Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината.

Невада, Hwy #95

Невада, Hwy #95

Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до

парка Valley of Fire

Невероятни, невероятни огнено-червени скали!  Пясъчници в най-причудливи форми!  Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите.  Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала… Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Valley of Fire

Valley of Fire

Петроглифи

Valley of Fire

Valley of Fire

Долината на огъня

Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към

Лас Вегас.  Нощувката е в Стратосферата!

От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения 🙂  По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички.  Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP 🙂

Езерото Мийд

Езерото Мийд

Лас Вегас

Лас Вегас

 

31 март, събота

От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на

Mojave National Preserve

Пустиня и половина!  Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър.  Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца.  Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso – напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора.  Сега всичко това е минало, музей.  Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център.

Mojave preserve

Mojave preserve

Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци.  Излизаме от резервата,  пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята.   Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен.  Минаваме през

градчето Amboy,

в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза… Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company.  Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната… пустош… съвсем извънземна гледка.

Kратерът Amboy

Kратерът Amboy

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Amboy, Солните полета на National Chloride Company

Стигаме до

градчето наречено „29 палми“ (Twentynine Palms).

Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми 🙂  Тук е северният вход на

Националния парк Joshua Tree

Спираме в туристическия център за напътствия.  До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр.  Явно голямо пътешествие е заформила!

Националният парк Joshua Tree

Навлизаме в царството на юките.  Въпреки че прилича на кактус,

Joshua Tree е всъщност вид юка – Yucca brevifolia

 Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин – бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва.  Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!

Skull Rock наистина прилича на огромен череп.  Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!

Странен и чудесен пейзаж!

  Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини.  При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи.  Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree - "Черепът"

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree, Keys View

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Националният парк Joshua Tree

Продължаваме из парка.  Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка.  Наблизо има скали с петроглифи.  Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.

Минаваме покрай Cholla Cactus Garden

– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla.  Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове.  Спираме за последно при изхода на парка, при

Cottonwood Spring

Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове!  Красиво е!

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, Ocotillo

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя

Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10.  По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя.  Криво-ляво се добираме до

Palm Springs,

където ще нощуваме – в мотел 6.  Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града.  Обикаляме с колата из града, по ‘главната улица’ – изглежда лъскаво и малко претенциозно… Вечерята е в ‘Jack in the Box’.

 

1 април, неделя

Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е… По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов.  Много, много цветя навсякъде!  Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.

Palm Springs

Palm Springs

Palm Springs

Поемаме на път.  Минаваме през

редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert

Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy.  Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир.  Катерим планината San Jacinto.  На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето.  Гледката си заслужава!  Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една „къщичка“, с частен път до нея!

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy

Продължаваме с катеренето.  Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси.  Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla.

Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.

В градчето Santa Ysabel

спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен!

Santa Ysabel

Santa Ysabel

Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин.   После –

разходка до Lake Hodges,

странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки.

Del Mar

Del Mar

 

2 април, понеделник

Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили.  Совалката ни откарва до летището.  Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона.  Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11.  Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.

 

Повече снимки – тук:

https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree

Автор: Румяна Койнова

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Калифорния – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ

 

🙂

 

 

 

 

No responses yet

« Newer Entries - Older Entries »