Archive for август, 2012

авг. 31 2012

Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, а за последно обиколихме полуостров Кенай

Днес? Днес ще ловим сьомга 🙂 Но не в пустинята 😉

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

12 до 14 ден

Риболов на сьомга

За вчерашния ден забравих да спомена, че се звързахме с Ерик, който беше препоръчан от Джо относно организиране на риболов.

Ерик ни каза да изчакаме до четвъртък, когато може да държим и океанска сьомга, а не само от тези които са въдени и после пуснати в реката. Така че се уговорихме с него за през ден.

Утрото започна така, кафе „подправено“ с уиски:

Лагер – Из Аляска с мотор

Кафе ;)

 

 

Колегата почна да недоволства, помня изрази като „Ти сега какво, алкохолик ли стана?“ Какъвто и да съм станал, ние сме в отпуска 😀

След кафе се срещнахме с комшиите от къмпинга:

Лос – Из Аляска с мотор

съседите

 

 

Лос – Из Аляска с мотор

 

 

Хич не и пукаше че сме толкова наблизо, дори не ни обръщаше никакво внимание. Само учтиво ни пренебрегна

 

 

След това се мъчих да се обадя в къщи. Изведнъж колегата се провикна: „Търсят те под дърво и камък.“
Слушам съобщението, шефът казва, че ме търсят от Вашингтон, Москва и Владивосток. Хмм, работата звучи на сериозно.
Обаждам се до Вашингтон, а оттам искат да съм готов за телефонно интервю с Москва и Владивосток. Добре, ама с часовата разлика, трябва да е около 4-5 часа сутрин Аляска време. Както и да е съгласих се, помъчих са да забравя и да продължа с приключението. А то наистина продължи, благодарение на Дики!!!
Той дойде до Soldotna, и така имахме късмет да се видим още веднъж. Решихме да посетим

Homer,

известен като най-доброто място за ловене на палтус (halibut на англ. – бел.Ст.).

Беше адски студено карайки до океана!!! Изгледи по пътя:

Аляска

 

 

 

Аляска от другата страна на залива (Cook Inlet):

Cook Inlet – Аляска

 

 

 

Наближаваме Homer:

 

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Спряхме да хапнем рибка, там беше тази витрина:

Град Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

Ето го и героят на деня, с чисто нова хромирана каска, южен стил 🙂

Из Аляска с мотор

 

 

Изненадах се колко белоглави орли имаше в Homer, стотици ако не хиляди орли които газеха в океана:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

 

Този младок беше на около 5-6 метра от нас:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Марината в Homer:

Марината в Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

По някаква причина стари кораби страшно ме привличат, като че ли имат безкрайна история:

Стари кораби, Хоумър – Из Аляска с мотор

 

 

След като се завърнахме от Homer, историята от предишния ден продължи.

Месо, огън, бира,

нали разбирате за какво става въпрос? 😀

Влизаме в магазина за алкохол, и аз викам на продавача: „Пак сме тук!!!“ Той отвърна лаконично: „Забелязах…“ Посмяхме се.

Върнахме се до къмпинга с покупките, и подкарахме на живот. Ваканция!!!

Барбекю – Из Аляска с мотор

 

 

Добре, но в един момент

ни налетяха милиони малки хапещи мушички

Дики не можа да си намери мрежата против комари, и се препдазваше както можеше:

Лагер – Из Аляска с мотор

 

 

В един момент му писна, и се качи на мотора, както си беше по анцуг и пантофки за да си купи мрежа против комари:

Из Аляска с мотор

 

 

 

Ей т’ва е характер 😀

След като се върна, всички поседяхме около огъня, но тези мушички както внезапно дойдоха, така и внезапно изчезнаха… На лягане се сбогувахме с Дики, на другия ден той тръгваше да хване ферибота до щата Вашингтон, а ние–на

риболов на сьомга

13 ден

Станахме раничко, Ерик ни беще казал да сме готови че започваме в 8 сутринта. Доста по-добре от първоначалния план за среща в около 4 сутринта 😀

Аз, както се подразбира, се повъртях да пия кафе. Нищо лошо, по същото време си проверих чантата за деня. Бира, сандвич, шапка, разрешително за риболов, и някои топли дрехи. Оставихме и бележка с довиждане на Дики, който още хъркаше здраво.

Ерик пристигна, с камиона и лодката на ремарке зад него, запознахме се, стиснахме ръце, казахме си някоя и друга шега за добрутро и потеглихме.

След малко време стигнахме до

река Касилоф:

http://en.wikipedia.org/wiki/Kasilof_River

 

Kasilof River, Аляска, Съединени американски щати

 

На тази река ще ловим сьомга или king salmon, който по това време се връща в реката от океана:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chinook_salmon#See_also

Оказа се че времето за деня беше фантастично, с малко облаци да ни пазят от слънцето, и без забележим вятър. Вече настанени в лодката, ние се понесохме по течението на реката:

Аляска

 

 

Да ви запозная и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Пуснахме въдиците, след като Ерик ни обясно техниката специфична за всеки тип стръв–яйца от сьомга, или парче солена херинга вързана за примамка. Същевременно се порадвахме и на природата:

Белоглав орел – Из Аляска с мотор

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Не бяхме сами, имаше и доста други лодки, но това не ни притесняваше:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Минаха час-два, не помня… Докато в един момент внезапно дърпане на въдицата ме накара да изостря внимание:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Ерик като спортен треньор ми казваше какво да правя… Не дърпай внезапно, остави го да глътне куката добре и т.н… Аз започнах да навивам макарата, но докато приближих сьомгата до лодката, тя се уплаши и ззззззззззз–дръпна надалеч. Още веднъж, аз навивам, и тъкмо другия край на въдицата стига до лодката и–ззззззз, пак изтегли надалеч. Така се борихме на няколко пъти. Започнах да се уморявам, и си мислех че ще изтърва улова, но не само аз се бях уморил:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

След като прибрахме улова с кепа, спряхме на брега да видим какво съм уловил:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

Див мъжкар, най-малко 20-25 паунда, или около 9-10 кила. Документирахме събитието и с Ерик:

 

 

Също така и с колегата:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

След триумфалните снимки, Ерик отново бутна лодката в реката и ние продължихме, вече напълно наострени с внимание след първоначалния улов.

Докато ми провървя отново, и този път улова беше женска сьомга, не дива а пусната в реката:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Оттук нататък каквото и да хвана, отива обратно в реката. Дневният лимит е две–само едната от които може да е естествена. Ерик сподели че аз съм първия за тази година който е хванал 2 за един ден. Не знам дали му повярвах, но все пак звучеше като добро постижение.

Колегата по едно време също закачи една която дръпна много яко. В същото време и той опъна въдицата рязко. Сьомгата за съжаление се откачи и избяга.

За съжаление краят на деня настъпи, и ние стигнахме до мястото където изтегляме лодката навън. Имаше доста гларуси, крясъците бяха доста оглушителни.

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Калният път нагоре…. Добре, че имаше теглич:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Риболов на сьомга в Аляска

Позирах още веднъж, този път с целият улов за деня:

 

 

Също така и с Ерик:

Риболов на сьомга в Аляска

 

 

С удоволствие споделих по бира с Ерик, той напълно заслужаваше след като греба цял ден, а ние само се возихме в лодката. Докато бяхме в лодката, той отказа бира. След като лодката вече беше извън реката, той майсторски изряза 4 големи филета, извади хайвера от женската, и останалото беше подарък на гларусите.

Виждайки че сме на мотори и нямаме възможност да се оправяме с риба, той ни покани у тях за да ни проготви сьомга на грил.

Ей това се казва прясно 😀

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

Миришеше вкусно:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

Ерик дори предложи да закара улова до магазинче, където щяха да разфасоват и запечатат всичко във вакуум. След това да го остави във фризера си и когато Джо се върне в Аляска, ще ми го прати по самолет. Супер!!! Звучи като добър план, иначе аз на мотор и сурова риба няма да се оправя. Жестът беше неоценим, и дори сега когато пиша не мога да не изпитвам благодарност за всичката тази помощ. На прощаване дори ни подари един пакет с негова пушена сьомга. Невероятен човек–беше доста интересно докато слушахме как с жена си през зимата са трапери, вдъхновени от старите тефтери на дядо и, които те са намерили случайно в стар сандък. Там дядото е описвал любимите си места и техниката която е използвал. Те следват неговите инструкции като начин за почитане на паметта му.

14 ден

След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично.
Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше

да стигнем до Fairbanks

Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км:

http://www.google.com/maps?saddr=Soldotna,+AK&daddr=Fairbanks,+AK&hl=en&sll=62.67064,-149.38777&sspn=5.14888,19.753418&geocode=FWL4mgMdYwj_9ik_vkB3YWHGVjH-7nNkYGV_VA%3BFZJY3QMd2wYy9ympZf1nT0UyUTE69_4J4AXYsw&vpsrc=0&doflg=ptk&mra=luc&t=h&z=6

Не помня много от сутринта–само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба…

Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:

Езеро в Аляска

 

 

Панорама благодарение на колегата:

Езеро в Аляска

 

 

Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

Сьомга – Риболов на сьомга в Аляска

 

 

 

 

Хммм, следващото което помня може да не се хареса много… Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи

Wassila, градът на Сара Пейлин…

Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там „трябвало да се оцелява“, как там „хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват“ и т.н. Пълна измишльотина – беше натъпкано с к’ви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и

шофьорите бяха под всякаква критика

Например–напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал :livid:
Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция :highly_amused:. Голям зор за 2 метра напредък 😀

Както и да е, след като най-после се отървахме от „истинската“ Америка на Пейлин, продължихме

по Glenn Highway към Fairbanks:

Път – На мотор през Аляска

 

 

За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време „банда“ мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също… Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява „Аз говорих с момчетата с които сме заедно…“ Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е–също като в Калифорния, само дето е по- на север.

Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят

Denali

Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макари и да и се насладихме от разстояние:

Аляска

 

 

 

Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

Аляска

 

 

 

Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:

Път – На мотор през Аляска

 

 

 

Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим

стая в общежитията на университета на Аляска

на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!!

стая в общежитията на университета на Аляска

стая в общежитията на университета на Аляска

 

 

 

Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, по Dalton Highway, пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers.

След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор… Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен, че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада – има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл–не ми пука, ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен… Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям…

Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан.

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

9 коментара

авг. 30 2012

Оксфорд за един ден

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.

Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.

Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

 

 

 

 

 

Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 Радклиф Камера – Оксфорд, Англия

 

 

Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.

Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англиябиблиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

 

 

Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 колеж Хертфорд – Оксфорд, Англия

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд – Оксфорд, Англия

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд

Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 Броуд Стриит – Оксфорд, Англия

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 Велосипеди – Оксфорд, Англия

 

Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

Мемориал на мъчениците – Оксфорд, Англия

 

 

След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 Оксфорд, Англия

 

 Оксфорд, Англия

Кула Карфакс – Оксфорд, Англия

Кула Карфакс

 

 

 

В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.

Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.

Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала

 

 

 

 

Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.

След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.

 

 Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Църква Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 Колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 Кула Том в колежа Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…

Говедо – Оксфорд, Англия

Сиво оксфордско говедо*

Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!

Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.

 

Стъпки в калта – Оксфорд, Англия

Гьол ли бе да го опишеш? ;)

 Край

 

 *Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.

Автор: Десислава Андреева

Снимки: авторът

One response so far

авг. 29 2012

Виена накратко

 Мария много набуързо ще ни разведе из Виена. Приятно четене:

Виена

накратко

Здравейте,  драги читатели ! В тази публикация искам да ви разкажа за моето кратко пътуване до Виена като се надявам да успея да ви предам малко от невероятното изживяване , което почувствах аз.

 

Цялата идея за пътуването се зароди съвсем спонтанно и всичко се уреди онлайн – резервацията на самолетните билети и на апартамента . Искам да поясня за хората , които не са наясно , че има сайтове за резервации на хотели в чужбина , които работят с кредитни карти и един такъв е booking.com . Този вариант е много удобен , ако искате да пътувате самостоятелно , а не с туристическа агенция. От личен опит бих казала , че горепосочения сайт е сигурен и досега не съм имала проблеми с него.

Добро впечатление ми направи и летище София , тъй като са затегнати мерките за сигурност. И дотук с България … Като човек , който често пътува със самолет , със сигурност бих казала , че австрийските пилоти са много добре обучени – леко излитане и кацане. Целият персонал на самолета бяха усмихнати и приветливи хора , а най-важното е , че бяха млади. Полетът не е дълъг ( около 1 час и 30 мин. ) , така че не се усеща . Още повече , всички самолети са нови модели и са безупречни (тук е мястото да спомена , че пътувах с air berlin и също , че може да се направи online check-in) .

Когато

пристигнахме във Виена

взехме такси до адреса ни (таксито струваше 54 евро ) и всичко беше , както го бяхме планирали. Дадоха ни ключ от апартамента, инструкции и ни пожелаха приятна почивка.

Трудно ще ми е да опиша

Виена с няколко думи

Този невероятен град е събрал в себе си цялата история на отминалите крале и кралици в прекрасен синхрон с модерния свят. Там цари неподправено спокойствие , ред и дисциплина. Всичко е уредено до най-малката подробност и не се налага да се стресираш както в България. Усещаш как дишаш спокойно и постепенно се отпускаш.

Органите на реда патрулират навсякъде и ако се появи проблем , те винаги са насреща.

Главната улица Кертнерщрасе

(извинявам се за изписването, но нямам клавиатура на немски) е пешеходна зона с много магазини от двата края и там ще намерите всички познати и известни марки дрехи , обувки и козметика. Да не забравяме обаче , че на нея се намира и църквата Щефанкирхе , която е символ на Виена и си заслужава да се посети.

Mariahilfer Straße, Виена, Австрия

 

Друга

голяма търговска улица е Мариахилфещрасе

и там също ще намерите разнообразие от магазини и кафенета. До всяка точка на града може лесно и бързо да се стигне с метрото , както е и в повечето европейски градове. Аз пътувах с метрото и съм много доволна. Не се заблуждавайте да чакате автобуси или таксита – метрото е много по – удобен вариант. Непременно посетете и Пратера , особено ако имате малки деца или дори тийнейджъри – със сигурност няма да съжалявате. Там се намира и емблематичното виенско колело , като ще сте сигурни , че това е оригиналът . Уверявам ви , че спомените ще си заслужават!

За посещение във Виена ви препоръчвам лятото

и причината е простичка – времето през останалите сезони не предполага разглеждане на забележителности или разходки , поради дъжд , сняг или студ.  А наистина има много прекрасни паркове и алеи , които могат да се видят през лятото. Още нещо , което ми направи силно впечатление е чистотата. Никъде няма цигари или боклуци по земята , по пейките няма графити и всичко си е на място , няма окрадени неща. Колкото до комуникацията , не се притеснявайте – хора от всички възрасти говорят английски и винаги ще са готови да ви услужат .

Е , май това е най-важното , което трябваше да споделя . Надявам се да съм била полезна и се надявам , че хората които са посещавали Виена споделят моето мнение.

Пропуснах да спомена , че от и до летището може да си поръчате такси онлайн с фиксирано плащане – така ще избегнете евентуални измами.

 

Автор: Мария Василева

Други разкази свързани с Виена– на картата:

 

 

One response so far

авг. 29 2012

На мотор из Африка (4): Етиопия: от Гондер до Мояле

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, за последно минахме през Судан.

Днес ще прекосим Етиопия

Приятно четене:

На мотор из Африка

четвърта част

Етиопия: от Гондер до Мояле

Маршрут в Етиопия – На мотор из Африка

Маршрут в Етиопия – На мотор из Африка

 

 

Отново малко статистиката.

 

  • Валута – Бир. 1$ = 12,50 бира
  • 1 литър бензин = 13,26 бира
  • Виза – 17 евро, издава се от Посолството на Етиопия във Виена, Австрия. Не може да се извади на границата.

Все още сме 22.06.2010г. на границата Судан-Етиопия. От Суданска страна беше обичайната бумащина. Попълват се доста документи за 40 минути бяхме готови да напуснем Судан. Със сигурност пак ще се върнем в тази прекрасна страна.

Тук на тази граница за първи път се сблъскахме с друг вид услуга

Местни момчета ет привикват и те водят до офиса на паспортна служба и митницата, за което им се дават някакви пари според желанието ни. Опитват се да обменят и валута, естествено на различен от официалния курс. И така вече сме на границата с Етиопия. Странно, но за тук знаехме, че всички са християни и изведнъж редът, който е установен в арабските държави се превърна в доста голям хаос. Още пристигайки в Судан, знаехме, че сме преминали точката, от която можем да решим и да се върнем и трябва да продължаваме само напред. По тази причина суматохата на Етиопската граница не ни плашеше.

Тук минахме границата за около 20 минути

Първо едно момче ни показа паспортната служба. Тръгнахме през нещо като най-ужасната част на квартал Факултета в София. Страшна мръсотия и влязохме в една колиба с плет и кал и сламен покрив – паспортна служба. Тук служителката спокойно си кърмеше бебето и без въобще да се притесни ни покани да седнем и да изчакаме. Влезе едно момче, почна нещо да рови в едни списъци и ни подпечата паспортите. От там отидохме в митницата – по-модерна сграда направена от метални профили с ламарина.

Митничарите бяха на не повече от 20 години, но работеха бързо. Подпечатаха карнетите, издадоха ни документи за пътя – нещо като писмо и бяхме готови. Вече сме абсолютно готови. Добре дошли в Етиопия. Тук още с влизането си личеше, че са много по-бедни, но горди, че при тях е разрешен алкохола, защото постоянно ни го повтаряха.

След преминаването на границата се

отправихме към гр.Гондер

Тук вече всичко около пътя беше зелено. Започнахме да изкачваме и планини.

 

Етиопия – На мотор из Африка

 

Изкачихме се над 2000 метра надморска височина. Температурата беше 24-26 градуса – направо студено.

Пътищата бяха с прекрасен асфалт и доста хубави завои. Въобще всичко предвещаваше едно приятно каране в тази държава. Селата около нас вече бяха изцяло от сламени колиби със стени от кал. Спирахме да се насладим на гледките, защото не бяхме виждали нещо зелено от доста време.

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из АфрикаЕтиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Спирахме доста, защото тези цветове наистина ни липсваха. Тук интересното беше, че на всяко място, на което спрем веднага при нас идваха местни жители и най-вече деца. Нямам представа откъде идваха, тъй като около нас нямаше никакви села или къщи.

Естествено, искаха да им даваме пари или нещо друго

Беше забавно. Това беше и първия ни допир до местното население.

Етиопци – На мотор из АфрикаЕтиопка – На мотор из Африка

Етиопци – На мотор из Африка

Етиопец – На мотор из Африка

Етиопка – На мотор из Африка

Етиопка – На мотор из АфрикаЕтиопци – На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

Чувствахме се щастливи при тези гледки и температури.

 

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Около 16.00 часа стигнахме

гр.Гондар

Малко градче, с донякъде развит туризъм. Тук веднага ни се лепнаха някакви местни момчета, които ни предлагаха да ни заведат до хотел, да помагат, да обменят валута. Ние нямахме нужда от тях, защото цялата ни необходима информация си я имахме на GPS-а, но не можеш да се откъснеш. Всъщност искат да изкарат някакви пари.

Отидохме до хотел, в който ни казаха, че са спали Юън Макгрегър и Чарли Бруман при тяхното пътуване попитахме как се стига до Лалибела и момчетата ни обясниха, че пътят е непроходим, защото сега свършвал дъждовния период и нямало начин. Мони отиде да провери как стои въпроса с полет със самолет до това място. Оказа се, че има полет рано сутрин и няма как да отидем и да се върнем за един ден. Лошо. Това беше едно от местата, които искахме на всяка цена да посетим като истински християни, а трябваше да се откажем.

Решихме да продължим по маршрута до следващия град Бахир Дар и там да проверим за полет. Така приключи този ден.

Вече сме в Етиопия. Първата християнска държава от един месец насам

и държавата с най-дълга независимост в Африка. Старото име е било Абисиния и така е била известна до средата на 20-ти век. Официалния език е амхарски – вид семитски език. Писмеността е със сричкови знаци, които произлизат от древния език геез. Днес този език се използва само от Етиопската православна църква. Ето така изглежда – Ge-ez – ግዕዝ. Това е. Утре продължаваме.

 

23.06.2010г. – 21-ви ден.

Днес се наспахме. Станахме късно, пихме кафе и около 10.00 часа тръгнахме към

замъците в Гондар

Гондар е бил обявен за столица на Етиопската империя през 18 век. Тогава е управлявал император Фасиладас. Неговата крепост в момента е в центъра на града и ветре има общо 5 замъка. Най – старият е Енкулал Гемб от края на 40-те години на 17в.

Точно тук решихме да отидем и ние.

Замъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из АфрикаЗамъците в Гондар, Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приключихме обиколката около обяд и потеглихме към

Бахир Дар, който се намира на езерото Тана

От това езеро извира река Сини Нил, която е приток на Нил. Пътят отново беше пълен с приятни завои и чудесни гледки. Температурата – 27 градуса.

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Естествено при всяко спиране не оставахме сами. Децата прииждаха от всички страни за да се позабавляват с нас и евентуално да получат нещо.

Дете – На мотор из АфрикаЕтиопци – На мотор из Африка

Дете – На мотор из Африка

 Етиопия – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 Дете – На мотор из Африка

 

 

 

До тук също не видяхме някой намръщен

Играта на криеница с децата отне около 5 минути, но те искрено се забавляваха. Учудващо е колко много усмивки има по лицата на етиопците при положение, че страната е страшно гъсто населена – около 85 милиона са и в същото време е много, много бедна. Тук наистина живеят страшно бедно, но пък по свой си начин щастливо.
Около 14.00 часа стигнахме до

Бахир Дар

Намерихме един ужасен хотел, настанихме се, изкъпахме се с нещо като вода и тръгнахме на разходка. Наехме една кола да ни закара до

водопадите на Сини Нил

Стигнахме до водопадите за около час. Следваше преход пеша за да ги видим. По пътя качихме от близкото село едно местно момче да ни води до мястото.

Към водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Към водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Кози – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Пътеката минаваше през село, където децата изработват ръчно всякакви сувенири. Минавайки от там веднага ни посрещнаха около 10 деца, предлагащи всевъзможни неща, като всички искат да си купиш от всяко едно. Взехме някои неща, но няма как човек да купи всичко, въпреки, че бяха вложили доста старание при изработката. Стигнахме и водопадите. Много красиво място, но в края на дъждовния период

водата на Сини Нил е доста кална и кафява

А мислих, че сините ми панталони няма да се виждат на фона на водопада.

Водопадите на Сини Нил – Етиопия, На мотор из Африка

Върнахме се при колата. Заговорихме се с шофьора и се оказа, че много добре познава България, тъй като баща му е живял при нас 25 години и се върнал в Етиопия малко преди да почине. Попитахме и него за пътя до Лалибела. Е, той донесе добрата вест. Пътят бил с наскоро асфалтиран и само участък от около 60 километра е черен път. Ура, ще се ходи в Лалибела беше бързото решение, което сме взели. Едните казват – много лош, а другия – много хубав. Дори истината да е по средата, няма как да се откажем. Все пак това ни беше желанието и на двамата с Мони и бяхме малко недоволни като разбрахме, че трябва да го пропуснем. Сега нещата изглеждаха или поне звучаха по-добре и решението е да тръгнем към Лалибела.

 

24.06.2010г. – 22-ри ден.

Днес си тръгнахме по нормално време в 08.00 часа. Тук слънцето изгрява в 07.00 часа и в 19.00 часа е вече тъмно. Предстоеше ни Лалибела. Пътят до гр.Ворета ни беше познат, защото бяхме вече минали по него предишния ден. При този град се отделя пътя за Лалибела. Отделихме се и наистина се оказа нов асфалт, отново с хубави завои да им се радваме и проходи в планината. Така не след дълго се изкачихме на 3500 метра надморска височина и температурата падна на 17 градуса. Голям студ в сравнение със Судан. Беше красиво навсякъде около нас. Спирахме често и винаги се появяваха хора. Това почна вече да ни досажда, защото искахме малко да останем без други хора и да погледаме планините на спокойствие. Уви, това спокойствие не го намерихме. На едно място видях човек да оре с крави и решихме да спрем за почивка.

Етиопец – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

Нямаше никой друг, а човекът изглеждаше доста ангажиран с работата, за да ни обърне внимание. Чудесно. Сега можеше

да погледаме природата, без да ни притесняват

Естествено не стана точно така. Първо спря един камион с трима души. Ама си спря на платното, все едно на пътя няма други. Двама дойдоха при нас и пак се почна – откъде сте, къде отивате, колко струват моторите, за колко време стигнахте до тук. След кратък разговор поискаха да ги снимам пред камиона. Сигурно си мислят, че снимката им ще се публикува в списание за камиони с тираж в цял свят. Добре, ще снимам.

Камион – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Гледаха снимката на фотоапарата, когато спря втори камион зад тях. И те дойдоха и айде да ни снимаш с човека с телефона. Мони си водеше важен разговор в това време. Айде ще ви снимам и после снимката пак в списание с международен тираж.

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

В това време минаваше трети камион пак с трима души в него. Е, този го спряха останалите колеги. Елате, им викат, да ни направят снимки. И те дойдоха и айде и с тях да се снимаме. А се присъединиха и две момчета, които пасяха крави на поляната над нас. Снимахме се.

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

А от следващата снимка ясно личи добрата ми захранка като малък в сравнение с тази на етиопците 😀 😛

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Хората всъщност бяха много весели и колкото и да е досадно не е редно да ги подминеш или да не се заговориш с тях. Те са винаги позитивно настроени, изгарят от желание да си поговорят с теб, защото рядко срещат туристи, а и точно от тези хора можеш да научиш нещо, което те интересува за място, за път или друго. Решихме да изпушим по цигара с тях. Извадих кутията да ги почерпя и те умряха от кеф.

 

На по цигара – Етиопия, На мотор из Африка

 

Три камиона бяха спрели на планински проход и това си беше направо като задръстване. Решихме да тръгваме, за да освободим пътя. Продължихме, ама пусто, пак ни влече да спрем да се порадваме на природата. Този път внимателно подбирахме мястото, като оглеждахме всичко около нас за наличие на някакъв вид живот. Така избрахме следващото място за спирка. Никой около нас. Но за кратко 😀

Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

 

Тази къща в ниското не я бяхме видели. И гостите не закъсняха.

Село в Етиопия – На мотор из Африка

Хайде пак да се снимаме.

Етиопия – На мотор из Африка

 

Етиопци – Етиопия, На мотор из АфрикаЕтиопци – Етиопия, На мотор из Африка

Етиопци – Етиопия, На мотор из Африка

 Дете – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разделихме се и с тези деца и продължихме по пътя. На няколко пъти се опитвахме да спираме, но навсякъде ни гонеха и преследваха.

 

Дете – Етиопия, На мотор из Африка

Дете – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

Стигнахме и отклонението за Лалибела. Тук свърши асфалта, но ни оставаха само още 60 километра до целта. Пътят беше черен с посипани натрошени като чакъл камъни, с доста завои, тъй като е проход в планината. Успявах да държа скорост 50-60 км/час, но си ми беше трудно с мотора, тежащ около 400кг. А проходът беше много красив. Вдигаше се адски много прах и това не позволяваше да караме близо един до друг с Мони. Така изминахме 45 километра и отново се появи асфалта. На 15км. преди Лалибела има летище и пътят е направен с асфалт за туристите. Чудесно. Стигнахме

Лалибела

около 13.00 часа. Настанихме се в хотел, малко починахме и с екскурзовод поехме към църквите. Те бяха на около 3 километра и решихме да походим пеша. Така можехме да разгледаме градчето.

Етиопия, На мотор из АфрикаЛалибела, Етиопия – На мотор из Африка

 

 

 

Стигнахме и църквите, които са общо 11 на брой и входа за всички е по 30$ на човек. Лалибела е основан от цар Гебре Мексел Лалибела през 12 век. Той е започнал строителството на всички 11 храма, като най-големия е

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/

 Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Бет Медхане Алем /Храм на спасителя/, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

Църквите са издялани в планините Ласта,

които са от червена вулканична скала. В склона на планината се издълбавал окоп, дълбок десет-петнадесет метра, който като квадрат обхващал грамадната монолитна скална маса. От тази монолитна маса изсичали църква. Започвали да издълбават вътрешността – колони, барелефи, склуптори, в последствие се издълбавали и прозорците в различни форми. Църквите били скрити – всяка от тях се намирала в яма и от ниското не се виждали. Между тях в планината били прокарани подземни пещери и ходове, по които можело бързо и незабелязано да се мине в съседния двор. Интересен е и факта, че няма еднакви църквия с еднакво устройство. Архитектурните стилове са смесени – срещат се гръцки колони, арабски прозорци, древна свастика, арки в египетски стил. Уникално място и дори в момента личи как всичко е изсечено от скалите, както се прави една скулптура.

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църква в Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

 

 

Единствената църква извън комплекса е Свети Георги

Тя е и различна от останалите по формата си, която наподобява кръст, погледнато отгоре. Тя е и най-почитаната в Лалибела.

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из АфрикаЦърквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 Църквата Свети Георги, Лалибела – Етиопия, На мотор из Африка

 

 

Гледах и цъках с език. По никакъв начин не мога да си представя как всичко това се изсича от един къс скала. Виждал съм издълбани храмове в скали, но никога така изсечени от един монолитен блок. Уникално място.
Разглеждането ни отне около 4 часа, но беше много вълнуващо. Близо до църквата Свети Георги видяхме и

местен майстор на шалове, ръчно тъкани

Етиопец –  На мотор из Африка

 Тъкач на шалове – На мотор из Африка

 

Купих един и тръгнахме към хотела. Отново пеша за да разгледаме Лалибела.

Жени – Етиопия, На мотор из Африка

Жени

 

 

 

Върнахме се в хотела. И двамата бяхме доволни, че се върнахме до това място, за да го разгледаме. Разбрахме, че единствената бензиностанция тук отваря утре в 08.30 часа и нямаше как да си тръгнем по-рано, а ни предстоеше Адис Абеба. Така с много и различни преживявания завърши и този ден. Утре продължаваме.

 

25.06.2010г. – 23-ти ден.

Сутринта в 08.00 часа бяхме вече пред бензиностанцията в Лалибела. Странно, но тук колонка за бензин нямаше. Все пак попитахме и се оказа, че ценната течност се продава във варели, а сипват с някаква лейка и фуния. Нямахме избор и сипахме по този начин. Потеглихме обратно по познатия черен път.

 На мотор из Африка – Етиопия На мотор из Африка – Етиопия

Етиопия, На мотор из Африка

Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

 

 

Насладихме се отново на прекрасните гледки и така след около час излязохме на асфалта.

Днес целта ни беше столицата на Етиопия – Адис Абеба

Пътят постепенно се пълнеше с хубави завои, прекрасни гледки и страшно много крави. Вече имам чувство, че цялото телешко месо в света идва от Етиопия.

Изкачихме се до 3500 метра надморска височина и температурата падна на 16 градуса. Студено е, обаче вече много ме мързи да се обличам.

Етиопия, На мотор из Африка

Етиопия, На мотор из Африка

 

 

 

След около 200 километра излязохме на главния път за Адис Абеба.

В Етиопия по пътищата се движат страшно много камиони

и то все големи. Направи ми впечатление, че шофьорите карат доста добре. Приказките за опасното каране на етиопците поне за мен се оказаха неверни. А от друга страна ми направиха впечатление и пътищата. При тези тежки машини, които се движат никъде не видях да има коловози. Не знам как става това и как строят, но такова чудо като коловоз тук няма. Целият ни път от 700км до Адис Абеба се движеше на височина над 3000 метра. Прекрасни завои, гледки, но бяхме решили да караме по-стегнато, за да стигнем по светло. На много места имаше ремонти по пътя и ни отбиваха през гората по черни пътища с едни такива не много големи камъни.

Карахме юнашката, но добре, че моторите не можеха да говорят, защото щеше да стане голям скандал. Всичко това доста ни забави и в 18.40 когато беше много тъмно ние се намирахме на 40 километра от Адис Абеба. Тук беше и най-трудната част от маршрута за този ден. Целия път го ремонтираха и движението минаваше по не ремонтираната част. Ужас. Много тъмно, хора пресичат навсякъде като черни нинджи и за десерт – адската кал.

 

На места в калта се появиха и камъни

Моторът подскачаше по тях и така успях да си изгубя джапанките, които бях вързал над резервните гуми. Не ме е яд за друго, ама ако ги намерят няма да ги използват, защото бяха 45 номер. А тук в такъв номер влизат поне двама. 😀 😀

В крайна сметка в 20.00 часа бяхме вече в

Адис Абеба,

доволно омазани с кал. Успяхме бързо да си намерим хотел с пералня, че пак му беше дошло времето. Е, тук вече паднах като видях етиопските жени. Страшна работа. Все едно съм на кастинг за черни манекенки. Наистина жените тук са много красиви. Умишлено нямам снимки с тях, защото се надявам всеки от любопитство да отиде и сам да се увери и го пожелавам на всички, обичащи пътешествията. Адис Абеба ни направи впечатление, че няма нищо общо с останалата част на Етиопия. Вечерта минахме покрай три огромни търговски комплекса, модерни сгради, няма крави по улиците, лъскави коли, доста дискотеки на по два етажа и други познати на нас „цивилизованите“ неща. Хотелите също бяха доста лъскави и това са местата, в които се събират всички чужденци работещи там за срещи, да играят тенис или да се глезят с неща от кухнята. Хотелът, който намерихме също беше доста хубав и много чист. Ние нахлухме кални и аз очаквах всеки момент заради калните следи да чуя от някой служител – „Алоу, господине глей кво праиш, бе.“, както наскоро ми казаха в едно заведение до Търговище. Ама вместо това ни казаха, добър вечер, заповядайте, добре дошли. Брей, викам си – европейска работа. В Адис Абеба бяхме решили да останем два дни за да починем и да махнем миризмата на река Нил от дрехите си. Това беше за днес. Утре ще се спи до късно.

 

26.06.2010г. – 24-ти ден.

Днес е ден за почивка. Преди два дни от Гондер бяхме говорили по телефона със

Светльо Панов – Посланик на България в Етиопия

Имахме уговорка днес в 10.30 часа да се видим в хотела ни. Покрай всичките ни пътувания се бяхме срещали с посланици на доста държави заради визите, но с български такъв никога. Очаквах да дойде някой чичко, задължително с костюм и вратовръзка, строго изглеждащ и пестелив на приказки. Слязохме във фоайето на хотела и седнахме да пием етиопско кафе направено по техните обичаи. Всъщност кафето беше невероятно ароматно и направено на пясък, нещо което в Турция доста сме срещали.

В 10.30 часа се появи и Светльо. Гледам – нормален човек, много приветлив и разговорлив.Явно не всички посланици изглеждат като герои от филма „Мисия Лондон“. Поговорихме доста и тръгнахме с него да търсим къде да сменим гумите на моторите. Обикаляхме много сервизи, Светльо звъня на много хора, но всички се притесняваха да сменя гуми на мотор.

В цялото това обикаляне да търсим сервиз успяхме да разгледаме и

Адис Абеба – хубав град, със силно развита централна част,

където са хотелите и моловете и извън това по-бедни квартали. Накрая намерихме сервиз. Питаме могат ли да ни сменят гумите и момчетата казаха категорично – ДА.

Решихме първо да се пробват на моя мотор. Подходиха към предната джанта с един кръстат ключ. Тъй като при мен трябва шестогран 22, а не гаечен ключ реших да погледам как ще сменят гумата. Тези „майстори“ решиха най-малкия камък на ключа да го вкарат в отвора и да въртят, за което отидоха за чук. Добре, че бях там, защото щях да убия поне трима етиопци. Спрях ги. Извадих си инструментите и им казах да гледат как става. И на мен ми беше за първи път на този мотор, ама говорих убедително. 😉 😀

Смяна на гуми – Етиопия, На мотор из Африка

Смяна на гуми – Етиопия, На мотор из Африка

Смяна на гуми

 

 

 

Свалих гумата, а те само цъкаха с език, все едно съм построил космически кораб. Дойде

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version