Archive for юли, 2012

юли 27 2012

Сън в Пловдив

Наскоро на нашия сайт се появи една софийска импресия, с която (много се радвам) амбицира пловдивчани да не изостават 🙂

Днес Калоян ще ни разкаже носталгията по Пловдив.

 

Приятно четене:

 

Сън в Пловдив

„Сън ли е бил този носталгичен Пловдив

или Пловдив е името на града,

в който живеем само, когато сме щастливи?

После той си отива от нас,

за да живеят други хора в него“

 

 

Странно нещо е носталгията. Често ми се случва да се замислям за отминалите дни, месеци години често с усмивка, но също и с едно такова странно чувство на тъга, на липса… Липсват ми годините, когато тичахме из Бунарджика по цял ден с другите деца, играхме на гама, на криеница, на ритахме топка или скачахме на въже. После като се уморим, сядахме на някой бордюр, чоплехме семки, за които няколко деца събирахме пари (!) и си приказвахме. Нямахме търпение да свършим училище, да си напишем домашните и да се съберем в махалата. Нямахме компютри, единственото електронно удоволствие бяха игрите Сега и Терминатор и обикновено по цяло лято стояха заключени в някой шкаф, за да бъдат отново извадени с настъпването на студовете и ранното стъмняване. После пораснахме малко. Игрите се промениха. Гоненицата и криеницата бяха изместени от закачливите „шише“ и „подаръци“. Какъв беше трепета, сега кой ще трябва да целунеш, или да пипнеш по гърдите. Сега звучи смешно, но на тази възраст много сериозно приемахме тези предизвикателства. Не закъсняха и първите цигари, първите бири, първите истински гаджета, които не само държиш за ръка. И тръпката да не те хванат: винаги цигарите в джоба са на другарчето, за да не ги прибира у тях.

Уличен театър, Пловдив

 

Станахме големи и тръгнахме по детски дискотеки. Пиехме по една (!) текила и после издъвквахме едно пакетче дъвки, да не ни помиришат. Вече не беше модерно да стоиш на бордюра, а слънчогледа на тротоара беше заместен с бяло фрапе в Милионерки или Дюн във Виенската.В гимназията намерихме истински приятели, хора с които сме били винаги „в кюпа“, с които сме се забавлявали, преписвали, бягали от час… Вече започнахме да обръщаме внимание на сериозните връзки, на нощните излизания и на неизвинените отсъствия. Всички отивахме да спим един у друг в събота вечер, за да се съберем в Дайкири на по текилка или биричка. След което задължително минаваме през дюнерите на главната и оттам започваше приключението: къде ще ни пуснат малолетни.

улица Княз Александър I, Пловдив, България

 

Какво ли не сме пробвали, за да влезнем на модерните по онова време места. И когато сме успявали, как ли са ни гледали посетителите? Това тогава не ни засягаше особено, веднъж вътре и партито започваше.И продължаваше често до много, много късно, имайки предвид, че не можехме да се приберем, нали спим едни у други за пред родителите ни! После осъмвахме с по кафе на някое денонощно, за да обсъждаме отново и отново вечерта, училището, любовта и други екзистенциални теми, които тогава ни вълнуваха.

Небет тепе и Античен театър, Пловдив

 

Постепенно вечерният час се увеличи, за някои отпадна по-бързо отколкото за други, и при определен родителски подкуп, най-вече някоя шестица, излизахме свободно, тръпката от съботното излизане намаля. С навършването на пълнолетие изчезна напълно. Не че не беше хубаво, просто не беше вече забранено. Завършихме гимназия и се разпиляхме по света. С това общите ни проблеми и трепети приключиха, и остана само всеки да разкаже за себе си в момента и да си спомняме с умиление за миналото. Ние отстъпихме своето място на другите, които да ни заместят по тротоарите, парковете, кафетата и дискотеките. Пловдив си отиде от нас, или по точно ние от него, а там бяхме щастливи. Остана носталгията при спомена за тези безгрижни дни и надеждата, че другите, които живеят в него ще го направят по такъв начин, че когато си отиде и от тях, да си спомнят и те с умиление за този град и да не забравят никога от къде са тръгнали.

 

Автор: Калоян Колев  (за пръв път е публикуванео в mediacafe.bg)
Снимки: авторът

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

No responses yet

юли 26 2012

До Милано на инат (1)

 Днес ще избягаме от къщи в буквалния смисъл – Влади ще ни разкаже за Милано

Приятно четене:

 

До Милано на инат

начало

Така започва днешният пътепис, който ще ви отведе макар и за малко до Милано.

От много години сме си мечтали с един приятел да посетим Милано и да разгледаме бутиците на модните дизайнери. Той е фен на италианската мода и неговият идол е Армани. Обаче нещо все ни спъваше идеята. Или единият нямаше пари, или другият нямаше време. И така почти 8 години… И накрая аз се отказах да го занимавам с това и реших да отида сам и да го оставя да ми завижда. Речено – сторено.

Милано

Милано

Успях да си изпрося цели три седмици отпуска в разгара на лятото. Имах някакви пари, бях си свалил нужната ми информация за Милано от интернет, имах си карта на Италия и карта на Милано… Една огромна карта на Милано с мащаб 1:16000  –  (1 см. =160 метра). Оставаше само да си събера багажа и да избягам от вкъщи…

Да, обикновенно се измъквам потайно от вкъщи, когато реша да пътувам занякъде. И един прекрасен топъл летен понеделник, когато баща ми беше на другото село, а майка ми отиде в града на пазар…  И аз се измъкнах успешно…

Станах от леглото с мисълта, че ще пътувам за Милано.

Вземах си една раница – еднодневка и започнах да пъхам нужните ми неща в нея. Погледнах в интернет какво ще бъде времето в Милано през следващата седмица и напъхах по две дрехи с къс ръкав, две къси летни хавайки, един дълъг ръкав и нещо по–ежедневно за из път, вода, бисквити, храна, малко от домашната ракия на тати , две дебитни и една кредитна карта и по обед бях на автогарата, за да си взема билет до Милано за отиване и връщане, като на връщане да е отворен… На Юнион Ивкони…

Жената на гишето ме погледна доста странно, като ѝ казах какво мисля да правя и побърза да ми издаде билет, защото се оказа, че за следващият ден – вторник имало само три места… И можело докато си говорим с нея за това пътуване, някой от някъде да ги заеме. Представете си , ми каза жената, че докато си говорим така с теб, в някой друг офис в страната се яви тричленно семейство и поиска билети… И докато си говорим с вас за подробностите и местата ще бъдат заети… Доста умен ход… Написа ми билета – София – Милано за 17. 07 и Милано  – София (отворен) и ми каза, че трябва да се обадя , за да знам, кога ще пътувам обратно, за да ми се пази мястото, защото пък, ако нямало други пътници за качване от Милано, или няма места, автобуса може и да не влезе в Милано… Доста се замислих за това, ама си казах –  това е скъпа мечта и тя ще иска своите жертви. Платих си билета –  290 лева за двете посоки, помотах се малко из нашия град и вечерта заминах за София, за да ми е по–спокойно и на сутринта отидох на автогарата “ Сердика“, завериха ми билета и се качих на автобуса.

Към 9:40 ч, отпътувахме… И така, вече съм на път.

Следва почти цяло денонощие път и на другата сутрин да бъда в Милано.
И понеже по този път съм пътувал десетки пъти, реших да се отпусна и да се возя… Само от време на време поглеждах табелите по пътя, за да знам докъде сме стигнали. Белград за първи път от 10 години насам, го заобиколихме по околовръстното – не сме влизали там, само реката, над която минахме, ме подсети, че сме някъде там.

Следват граници, проверки, почивки на всеки 4 часа, една нощ в автобуса. Гледах да не харча никакви пари по пътя на отиване – минах само с 40 цента, и то на първата спирка след излизане от България –  на километър след границата и то защото много ми се ходеше на WC.

Минаваме в Словения

през последната граница, на която спираме за проверка. Пътят става много добър, автобуса вози много добре, та чак те унася на сън, само дето около седалките е малко тясно, та все не можех да си намеря място. По крайпътните заведения става все по–скъпо и аз даже започнах да се притеснявам дали ще ми стигнат парите в Милано, ако и там цените са такива… По едно време между седалките мина единият от шофьорите да ни пита дали всички си имаме фиксирани дати за връщане… Ами аз като си нямах… Викам му, че моя билет за връщане е отворен… И че мисля да остана в Милано 4 – 5 дена… И той като ми каза само, че

всички места за връщане били заети

чак до края на юли – до 30.07… И че при това условие няма да мога да се прибера, защото никой нямало да ме вземе, след като няма места…

Олеее, викам си –  сега добре се подредих… Ей ти го на теб сега Милано – гледай си го две седмици… А аз съм на работа на 29. 07… Чудо ще е , ако наистина не мога да се прибера… Замислих се дълбоко… Но нали съм на инат и почти без багаж… първо ще си погледам малко Милано, за да мине на моята, а после ще му мисля как ще се прибирам…

Duomo, 20122 Милано, Италия

 

И на една почивка по пътя, един от пътуващите дойде при мен, да ме пита за къде пътувам, какво работя… мислейки се, че пътувам, за да работя. И аз като казвам, че съм тръгнал за Милано за 3 – 4 дена, да разгледам бутиците на модните дизайнери и той ми каза, че не съм добре… Това и сам си го знам , няма защо да ми се казва…

Докато съм спал в автобуса,

неусетно сме влезли в Италия,

това го разбрах, когато се събудих по едно време и надписите по табелите бяха на италиански – тогава се сетих, че между Словения и Италия няма граници…  И така, нощта почти се изниза, наближаване Верона. Влизаме във Верона към 4 часа, сутринта, за да оставим там две момичета и един мъж. А автобуса ни на отиване беше пълен, само с едно свободно място. Крайната точка на автобуса беше Валядолид.

Милано

Милано

Имаше пътници за Тулуза, които тръгнали на пътуване към BAYONNE – Matabou и от там към Португалия с влак по техни си маршрути… И вече влизаме в Милано, тъкмо се разсъмва. Първо виждам, че навлизаме в голям град, а после виждам една малка табелка – бяла, правоъгълна, на която пише с големи черни букви МИЛАНО. Хм. Събирам си нещата около мен, по седалката и отгоре, приготвям си раницата и вече бях напълно готов, когато навлязохме навътре в Милано и вече видях очертанията на гарата… Автобусът спира зад Централната гара в Милано, до сградата на пощата, отваря вратите и шофьора ми вика да слизам… Каза ми как и на кого да се обадя, за да ми бъде фиксирана датата за връщане и да питам какво да правя, ако няма места за връщане. Та,

в Милано слязох само аз и никой друг

Автобуса затвори врати и си замина… И аз се оказах сам – самичък на гарата в Милано с една раница еднодневка, десетина листа с информация, карта на Милано, карта на Италия и един джобен българо – италиански разговориник… Милано –  твой е, викам си аз и се огледах набързо, за да видя, къде точно ме остави автобуса и тръгнах малко да разгледам гарата и да похапна нещо, докато стане още малко светло. Следващата ми стъпка беше да си взема карта за 48 часа, за возене в градският транспорт и метрото и да започна моето пътуване в големият град от метрото…

Билет в Милано

Милано. С това се возих на градски транспорт

 

Влизам в гарата. Тя е много голяма, огромна, с високи тавани и няколко магазина вътре. Слязох в метрото, вземах си карта за 48 часа (ми като незнам как да си я поискам –  написах на един лист „48 h“, и казах –  един билет (на италиански), и показах листчето –  за колко време). И през това време си пуснах химикалката, за да си платя, после си тръгнах и се оказа, че таз химикалка останала там… Забравена, загубена… още в началото…

Милано – фасади

Милано – фасади

 

Слизам в метрото, активирам си картата на машинките. Таз’ карта се пъха всеки път, за да се влезе в метрото. И отивам направо на

Дуомо –  катедралата

да гледам. Оле, много ми хареса там. Ранно утро, почти никой нямаше на площада, само няколко жандарми. Разгледах катедралата отвътре –  имаше още 1 – 2 ранобудни посетители… Огромна катедрала, никой не ми пречи, разглеждам си я спокойно, бавно…

 

 

Миланската катедрала Дуомо

Дуомо

 

После я обиколих цялата отвън и стигнах до една чешмичка – точно срещу магазина Ла Ринашенте, напълних си малко вода. Общо взето за двата дена не съм харчил пари за минерална вода, както съветват пътеводителите… Пия си от таз вода, като ми свърши бутилката, отивам с метрото, напълвам си пак. И така…

И продължавам да се разхождам. След катедралата продължих към закритата

галерия Виктор Емануеле…

Магазините там още не бяха отворили, но поне видях кое къде е. После се мотах по улиците наоколо.

Галерия Виктор Еманиуил, Милано

Закритата галерия Виктор Емануел

 

И някъде след 10 часа сутринта, реших да се ориентирам да видя

къде ще спя и за колко пари

От сайта http://www. hostelworld.com още от вкъщи си бях набелязал няколко хотела за малко пари и направо се насочих към метрото, за да отида на метро „LORETO“, където са разположени те. Общо взето , като се слезе от Метрото на LORETO , което е само на две спирки от гарата (Centrale FS), по зелената линия, като се идва от към центъра, и се излезе през изхода, като се върви в същата посока, по която е дошло метрото, се излиза от метрото, пресичат се две улици и точно на кръговото кръстовище, се завива надясно (там са 2, 3 булеварда, ). Единият от които е „Via Nicola Antonio Porpora“. И само по тази улица Via Nicola Antonio Porpora като се върви, от двете и страни и по десните и пресечки са разположени хотели с 1, 2, 3 звезди.

Аз си избрах един хотел с една звезда и реших да питам дали имат стая като за мен. Влизам, на рецепцията едно красиво китайче ли беше, японче ли, усмихнато. Успях с моя недодялан английски и почти никакъв италиански, със жестове и писане, се разбрахме –  стая за 55 Евро, на вечер със закуска (скромна закуска, де). Казах му, че ще се върна след 10 минути, защото исках да огледам съседните хотели с по една звезда… Отидох до другият хотел на ъгъла, оказа се, че там може да се спи за 40 евро на вечер… Обаче беше 10:45 часа някъде, а на този хотел, ми казаха, да дойда след 13:30ч, и че ако искам, мога да си оставя багажа там и да се разходя… А, да, бе, как не –  нито ще си оставя багажа там, нито пък ще продължа да се разхождам с него още три часа…

Хотел в Милано

Милано-в двора на хотела

Върнах се при китайчето и там останах –  две нощувки по 55 Евро –  дадох ги –  110 евро… И си викам –  тук ще да е… Много добра стая, двойно легло, с изглед към главната улица… ТВ имаше също. Е, нямаше климатик, но имаше на тавана един вентилатор с едни големи перки… Като го пуснах, той като почна да бръмчи и да се клати… оле, викам, ей туй, ако ми падне на главата… Поохлади малко стаята и го спрях. Оставих си багажа, вземах си само в един сак нужните ми неща за кратка разходка и поех из големият град.

Милано – зелени градини

Милано – зелени градини

Очаквайте продължението

 

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Милано – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

16 коментара

« Newer Entries - Older Entries »