Archive for май, 2012

май 31 2012

Загреб при дъжд

Днес ще идем до близката Хърватия. Девора ще ни води до Загреб по един красив начин. Приятно четене: Загреб при дъжд И ние, както повечето хора, на които им писнаха студовете и лошото време, искахме да се порадваме малко на нещо зеленичко, свежичко и ново. Затова и заминахме за Хърватска, където се бяхме наканили да […]

One response so far

май 30 2012

Африка пеша (13): Камерун

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. После обиколихме Бенин, а за последно минахме през Нигер.

 

Днес отиваме и ще откриваме Камерун

 


 

Приятно четене:

Африка пеша

тринайсета част

Камерун

Камерун – цяла Африка в една страна. Така бяхме чели в туристическите гидове. И наистина разнообразието е огромно – има над 200 различни езика и етноси, планини и дъждовни гори, плажове и езера… всеки може да открие своя рай тук.

 Камерун

Пресякохме границата в Банки и още първата кола, която ни взе по черния пуст път, ни закара директно до Маруа, от където трябваше да вземем камерунските визи. Шофьорът – Амаду- първият камерунец, който срещахме, ни покани да спим у тях и ни нагости с вкусна камерунска вечеря. Имаше голяма къща с красив двор с плодове и палми и ни даде цяла стая с баня.

Маруа е чист и приветлив град,

много различен от градовете в Западна Африка. Имаше големи улици с тротоари и дървета от двете страни, които пазеха сянка през целия ден. Имаше дори контейнери за боклук и боклукчийски камиони. Но най-живописното беше реката, която минаваше през града и, която в сухия сезон беше напълно изчезнала. Сухото пясъчно корито се беше превърнало в дълъг футболен стадион. Подобно на Валенсия, където видяхме как хората са преместили реката и в коритото на старата река са направили спортни площадки, така и тук, само че естествено, реката се превръщаше в игрище през сухия сезон. Хората спортуваха, тичаха и най-вече играеха футбол. Някои перяха в дълбоки дупки, където все още се намираше вода.

Пресъхналата река в Маруа, Камерун

Пресъхналата река

Пресъхналата река в Маруа, Камерун

Пресъхналата река

 Пресъхналата река в Маруа, Камерун

Извадихме си визи от Маруа срещу 80 евро на човек, но за наше огромно разочарование, ни дадоха визи само за 1 месец- напълно недостатъчно за тази голяма, разнообразна страна. Нямахме време за губене и веднага тръгнахме към

близките планини Мандара,

като си оставихме част от раниците у Амаду. Стопирахме до Моколо и от там вървяхме километри пеша по черния път през селцата в планината. Тук планините не са много високи- към 1000м, но пък са много живописни. Нямаше почти никакъв трафик и единственият начин беше да вземеш мотор или да вървиш. Вървяхме 5 дни в планините около Румсики, след това Коза.

Село, Камерун

 

Планините бяха красиви, но съвсем сухи

В северен Камерун все още е савана с малко дръвчета и жълта трева и беше края на сухия сезон. Никъде не намерихме вода в природата. В някои села дори нямаше помпа. Където имаше село с помпа, напълвахме 12-13 литра и ги носехме с нас. Но дори и толкова не ни стигаха за един цял ден. Затова не можеше да се отделим много от цивилизацията- трябваше да наливаме вода поне 2 пъти на ден.

 Савана, Камерун

Село, Камерун

Село, Камерун

крачна помпа за вода, типична за селата наоколо

По пътя, Камерун

Пътят, по който вървяхме през селца и планини

Село, КамерунСело, Камерун

Прани гащи, Камерун

Пране

Върнахме се в Маруа, сбогувахме се с Амаду и поехме на юг. Чакаха ни към 1500 км до столицата. На излизане от Маруа ни качиха 2 жени – първите жени, които ни качват на стоп в черна Африка. Шофьорката се казваше Ваня – камерунка с руско име. Оставиха ни на 20тина километра след Маруа привечер и там трябваше да прекараме нощта. Беше съвсем равно, сухо поле, без почти никакви дървета, където да се скрием. Вървахме над километър навътре от пътя, но все още виждахме ясно колите и хората. Накрая опънахме палатката до една купа сено и се надявахме никой да не ни види. Вечерта обаче, точно когато привършвахме вечерята,

се появиха петима мъже с мачете

Доста се стреснахме и се въоръжихме с единствения ни нож. Започнаха да ни разпитват защо сме там и да обясняват, че трябва да дойдем с тях в селото да говорим с шефа. Казахме им, че ако не може да спим тук, веднага ще се преместим, но те не искаха да си ходим, просто искаха „кадо”*. Обяснихме им, че нямаме никакво „кадо”, никакви пари и единственото, което можем да им дадем са усмивки и положителна енергия. Накрая поискаха имената и адресите ни и ни оставиха с уговорката, че утре ще посетим селото им. Отдъхнахме си, когато си тръгнаха, но не посмяхме да пускаме челниците цялата вечер.

За щастие всичко беше наред и на сутринта бързо си тръгнахме, преди да са дошли отново. Цял ден стопирахме и успяхме да изминем над 500 км до

Нгаундере

с 2 коли и един камион. Нощувахме в планината до града. На другия ден чакахме 3-4 часа на пътя без никакъв успех. Тук вече нямаше асфалт и движението беше съвсем малко. Нямахме много време заради визите и решихме да вземем влак до столицата Яунде. От тук почваше единствения влак в Камерун, който всяка нощ пътува за Яунде. Решихме, че ще е добро приключение

да хванем африкански влак

за пръв път и още на другата сутрин щяхме да сме в столицата. След 5-часово чакане за билети в последния момент се сдобихме с 2 билета 2ра класа. Не можехме да повярваме, че толкова много хора пътуват всеки ден, при това билетите хич не бяха евтини. Сред супер суматоха и хиляди хора, натоварихме раниците на товарния вагон и се качихме. За щастие имаше седящи места, подредени по 4 един срещу друг, като в рейс, но беше толкова тясно, че постоянно риташ човека срещу теб.

За спане не можеше и дума да става, но поне забава имаше.

Постоянно някой крещеше и продаваше какви ли не неща – от козметика до лекарства за всичко. А на спирките тълпи от хора се струпваха на прозорците и предлагаха местната продукция, дори в малките часове на нощта. На всяка спирка имаше различен специалитет – тук само банани, после само мед…и всички във вагона купуваха съответната стока. Някой път влакът тръгваше без да успееш да си вземеш рестото или покупката. Към 5 сутринта дойде пастор с касетофон и започна да крещи с всички сили как трябва да ставаме да се молим. След това пусна госпел и призова всички да пеят. Това продължи повече от половин час, но никой не му обръщаше внимание. Поне влакът беше сравнително бърз и след около 15 часа пристигнахме благополучно в

Яунде

Тук имахме уговорка с двама бразилци – Пабло и Ливия, които ни приютиха за няколко дена. Веднага отидохме да кандидатстваме за Габонски визи и тук ни изръсиха с по още едни 80 евро на човек. Визите вече ставаха непоносимо скъпи, сякаш тези страни не искат чужденци. Нямаше как да избягаме от системата, колкото и да бягаме. Ние живеем в нея.

 Савана, Камерун

Покрай Пабло и Ливия срещнахме и други испано-португало-говорящи хора, отидохме на реге концерт и на парти у една испанка.

На другия ден потеглихме

към връх Камерун – 4090м

– най-високия в Западна Африка. От дълго време не бяхме виждали голяма планина и това беше най-голямата радост за нас. Тръгнахме доста късно – към 15,30 часа, но за късмет веднага ни качи кола директно до Дуала, на 240 км. Шофьорът се казваше Ахмед и говореше английски. Страшно му хареса нашето приключение и не спираше да ни разпитва. Накрая пожела да ни закара на другия ден до

Буеа – селото, от където започва изкачването на върха

Каза, че работи в чаената фабрика на близо и ще се радва да ни я покаже. Преспахме в Дуала на каучсърфинг с Флорент, който също ни заведе на концерт- този път с местна музика. На сутринта се обадихме на Ахмед и той дойде да ни вземе. Разходи ни из Лимбе, след това ни показа чаената фабрика Толе и ни остави пред туристическото бюро в Буеа, от където трябваше да си вземем гид. В началото не искахме да взимаме гид. До сега в нашето пътуване винаги сме се оправяли без гид, но по-късно се убедихме, че тук наистина е необходим.

Камерун, Mount Cameroon National Park, Камерун

Поне успяхме да договорим да не плащаме за носачи, които също бяха задължителни по принцип, но ние можехме да си носим раниците сами. Дадоха ни един гид на име Фриц за 4 дена и на другата сутрин поехме нагоре към планината. Знаехме, че тук вали много и целогодишно, затова бяхме подготвени за всякакви условия. Не случайно

местните я наричаха „планината на гръмотевиците“

Носехме якета, дъждобрани, дебели дрехи, цялата храна за 4 дни и голямо количество вода. Въпреки, че планината е влажна и дъждовна, вода имаше само на 2 места през целия ни преход – на първия заслон при изкачването и след това чак от другата страна на планината на Ман Спринг на 2300 м н.в. Нашият гид обаче не беше толкова добре подготвен. Нямаше палатка, нито шалте, нямаше дори и яке, а когато станеше студено си слагаше чорапи на ръцете и нещо като плувна шапка на главата. Изкачването по маршрута Гинес беше доста стръмно и трудно с багажа. Сутринта вървяхме в гореща дъждовна гора, а вечерта бяхме на студен гол склон на почти 0ºС. Разликата в температурите беше шокираща и се наложи да облечем всички топли дрехи. Останахме да спим на 2рия заслон на палатка на 2800 нмв. Там срещнахме група канадци, които предприеха нощно изкачване в 1,30 през нощта, но се върнаха без да успеят да стигнат до върха заради студа. Тръгнаха обратно по същия път надолу и през следващите 3 дни не срещнахме никакви други хора.

Планината Камерун

Планината Камерун

Планината Камерун

Планината Камерун

На втория ден покорихме върха

Издигнахме се над облаците и слънцето ни се усмихваше – нещо не толкова типично за тази планина. Върхът беше студен и страшно ветровит, но дори най-горе имаше трева и растителност. Тръгнахме да слизаме от другата страна на планината през реки от лава и черни вулканични полета.

връх Камерун  4090 м н.в.

връх Камерун 4090 м н.в.

Стръмния склон, обсипан с малки черни камъчета беше доста хлъзгав и предприехме лава-бординг за най-бързо и весело придвижване. Тичахме надолу с леки завои и не веднъж падахме, ставахме и продължавахме. Вървяхме към 10 часа, видяхме кратерите от изригванията през 1999 г. и вечерта пристигнахме на

Ман Спринг – последния заслон и вода по пътя

Отпочинахме си, доволни, като си мислехме, че най-трудното е минало. На другия ден обаче ни чакаше 10 часово слизане през джунглата, което се оказа по-трудно от изкачването на върха. Вървяхме по мократа земя по малка, обрасла пътечка, направена от бракониерите. Последните туристи, минавали от тук били преди 3 месеца и на места пътеката изчезваше, погълната от джунглата, и Фриц се налагаше да проправя път с мачетето си. Ходенето беше бавно, заради многото препятствия, които трябваше да прескачаме постоянно. Краката ни бяха напълно мокри още след първия час ходене през влажната джунгла, а до вечерта вече приличаха на големи гъби. Трябваше да видим горски слонове и шимпанзета, но видяхме само пресни слонски екскременти. Гидът ни беше казал, че ще пристигнем към 16,00, но в 17,00 все още вървяхме през тъмната гора, която изглежда нямаше край. „Близо ли сме”- питахме все по-често. „Още сме далече” – отговаряше всеки път Фриц. Точно, когато си мислехме да спираме да спим някъде, заваля проливен дъжд. Нямаше къде да се скрием и решихме да вървим, докато съвсем се стъмни.

Имахме вече пришки по краката от 3-дневното безспирно ходене и нямахме сухо място по себе си

Земята стана още по-хлъзгава и все по-често падахме. Тук в дъжда никакви обувки не те спасяват. Накрая към 19 часа стигнахме мястото, където трябваше да спим и се оказа, че там няма нищо. Просто малка полянка в бамбуковата гора. Нито дори навес да се скриеш от дъжда. Гората беше съвсем дива. Заради липсата на вода и трудната достъпност (най-близкият път е на 8 часа слизане) нямаше никакви хора. Дъждът продължаваше да се лее с пълна сила, а Фриц се опитваше на запали огън. Стоеше прав на дъжда, без яке и нямаше дори къде да седне. За щастие успяхме да запалим огън и през нощта спря да вали. Подарихме на Фриц животоспасяващо фолио, с което можеше да се увие и да се спаси от влагата и яке-дъждобран и му казахме, ако има нужда да дойде в нашата палатка.

Изкарахме нощта и на сутринта, 08.04, рождения ден на Лора, слънцето отново ни се усмихна. След голяма борба успяхме да запалим огън с мокрите бамбуци и се поизсушихме. Днес трябваше да стигнем до океана и вече си мечтаехме за топлия плаж.

Планината Камерун

Планината Камерун

Планината Камерун

Планината Камерун

кратерите от 1999 г.

 Планината Камерун

Екваториална гора, Камерун

Екваториална гора, Камерун

Пътеката през джунглата често ставаше съвсем обрасла

Екваториална гора, Камерун

Екваториална гора, Камерун

чудесна сутрин на рождения ден в джунглата

 

Денят тръгна добре от самото начало с празнична закуска с последния течен шоколад и след 3-4 часа вървене през джунглата, стигнахме

Бакингили- село на брега

с прекрасни черни вулканични плажове. По пътя за плажа ни спряха и казаха, че има женски плаж и мъжки плаж. Не искаха да ни пуснат заедно и отидохме 50тина метра по-надолу, където беше неутрална територия. Беше чуден плаж с палми, влизащи във водата и ситен черен пясък. Не ставаше обаче за къмпиране, защото имаше рибари и местни пияници. Разделихме се с Фриц и отидохме в Лимбе, където имахме среща с Ханес от Германия и неговите камерунски приятели- Флора- студентка и Банту – артист. С тях празнувахме с местното палмово вино. Вечерта завърши с реге концерт, където като влязохме започнаха да свирят „Хепи Бъртдей”. Оказа се, че има друг рожден ден в бара, но все пак беше добър поздрав.

Плаж, Камерун

Вулканичният плаж

Африканец, Камерун

с Фриц след успешния преход


Очаквайте продължението

Снимки: авторът
 *кадо – подарък (фр.) – бел.Ст.

Други разкази, свързани със Централна Африка – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

6 коментара

май 29 2012

Нарден, Холандия

Днес Дениз отново ще ни води до Холандия. Този път това ще бъде градчето Нарден, 

Приятно четене:

 

Нарден, Холандия

Naarden

И така, дойде Събота от втората ми седмица с курса и имахме организирано пътуване до Наарден . Това е някакво историческо градче, много подредено и  красиво. Една от лекторките г-жа Дайкстра беше от Нарден и тя ни беше гид.

Наарден е ограден от вода и стена и е бил добре охраняван град на времето.

Наарден-ето как изглежда отгоре

Наарден-ето как изглежда отгоре

Наарден, Холандия

Наарден, Холандия

Трупата/Амерсфоорт гейт на входа на Наарден

Трупата/Амерсфоорт гейт на входа на Наарден

Посетихме музей мисля,  че Фестинг се наричаше, който се намира в част от самата стена.

Vesting Museum – Наарден, Холандия

Vesting Museum

Vesting Museum – Наарден, Холандия

Vesting Museum

Vesting Museum – Наарден, Холандия

Vesting Museum

пособие за отчитане на качеството на барута

пособие за отчитане на качеството на барута

Vesting Museum – Наарден, Холандия

Vesting Museum

тоалетна, Vesting Museum

тоалетна, Vesting Museum

След музея посетихме

 

Grote Kerk, St. Annastraat 5, 1411 PE Naarden, Нидерландия

 

„голямата църква”  Grote Kerk

в която имаше изложение на World Press Photo. Църквата беше наистина впечатляваща.

Grote Kerk – Нарден, Холандия

Grote Kerk

Grote Kerk – Нарден, Холандия

Grote Kerk (Голямата черква)

Grote Kerk – Нарден, Холандия

Grote Kerk (Голямата черква)

World Press Photo

World Press Photo

Ким Чен Ир

познахте ли ги

World Press Photo – Нарден, Холандия

World Press Photo

Забравих да спомена, че в Наарден навремето е идвал и Ян Комениус и е правил нещо…: )

И имаше негов паметник до църквата.

Ян Комениус – Наарден, Холандия

Ян Комениус

След разходката до тези места, се отбихме в една малка, но много готина кръчмичка. И пихме много хубава белгийска бира La Chouffe, която препоръчвам горещо.

Кръчма в Наарден, Холандия

кръчмичката

След почерпката отидохме да хапнем  у г-жа Дайкстра. Запознахме се със семейството й хапнахме обилно, и след това съпругът й на два курса ни извози до жп гарата откъдето хванахме влака за Алмере.Между другото много е удобно да се пътува с влак в Холандия, влаковете са доста хубави и бързи. И точни!

Още малко снимки от Наарден.

Велосипед – Наарден, Холандия

и аз ще боядисам моето, в стил Ван Гог : )

знак : )

ако не почистете след кучето си глобата е 50 евро

Общината в Наарден, Холандия

общината в Наарден

Общината в Наарден, Холандия

Наарден, Холандия

Ще продължим с Хага следващият път. Тот зинс (както казват холандците 🙂

 

Автор: Дениз Назим

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! 🙂

One response so far

май 28 2012

Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км

Днес, мили деца, ще направим една голяяяяма обиколка от Бавария, през цяла Германия и Полша с кола, Наш водач ще бъде Любо и … помнете от мен: ако искате доволни девойки, не ги водете нито в концлагер, нито им показвайте кораби. Но, ако искате да видите света – не се съобразявайте 🙂

Приятно четене:

По пътя: Германия и Полша

за 11 дни и 5147 км

След дълго чакане най-после дойдоха и тазгодишните великденски празници, които в комбинация с малко отпуска дават чудесна възмойност за някое по-далечно пътуване, а в нашия случай това беше обиколка из Германия и Полша за 11 дни. Последните 14 дена преди пътуването буквално ги броих един по един. Толкова бях „мухлясал“ в София. Само дето не си ги задрасквах в календарче, както правеха войниците в казармата. И така в ранната утрин (около 4:00 ч) на 13.04 4-ма човека и верния автомобил поехме в

посока Мюнхен.

Това беше крайната точка за деня. Още на сръбската граница вкиснат та чак прокиснал митничар се опита да помрачи доброто настроение. Най-нагло се заяждаше. Говореше като неадекватен и или си беше сръбнал рано-рано, или беше абстилентен и неистово му се щеще да си сръбне. Искаше всичкия багаж навън, а подреждането му отне около 30 мин, за да се събере и кърфица нямаше къде да падне. Накрая като видя колко много чанти са го домързя да си извади ръцете от джобовете и каза: „Хаиде“ махайки с ръка. Абе пълен идиот. Нищо не провери, ама само да се заяжда. Прехода през Сърбия беше обичайния транзит, а на границата с Унгария беше същински ужас. Не бях висял толкова в задръстване на граница никога. Близо 3 часа ни отне да минем и времето бая напредна, а до Мюнхен имаше още много. Добре, че предстояха само магистрали до там.

Унгария мина бързо и дойде ред на Австрия.

В последните 2 страни правят впечатление многото вятърни генератори, които са пръснати около пътя. Вече привечер подминаваме Залцбург, който за жалост отпадна от програмата поради липса на време, но нищо за другия път. От Залцбург до Мюнхен не е много и вече се вижда края на днешния транзит. В 22:00 ч паркирах в подземния паркинг на хотела след 1447 км. Интересно, но точно в толкова бях отбелязал, че ще пристигнем. На рецепцията ни посрещна българска реч. Момче от Варна, което работи тук. Е, не е учудващо. Все пак бая сънародници работят тук.

Ден 2

Денят беше изцяло посветен на

Мюнхен и неговите забележителности

Мюнхен, кметството

Времето беше мрачно и от време на време пръскаше, но какво да се прави. Първо отидохме до централния площад с кметството, откъдето общо взето всички тръгват. После

Английската градина,

която по време на нашия престой си беше просто един чист и приятен парк с лебеди и тучни ливадки (нямаше някакви цветни градини). Това е чудесно място за спортуване в големия град и хората активно тичаха.

След парка беше ред на

Deutsches Museum.

За мен това веше най-хубавия музей, който съм виждал някога. За тук трябва минимум половин ден, но за жалост ние имахме само 2 часа, защото затвориха. Музеят е като един малък град, разделен на отделни секции, които от своя страна са обвързани с различни сфери на науката. Има експозиции от отминали епохи до модерни двигатели, самолети и космически сувалки. Даже имаше изложена и една лунна количка. Каквото и да кажа ще е само бледо описание на това,което може да се види там. Горещо го препоръчвам и цената е нормална 8 евро като за ученици и студенти има намаление. След музея отидохме до

статуята на „The walking man“,

която е символ на просперитета. Статуята няма пол или някакви отличителни черти. Просто висока, колкото сграда бяла фигура.

The walking man, Мюнхен

The walking man

Близо до нея има и някаква триумфална арка, която така и не разбрах каква е. Вечерта взехме по една немска бира и се върнахме в хотела. Странно ми беше, че не видях на нито едно място да продават вурстове и да се лее бира. Очаквах да видя това точно в Мюнхен, а и отчасти свързвам града с това. Вярно беше хладно, но също така беше вече средата на април и имаше не малко хора.

Ден 3

През този ден първо отидохме да видим

стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена

и после се отправихме в

посока Fuessen,

до който се намира прочутия баварски

замък Нойшванщайн

Времето хич не беше обещаващо. На паркинга пред замъка имаше няколко български коли. И други са се възползвали от няколкото почивни дни. Замъка действително е впечатляващ и отвътре и отвън. Само дето в по-хубаво време би изглеждал още по-добре. С тази мъгла беше някак прекалено сив, а от едната страна бяха наредили и едно скеле. Абе не беше за гледане от тази страна. Замислих се, че обвинявали краля, построил замъка за това, че е разорил държавата, построявайки това чудо на чудесата, но пък сега той пълно хазаната с милиони всяка година от туризъм. Има един мост на около 15 мин пеша, който е оснавната наблюдателница за хубава панорама към замъка и всички отиват да снимат, както направихме и ние. Казва се „Marienbruecke“. При добро желание може да се разгледа и другия замък в района, който е на съседния хълм. Името му беше нещо от рода на – Хохеншвангау. Той е по-малък от главния, но е симпатичен. Ако някой разполага с цял ден може би е по-добре да разгледа първо този и после големия замък. След замъците последва разходка из малкото спретнато

градче Фюсен

Приятно и спокойно място, което може да се опише само с една дума – идилия. Нощувката беше в един страхотен хостел – изключително чист и на много добра цена. Рецепциониста също беше голям фен. Не мога да не му направя реклама – House LA се казва. Все пак, ако някой отиде натам ще му е от полза.

Ден 4

Сутринта се събуждам и какво да видя – вали обилен сняг. Все още с премрежен поглед си мисля, че сънувам, но уви това е истината. Поглеждам през прозореца и виждам два пръста сняг върху колата. Това се казва изненада. Типично за Алпите. След бърза закуска и разриване на снега се отправяме в посока Хамбург със спирка в китното градче

Бамберг

До Хамбург през Бамберг са около 900 км, което за немските пътища си е направо нищо. Снегът спря чак на 50 км от Фюсен като премина в дъжд, който пък спря след още 200 км на север. Единственото, което знам за Бамберг е, че е бил столица на Романската империя и това е. (Авторът изглежда се заблуждава. Бамберг е временно седалище на баварското правителство, докато Мюнхен е бил превзет от т.н. Баварска съветска република след Първата световна война – бел.Ст.) Забележителното е в стария център. Стари традиционни къщурки, река със старинни мостове и може би символа на града – сградата на старото кметство, която се намира на един от мостовете над самата река.

Бамберг, Германия

Много е интересно. Само времето да беше малко по-топло и човек може да си прекара чудесно, разхождайки се по тесните улички и наслаждавайки се на приказната архитектура. На мен ми напомня за Брюж или Страсбург (старата част).

Бамберг, Германия

Бамберг, Германия

Извън пределите на старата част, Бамберг се оказа не много малко градче, както очаквахме. Прекарахме няколко часа в градчето и продължихме към Хамбург. Направи ми впечатление

стилът на каране на германците

Летят с 200 и кусор км/ч и то почти всички – от по-старите фиатчета до новите поршета. Който с колкото може с толкова кара, но… тук има едно голямо НО. Има ли знак, че на пътя се извършват ремонтни дейности макар и само едната лента да е затворена и да има още 2 или 3 свободни всички се нареждат в колона и си карат с 80 км/ч. Независимо дали има камион или автобус отпред, въпреки че има свободно място за изпреварване никой не го прави. Това ме озадачи. В продължение на километри си кретат най-кротко. Отстрани има информативни знаци колко остава до края на ремонта, за да знае немеца кога пак може да се изправи на педала за газта. И така въпреки липсата на ограничения на скоростта, културата е много на ниво. Освен това са отстъпчиви на пътя, за разлика от поляците, както ще стане дума по-нататък.

В

Хамбург

пристигнахме вечерта около 21:00 ч. Това е вторият по големина град в Германия след столицата, а трети е Мюнхен. Без да сме го планирали ги подкарахме в обратен ред по големина. Както пише в пътеводителя на National Geographic за Германия тук са концентрирани най-богатите германци.

Аз още с влизането в града имах чувството, че съм в друга държава. Може би в Холандия, заради многото канали, а имаше и нещо, което напомня за Скандинавия. При влизане в града се вижда пристанището и товарните докове. Всичко е толкова мащабно. Хиляди контейнери се товарят, разтоварват или чакат. За момент се усетих, че се захласнах и набързо се осъзнах, че трябва да си гледам пътя. Точно в този момент влязохме в много дълъг тунел, който минава под водата и като излезеш се озоваваш в съвсем друга част от града, където няма и помен от кораби. Хотела го намираме лесно благодарение на ГПС-а. Намира се близо до метро-станция. Има и голям магазин наблизо, а паркирането на улицата пред хотела е безплатно. Супер! Настанихме се и тръгнахме на разходка из нощен Хамбург, която не продължи дълго и се върнахме в хотела.

Ден 5

Хамбург ни очаква! Времето е обещаващо!

Най-после малко повече слънце! Хващаме железницата и за 10 мин сме в центъра. Обиколката започна от пристанището, където имаше струпване на най-различни по големина и вид кораби. Беше като музей на открито. Оттам през многобройните канали се добрахме до центъра.

Хамбург, ГерманияХамбург, Германия

Архитектурата е характерна и много различна от южна Германия. Всичко е с тухли, които създават усещане за автентичност, а многото канали напомнят за Венеция. Нашата групичка се състоеше от две момчета и две момичета. На мен и на Краси много ни хареса града, а момичетата Деси и Ирина не бяха особено очаровани.

Хамбург, Германия

Хамбург, Германия

След като пребродихме центъра решихме да се насочим към

квартал Санкт Паули със своята скандална улица на „Червените фенери“,

която е втората най-известна след тази в Амстердам. Още с влизанеро в квартала започнаха да се появяват еротични кафенета и видеотеки та дори има и музей на еротичното изкуство. Самата уличка е съвсем малка и е заградена от двете страни с метални огради, в които има пролуки,но е забранено да влизат други жени. Казаха ни, че ако някоя жена дръзне да влезе често се случвало да я полеят с вода. Та разходихме се само с Краси да видим за какво става въпрос.Като цяло имаше доста екземпляри, които направо се бяха обезобразили от операции и корекции. Вечерта се разходихме из едно студентско кварталче с идеята да ядем нещо от местната кухня, но цените някак си бяха в пъти над нашите и се отказахме. По 2 се понася, ама повече хайде няма нужда.

Ден 6

Сутринта натоварихме пак багажа и се отправихме в посока

Любек

Любек, Германия

Града е известен с производството на първокласен марципан. Рай за очите на девойките. (Очевдино, ако искате да впечатлите девойка, покажете ѝ шоколад, марципан или нещо на свещи, но не ѝ показвайте параходи или танкове. Те не ги разбират параходите и танковете 😉 – бел.Ст.)

За Любек мога да кажа само хубави неща, но няма какво да се впускам в излишни описания при положение, че Гугъл знае по-добре от мен. Но за всеки, който се чуди дали да дойде тук, отговора е твърдо ДА.

Любек, Германия

На 25 км на север от града се излиза на Балтийско море. Ние го направихме, отивайки до

градчето Ниендорф

То се оказа малко курортно градче, в което се готвеха за предстоящия сезон. Тук за първи път се насладихме на чудни немски вурстове на брега на Балтийско море. Беше много приятно. Никакви хора по плажа, а само няколко заека изскачаха от близките храсти удряха по един спринт и пак се криеха. Направи ми впечатление още в Мюнхен, че зайците в Германия са като нашите улични кучета. Само не знам къде се крият в големите градове и как оцеляват. Тук да са, ще са ги изяли до крак. В Ниендорф имаше малко заливче с рибарски лодки, а архитехтурата беше скандинавска. Датската граница беше на около 160 км по суша и на много по малко по вода. За момент ми се прииска да мръднем и натам, ама ще е едно препускане и няма голям смисъл. Ако имаше цял ден на разположение да, ама нямаше. В късния следобед след приятното прекарване в Ниендорф се отправихме към

Берлин,

който беше на 200 и няколко километра от тук. В Берлин пристигнахме малко преди да се стъмни и отседнахме при приятели. Без да губим време се отправихме на нощна разходка из града.

Бранденбургската врата, БерлинБерлин

Бранденбургската порта и Райхстага

позираха добре за нощни снимки и те станаха сполучливи. И така от мотане замалко да изпуснем последното метро. Пък и имаше ремонти, затворени участъци от железницата, но извадихме късмет и към 1:00 ч се прибрахме. В Берлин метрото е много интересно. С един билет можеш да смениш колкото си искаш влакчета, но само в едната посока. Тръгнеш ли на обратно ти трябва нов билет.

Ден 7

Сутринта тръгнахме с влака до

Потсдам

и известните градини и замъци. За наш късмет влака се развали и хубаво си почакахме докато го избутат до следващата гара и да преорганизират движението на друг коловоз. Всъщност самата преорганизация стана мигновено. Позабавихме се малко, но поне денят се очертаваше да е с чудесно време. Все още беше ранна пролет и градините не бяха в цялата си прелест, но въпреки това беше достатъчно хубаво, че да си заслужава. Като цяло мястото прилича на един огромен парк с градини и тук там някои старинни сгради, които аз лично не бих нарекъл замъци. Интересна беше китайската чайна, която беше опасана с ниска оградка и ако някой се осмелеше да се приближи и да я прескочи, веднага се включваше аларма. Добре са го измислили, защото ако всеки ходеше да пипа нямаше да е толкова лъскава. Другото интересно в Потсдам е стария център, който може да се преброди за 30 минути на връщане към гарата. Оттам с влака по обратния път се озовахме обратно в Берлин на централната гара, която беше наскоро модернизирана. Доста добре изглеждаше. И така след порция вкусни вурстове бяхме готови за

дневна разходка из Берлин

Като за начало поседнахме на ливадата пред

Райхстага,

както много други хора.

Райхстаг, Берлин

Много е приятно там. После по каналния ред отидохме и до

Бранденбургската врата,

за да я видим и по светло. Обичайните тълпи и лудница бяха налице. Оттам тръгнахме из парка, който започваше близо до “портата“ и стигнахме до зоологическата градина, която знам, че е много хубава, но нямаше време. Оттам обратно в центъра и близо до Берлинската катедрала се отдадохме на студена немска бира на пейка до един от каналите в града.

Берлинската катедрала (Berliner Dom)

Там това си е традиция и всичко живо пие бира като за световно. От най-засуканата мадама до най-запуснатия пияница. Всички буквално се наливат, съдейки по празните бутилки, които се търкалят наоколо и по това, което видях. След бирата се прибрахме. Берлин определено ми хареса. Видях и някакъв уют и спокойствие в града, които рядко съм усещал в други градове от ранга му. Повечето са на пръв поглед вечно забързани и дори може би враждебни, но това е въпрос на личен усет.

Ден 8

След прилично мотане и пазаруване на немски хранителни стоки и бира, потеглихме в посока Варшава. В интерес на истината попълнихме всички дупки от освободилото се пространство в багажника с немска бира за подарък и за лична консумация.

От Берлин до полската граница

е близо – около 100 км, а от там чисто нова магистрала води до

град Лодз,

който е на 80 км от столицата. Ние обаче кривнахме през едни села на път за град Волщин, за да изненадаме едни полски приятели с визитата си. Минаването през полските села си беше интересно. Приличат на българските, но нямаше никакви порутени къщи. В град Волщин освен срещата с приятели, разгледахме и жп гарата, която е една от най-старите в страната. Имаше много антични локомотиви и дори въртяща се платформа, на която да се качват локомотивите и да им се обръща посоката. Всичко беше много автентично, но времето бая напредна и беше време да продължаваме към Варшава, до която имаше още около 350 км, а часа беше вече към 20:00.

И така до град Лодз всичко е ОК, ама оттам като се почнаха едни села, едни светофари, хиляди камиони и много натоварен трафик, въпреки късния час. Направо е безумно между двата им най-големи града пътя да е такъв, но си има логично обяснение за това. Като попитах след време поляци защо е така, те казаха, че за да построят магистрала макар и за такова кратко разстояние трябва да обезщетят много хора и то с изключително големи суми. А друг е въпроса, че никой поляк не искал да си продава земята, защото от земеделие си живее доста добре. Как да ги упрекнеш хората? По късна доба – около 12:00 ч паркирах на улицата прад апартамента, който бяхме наели за вечерта. Лошото беше, че хазяина не беше тук и трябваше да го чакаме да ни даде ключа, и то стана никое време. Иначе апартамента беше супер луксозен за парите. Направо идеално място и напълно оборудван.

Ден 9

Ех, Варшава!

Откога исках да дойда тук и най-сетне се срещнахме. Първото ми впечатление е, че въпреки почивния ден задръстванията и натоварения трафик са налице и обяснение има. Полската столица е с широки булеварди, но регулацията на движението е много лоша. Светофарите са едва ли не на всеки 50 – 100 метра, което направо може да те подлуди. Не мога да разбера кой ги е мислил така. Веднага се вижда и разликата в културата на шофиране в сравнение с Германия. Тук си е разхайтена работа като у нас. Както и да е поне паркирането през уикенда в центъра е безплатно. Намерих си едно местенце, заврях се там и тръгнахме пеша да разгледаме града. Имахме среща с 2-ма полски другари при ‘Двореца на културата и науката’, които щяха да ни покажат потайнстите на града.

Варшава, Полша

И така поведоха ни поляците из града. Като за начало спряхме на площада пред въпросния „Дворец“, за да видим купата за Европейското първенство, която беше изложена и имаше дълга опашка от хора, чакащи да се снимат с нея. На мен ми беше достатъчно само да я видя, а и нямаше защо да губим време в чакане. Хубаво е да те водят местни хора. Не гледаш постоянно в картата, а можеш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на града. Първо минахме покрай президентския дворец, после през централния площад, който по телевизията изглежда по-голям отколкото е в действителност.

Варшава, ПолшаВаршава, Полша

Града е много спретнат и приветлив, особено като се „гмурнеш“ в старата част. Тук е забранено да се пие бира на публични места и полицията строго следяла за това. Странно не съм го очаквал въобще от Полша. Дръпнахме една хубава разходка из стария град от край до край.

Варшава, Полша

Поляците Justina и Konrad ни поразказаха някои любопитни факти и решиха да ни запознаят и с местната кухня, което не беше никак лоша идея. Седнахме в един традиционнен ресторант точно на главния площад. Казваше се Zapieczek. Ядохме какво ли не до насита и накрая сметката излезе по около 14 евро на човек. В Германия това беше равносилно на една супа и 2 бири. Като това е в евтино заведение (сравнението е от Хамбург). След обилния обяд минахме през площада с паметника на Незнайния войн и се върнахме обратно при колата. Точно навреме, защото за 15 минути небето се стъмни и се подготви да се излее пороен дъжд, а иначе беше толкова ясно и слънчево. Казахме си „До скоро“ с Justina и Konrad, подарих им бутилка българско вино и тръгнахме в

посока Краков

Поройния дъжд се изля и междувременно започнаха да се точат обичайните села и ограничения 50-60 км/ч. И така тези 300 км ми се видяха като 500. Вечерта се настанихме в хотела, който беше на удобно място близо до центъра.

Ден 10

Краков

Аз лично бях с големи очаквания за града от разказите на хората, които за били вече там и може би затова не се впечатлих особено. Или може би вече беше налице културното пренасищане, което неизменно идва след многото посетени градове. Е, не мога да отрека, че града е наистина много хубав и има чар, но просто мен не ме впечатли много. Нашата обиколка започна от замъка Вавел, където река Висла прави остър завой. Мястото е подходящо за почивка и съзерцаване на околността.

Замъкът в Краков, Полша

За самия замък…..стар и автентичен отвън, а отвътре нямам представа. Пролетта беше дошла и имаше нацъфтели вишневи дръвчета, които придаваха допълнително очарование на мястото като цяло.

Замъкът в Краков, ПолшаЗамъкът в Краков, Полша

След замъка разбира се беше ред на разходка из стария град, който кипеше от народ като особено много хора имаше на централния площад.

Краков, Полша

Но

това, което на мен ми направи впечатление

се случи на едно по-малко площадче в центъра на няколко преки от главния. Беше неделя и за хората там това явно значеше, че е време за предаване на разни работи за рециклиране. Бяха паркирали 2 камиона. Единия за стъкло, а другия за всякакви излезли от употреба джаджи като стари клавиатури, телефони, монитори, касетофони и т. н. Но интересното беше как около 50 – 60 човека чакаха търпеливо на опашка, за да си предадат нещата. Това се казва култура и гражданско съзнание. Впечатлих се, ама се и ядосах малко, че у нас това го няма.

Освиенцим, Полша

След разходката из стария град решихме да отидем до град

Освиенцим, където се намира концлагера Аушвиц

От Краков до там са около 70 км и в късния следобед бяхме там. Те вече затваряха, но това се очакваше. Поогледахме отвън и видяхме, че последната група излиза, а вратата остана отворена. Е, не се знае кога пак ще можем да дойдем, така че с Краси се възползвахме и влязохме нелегално да видим поне двора. Разходихме се за 15 мин да не прекаляваме и излязохме.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Беше валяло, времето беше мрачно и това придаваше на мястото по-потискащ вид. На излизане момичетата ни гледаха неодобрително, но … хайде сега. Отидохме и до другия лагер само на 2 км от този – Аушвиц-Биркенау.

Концлагер Аушвиц – Освиенцим, ПолшаКонцлагер Аушвиц – Освиенцим, Полша

Същата работа – тонове бодлива тел навсякъде, високи огради и т.н. На връщане спестихме една част от магистралата и минахме през няколко села. То си беше благодарение на ГПС-а де, но минавайки през такива места се добиват повече впечатления, отколкото на магистралата. Вечерта в Краков оправихме багажа и налягахме.

На следващия ден беше деня за връщане

Ден 11

Сутринта тръгнахме в 6:30 ч за България, което е 7:30 българско време. Границата със Словакия е близо до Краков. Влизайки в Словакия започнаха едни села и ограничения, както в Полша. Красиво е, защото се минава през Татрите, но е много бавно. Имаше и полицейски засади, като полицайте бяха оборудвани с радари, приличащи на телескопи. Все едно ще наблюдават Луната. Само дето трябва да почерпят малко опит от нашите как да се крият в шубраците и да изскачат изневиделица в завой с широко разперени ръце и палка в ръка, хвърляйки се безумно пред колата, без да имат капчица инстинкт за самосъхранение.

И така, бавното придвижване продължи до Будапеща, откъдето започна магистралата. Скоро след това дойде и границата със Сърбия, а после и Белград. Сърбите вече са завършили напълно магистралата до унгарската граница, което беше приятна изненада още на идване. Лееха се проливни дъждове след влизането ни в Сърбия и в Белград беше станало наводнение, което беше причина за мащабно задръстване. Е, какво да се прави проврях се оттук-оттам, с малко нарушения и много чакане излязохме от града. Минавайки покрай Ниш вече се стъмваше. На грницата за щастие не ни проверяваха обстойно и покупките останаха непокътнати.

В София стигнахме след 1151 км от Краков. Всички бяхме леко подтиснати, че пътуването свърши, но няма как. Чакаме следващото и така. Километрите всичко на всичко бяха 5147 км като всеки един от тях си заслужаваше!

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА! 🙂

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version