Archive for април 11th, 2012

апр. 11 2012

С влак до Португалия (1): През Сърбия, Хърватия и Италия

Отдавна не се бяхме возили на влак. Днес се качваме и поемаме на далечен път към Португалия. Е, в първата част ще стигнем до Италия само, така че:

Приятно четене:

 

С влак до Португалия

част първа:

През Сърбия, Хърватия и Италия

Е, ето че дойде месец Декември през 2011 г. и аз и Петя щяхме да направим едно голямо пътешествие с влак.  Планът беше да се стигне до Португалия,  както и да се мине през град Джирона, където беше една приятелка.

И така, както всяко такова начало и това беше трудно. Предните дни, преди да заминем, се подготвихме със застраховки и задължителни неща за едно такова приключение. Първият ни влак трябваше да замине вечерта около 20.00 часа и

да пристигне в Белград

около 4.00 сутринта местно време. По принцип мислехме да не се задържаме в Белград и да си хванем един влак до Австрия. Оказа се обаче, че е много вероятно да си изпуснем тази връзка и решихме все пак да разгледаме сръбската столица.

Както можеше да се очаква, влакът закъсня. Пристигнахме в 6 сутринта вместо 4 часа, но какво да се прави, Балканският полуостров не е като ЕС и всичко става прекалено сложно. И така в Белград имахме около 5 часа да се разходим. Посрещна ни хубаво време. Тръгнахме в някаква посока, на където беше най-големият поток от хора. Нямахме карта, нито бяхме проучвали нещо. Правеше впечатление чистотата по улиците и доста европейският вид, който липсва в много от градовете ни. На едно кръстовище видяхме 2 сгради разрушени от бомардировки.

Сградата на Генералния щаб – Белград, Сърбия

Спомен от НАТО

 Предполагам са оставени в този си вид, като паметник и да напомнят какво е било през 1999 г. на хората. Влязохме и в двора на една църква в центъра с хубава градинка, но беше много рано и не беше отворена.

После се разходихме, стигайки до една голяма библиотека и църква, подобна на храм-паметника Св. Ал. Невски, където почти не минаваха хора. Тази църква се намираше в някакъв стар и хубав квартал, като Лозенец в София. После решихме да тръгнем в някаква друга посока при едно голямо кръгово, през което бяхме минали по-рано.

Малко след 9 часа сутринта улиците започнаха да се пълнят с коли, а тротоарите – с хора. Най-накрая градът изглеждаше по-близо до нашата действителност. Има разлика, когато в града кипи живот, но пък го няма чара от сутрин, когато ти си сам из големите улици.

Сърбия е рай за пушачите определено

с цените за цигари. Седнахме в едно заведение в центъра, където имаше перфектен интернет, нещо за което западните страни трябва да поработят доста. Ами за малкото време, което дори не беше предвидено да имаме в Белград, се полутахме и доловихме малка част от атмосферата. Определено обаче си заслужава да се отдели повече време за разходка и разглеждане на града.

Храм Св. Сава в Белград, Сърбия

Храм Св. Сава в Белград.

След като се поразходихме безцелно из Белград, дойде време да си

взимаме влака за хърватската столица- Загреб.

В 11.30 бяхме на гарата и към 12 на обяд потеглихме.  В купето ни имаше брат и сестра сърби на около 30 и при пресичането на границата с Хърватия си пролича любовта между двете страни от бивша Югославия. На момчето Марко му взеха паспорта и не му го връщаха 20 минути, а накрая се оказа че няма нищо криминално в него. След като минахме границата сестра му каза: Ей го ово е за дОбре дОшли! В Хърватия се качиха някои местни граждани като стария дядо Миленкович Миленко, а после двама мъже които се разприказваха все едно са първи приятели, а преди да се видят в купето не са се познавали. Останахме с впечатлението, че хърватите са добронамерени и са много дружелюбни, затова всеки искаше да завърже разговор.

Стигнахме в Загреб

по тъмно в 19.00 часа. Предварително си бях взел от София една туристическа брошурка с карта и лесно се ориентирахме в коя посока е центърът. Аз и преди съм бил за няколко часа в хърватската столица и сега, както и тогава валеше дъжд. Предвид приближаващите празници градът беше с доста хубава украса. В една градинка имаше и коледен базар с всички традиционни неща, но без хора, които в случая се бяха скрили заради дъжда. Все пак имаше една немска група музиканти ентусиасти, които свиреха традиционни алпийски песни, макар и без никаква публика.

Музиканти на коледен базар в Загреб, Хърватия

Музиканти на коледен базар в Загреб

Иначе доброто предколедно настроение беше навсякъде, дори и из някои трамваи като този:

Коледно украсен трамвай в Загреб, Хърватия

Загреб преди Коледа

Разгледахме най-голямата катедрала в града, а може би и в Хърватия.

Загребската катедрала

е сред 100те най-красиви паметници на културата в света. Минахме и през централния площад, където при предния ми престой имаше голям концерт. Петя продължаваше да се възхищава на украсата, която наистина беше невероятна и придаваше един специфичен чар на и без това красивия град. А и след дългия път през деня и предната вечер, градът беше една утеха с обстановката си и ни даваше възможност да си отдъхнем.

След като се разходихме излязохме и на улицата със заведения. Първоначално седнахме в един бар, но не ни хареса обстановката вътре, а и не се държаха много приятно с нас. След една бира седнахме в една кръчма, която беше много готина с много видове бира, а и имаше  Happy rakija svaki dan 21.00-22.00, като това определено беше мястото, което търсехме. След като хапнахме малко и пийнахме доста бира, се отправихме към гарата, за да си вземем нощния влак до Венеция.

Загреб

Загреб

Всъщност Венеция беше само междинна гара, а на другия ден трябваше да стигнем до Ница, прекосявайки Северна Италия.

Качихме се в нощния влак, като си бяхме запазили места още от България в спален вагон, две срещуположни средни легла. Вагонът беше унгарски, а шафнерът ни изнерви много, като при всички празни купета във вагона ни сложи в едно от двете, където имаше и други хора. Освен това, средните легла бяха прибрани и трябваше да се гъчкаме на най-високите, които са на половин метър под тавана. Също трябваше да си вземем и целия багаж горе, защото с толкова ценни неща нямаше как да се спи спокойно при непознати хора от Унгария. Странно как при над 10 празни купета трябваше да бъдем настанени точно в това, но какво да се прави, преглътнахме го, както и факта, че средните легла, които си бяхме резервирали бяха затворени, за сметка на много по-неудобните най-горни.

На другата сутрин се събудихме във влака, насред вода. Оказа се, че

пътуваме по моста, който води до Венеция.

За съжаление на Петя, имахме само половин час престой до следващия ни влак в посока Милано. Все пак излязохме пред гарата и се поснимахаме на един от многобройните канали. Поредната лоша новина дойде от факта, че въпреки билетите, които имахме и с които можехме да пътуваме неограничено из Италия, трябваше да заплатим резервация за място на скромната цена от 13 евро. Разбира се на пръв поглед не е много, но за дълги пътувания тези разходи натежават. И така отправихме се към Милано и се разделихме с Венеция и специфичната й атмосфера 🙂

Венеция, пред гарата

Пред Венецианската гара

Пристигнахме в Милано и взехме влака за

Вентимилия- последният град на Лазурния бряг

преди Франция, на територията на Италия. Отново имахме премеждия на гарата, но по скоро се позабавлявахме тъй като тези италианци така и не говреха английски, а ние не разбирахме италиански. Все пак след като на информацията в гарата имаше много голяма опашка, решихме директно да питаме кондуктора на влака дали ни трябва резервация или пътуването става само с билетите ни. Той каза, че няма проблем и се качихме на влака. Следващата цел беше Вентимилия, но преди това влака стигаше до Генуа, където беше и първият ни досег с Лигурско море. Бил съм много отдавна в Генуа, но съм го запомнил и препоръчвам на всеки да иде да го посети. От многото градове, в които съм бил в Италия, той ми е един от любимите. След Генуа, влакът продължи по крайбрежието до Вентимилия.

18039 Вентимиля Империя, Италия

 

Така най-накрая монотонното пътуване с влак стана по-интересно, като се наслаждавахме на красотата на

Лазурния бряг

Влаковете от Вентимилия до Ница

са през половин час, пътуването е около 40 минути. След като слязохме на гарата решихме да се поразходим до брега и това беше едно от най-големите попадения на тази екскурзия. За да се стигне до брега се минава през подредена улица с магазинчета и кафенета и се излиза на крайбрежна градина с множество палми. Когато съзряхме морето видяхме и множество сърфисти. Но не бяха като в България да карат уиндсърф, а хавайски. На мен ми е мечта да карам хавайски сърф и само веднъж съм виждал да карат в България, но друго си е да се наслаждаваш на чужди сърфисти, които имат удобни вълни цялата година, а не 2-3 пъти през есента, както е в България и то само на няколко места.

Сърфист. Вентимилия.

Сърфист. Вентимилия.

Беше толкова приятно да седиш и да релаксираш на този бряг, че решихме без да се колебаем да останем още половин час и да хванем следващия влак. Все пак гарата беше на 6-7 минути от брега. Междувременно на крайбрежната улица имаше спряло Мазерати с регистрационен номер от Монако, намиращо се на половин час, а може би и по-малко път с кола. Точно в тази част на брега се вливаше и малка рекичка в морето, като при устието й имаше много патици и един лебед. Когато се обърнеш назад, се възхищаваш на висок заснежен връх в Алпите, който се вижда между две планини, около теб е малкото градче с палми средиземноморски сгради и един замък на хълм, а пред теб морето и сърфистите в чакане на поредната голяма вълна на фона на постепенно скриващото се слънце зад хоризонта, обагрило малкото облаци в небето. Просто чувството е велико!

На брега на Вентимилия.

На брега на Вентимилия.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

 

 

Други разкази от Европа – общо – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

3 коментара

Switch to mobile version