Archive for април, 2012

апр. 26 2012

Истанбул за българи и патриоти

Има места, на които човек наистина може да разбере себе си 🙂 Защо сме българи най-лесно се разбира в чужбина 🙂

Приятно четене и не се подлъгвайте по въведението 😉

Истанбул за българи и патриоти

– Аз съм убеден националист и обичам България!
– Тогава отиди в Истанбул!

Този хипотетичен диалог звучи на пръв поглед абсурдно, но само на пръв поглед. Пояснявам. Национализмът се основава не на омразата, а на любовта. Към своя народ, своята история, своята държава. Национализмът не трябва се стреми към капсулиране, а за отваряне към света. За да имаме основа за сравнение и цели, които да догонваме и изпреварваме – като икономика, култура, бит. И един от начините да видим къде сме ние, е да видим как стоят нещата при най-близките до нас народи. И то – око да види, ръка да пипне. Не се задоволявайте само с кресливи вестници или предавания на чалга историци.
А защо точно Истанбул? Нека почнем с историята. Цариград, Константинопол или Истанбул – както щете го наричайте, е неразривно свързан с нашата история.

Ето за какво си струва да отидете там:

Черквата „Свети Стефан” и кварталът „Фенер”

Черквата „Свети Стефан” в Истанбул

Най-красивата християнска църква в града (като такава е обявена в турската преса). Уникална както като архитектура, така и като изпълнение – изцяло от метал, докарана с кораб и сглобена на място. Освен всичко друго ще имате и възможност да оставите вашата лепта за подпомагане на храма, който е в окаяно състояние.

Свети Стефан, Tahta Minare Mh., 34087 Fatih/Истанбул, Турция

 

В Турция църквата е отделена от държавата и затова храмовете (били джамии или църкви) се поддържат с дарения от вярващите. Църквата се намира в православния квартал, населен главно с гърци, тясно свързан с борбите на българите за църковна независимост. Там се намира Вселенската патриаршия, както и патриаршеската черква „Свети Георги”.

Вселенската партиаршия и черквата „Свети Георги”

Намира се също в квартала „Фенер”. Далеч преди борбата за освобождение конфликтите с гръцкото висше духовенство, което е резидирало тук и е било толерирано от тогаавшните власти, са първите признаци за националното ни осъзнаване. Местните екскурзоводи едва ли ще ви кажат защо главният вход е боядисан в черно и заграден, но ако се поинтересувате от историята на съседите ни гърци – ще разберете

Входът на Вселенската патриаршия, Истанбул

Затвореният завинаги вход на Вселенската патриаршия

Стените и портите на града

Стените, бранили Цариград от нападенията на север, до голяма степен са запазени. Както и портите, до които са достигали, нашите владетели – Харсийската (или Адрианополската) порта, пред която е станувал хан Тервел; Златната порта – входът през който са влизали императорите след триумфалните си походи, и в която е искал да забие копието си хан Крум; Влахернската порта – през която е посрещнат цар Симеон Велики. Близо до нея са и останките на Влахернския дворец, където той е бил приет и коронясан за цар (вероятно в съществуващата и днес черква Света Богородица Влахернска).

Стените и портите на Константинопол – Истанбул, Турция

 

Влахернската черква

Близо до Влахернската порта са и останките на Влахернския дворец, където той е бил приет и коронясан от цариградския патриарх за български цар в черквата Света Богородица Влахернска. Макар сегашната сграда да е от 19. век, тя е построена върху оригиналната черква.

Влахернска черква, Истанбул

Влахернската черква

 

Рибята черква (Балъклъ)

Макар и отдалечена извън стените на стария Константинопол, черквата „Св. Богородица Живоносен източник“ освен с аязмото си е известна и с това, че тук синът на цар Симеон Велики – цар Петър се жени за дъщерята на византийския император. Благодарение на този династичен брак Византия признава титлата цар на Петър, както и статута на самостоятелна българска патриаршия

Рибята черква (Балъклъ), Истанбул

Черквата Балаклъ с характерната червена врата

Света София

Най-големият православен храм. Мястото, където са коронясвани византийските императори и към което не са крили имперските си амбиции цар Симеон Велики и цар Фердинанд. Въпреки минаретата и огромните кръгли тимпани вътре, „Света София” изглежда много повече като черква, отколкото като джамия. Голяма част от уникалните мозайки вътре са разкрити, а немалко елементи – като кръстовите орнаменти по колоните и трегерите им, си стоят от времето на построяването й.

Света София, стенописи и мозайки – Истанбул, Турция

 

Църквата „Иисус Христос Спасител“ в Хора

Най-добре запазената автентична византийска черква. До 1945 г. е била известна като Карие джами. След като е свалена вътрешната мазилка, отдолу се появявят едни от най-изящните образци на византийската школа в мозайките и фреските.

Хора, Истанбул

Хора отвън

Магнаурската школа

Или поне това което е останало от нея и двореца. Там са учили св. Константин Кирил Философ и цар Симеон Велики. Останките й се намират близо до черквата  „Света София”

Босфорът

„Край Босфора шум се вдига…”. Няма как да се пропусне това място,  причина за нескончаеми войни кой да го владее. В тях къде по-успешно, къде не, са се включвали и нашите владетели.

Край Босфора – Истанбул, Турция

 

Пътем като гледате потъналите в зеленина къщи, си задайте въпроса какво ли са направили турците със своите еквиваленти на нашите предприемачи от Черноморието. Сигурно един камък на шията  и в Босфора. Жесток народ!
За финал на тази историческа част – от Цариград през 1869 г. Васил Левски започва първата си обиколка по българските земи.
Докато руините от миналото величие на Византия могат да погъделичкат малко самочувствието на нашего брата, то други моменти в Истанбул могат само да ни развалят настроението:

 

Градският транспорт

Качете се на истанбулския трамвай – немска направа, модел 2002 г. На спирките се влиза с жетони или електронни карти. Докато пътувате с подобното на совалка превозно средство, опитайте се да си спомните с умиление последното си пътуване с трамвай номер 5 да речем.

Трамвай, Истанбул

 

Паркове и градини

Турците цапат като за световно, но за разлика от нас и чистят като за световно. Поломени пейки, преливащи от боклуци кошчета, подивели дръвчета – това е нонсенс.

Истанбул. Детайл.

Истанбул. Детайл.

Обслужване

Влезте в ресторант, влезте в магазин, влезте в някой пазар. Опитайте се да откриете поне малка прилика с маниера на обслужване у нас.

Знамената

Турците са известни със своя национализъм. Пред всяка институция се веят огромни национални флагове. Някои са толкова големи, че вятърът едва ги дипли. Всички са нови и чисти. Сравнете ги с окъсаните вехти парцали, които у нас никак не са редки. Защо те могат, а ние не?

Хората

Не носят чалми и ятагани. Повечето, като разберат, че си българин, стават още по-дружелюбни – независимо дали се опитват да ти продадат нещо или са обикновени минувачи на улицата. Казвам повечето, защото предполагам, че има и от другия тип – но не успях да срещна такива. Опитите продължават.

Съвременният град

Разходете се по съвременните булеварди, вижте моловете (стига с тая Капалъ чаршъ) и бизнес сградите. Вижте съвременните турци – как живеят, как работят. Прилича ли градът на западнало бунище или се развива с бурни темпове.

Тоалетните

Да, да – същите, за които опищяхме света. Пробвайте някоя обществена тоалетна и после за сверка минете през първата срещната нашенска – още на митницата е добра идея. Home, sweet home…
На прима виста – толкоз. Сигурно има още поне 100 причини За и Против, но моето лично мнение е – има какво да видим и да се поучим от южните ни съседи. И вместо да се зъбим и мръщим на целия свят, трябва да се хванем здраво на работа и да върнем първенстващата роля на България на Балканите – такава, каквато е била през първите години на 20. век.

 


Автор: Иво Ников

Снимки: авторът

 ;

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:
Увеличете мащаба за повече детайли!

4 коментара

апр. 25 2012

Пном Пен, Камбоджа

Далече, далече на юго-изток ще ни води Жени днес и ще ни покаже столицата на Камбоджа – Пном Пен.

Дали да повторим? На ваша отговорност 🙂

 

Приятно четене: 

 

 

Пном Пен, Камбоджа

Пном Пен (Пном Пънь , с ер малък накрая ) Камбоджа

28 януари 2012година след Христа. Ден 8 от нашето пътуване из югоизточна Азия

На аеропорта сме само трима бледолики – ние двамата и едно втренчено в нас хлапе. Докато се чудим под парещото слънце да рискуваме ли със счупената маршрутка , то се приближава и с френски акцент пита дали знаем в кой район са гестхаусите. Ееее, сега ще се обиждаме ли. След толкова ровене в нет-a, естествено че знаем – Сусоуат кей (не че той знае къде е и какво е ).

– Давай да поделим тук-тук-а и да се мятаме.

Хлапето е едва на 22, но от 4 години работи къде ли не като готвач и сега , след Австралия, Нова Зеландия, Бали и т.н. решило да се види с приятелите, и то точно тук, в Камбоджа. Бакшиша маневрира сред мотопедчета и лендкруизъри и от време на време спира да си размени някоя дума  със случайно стоящи, съсредоточени в предстоящото пресичане на оживения булевард, местни. Накрая не изтрайваме и вадим картата, за да го ориентираме къде отиваме и къде се намираме, на което френчето се опулва.

–         Мистър, Вие за първи път ли?

–         Че кой е луд да повтори?

След Сингапур това тук си е направо културен шок. А сме само от 15 минути в Камбоджа.

Хостелът се оказва ресторантче с няколко стаи над него

На бара , пред огромна, разбирай наистина огромна, халба бира е заседнал вече порядъчно пийнал, приличащ на някой от братята от ЗиЗиТоп, австралиец, който на техния странен и неразбираем английски ни приветства с добре дошли. Пиер (май така беше името на франсето) е убеден, че приятелката му категорично ще откаже да спи на такова място и след уговорка за късна бира, тръгва да търси по-цивилизовано място за преспиване. На нас не ни пука. Стаичката е чиста, вратата се заключва, има гореща вода – какво му трябва повече на човек. Е, няма прозорци, ама в тая гюрлутия, и в тая горещина, по-добре е че няма. Пък и ние сме само за малко, за една вечер. На път за великия и световно известен Анкор. Добре че Аджелина решила да се снима точно там, иначе …. щяха да видят толкова туристи само по телевизора.

Правило първо – влезеш ли някъде, проверяваш първо как ще излизаш

т.е. първо търсим с какво и от къде ще се измъкваме от този град. Решаваме да е с обществения им транспорт и по- точно Mekong express. Намираме офиса, който въобще не е на указаното в пътеводители и форуми място. Вътре климатиците дънят на режим „замръзване“. Приятно облечни момичета най-учтиво ни проверяват паспортите и записват имената (сетете се как се обяснява на азиатец как се пише Евгения 😉 ) Обясняват ни най- подробно кога и как ще пътуваме и ни връчват билетите. Хм. Очаквахме едва ли не да си седят все още по палмите, а за сега печелят по точки. И пред Адрес-Груп, и пред Биомет.

Sisowath Quay, Phnom Penh, Камбоджа

 

След освежаваща проба на душа,

решаваме да разгледаме града

По крайречната улица, същата  Сусоуат кей, тръгваме надолу. Улицата всъщност е и

туристическата зона. Бар до бар.

Пълно е с бледолики, а това в първите часове на непознато място винаги действа успокояващо. Отблъсквайки постоянните атаки на бакшишите след около половин час стигаме и историческия център. Президентския дворец, кралския дворец, Ват едикойси, голям централен площад, по който щъкат хлапета, които искат да ти продадат я картичка, я книжка..

Пном Пен, Камбоджа

 

Кратка фотосесия за да увековечим нашето посещение… Не е чак толкова лошо, колкото го представят разглезените бледолики из форумите на трипъдвайзъра… Е,има си ги и просяците, и спящите по тротоара бездомни.  Все пак и тук е минал комунизЪма. Сега са конституционна „монархия”.Само дето монарха си е градинар по душа, изпълняващ в името на родината ролята на баща на всички кампучиици, заложник на управляващата партия в собствения си дворец.

 Пном Пен, Камбоджа

 

Решаваме че трябва да отидем до руския пазар. Кой руснак пък ще реши точно тук да се засели, камо ли пазар да прави. Нооо…така пише из форумите – да не пропуснете руския пазар – Phsar Orusey

За капак решаваме и да не пускаме никава аванта на тия кръвопийци, водачите на най- разпространеното в югоизточна Азия обществено превозно средство – тук-тук. Което се оказва нож с две остриета – от една страна дъъълго вървене под жаркото слънце из мръсните и намирисващи улици, съсредоточено и напрегнато пресичане, провирайки се между хвърчащите моторчета. От друга страна,  няма по-добър начин да се види истинското лице на един град.

Бръснарница – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Къде ще видиш фризьорски салон на тротоар, с покрив от брезент. Че и клиенти си има.( Забележете в дъното на снимката ,вляво, един от нас дори се двоуми дали да не си направи прическа А-ла кхмер. Пък и цената ще е колкото една бира. А! След една пресечка и барче, очакващо своите клиенти. Като го гледам, няма да ги дочака. От местните, разбира се, чак до там все още не бяхме пощуряли…

 Бар – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Във вътрешността хората са по-спокоини, по-малко досадни. Дори някои ни гледат странно – тия пък какви ги дирят точно тук, където няма нищо за гледане, освен нашата си мизерна действителност.

Бродейки из улиците, се сещам за съдбата и на тая, опитала се да строи развито соцобщество, страна. След виетнамската война, дошлите на власт Червени кхмери, помагали на виетнамците в нея, решават да строят общество на тружениците, разправяйки се преди това с всички интелигентни и образовани. Резултатът всички го знаем – една обезглавена и зомбирана нация,затънала в собствената си мизерия.

Повече от 3 000 000 (три милиона) народ изтрепан

като некачествен мат’риал за експеримента „аграрна Кампучия”.

Не правите ли асоциация с едни други братски партии… Но това тук граничи направо с канибализъм. Учуден съм че зад любезността и приятелската усмивка на азиатците се крие такава жестокост към себеподобните.

Най-после стигаме прословутия

руски пазар. Руски, ама друг път

По страховита дупка досега не сме виждали!  В началото се опитваме да съберем смелост. Е-е-е , до тук дойдохме, как тъй няма да влизаме!… Клаксоните на всичко което се движи ни връщат в действителността. Второто ни Аз заговаря. – Алоо, Вие в ред ли сте,бе! Ми то дори дръпнатите го заобикалят. Решаваме да се задоволим само с постижението, че сме бродили няколко часа  из този шумен, мръсен, на места стряскащ, град.

 Трафикът в Пном Пен, Камбоджа

Продължаваме с безцелното си лутане из претъпканите улици. Чудим се на огромните Тойоти –Ландкруизър, плуващи бааавно в огромното море от 50 кубикови моторчета. Само дето неразбирам за какъв са им тия огромни машини в тая прашасала и бедна страна. Сигурно да си наобикалят наводнените оризови полета. Явно и тук си имат комплексирани новобогаташи.

Улиците са задръстени от народ и свободното движението е силно затруднено. Заболяват ни вратовете от постоянното озъртане да не предизвикаме някое ПТП, че за повечето ние сме атракцията и се отплесват за да ни зяпат. С много мъка решаваме да вземем все пак някой тук-тук, че разходката се е превърнала в „придвижване с препятствия”. Удобно. Някой друг да мисли къде и как да се промуши. Пък и так се чувстваме по-европейци.

Завръщаме се в

туристическия район. И по-точно на прословутата Sisowath Quay.

Само че тук вече е станало още по-задръстено. Насядалите по кръчмите бели са привлекли всичкото камбоджанец. Всеки втори е тук-тукаджия и ти предлага евтина обиколка на града, независимо че вече е пълен мрак. Пред всяко заведение те дърпат да седнеш и да хапнеш от тяхната евтина камбоджанска кухня. Всяко хлапе ти предлага книжка… Абсолютна лудница!!! Уморени, сядаме на най-бекпекърската кръчма на по една Ankorbeer, отдъхвайки си от 4-5 часовото бродене из града.

Пном Пен, Камбоджа

Постепенно ни залива едно приятно чувство на удовлетвореност – отметнахме и тоя град в списъка. И на задоволство, че сме само за една вечер тук! Идея си нямаме какви щяхме да ги вършим,  ако бяхме сглупили да разгледаме „ спокойно и задълбочено” Пном Пен, столицата на бившата братска Камбоджа! А, и още нещо странно- Българско посолство в Тайланд,Малаизия и Сингапур няма. Тук обаче има!!!

Оххх, давай да си допиваме бирата и да лягаме. И на сутринта да си хващаме автобуса и да се махаме  по най-бързия начин от тоя град. Нагледахме се на столицата им . Да видим какво има в Сием Реп, и по-точно в прословутия, световно известен Анкор- едно от чудесата на света.

ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ПНОМ ПЕН СА ТУК: https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/PhnomPenh29012012

 

Автори: Жени Русева

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 коментара

« Newer Entries - Older Entries »