Archive for април, 2012

апр 30 2012

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

Published by under Вили,Истанбул

Нещо ми говори, че днес започваме едно приключение. Вили няма да ни показва обаче вулкани (бе кой знае?!?), а ще ни води до близкия Истанбул. А ако ви се струва, че сте изпуснали тазгодишното изложение на лалета в Истанбул – споко, другата година пак ще го има :)

Приятно четене:

 

 

Предисловие от автора:

За следващите събития е виновен отговорникът за Белгия и тарафа, Vlaamsbrabander, който ни зарадва очите с разказа си за Кьокенхоф  ;)

Истанбул: Уикенд сред лалетата (1)

8-ми март, 9:15ч.

Кафе, пътепис, усмивки… Честит празник, скъпи дами!
Такаа.. Да видим сега и кой пръв се е сетил точно за мен – влизам в пощата си.
Еех, знаех си – честитка с китка от аморето ;)  Туй ми ти-онуй ми ти, целувки – тук, гушканки – там, а на финала: кажи ми сега, мия белла, първото си желание, което ти идва на ум, и аз ще ти го изпълня, каквото и да е то!

Хий!… Амии… ами да видя лалетата!

Хвърлям поглед на часовника – а, има още малко време. Бегом на скайпа – Анджело* чакали, ухилен насреща ми, пиейки сутрешното си кафе, минутки преди да тръгне на работа.
- Грацие танто за пожеланията, дарлинг! Целувки.. танти бачи, колкото и където искаш!… А желанието ми еее… ами, искам един уикенд при лалетата, Анджи! Ама след Великден да е, че сега още не са цъфнали! Амстердам, аморе мио! Капито?
Анджи: Ъ! К’ъв Амстердам, к’ви 5 кинта, к’ви лалета, кара мия?!… Ееее… пък аз мислех, ще речеш, ей с’а в петък след обед или събота сутринта да те чакам на Фиумичино и после уикенда да си го избръмчим там някъде… Ооо, йо поверо бамбино /горкичкият аз/… (цупи устни)… И да чакам още цял месец ли, мио фиоре? Мамма мия!… Но обещаното си е обещано. Ама по вашия Великден или по нашия? Всъщност, когато искаш, просто си харесай хотел и ми прати линка да направя резервацията, също и за самолета.

И почвам аз едно тършуване из нет-а, къде, какво, как, едни сметки за почивните ми дни, едно предчувствие за красиви местенца и моменти…
Изчаквам зорлем две седмици, та шефът ми да започне да прави графиците за следващия месец, и го питам, невинно и лееко май умолително, за една компенсацийка така, еди-кога си (т.е. още два почивни дни към уикенда) Той гледа черновата си на монитора, мисли две секунди и вика „Нямаш проблем“, усмихва се и аха-аха да рече „Къде пак ще бришеш?“, ама се въздържа ;) Ех, златен е моят началник, дай боже всекиму! :)
И така, хотелът е резервиран, осигурих си дълъг уикенд, на ред са самолетите. И те са ми като по поръчка, но Анджи, миличкият, няма късмет. Аз също се включвам да му търся възможности, но уви, не се явява ни един удобен за него полет. На практика той ще бъде в Амстердам само един ден, другите два ще ги изгуби по летищата. Е, нее.. не си заслужава… Язък. И му предлагам да се откажем. Може би някой друг път, или догодина да си планираме отпуск по това време и тогава на спокойствие…
Да бе, да, ама не. Човекът ми е обещал, а казана дума – хвърлен камък, според него. Еееми един – един, ще пребягаме до Кьoкенхоф и най-много да не спим една нощ, вика ;) – ай, душичката ми той…
Хрумва ми обаче нещо изведнъж, бързо се мушвам в airtickets24.com и след десетина минутки му викам: Анджи, моето желание е с теб да видим лалетата, нали? А твоето желание е да изпълниш моето, нали? Той: Ма си, мия белла, джусто! /точно така/
- Добре, дарлинг, тогава отиваме в…

Истанбул!

За там има удобен за теб полет, аз пък си имам удобен автобус от Варна. Хотели в Истанбул – колкото щеш, особено пък при лимита, който даваш (до 1200 евро за три нощувки! – боже, аз за толкова мога да изкарам прееспокойно една дву-седмична екскурзия).. А лалетата… хм, ами те всъщност са отишли в Холандия точно от Истанбул, от сараите на падишаха (а в Истанбул са дошли от Иран – Персия, демек). Освен това, ти, скъпи мой, никога не си бил в Истанбул, и беше ми казал миналото лято веднъж, че би искал да го видиш… Е? Да вляза ли в booking.com да си харесам хотел, пък ти да откажеш резервацията в Амстердам. Става ли?
Усмихва се: Ма, перке но?! Си! Аванти! Гоу! /давай/

Четвъртък вечерта.
Е, хапнах леко, паспорт, карти, малко лири, малко евро, малко лева, фото, телефон, зарядни – всички са по местата си. Хайде и един сандвич с великденско яйце – за зор заман нощес; пакетче ментови бонбонки и един шоколад, шишичка водичка; и току пред вратата наай-после реших – щом според прогнозата няма студ, ще ходя с тънкото кожено яке.
Таксито пристига след две минути. Шофьорът явно смята, че чантата ми не е багаж, щом я нося на рамо, и не мръдва от мястото си. А в отговор на „добър вечер“ само просумтява нещо… Ееми, йок бакшиш тогава…
Мястото ми в автобуса е веднага след втората врата. Оф, че съм и аз, как забравих като си купувах билета, да си заплюя любимото ми местенце в кьошето най-отзад..
Тръгваме. При първия светофар хвърлям едно жално оче назад – опа(!) най-задната седалка е напълно свободна. Дигам гълъбите и незабавно се дислоцирам. Миг след това още една хитрица се светва, пристига, пуска питаща усмивка. Буюрум /заповядай/, викам, и мацката се намества в другото кьоше. Един бая шишо с подобаващ мустак, който дишаше като Дар Вейдър като минах покрай него, през две седалки по-напред, се обръща и пооглежда – ее, сорри, чиче, изтърва – ние двете вече събухме патъците и се наместихме на по две седалки.
Минахме Аспарухов мост… вече фърчим край Приселци… Какво да гледам у тъмното, айде слушалките на ушите и релакс, че утре ме чака дълъг ден и среща.. с НЕГО!…
А, баш! Точно така: буона нотте а тее…
http://www.youtube.com/watch?v=w27pBXBrJb0

Петък, рано сутринта.
Вече е светло. Слънцето всеки момент ще изгрее над безбройните блокове на изток от магистралата. Цял час, откакто влязохме в Истанбул, цял час се движим без спирка, докато стигнем автогарата…

Ох, ама много го обичам тоя Истанбул, бе!

И винаги ме удивлява – всеки път го виждам още по-голям. С какви темпове само строят тези хора! Ашколсун!  :)

[caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"]Истанбул от магистралата[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Истанбул от магистралата"]Истанбул от магистралата[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Предния път, преди около година и малко като идвах в Истанбул, тези красавци ги строяха"]Небостъргачи, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата покрай магистралата"]Лалета, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"]Лалета, Истанбул[/caption]

 

Автобусът най-после се паркира. Мустакатият стюард или какъвто се води там, от 5 минути стърчи прав, разправя нещо… Оп, всички като по команда се изправят и се почва една бутаница, една гърченица, едно измъкване на чанти и торбички – леелее, къде ги бяха заврели досега?
Слизам последна – така и така нямам друг багаж, само чантата, която ми изпълнява функциите на ръчен багаж в самолетите и с която си пътувам за по 2-3 дена.
Истанбул централ отогар. Най-голямата в Европа, казват. Мии… като гледам, почти като софийското летище е ;)
Тарапана, въпреки ранния час. Суетня. Багажи всякакви, купища. Мъкнат ги насам-натам… Посрещачи. Изпращачи. Мирише на кафе и бюрек…
Ориентирам се. Даже намирам откъде да си купя карта Истанбул пас.
Инфо:

Истанбул пас

е нововъведение, целящо да замести електронния Акбил. Тенденцията е тази карта да бъде като европейските и с нея освен да се пътува по градския транспорт, да се ползват намаления или безплатни билети за някои от забележителностите. За момента обаче, се използва само за пътуване в градския транспорт. Важи за всички трамваи, метрото, крайградските влакове, всички автобуси, всички градски фериботи, важи за Носталджик трамвай, за фуникулярите, за телефериците (лифтовете) „Еюп джами-Пиер Лоти кафе“ и в парка „Мачка“ – не знам той към Бейоглу ли се води или към Бешикташ. Някой, ако е в час, нека ни каже :)
За долмушите /маршрутките/ мисля, че не важи, и цената в тях май е 3 лири. Не съм се качвала на маршрутка все още.

Билетът за градския транспорт е 2 лири. Ако се използва карта Истанбул пас, едно пътуване излиза 1,75 лири.

(Ако картата се ползва за отиване и връщане с ферибот, връщането се таксува по 1,25 лири. Не знам при другите видове транспорт дали важи – бел.Ст.)

Самата карта има депозит. Бях чела в един пътеводител, че депозитът е 10 лири. На мен ми взеха 6 лири. Когато върнах картата пък ми върнаха като депозит 5 лири + 2,35 лири, които ми бяха останали неизразходвани… Ама нямах желание да се разправям защо 5 лири вместо 6. Апропо, когато купувате картата, задължително ви дават касов бон. Пазете си го, там пише колко е депозита и с каква сума сте заредили. Касов бон дават и когато презареждате картата. Аз си пазех боновете, но не се сетих да ги покажа, когато върнах картата. Е, една лира – нека пият един чай от мен, айде ;)
Та, така – този депозит се връща при връщането на картата, както и каквито пари са останали в нея, ако са ви останали. Картата се купува от будките за вестници (но не от всички) или определените за целта будки на възловите спирки, каквито са Еминюню, Султан Ахмет (спирката при Св. София и Синята джамия), Бешикташ, Кабаташ, Таксим, автогарата, летището и др.
Съвет: Много е удобна!
Но, когато се качвате в превозното средство, в автобусите само от първа врата и се маркирате пред очите на шофьора, за трамваите и фериботите е на въртележките на входа (както при метрото) – поглеждайте на дисплея колко пари ви остават, за да не се окаже в някой момент, че не ви стигат и трябва да заредите още лири, а в момента сте на място, където няма будка за карти – там става и презареждането. Будките за карти работят до 22ч. Жетони за градския транспорт се купуват от автоматите на спирките. На автоматите надписите са на турски, но има бутон за език, т. е. натискате го и излиза описание на английски. Съжалявам, не обърнах внимание дали има и на други езици (Има също немски и френски, не помня за испански или руски. Ако ги пускате със звук (да ви „говорят“) имайте предвид, че звукът е доста силен и  околните веднага ще ви угадят, че сте чужденец ;) – бел.Ст.)

[geo_mashup_map zoom="10" ]

[geo_mashup_location_info]

Продължавам.
На Аксарай се прехвърлям от метрото на трамвая, който ми се вижда учудващо пълен за този ранен час. И точно от Аксарай вече се чувствам като у дома си – тази част от Истанбул ми е от силно познатите :)
Слизам на спирка Баязид и след само 50 метра съм в хотела. Е, браво на мен – хотелът, който съм избрала, е на много удобно място и изглежда екстра.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="Лалетата по улиците на Истанбул"]Лалета, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="649" caption="Истанбул - стария град и по-точно в Лалели"]Лалели, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="629" caption="И джамията Баязид на спирка Баязид"]джамия Баязид, Истанбул[/caption]

 

Добро утро, добре дошла, и без никакви въпроси ме настаняват веднага. Браво и на тях! :)
Човекът на рецепцията (около 40-те) се усмихва и ми пожелава приятен престой в Истанбул. Ако имате някакви желания, ще бъдат изпълнени веднага, мадам. – Провиква се: Мехмед!
Идва въпросният Мехмед (въйй… скоро не бях виждала толкова кльощав мъж – коя ли кобретина му пие кръвчицата?), онзи му казва нещо и той плътно ме придружава до стаята, която е на третия етаж. И през цялото време ми се усмихва и ми говори на… италиански… ама с мноого добър турски акцент – за малко да го разбера какво ми приказва :D
Всъщност, единствена дума, която включих, беше „сорпреза“…
Моля? К’во? К’во рече?… К’ва сорпреза, бе човек?… Тука?!… И в Истанбул ли бе?!?

Следва продължение.

Всъщност нямам търпение да си покажа лалетата. Ето 2-3 снимки, а още – в следващата част  ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="663" caption="Паркът Гюлхане"]Лалета, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"]Лалета, Истанбул[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Паркът Гюлхане"]Лалета, Истанбул[/caption]

 

 

*Анджело (или ТОЙ, НЕГО) – жива легенда от предишни приключения на Вили в Италия - бел. Ст.

Очаквайте продължението:

Автор и снимки: Вили

 

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

9 responses so far

апр 27 2012

Варна: Регата „Тол шипс, Исторически морета- 2010″

Да кажа нещо тъпо? Че „ехеее, и замириса на море!“ ? Ами така е – замириса :) Днес ще ходим на регата – не че знам какво е (с това моето балкански възпитание ми е много трудно със солената вода ;) – таман сега ще разберем :)

 Бургазлии, излагате се! ;)

Приятно четене:

 

 

 

Варна: Регата „Тол шипс, Исторически морета- 2010″

Основана преди малко повече от половин век и вдъхновена от идеята за обединение на всички хора, обичащи морето; и след първия й старт между Португалия и Великобритания- ежегодно провеждана до днес… На път за Пристанище Варна, където ни очакваше работа през следващите 3-4 дни, препрочитах прессъобщенията за предстоящата регата „Тол шипс”, която през 2010 година под мотото “Исторически морета” за първи път се проведе и по нашите географски ширини : Източното Средиземноморие и Черно море.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"]Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"]Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна[/caption]

След старта на първата гонка от Гърция – преход, с който регатата пресъздаваше пътят на Язон и аргонавтите в търсене на Златното руно, преминавайки през Дарданелите и навлизайки във водите на Черно море,

ветроходите пристигнаха във Варна

на 21 Май и ни направиха свидетели на най- големият морски спектакъл, представен от 22 ветрохода с екипажи от 16 държави.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"]Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"]Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна[/caption]

За да се докосне до корабите от близо в дните на отворени врати или да види красотата на ветроходния

Парад на ветрилата

във варненския залив, организиран на 24 Май, всеки беше дошъл отнякъде по суша или вода; пристигнал, за да се засели сякаш у дома си, вплетен в приказката за морето и Варна с онова строго лично усещане за интимност, че мигът не се заема.

[caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив"]Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив[/caption]

Един откраднат миг от Варна- от едната страна на брега градът със сгради, шум и трафик, а от другата- аристократичната красота на морето до бледата линия на хоризонта, проснато като безкрайно синьо обещание, побеляло от платна, рибарски мрежи и птици…

[caption id="" align="aligncenter" width="556" caption="Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна"]Межународна регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”- Варна[/caption]

През 2010 година регата Tall Ships включваше общо три гонки. С топовни изстрели флотилията отплава във втората от Варна за Истанбул, а оттам е била и последната гонка до Лаврион – град разположен недалеко от Атина.

[geo_mashup_map zoom=""10"]

[geo_mashup_location_info]

 

 

В регатата участваха

два български ветрохода „Калиакра“ и „Sunny Queen“

Красивата баркентина „Калиакра” беше сред моите фаворити. Тя се завърна с две трети и едно четвърто място в гонките, а освен това и с две специални награди.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010"]Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="555" caption="Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010"]Българският ветроход "Калиакра", Варна' 2010[/caption]

Определено сред моите ветроходи- фаворити беше и

104- годишният кораб със зелени платна „Александър фон Хумболт“

Този легендарен кораб е един от символите на Германия и на немските традиции в мореплаването.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив"]Ветроходът „Александър фон Хумболт“ във варненския залив[/caption]

Списъкът допълвам с

ветроходите „Деваручи” и „Шабаб Оман”

- прочути с атракциите по палубите им. Тримачтовата баркентина „Деваручи” е индонезийска. Името й припомня религиозният мит за древен явайски бог на истината и смелостта. С рисунки по телата и ритуални танци, с пиратски маски, оръжия и шамански барабани, екипажът на баркентината представи зрелищни спектакли на кея и по време на парада на екипажите по варненките улици.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"]Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"]Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"]Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="660" caption="Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010"]Тримачтовата индонезийска баркентина „Деваручи” -Варна' 2010[/caption]

Ето го и

„Шабаб Оман”, представителният ветроход в регатата от Оман

Всички орнаменти по корпуса му напомнят за древната морска история на арабската страна.

[caption id="" align="aligncenter" width="627" caption="Ветроходът „Шабаб Оман” във Варна"]Ветроходът „Шабаб Оман” във Варна[/caption]

Прочутите ветроходи „Мир“ и „Дар Млодежи”

също участваха в регатата и сякаш бяха забелязвани само заради огромните им размери. Руският кораб клас „А” „Мир” е с дължина 107 метра, а корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” – 109 метра.

[caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"]Руският ветроход „Мир" във Варна[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="556" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"]Руският ветроход „Мир" във Варна[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Руският ветроход „Мир" във Варна"]Руският ветроход „Мир" във Варна[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"]Руският ветроход „Мир" във Варна[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"]Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна"]Корабът на полските ВМС „Дар Млодежи” във Варна[/caption]

Регата Tall Ships не беше само за кораби- гиганти, а и за по- малък клас яхти, една от които е

турската „Бодрум“ – яхтата от клас „Б”,

която остана затворена за посетители и през трите дни на отворени врати в Пристанище Варна.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Яхта "Бодрум" от Турция, Варна '2010"]Яхта "Бодрум" от Турция, Варна '2010[/caption]

 

Ето я и

британската фрегата „Tenacious”

тримачтова, също клас „А”, която беше единственият ветроход, достъпен за хора с инвалидни колички.

[caption id="" align="aligncenter" width="570" caption="Британската фрегата „Tenacious”, Варна '2010"]Британската фрегата „Tenacious”, Варна '2010[/caption]

 

По статистика над 250 000 души са посетили Варна по време на международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010”. Чувствам се поласкана от съдбата, заради възможността да споделя мечтата на поколения български моряци в моя град и да наблюдавам регатата от въздух, суша и вода- удоволствие, което бих си причинила отново, ако мога.

 

[caption id="" align="aligncenter" width="594" caption="Варна '2010"]Варна '2010[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Варна '2010"]Варна '2010[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="609" caption="Варна '2010"]Варна '2010[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Варна '2010"]Варна '2010[/caption]

 

И малка импресия от Парад на ветрилата, проведен във варненския залив на 24 май 2010 година или прощаването на ветроходните кораби, участници в международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010” с Варна.

Парад на ветрилата, последен ден на Международната регата „Тол шипс- Исторически морета, 2010” във Варна:

http://youtu.be/bB2rMfUadJc

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!!!

3 responses so far

апр 26 2012

Истанбул за българи и патриоти

Има места, на които човек наистина може да разбере себе си :) Защо сме българи най-лесно се разбира в чужбина :)

Приятно четене и не се подлъгвайте по въведението ;)

Истанбул за българи и патриоти

- Аз съм убеден националист и обичам България!
– Тогава отиди в Истанбул!

Този хипотетичен диалог звучи на пръв поглед абсурдно, но само на пръв поглед. Пояснявам. Национализмът се основава не на омразата, а на любовта. Към своя народ, своята история, своята държава. Национализмът не трябва се стреми към капсулиране, а за отваряне към света. За да имаме основа за сравнение и цели, които да догонваме и изпреварваме – като икономика, култура, бит. И един от начините да видим къде сме ние, е да видим как стоят нещата при най-близките до нас народи. И то – око да види, ръка да пипне. Не се задоволявайте само с кресливи вестници или предавания на чалга историци.
А защо точно Истанбул? Нека почнем с историята. Цариград, Константинопол или Истанбул – както щете го наричайте, е неразривно свързан с нашата история.

Ето за какво си струва да отидете там:

Черквата „Свети Стефан” и кварталът „Фенер”

Черквата „Свети Стефан” в Истанбул

Най-красивата християнска църква в града (като такава е обявена в турската преса). Уникална както като архитектура, така и като изпълнение – изцяло от метал, докарана с кораб и сглобена на място. Освен всичко друго ще имате и възможност да оставите вашата лепта за подпомагане на храма, който е в окаяно състояние.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

 

В Турция църквата е отделена от държавата и затова храмовете (били джамии или църкви) се поддържат с дарения от вярващите. Църквата се намира в православния квартал, населен главно с гърци, тясно свързан с борбите на българите за църковна независимост. Там се намира Вселенската патриаршия, както и патриаршеската черква „Свети Георги”.

Вселенската партиаршия и черквата „Свети Георги”

Намира се също в квартала „Фенер”. Далеч преди борбата за освобождение конфликтите с гръцкото висше духовенство, което е резидирало тук и е било толерирано от тогаавшните власти, са първите признаци за националното ни осъзнаване. Местните екскурзоводи едва ли ще ви кажат защо главният вход е боядисан в черно и заграден, но ако се поинтересувате от историята на съседите ни гърци – ще разберете

[caption id="" align="aligncenter" width="623" caption="Затвореният завинаги вход на Вселенската патриаршия"]Входът на Вселенската патриаршия, Истанбул[/caption]

Стените и портите на града

Стените, бранили Цариград от нападенията на север, до голяма степен са запазени. Както и портите, до които са достигали, нашите владетели – Харсийската (или Адрианополската) порта, пред която е станувал хан Тервел; Златната порта – входът през който са влизали императорите след триумфалните си походи, и в която е искал да забие копието си хан Крум; Влахернската порта – през която е посрещнат цар Симеон Велики. Близо до нея са и останките на Влахернския дворец, където той е бил приет и коронясан за цар (вероятно в съществуващата и днес черква Света Богородица Влахернска).

Стените и портите на Константинопол – Истанбул, Турция

 

Влахернската черква

Близо до Влахернската порта са и останките на Влахернския дворец, където той е бил приет и коронясан от цариградския патриарх за български цар в черквата Света Богородица Влахернска. Макар сегашната сграда да е от 19. век, тя е построена върху оригиналната черква.

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Влахернската черква"]Влахернска черква, Истанбул[/caption]

 

Рибята черква (Балъклъ)

Макар и отдалечена извън стените на стария Константинопол, черквата „Св. Богородица Живоносен източник“ освен с аязмото си е известна и с това, че тук синът на цар Симеон Велики – цар Петър се жени за дъщерята на византийския император. Благодарение на този династичен брак Византия признава титлата цар на Петър, както и статута на самостоятелна българска патриаршия

[caption id="" align="aligncenter" width="626" caption="Черквата Балаклъ с характерната червена врата"]Рибята черква (Балъклъ), Истанбул[/caption]

Света София

Най-големият православен храм. Мястото, където са коронясвани византийските императори и към което не са крили имперските си амбиции цар Симеон Велики и цар Фердинанд. Въпреки минаретата и огромните кръгли тимпани вътре, „Света София” изглежда много повече като черква, отколкото като джамия. Голяма част от уникалните мозайки вътре са разкрити, а немалко елементи – като кръстовите орнаменти по колоните и трегерите им, си стоят от времето на построяването й.

Света София, стенописи и мозайки – Истанбул, Турция

 

Църквата „Иисус Христос Спасител“ в Хора

Най-добре запазената автентична византийска черква. До 1945 г. е била известна като Карие джами. След като е свалена вътрешната мазилка, отдолу се появявят едни от най-изящните образци на византийската школа в мозайките и фреските.

[caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Хора отвън"]Хора, Истанбул[/caption]

Магнаурската школа

Или поне това което е останало от нея и двореца. Там са учили св. Константин Кирил Философ и цар Симеон Велики. Останките й се намират близо до черквата  „Света София”

Босфорът

„Край Босфора шум се вдига…”. Няма как да се пропусне това място,  причина за нескончаеми войни кой да го владее. В тях къде по-успешно, къде не, са се включвали и нашите владетели.

Край Босфора – Истанбул, Турция

 

Пътем като гледате потъналите в зеленина къщи, си задайте въпроса какво ли са направили турците със своите еквиваленти на нашите предприемачи от Черноморието. Сигурно един камък на шията  и в Босфора. Жесток народ!
За финал на тази историческа част – от Цариград през 1869 г. Васил Левски започва първата си обиколка по българските земи.
Докато руините от миналото величие на Византия могат да погъделичкат малко самочувствието на нашего брата, то други моменти в Истанбул могат само да ни развалят настроението:

 

Градският транспорт

Качете се на истанбулския трамвай – немска направа, модел 2002 г. На спирките се влиза с жетони или електронни карти. Докато пътувате с подобното на совалка превозно средство, опитайте се да си спомните с умиление последното си пътуване с трамвай номер 5 да речем.

Трамвай, Истанбул

 

Паркове и градини

Турците цапат като за световно, но за разлика от нас и чистят като за световно. Поломени пейки, преливащи от боклуци кошчета, подивели дръвчета – това е нонсенс.

[caption id="" align="aligncenter" width="575" caption="Истанбул. Детайл."]Истанбул. Детайл.[/caption]

Обслужване

Влезте в ресторант, влезте в магазин, влезте в някой пазар. Опитайте се да откриете поне малка прилика с маниера на обслужване у нас.

Знамената

Турците са известни със своя национализъм. Пред всяка институция се веят огромни национални флагове. Някои са толкова големи, че вятърът едва ги дипли. Всички са нови и чисти. Сравнете ги с окъсаните вехти парцали, които у нас никак не са редки. Защо те могат, а ние не?

Хората

Не носят чалми и ятагани. Повечето, като разберат, че си българин, стават още по-дружелюбни – независимо дали се опитват да ти продадат нещо или са обикновени минувачи на улицата. Казвам повечето, защото предполагам, че има и от другия тип – но не успях да срещна такива. Опитите продължават.

Съвременният град

Разходете се по съвременните булеварди, вижте моловете (стига с тая Капалъ чаршъ) и бизнес сградите. Вижте съвременните турци – как живеят, как работят. Прилича ли градът на западнало бунище или се развива с бурни темпове.

Тоалетните

Да, да – същите, за които опищяхме света. Пробвайте някоя обществена тоалетна и после за сверка минете през първата срещната нашенска – още на митницата е добра идея. Home, sweet home…
На прима виста – толкоз. Сигурно има още поне 100 причини За и Против, но моето лично мнение е – има какво да видим и да се поучим от южните ни съседи. И вместо да се зъбим и мръщим на целия свят, трябва да се хванем здраво на работа и да върнем първенстващата роля на България на Балканите – такава, каквато е била през първите години на 20. век.

 


Автор: Иво Ников

Снимки: авторът

 ;

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:
Увеличете мащаба за повече детайли!

4 responses so far

апр 25 2012

Пном Пен, Камбоджа

Далече, далече на юго-изток ще ни води Жени днес и ще ни покаже столицата на Камбоджа – Пном Пен.

Дали да повторим? На ваша отговорност :)

 

Приятно четене: 

 

 

Пном Пен, Камбоджа

Пном Пен (Пном Пънь , с ер малък накрая ) Камбоджа

28 януари 2012година след Христа. Ден 8 от нашето пътуване из югоизточна Азия

На аеропорта сме само трима бледолики – ние двамата и едно втренчено в нас хлапе. Докато се чудим под парещото слънце да рискуваме ли със счупената маршрутка , то се приближава и с френски акцент пита дали знаем в кой район са гестхаусите. Ееее, сега ще се обиждаме ли. След толкова ровене в нет-a, естествено че знаем – Сусоуат кей (не че той знае къде е и какво е ).

- Давай да поделим тук-тук-а и да се мятаме.

Хлапето е едва на 22, но от 4 години работи къде ли не като готвач и сега , след Австралия, Нова Зеландия, Бали и т.н. решило да се види с приятелите, и то точно тук, в Камбоджа. Бакшиша маневрира сред мотопедчета и лендкруизъри и от време на време спира да си размени някоя дума  със случайно стоящи, съсредоточени в предстоящото пресичане на оживения булевард, местни. Накрая не изтрайваме и вадим картата, за да го ориентираме къде отиваме и къде се намираме, на което френчето се опулва.

–         Мистър, Вие за първи път ли?

–         Че кой е луд да повтори?

След Сингапур това тук си е направо културен шок. А сме само от 15 минути в Камбоджа.

Хостелът се оказва ресторантче с няколко стаи над него

На бара , пред огромна, разбирай наистина огромна, халба бира е заседнал вече порядъчно пийнал, приличащ на някой от братята от ЗиЗиТоп, австралиец, който на техния странен и неразбираем английски ни приветства с добре дошли. Пиер (май така беше името на франсето) е убеден, че приятелката му категорично ще откаже да спи на такова място и след уговорка за късна бира, тръгва да търси по-цивилизовано място за преспиване. На нас не ни пука. Стаичката е чиста, вратата се заключва, има гореща вода – какво му трябва повече на човек. Е, няма прозорци, ама в тая гюрлутия, и в тая горещина, по-добре е че няма. Пък и ние сме само за малко, за една вечер. На път за великия и световно известен Анкор. Добре че Аджелина решила да се снима точно там, иначе …. щяха да видят толкова туристи само по телевизора.

Правило първо – влезеш ли някъде, проверяваш първо как ще излизаш

т.е. първо търсим с какво и от къде ще се измъкваме от този град. Решаваме да е с обществения им транспорт и по- точно Mekong express. Намираме офиса, който въобще не е на указаното в пътеводители и форуми място. Вътре климатиците дънят на режим „замръзване“. Приятно облечни момичета най-учтиво ни проверяват паспортите и записват имената (сетете се как се обяснява на азиатец как се пише Евгения ;) ) Обясняват ни най- подробно кога и как ще пътуваме и ни връчват билетите. Хм. Очаквахме едва ли не да си седят все още по палмите, а за сега печелят по точки. И пред Адрес-Груп, и пред Биомет.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

 

След освежаваща проба на душа,

решаваме да разгледаме града

По крайречната улица, същата  Сусоуат кей, тръгваме надолу. Улицата всъщност е и

туристическата зона. Бар до бар.

Пълно е с бледолики, а това в първите часове на непознато място винаги действа успокояващо. Отблъсквайки постоянните атаки на бакшишите след около половин час стигаме и историческия център. Президентския дворец, кралския дворец, Ват едикойси, голям централен площад, по който щъкат хлапета, които искат да ти продадат я картичка, я книжка..

Пном Пен, Камбоджа

 

Кратка фотосесия за да увековечим нашето посещение… Не е чак толкова лошо, колкото го представят разглезените бледолики из форумите на трипъдвайзъра… Е,има си ги и просяците, и спящите по тротоара бездомни.  Все пак и тук е минал комунизЪма. Сега са конституционна „монархия”.Само дето монарха си е градинар по душа, изпълняващ в името на родината ролята на баща на всички кампучиици, заложник на управляващата партия в собствения си дворец.

 Пном Пен, Камбоджа

 

Решаваме че трябва да отидем до руския пазар. Кой руснак пък ще реши точно тук да се засели, камо ли пазар да прави. Нооо…така пише из форумите – да не пропуснете руския пазар - Phsar Orusey

За капак решаваме и да не пускаме никава аванта на тия кръвопийци, водачите на най- разпространеното в югоизточна Азия обществено превозно средство – тук-тук. Което се оказва нож с две остриета – от една страна дъъълго вървене под жаркото слънце из мръсните и намирисващи улици, съсредоточено и напрегнато пресичане, провирайки се между хвърчащите моторчета. От друга страна,  няма по-добър начин да се види истинското лице на един град.

Бръснарница – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Къде ще видиш фризьорски салон на тротоар, с покрив от брезент. Че и клиенти си има.( Забележете в дъното на снимката ,вляво, един от нас дори се двоуми дали да не си направи прическа А-ла кхмер. Пък и цената ще е колкото една бира. А! След една пресечка и барче, очакващо своите клиенти. Като го гледам, няма да ги дочака. От местните, разбира се, чак до там все още не бяхме пощуряли…

 Бар – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Във вътрешността хората са по-спокоини, по-малко досадни. Дори някои ни гледат странно – тия пък какви ги дирят точно тук, където няма нищо за гледане, освен нашата си мизерна действителност.

Бродейки из улиците, се сещам за съдбата и на тая, опитала се да строи развито соцобщество, страна. След виетнамската война, дошлите на власт Червени кхмери, помагали на виетнамците в нея, решават да строят общество на тружениците, разправяйки се преди това с всички интелигентни и образовани. Резултатът всички го знаем – една обезглавена и зомбирана нация,затънала в собствената си мизерия.

Повече от 3 000 000 (три милиона) народ изтрепан

като некачествен мат’риал за експеримента „аграрна Кампучия”.

Не правите ли асоциация с едни други братски партии… Но това тук граничи направо с канибализъм. Учуден съм че зад любезността и приятелската усмивка на азиатците се крие такава жестокост към себеподобните.

Най-после стигаме прословутия

руски пазар. Руски, ама друг път

По страховита дупка досега не сме виждали!  В началото се опитваме да съберем смелост. Е-е-е , до тук дойдохме, как тъй няма да влизаме!… Клаксоните на всичко което се движи ни връщат в действителността. Второто ни Аз заговаря. – Алоо, Вие в ред ли сте,бе! Ми то дори дръпнатите го заобикалят. Решаваме да се задоволим само с постижението, че сме бродили няколко часа  из този шумен, мръсен, на места стряскащ, град.

 Трафикът в Пном Пен, Камбоджа

Продължаваме с безцелното си лутане из претъпканите улици. Чудим се на огромните Тойоти –Ландкруизър, плуващи бааавно в огромното море от 50 кубикови моторчета. Само дето неразбирам за какъв са им тия огромни машини в тая прашасала и бедна страна. Сигурно да си наобикалят наводнените оризови полета. Явно и тук си имат комплексирани новобогаташи.

Улиците са задръстени от народ и свободното движението е силно затруднено. Заболяват ни вратовете от постоянното озъртане да не предизвикаме някое ПТП, че за повечето ние сме атракцията и се отплесват за да ни зяпат. С много мъка решаваме да вземем все пак някой тук-тук, че разходката се е превърнала в „придвижване с препятствия”. Удобно. Някой друг да мисли къде и как да се промуши. Пък и так се чувстваме по-европейци.

Завръщаме се в

туристическия район. И по-точно на прословутата Sisowath Quay.

Само че тук вече е станало още по-задръстено. Насядалите по кръчмите бели са привлекли всичкото камбоджанец. Всеки втори е тук-тукаджия и ти предлага евтина обиколка на града, независимо че вече е пълен мрак. Пред всяко заведение те дърпат да седнеш и да хапнеш от тяхната евтина камбоджанска кухня. Всяко хлапе ти предлага книжка… Абсолютна лудница!!! Уморени, сядаме на най-бекпекърската кръчма на по една Ankorbeer, отдъхвайки си от 4-5 часовото бродене из града.

Пном Пен, Камбоджа

Постепенно ни залива едно приятно чувство на удовлетвореност – отметнахме и тоя град в списъка. И на задоволство, че сме само за една вечер тук! Идея си нямаме какви щяхме да ги вършим,  ако бяхме сглупили да разгледаме „ спокойно и задълбочено” Пном Пен, столицата на бившата братска Камбоджа! А, и още нещо странно- Българско посолство в Тайланд,Малаизия и Сингапур няма. Тук обаче има!!!

Оххх, давай да си допиваме бирата и да лягаме. И на сутринта да си хващаме автобуса и да се махаме  по най-бързия начин от тоя град. Нагледахме се на столицата им . Да видим какво има в Сием Реп, и по-точно в прословутия, световно известен Анкор- едно от чудесата на света.

ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ПНОМ ПЕН СА ТУК: https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/PhnomPenh29012012

 

Автори: Жени Русева

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

5 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version