Archive for март 28th, 2012

мар. 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата 😉 Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

Brozzi, Toscana, 50145, IT

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

мар. 28 2012

По Великден във Виктория (Канада)

Продължаваме с Великденската поредица за Западна Канада. Наталия днес ще ни представи градчето Виктория в провицния Британска Колумбия.

Приятно четене:

По Великден във Виктория (Канада)

Късно вечерта на Велика събота.

Виктория, Канада

 

 

 

Градът не се готвеше изобщо скоро да спи. Туристи и местни бяха окупирали

центъра на Викторя

Явно живота в този град беше подчинен на един различен ритъм.
Хора, много хора по улицте макар, че нищо не напомняше на ноща преди Велик ден а всичко изглеждаше като обичайна суетня в обичайна вечер. Хората останали по това време навън не държаха свещи и не бързаха (както е на стария континент) да си вземат огън от службата в полунощ. Странна Великденска нощ за мен в далечния, лежащ в „смъртна“сянка запад 😉
Същият парламент, който заснехме през деня сега изглеждаше неузнаваемо.

Виктория, Канада

Капитан Кук.

Капитан Кук – Виктория, Канада

 
Най-после дойде ред за Емпрес hotel.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 

 

Влязохме вътре.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 
И нали си е British Columbia и то на най-западното парче земя наречено, Остров Ванкувър – нямаше как да ce мине без

индианско изкуство

в оформянето на пространствата в хотела. Постигната беше великолепна хармония на два взаимно изключващи се стила, този на викторианска Англия и индиански west coast.

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 Емпрес хотел – Виктория, Канада

Емпрес хотел – Виктория, Канада

Емпрес хотел – Виктория, Канада

 

 

 

Натъкнахме се на много салони, ресторанти и магазини за сувенери и бижута. Също кафенета или по-скоро чайни за следобедният чай на госпожите и господата, които макар и дошли да живеят на край света са верни на чаената си английска традиция. Интересно ни беше да направим тур из целия хотел, поне до където беше позволено и да се спрем почти пред всяка снимка окачена на стените. Снимките бяха запечатали исторически моменти и известни хора (най-често от английското кралско семейство), дошли пo тези земи и отcеднали в същия този хотел.

Градът Виктория

е на малко повече от 150 години, но от гледна точка на „новият“ свят е стар град с много история и характер. Може би и заради това, че е възникнал и оформен много преди автомобилите да се намесят в живота на североамериканските жители…Може би заради това, градът е с оформен ценатър, не е разпокъсан и е възможно да се движиш пеша почти на всякъде.

Виктория, Британска Колумбия, Канада

Като си тръгвахме от Емпрес хотел погледнахме небето навън. Не се виждаха звезди. Значи до тук с хубавото време! 🙁 🙁
Беше доста късно, но никак не ни се прибираше а и наличието на всички тези небързащи за вкъщи хора, наклониха везните за още среднощни разходки. Нямам такъв опит в Северна Америка! Тук дори в 5 след обед улиците опустяват, хората обичат да си седят в къщи, да хапват чипс и да си гледат телевизия…А ако е вечер от почивните дни най-много да си направят барбекю и ранна вечеря с приятели в двора. А за ранните вечери в Северна Америка е една друга тема, за която сега няма да отварям дума, само ще спомена, че тук е норамлно да се вечеря в 17:00!

Виктория, Канада

 
Така че разбираемо защо като видях, че сърцето на този град тупти и не спира дори и посред нощ, решихме да се възползваме и да си откраднем мъъъничка порция нощен живот:):)

Диви гъски.

Диви гъски – Виктория, Канада

 

 

И те явно бяха настроени купонджийски, като всички жители и туристи в града:)
Разбира се по-топлият климат на Victoria беше също фактор за цялия този по-различен стил на живот и се улавяше чувството на радост от живота на място като това. Специално за страна като Canada през април всичко е на точката на замръзването. Дори температурите са доста под нулата, непрестанни снежни бури непрекъснато ни „изненадват“. Но внезапен сняг е характерен за Canada да ни спохожда поне два, три пъти и през Май…така че място за изненада – няма!! Забелязала съм, че канадците винаги, обичат да реагират с „изненада“ :S … и критикуват ли критикуват „необичайно“ студеното време и се чуват приказки от сорта: колко студена е поредната зима или пролет… А всъщност това си е типичното време, да не забравяме, че

Канада е една от най-студените страни в света!

И няма никаква изненада, но…такъв си им е стила на говорене:):) Предполагам най-трудно е да признаеш истина пред самия себе си. 😉  Май навлизам в сферата на психологията:):)

На сутринта ръмеше.

На сутринтта ръмеше – Виктория, Канада

 

 

Плътни облаци се бяха разстлали и нямаше помен от вчерашното слънце. Седнахме в Макдоналдс за бърза закуска. В иначе уютния ни хотел Рамада, разположен в тих централен квартал с типичният за града провинциален чар – безплатна закуска не се полагаше!

хотел Рамада – Виктория, Канада

 

Рамада, Виктория: http://www.ramada.com/hotels/british-columbia/victoria/ramada-victoria/hotel-overview

Както в един друг мой разказ за Ванкувър споменах, че все по-рядко в North America хотелите предлагат безплатна закуска на гостите си. На излизане от Макдоналдс подхвърлихме картофки с кетчуп на гларуса. Явно много хареса комбинацията:):) Вижда се кетчуп на човката му…

Гларус – Виктория, Канада

 

 

 

Последни часове из града преди да се качим обратно на ферибота, решихме да разгледаме

къщите-лодки

на пристана.

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 

 

 

 

Една от къщите-лодки e For Sale

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 

 

Запитахме се един друг с Дейвид дали бихме живяли в къща-лодка?! И двамата бяхме на мнение, че ако е само под наем бихме опитали подобна авантюра. Иначе да си купим една такава къща върху вода – неееее, това не е за нас! Too much! 😉

Къщи - лодки – Виктория, Канада

 Яхти – Виктория, Канада

Две мили създания ни наблюдаваха от водата.

Тюлен – Виктория, Канада

Тюлен – Виктория, Канада

 

 

Една жена, стояща до нас и явно честа посетителка на това място, разпозна единия от тюлените. Каза, че е сляп с едното око. Жената не скри радостта си като видя полу-сляпата животинка, според думите ѝ тюленът е герой, че оцелява дори и само с едно око. И наистина като се вгледахме, видяхме липсващото му око.

Пак поредна разходка из централната част на града, шмугнахме се на вътре из жилищните райони разположени в

тузарския център на Виктория

Сладки блокчета изскочиха на среща ни.

В центъра – Виктория, Канада

В центъра – Виктория, Канада

 

 

 

 

Яаaaa – обява за подобно апартаменче for sale – $ 236 000. Тъкмо възкликнах, че не е много за прелестно място като Виктория и…дочетох пояснението, че притежаваш апартамента само 4 месеца през годината. Това е така нареченият тайм шер. Аааа ясно :(:(

И обратно на ферибота, поемаме към

континентална British Columbia

Мрачно. Навъсено небе и ръмящ ту започващ ту затихващ дъждец.

 Виктория, Канада

Виктория, Канада

Виктория, Канада

Виктория, Канада

Дейвид стоически изтърпя на студа за да заснеме кит от палубата. В действителност кита така и не се пока3а на повърхноста. Перка на косатка.

Косатка край Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

 

 

След видяното във Виктория, изпитвах все по-студени чувства към Ванкувър.

Много прехвален, интересно на какво основане го смятаха за един от най-добрите градове за живот. Кое му е човешкото на подобно място? Е да, Стенли парк и някои и други хубави гледки, но можеш ли все да стоиш в парка я?

Няма спор Ванкувър е идеалният град, който да бъде посетен, но да живееш постоянно в такъв тип град…:(:( Сега може би ще разсърдя някои хора, които са чували някакви истории от някакви техни приятели и приятелите на приятелите им….И живеят със смътни идеи, взаимствани от неправдоподобни kласации и статистики, нямащи нищо общо с реалният живот. А и да не говорим за мизерният климат във Ванкувър, понякога там има дъжд дори 35 дни в месеца!!! Аз обичам дъжда, но чак пък толкоз…:( И въпреки, че температурите не падат драстично през зимата заради океана, както в континентална Canada, но пак целогодишно е смръзващо студено. Когато бяхме там в края на Април, нямаше как да не бъдем екипирани с якета, ръкавици, качулки…Дори си беше въпрос на оцеляване, макар че се виждаха цъфтящи дървета, не пречеше студа да е кучешки. Е да, да по-далече от бреговете на океана сме виждали къде по-кучешки студове, но сега говорим за Ванкувър и определено града не е чак толкова добро място за живеене! А лятото – и тогава не можеш да се разхвърляш и да се възползваш от плажа. Т.е плаж във Ванкувър има, но не можеш да се печеш! Самият остров Ванкувър, където е разположена Викторя хвърля сянка, според обеснението на синоптиците върху град Ванкувър и точно острова е виновен за дъждовете атакуващи града и студеният целогодишно климат. Това пояснение го вмъквам в разказа си, защото мааалко по-нагоре от град Ванкувър е област с няколко градчета и тази област е наречена Sunshine coast, т.е Слънчевият бряг. http://maps.google.ca/maps?oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-GB:official&client=firefox-a&q=sunshine+coast,+bc&um=1&ie=UTF-8&hq=&hnear=0x547d2cb3a11bc881:0x564ce1f0e87c6ba7,Sunshine+Coast+Regional+District,+BC&gl=ca&ei=IctbT_PUNuHXiAKAxZzJCw&sa=X&oi=geocode_result&ct=title&resnum=3&ved=0CIgBEPIBMAI И наистина по-горе се радват на много слънце и повече топлина. А сянката падаща от острова закрива град Ванкувър и го обрича на климата, които вече описах по-горе.

А за азиатската инвазия във Ванкувър, изобщо не искам да говоря. Азиатци прииждат на тълпи, особено града е популярен сред китайците от Хонг Конг. Те продават маломерните си апартаменти а знаем какви са цените в Хонг Конг поради липса на достатъчно земя и така идваики във Ванкувър, отварят фирми, купуват къщи…Това е един от факторите, цените на имотите в града особено в престижната западна част постоянно да летят на горе. А съответно няма такова нещо при доходите. Местното правителство услужливо си затваря очите, за всичките тези процеси. Естественно внасят се свежи пари „от вън“ в хазната на космополитния град, но всяко нещо си има цена и негативните последствия са на лице.
Но разказа беше не за Ванкувър а за Виктория. Все се отплесвам…:) Разбира се, Виктория е също скъпа, но ако трябва да избирам между високият стандарт между двата града, естественно не бих избрала този с трафика, задръстванията с часове, висенето в задръстване на most от където няма мърдане. Скъп и пре-скъп бензин заради поддръжката на многото мостове и сложна инфраструктура на Ванкувър. Продължавам с негативите: небостъргачи в даунтаун и социален живот съсредоточен само на една, две улици..Сгъчкани блокчета и сгъчкани къщи в уж централни, но доста грозновати квартали. Обаче нека да спрем и говорим за по-добрият град:):), Victoria, BC.
С този пътепис най-вече си поставих за цел да кажа добри думи за град Виктория, не само защото напълно го заслужава, но и защото поради някакви причини не е известен сред българите. Малко се знае, дори НИЩО не се знае за Виктория! И ако имате път на сам, непременно го препоръчвам за отбивка!
За нас – жалко, че бяхме с ограничено време, имахме на разположение само няколкото дни великденска ваканция на сина ни. Освен градините, които умишлено пропуснахме, не можахме да посетим астрономическата обсерватория, някои други забележителности, също не остана време за околностите на града…

Чух Дейвид да казва, че при следващата спирка във Виктория ще наваксаме пропуснатото.

Обратно във Ванкувър,

тъкмо прекосявахме един от мостовете.

Мост във Ванкувър, Канада

 

 

Посрещна ни с дъжд, което си е най-обичайното! Аз макар и духом бях все още в бленувания град, мислех върху казаното току що от Дейвид: „Ами, каква ти спирка! Никаква спирка!! Най-добре е да рентваме нещо за месец и да поостанем във Викторя!“ Градът е точно ориентиран към такъв род живеене. Туристи решили да поостанат, англичани решили да поживеят в най-западните предели на империята си, други чужденци и всякакви местни дошли от други краища на необятната Canada, рентват стаи във старите къщи на Викторя. Типичните тук стая със закуска. Както споменах по-заможните и по-уверените, че ще се задържат по-задълго тук, идвайки всяка година купуват таим шер, жилище което е тяхно само за няколко месеца през годината. Живеят тук през тези няколко месеца, заминават си и така пак до следващата година и т.н и т.н…Градат е ориентиран точно към такъв вид рентиерство. Tази идея заседна силно в мен. Hе известно за сега кога, но непременно ще я осъществим някой ден! И ще се спрем и поостанем за по-дълго в града. Не споделих този мой ред на мисли с Дейвид. Всяко нещо с времето си!;) winking

Обратно във Ванкувър. И обратно 10 часа път към къщи.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

No responses yet

Switch to mobile version