Archive for март, 2012

мар 31 2012

Паркът Ашикага (Япония)

Published by under Вили,Япония

Честит ден на лъжата :) Днес няма да се лъжем много, ами ще вземем да видим какво ще ни покаже Вили. Този път историята е историята не е преживяна, но пък е прекрасно вдъхновена :)

 

Приятно четене:

 

Паркът Ашикага (Япония)

Япония… какво знаем за нея?

Че е твърде далеч от България, географски погледнато.
Че често я клатят земетресения, за жалост…
Че е по-древна, от историческа гледна точка.
Че е много „напред с материала“ по отношение на икономиката и жизнения стандарт.
Че е съхранила много по-добре богатата си култура.
Че мирогледа на японците е доста различен от нашия, което може би се обяснява с религията им, а може би и не е точно заради това…
Че японците имат много тънък усет за изкуство, традиции и красота…
И сигурно още „че“-та, но…
Тъй като очевидно съм склонна към романтика и твърде „захаросани“ и „неистински“ неща /но пък, както се оказа, не съм сама ;) / ей сега ще ви покажа едно японско мноого романтично и сладко, даже гледано отстрани – като „захаросано“ от природата и хората местенце, където все още не съм била, но една добра душа ме подсети днес за него с трийсетина красиви снимки… Е, иска ми се да го покажа и на вас, любители на пътешествията и красивите неща.
Дай боже всекиму, някой хубав ден да се озове там и да се наслади с очите си :)

Паркът на цветята в Ашикага

Намира се в едноименния град в провинция Точиги на о. Хонсю, на около един час път от Токио.
Разположен е на 8,2 хектара и благодарение на огромното разнообразие от дървета и цветя, които цъфтят тук, пейзажът му се изменя непрекъснато във всеки сезон, като за цялата година се оформят осем тематични групи.
Една от най-впечатляващите атракции всяка година е в разгара на пролетта, когато цъфтят японските глицинии. Това е времето от средата на април до средата на май.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]
На японски глицинията се нарича „фуджи“ и едно от най-старите цъфтящи дървета, за които се споменава в японския сборник от поеми „Маниошу“, събран на 10 хиляди листа. Общо в парка има няколко хиляди глицинии.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

Четири от най-големите и най-стари дървета в парка са оформени така, че да разпростират клоните си върху огромни перголи. Не само заради красотата, която създават така, но и за да ги подпират да не грохнат. Най-старата глициния е на 100 г., а около 160 дървета са на по 60 г. От азалиите към 1500 са над 60 годишна възраст.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага - сто годишна глициния"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

Някои от най-младите дървета са аранжирани като храсти. Други са оформени като каскади, които се поддържат с помощта на ферми /т.е. поддържащи конструкции/.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

Глициниите цъфтят в бяло, розово, лилаво, пурпурно и жълто, под формата на едри висящи съцветия /като чепки/ и изглеждат много красиво и ефектно на фона на зелените листа. Жълтите глицинии в България са известни като „златен дъжд“ /и са отровни!/
Уханието на цветове на лилавата глициния напомня аромата на бялата акация.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

В парка има и една много интересна конструкция, оформена като 80-метров тунел, по който се преливат като дъга изумително красиви и нежни багри: бели, розови, лилави…

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага - тунела от глицинии... ммм, искам да съм тааам... ;)"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

Дължината на съцветията на някои глицинии достигат дължина към 50 см и имат неповторим и, разбира се, незабравим, леко сладък аромат.

Да се насладим без думи на още малко от японските красоти:

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага -   :)"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из парка Ашикага"]Парк Ашикага, Япония[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Ашикага - тунела от глицинии - втори път, за щастие ;)"]Парк Ашикага, Япония[/caption]

Автор: Вили

По идея и снимки от

http://bigpicture.ru/?p=274170

 

 

 

 

Още разкази от Япония – на картата:

5 responses so far

мар 30 2012

На къмпинг на Халкидики (Ситония, къмпинг Арети)

Идва време да се подготвим за лятото. Днес Велян ще ни покаже една възможна идея за море – къмпинг на Ситония. Комитата може да приеме това изпълниене на част от желанията му, изразени преди няколко дена ;)

 

Приятно четене:

На къмпинг на Халкидики (Ситония)

Къмпинг Арети

Вече сме официално в разгара на лятото и ето, че става време българският къмпинг гайд да проговори из мен. Подхвърлям тази реплика с гайда съвсем шеговито – няма да те занимавам със спални чували, комплекти от първа необходимост за къмпинг и други щуротии.

Не съм измислил къмпингуването, нито съм израснал по култовите едно време български къмпинги, но знаеш, че показвам къмпингите, които обикалям. В момента фокуса са гръцките такива, поради факта, че приключих с българското черноморие. Сега, както се шегуваме между приятели, ходим на нашето море или служебно, или за сватби.

Опитвам се да запазя спомена за Комина, за Златка Рибка и за всичките прекрасни места, които бяха лишени от своята магия и бяха обетонени по един страховит начин. Все тая, фокуса на тази статия е друг.

Досега съм ти показвал доста неща от гръцкото черноморие, главно втория ръкав на Халкидики. Ако си следил внимателно ще знаеш на колко части е разделена Гърция и къде да намериш каквото търсиш. Ако си фен на семейните къмпинги или имаш невръстни деца, тогава твоя къмпинг е Лакара.

Аз съм фен на Каламици и вече не мога да си спомня колкото пъти съм бил там… но в това има супер чар, както винаги съм казвал, концепцията за успешна почивка е две седмици всяка година на познато място (познати хора, обстановка) и още 2-3 седмици скитане по нови места.

Този път на фокус е

къмпинг Арети, пак на втория ръкав на Халкидики, Ситония.

[geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]

Хайде първо малко снимки, за да видиш как е и после ще сипя едно мнение.

Пеперуда кацнала на бунгалото (за 2-3 дни няма смисъл да се опъват палатки, та понякога и бунгало е вариант)

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

Гледката от бунгалото – по-добре не може да бъде,

на 20 метра от плажа, симпатичен, спокоен но малък плаж. Хамакът е задължителен аксесоар. Ако купувате хамак, задължително без дървените екстри по него – само парче плат, здрави въжета и катарами. Заема много по-малко място.

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Това е гледката пред бунгалото. Всъщност отпред има кухня, с котлони, течаща вода и разни други екстри.

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Друго бунгало, дава идея как изглежда. Тези бунгала са големи, за двама души със спалня + още един – двама в другата част. Имат тоалетна (без душ) климатик, кухня с хладилник. Проблемът е цената, извън сезона е 45 евро на нощ, а в сезона е 60. Ето защо правилният избор е… палатката.

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Малко гледки от плажа

Къмпингът е малък, съответно супер поддържан. Всяко камъче, всяко стръкче трева е нарочно поставено за оптимизация на удоволствието.

Визуално, къмпингът е трепач!

Плаж, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Плаж, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Плаж, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

 

Това е плажчето, малко, но сладко. Май месец, нямаше почти никой, ако не броя 2-3 каравани германски пенсионери, които си топят краката в леген с вода пред кемпъра или караваната и не се занимават да влизат в морето.

Плаж, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Готиното на тези маслинови дръвчета, е че хвърлят добра сянка през деня, така отпада ползването на чадър.

Плаж, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Има

два острова в непосредствена близост до плажа,

който го влече може да поплува дотам и да се разходи.

Острови край плажа на къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

И отново – най-добрата жива сапунерка е Fuji!

Залез на плажа на къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Залез на плажа на къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Залез на плажа на къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, ХалкидикиБяло море, къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

 

 

Алеята между къмпинга и плажа

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

 

Още една гледка към кухнята. Има газов котлон, но не може да си правиш цър-пър където искаш – има нарочни места.

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, ХалкидикиКъмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

 

Ето как се грижи за колата си германския пенсионер.

Не човек, а машина. Следващият път, като си купувате кола втора ръка, вместо да я купите от предишен собственик стюардеса, дето не е карала колата (горубленски лаф), по-добре направо от германски пенсионер.

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Това е

таверната/ресторанта на къмпинга

Не е лош, храната е ок, предимно такава, каквато може да се яде покрай морето.

Таверната – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Има още едно плажче, по-малко дори от първото.

Плаж – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Бяло море – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Плаж – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, ХалкидикиЗалез – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Сърф – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Мушкато – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

 

 

 

 

Чудовището от Арети

Котка – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

Котка – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

 

Така изглежда

бунгалото отвътре,

приятно дървено, с климатик, така, че жегата се понася.

Бунгало – Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

А това е кухнята вътре

Къмпинг Арети – Неа Мармара, Ситония, Халкидики

 

И така, след като успя визуално да се запознаеш с къмпинг Арети, ето обещаното мнение.

Къмпингът е добре като цяло, но трябва да се вземат няколко важни фактора:

– Подходящ, ако сте само двама или скромен кръг приятели. Собственикът се сърди дори на тиха музика, пусната от колата.

– Основните клиенти са баби и дядовци, което е готино, стига и ти да попадаш в тази графа

– Няма бийч бар, няма дискаж, или гостуващи рок групи, както е по другите гръцки къмпинги

– Идеален за свалка или секс туризъм, но не става за 2-3 седмици плътно къмпингуване там

– Цените са доста над средните за гръцките къмпинги, може би поради факта, че основните клиенти са гореизброените

Имай тези неща предвид, ако решиш да се отбиеш.

 

Автор: Велян Стайков

Снимки: авторът

 

Още разкази от Ситония – на картата:

8 responses so far

мар 29 2012

Ню Йорк. Америка.

Вчера докато подготвях днешния разказ от плановете на българската държава отпадна строежа на АЕЦ Белене ;) Не беше нарочно, но… разказът днес е за Америка :)

Приятно четене:

 

Ню Йорк. Америка.

 

На времето, когато четях „До Чикаго и назад“ все се чудех кое чувство преобладава в мен хумора или тъгата.Чудех се не за друго, а защото; комичните истории на Бай Ганьо ме караха да се смея, а фактът, че главния герой е може би действително лице ме натъжаваше. С времето започнах да разбирам Алеко, дори бих го сложил наравно с Оруел, защото книгите и на двамата са актуални и към днешна дата.

Защо се сетих за Алековия герой? Ами защото осъзнах, че двамата много си приличаме. Приличаме си, ако не в действията, то поне в мисленето, а явно то не се е променило за пoследните 100 години. В този пост, ще публикувам една част от своето пребиваване зад океана. Посещението ми съвпадна със сесията ООН и мисля, че би било хубаво да се фокусирам върху нея в отделен пост.

Искам изрично да подчертая, че виждането ми е лично и може да не съвпада с други такива, затова пожелавам на всеки един да изгради собствено мнение, като посети тази страна.

Ню Йорк, САЩ

Статуя на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Статуя на Свободата – Ню Йорк, САЩ

Започвам от там, където тази история е зачената. Винаги съм искал да посетя САЩ, но някак си след като станахме част от ЕС желанието поутихна. Беше заменено от еретичната мисъл, че съм видял всичко благодарение на филмите. В последните години дори твърдях, че няма да стъпя там, защото даването на виза минава през една унизителна (поне за мен) процедура. Защо направих завой на 180*? Ами, защото ме навиха и към днешна дата не съжалявам.

И така, ние сме група и

летим с А380, голям самолет на два етажа

И понеже нямаше какво да правя, а имах предостатъчно време, огледах хората около мен. По средата на полета един от пътуващите първа класа балканец слезе, за да види свой познати. „Шашнах швейцареца до мен! Като дойде стюардесата и ме попита: Какво ще пиете? Аз и казах едно малко 200 грама! После изпих едно вино, а като ударих една бира за десерт, оня до мен взе че заспа“ издекламира той, доволен от себе си.

Какво да се прави, човека трябва да има повод за гордост. Пък и кой съм аз, за да го съдя?

Ню Йорк, САЩ

Пепси – Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

До мен пътуваше един дипломат. Мисля, че не беше попаднал по собствено желание в икономичната класа, защото утешаваше съпругата си по телефона, че ще оцелее в това пътуване. Това ми даде повод и се замислих, колко ли биха спестили от бюджета си правителствата по света, ако орежат привилегиите на администрацията, но вътрешно леко съжалих човека за причиненото му неудобство.

Пътуването трая 10-12 часа (заедно с престоя и прехвърлянето),

и накрая се отзовах в една зала на летище Кенеди, в което имаше около 2000 души, разделени на две опашки отляво за американски граждани, а отдясно всички останали. Тук започна първия ми сблъсък с американската действителност или по-скоро си припомних нещо, на което тук гледаме като соц. отживелица – опашката. Като говоря за опашка имам предвид повече от 20 човека, но в случая беше по-скоро митинг;. Както и да е, хората са там са организирани и след два часа висене дойде моят ред. Човека зад гишето ми зададе няколко въпроса. Явно беше харесал отговорите, защото ми пожела приятен престой.

Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 

 

Сигурно някой от вас знаят, но за тези които не са били там, ще кажа, че

тарифата на таксито от летището е фиксирана

и ако прежалите 40 долара може да се насладите на малко спокойствие след полета. По пътя от летището минахме през Куинс и беглата представа, която получих накара част от мен да каже, е за какво би целия път? Да беше отскочил до Банкя! Но веднага в съзнанието ми изникна една случка. Преди години пак с приятели посетих Виена и по пътя от летището един от групата каза „Много е соц! Прилича на Добрич“. Да ме прощават хората от Добрич, но аз съм бил там и мога да направя сравнение, Виена си е Виена! Извинявам се за отклонението, но след този спомен Банкя изчезна.

Появи се Манхатън. Грандиозно място.

Дори преди да преминем тунела под реката, усетих, че мащаба е съвсем друг.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

 

Първото усещане при влизане в долната част на острова, беше че сградите прихлупват обозримия хоризонт и това някак си ме смачкваше. Хотела ни беше на 50 етажа, но дори и от 30-ия етаж аз добих представа за мащаба на сградите и града.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

***

Ако погледнете Манхатън

от по-високо, веднага ще установите една диспропорция в града. Има голяма концентрация на високи сгради околоцентралната гара и Уолстрийт. В начало се зачудих защо , после разбрах. Под града се намират едни от най-твърдите скали (шисти), но те не са разположени на една и съща височина. Там където има небостъргачи, скалите са по-близо до повърхността. Та в този ред на мисли се зачудих, какво е коствало прокопаването на метрото преди 100 години при положение, че скалите са три пъти по-твърди от бетона, но това е друга тема.

 Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Посещението ми в Рокфелер център

беше много приятно поради две причини, беше през 85;ощта и от върха на сградата човек може да огледа както се казва „като от птичи поглед“ и сградата напълно заслужава името си. Всъщност тя не е на Рокфелер, а на града. Била е дарена след построяването и. Това ми напомни, че в часовете по история учехме, как същия господин е финансирал премахването на блата в южна България и поради тази причина маларията не е сред познатите ни болести. Гледката от върха е уникална. Сходно усещане изпитах и при посещението на Емпаер стейт билдинг. Насладата да снимаш от високо е несравнима, особено когато има какво. За първи път съжалих, че не нямам по-добър фотоапарат.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Няма как да не спомена пътуването с корабче,

което ми даде възможност да огледам крайбрежието на Манхатан. Пътуването започва от Intrepid museum.Това е стар самолетоносач, по палубата на който има множество различни самолети, включително и наследника на U2-Тъндербърд. Спокойно мога да кажа, че това е първото място, което всеки турист трябва да посети. С обиколката по реката се добива много по-ясна представа за града от една страна, а от друга всеки може да прецени кои места си заслужава да посети.

Статуята на свободата

е мечта, за едни сбъдната, за други – не. Тя най-силно отразява изконния човешки стремеж към свобода, друг е въпроса дали образа и не е само комерсиален. Скромно ще кажа, че не ме впечатли особено. От борда на кораба придобих страхотни впечатления, както и някой от най-добрите кадри от престоя ми там. За тези на които им предстои да посетя града за първи път, ще кажа, че се продават билети за седем от основните атракции на града. С тях много по-лесно се обикалят забележителностите, защото си спестявате реденето по касите.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Където и да съм ходил по света, винаги съм посещавал по един два музея и никога не съм съжалявал. Има няколко от тях (Истанбул, Париж, Мадрид, Барселона и др.), които оставиха в мен едно особено

усещане, което не открих в Метрополитен

Музеите на страни с колониално минало, са изпълнени с образци на заграбеното чуждо изкуство. Някак си ме хвана яд на американците и тяхната филантропия. Опитах се да вникна в съзнанието и подбудите на всички тези хора, които даряват толкова много безценни сбирки на музея. Не успях. ако ме разбирате правилно, без даренията музея щеше да бъде пуст. Замислих с;е, как пък н;ито един роден бизнесмен не подари една експозиция за 20-30 милиона на НИМ. Голямо впечатление ми направи секцията посветена на Византия. Имаше такива образци на средновековното изкуство, каквито никога не съм предполагал, че съществуват.

Когато говоря за американския начин на живот, филантропията и т.н. (все откъм позитивната страна), няма как да пропусна друго нещо, което ме удиви. Там,

не държавата, а частни организации се грижат за хората изпаднали в беда

Ако някой се пита защо, ще отговоря, че това е залегнало в тяхното законодателство. Сумите дадени за благотворителност се приспадат от данъците. В града наркоманите и алкохолиците не са изолирани от обществения живот, а биват интегрирани обратно в него. Това става по различни програми, субсидирани от частни компании (разбира се те имат и финансова изгода). Например, една фирма за събиране на боклук дава шанс на зависимите да започнат работа, като подсигуряват храна и подслон. Пари (20% от заплатата) се дават след първата година и то при положение, че човека е чист. На втората година получават 50%, а на третата, ако индивида не е кривнал от правия път получава накуп всичките пари, които е заработил за това време.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

За да видя максимална част от града и да почувствам атмосферата му ходих пеша. Не бях целеустремен, напротив обикалях хаотично дори на зигзаг. Спазвах единствено посоката на крайната ми цел. Спирах там, където ми беше интересно, магазини, книжарници и какво ли още не. Две места обаче предварително бях планувал да посетя.

B&H е култово място за любителите на фотографията.

Не само заради цените, атмосферата в магазина е неповторима. Консултантите записват името и телефона на клиентите. И докато записваше моите данни, ч 86;века ме погледна и попита – Ти от къде си? Отговорих му от България. Той се усмихна и каза – Аз съ;м бил там! Попитах го, какво го е довело чак там, а той ми каза: Бях млад, глупав, имах 600 долара и исках да посетя бивша социалистическа страна, Така се случи, че кацнах в София, но нямам ясни спомени, освен че всички ме караха да ям и да пия.

Apple store няма нужда от представяне

Имах поръчка от един приятел, да му купя таблет. Ако знаех какво ме чака, нямаше да влезна. Първото впечатление е за пълен хаос, създаван от множеството фенове на марката, които обикалят напред-назад, а други стоят като наказани. Потърсих устройството, но по щандовете имаше само аксесоари. Огледах се и с бодра крачка се насочих към свободната касата, където служителите продаваха търсеното от мен устройство. Чаках, чаках, но нула внимание към моята особа от страна на продавача, дори не ми отговори на въпроса. Пак се огледах и споделих проблемите си с един консултант, а той ме попита как ще платя, казах му в брой. Той недвусмислено ми посочи една група хора в средата на магазина, чиято роля до този момент не осъзнавах и ми каза да се присъединя към тях. Опашката ме преследваше навсякъде. Мина час в чакане и ето, че дойде моят ред. Продавача поиска кредитна ми карта. При което аз отвърнах, че ще плащам в брой. Опашката за плащане в брой е в другия край, отвърна той. Вие шегувате ли се с мен? Казах аз и бях готов да си тръгна, но в този момент негов колега се намеси в разговора и каза да изчакам пет минути. После получих устройството. Извода за мен беше, че там имат отношение както към парите, така и към клиента. Или казано с други думи, купувача е издигнат в култ.

По принцип, в САЩ има две неща от първа необходимост, които може да закупите на ниски цени. Това са храните и дрехите. Ще дам пример, за три часа (при надница 10 долара/час) работа вие получавате дънки „Левис“.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

***

Докато се разхождах, голямо впечатление ми направиха

безбройните банкови клонове, особено тези на J.P.M.

Имаше ги буквално на всяко кръстовище. Автоматите за самообслужване в тях бяха повече от служителите. От страни клиентите ми приличаха на хазартни зомбита, съсредоточени в преразпределението на месечното си възнаграждение. Мисля, че тук е момента да вмъкна някой свой мисли.

Всяка година хиляди хора по света получават

един бленуван документ – зелена карта

За повечето от тях това е сбъдната мечта за по-добър живот, но според мен, тяхното преселение прави по-щастливи кредитните институции оттатък океана. Представете си само колко пари вливат тези хора всяка година в икономиката на страната. Всеки се нуждае от 2 неща първоначално – квартира и кола. Парите, с които отива всеки имигрант в един момент свършват и тогава идва ред на кредитната карта. Спасение от нея няма. Симбиозата между бизнеса и правителството се излива ежегодно в страната под формата на хиляди нови кредитополучатели. Е, и ако това не е пирамида, здраве му кажи.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Ню Йорк, САЩ

***

Уолстриит и района около кметството и Kота нула,

са едни от най-приятните места за разходка. Китайския квартал също има специфична атмосфера, а в италианския се провеждаше фестивал на храната и много ми допадна. На всеки ъгъл има количка за дюнери, хот дог и сандвичи. Може да се пазарите за цената или да платите 3 долара за кренвирша. Докато ходите по улицата, дори в час пик никой не ви бута. Разминаването е спорт с национално значение. За да свърша с разходките, ще се извиня, че сигурно съм пропуснал много от нещата които съм видял, но надали това ще разочарова някого.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 Ню Йорк, САЩ

 

***

Вие от къде сте?

Въпроса е стандартен към туристите и цели да разчупи обстановката преди да сте избрали какво да консумирате. В Американските закусвални има много и различен персонал, но човека, който ни зададе въпроса видимо проявяваше интерес.

От България, отговори Мони.

Аааа, Казанлак… Хубава страна.

А ти кога я посети?

Ами през 60-те, тогава бях футболист и играхме с местния отбор;. Помня, че по улицата пред хотела се движеше един човек с колело, а на гърба му имаше автомат. И вечер беше много хубаво, ядене, пиене и танци…

Ако не се лъжа, Фил беше на 65 години и излъчваше душевен мир и много спомени, които явно нямаше как да сподели с нас.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Send a salami to your boy in the army!

През 1888 в долен източен Манхатан от руски емигранти, е основан деликатесен магазин Katz Deli. С годините репутацията на магазина растяла и постепенно мястото се превърнало в закусвалня, любима за поколения клиенти и туристи. А 90;мосфера е автентична, а ремонт за последно е правен много преди Хари да срещне Сали, но това няма никакво значение. Заведението се посещава от всякакви знаменитости. Храната е превъзходна, а лично аз препоръчвам на всеки да опита прочутото „Пастрами“.

Планета Холивуд

не беше това, което очаквах. За сметка на това обаче,

Swing 46 беше това, което исках, дори малко повече.

Оркестър, певец, певица и много настроение с приятна, леко позабравена музика.

Ню Йорк, САЩНю Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

 

На връщане, по пътя към

Таймс Скуеър за малко станахме част от някакъв гей-парад.

 

Едно момиче от групата каза
-Гледай колко много гейове и никой не ги пази!
-Не употребявай думата гейове тук, а педерасти. Иначе току виж някой те е осъдил, казах под формата на майтап аз, но в този момент двама от изрисуваните до мен младежи започнаха да се смеят и ми пожелаха „приятна вечер“ с плевенски акцент.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

Прекрасна вечер беше, но множеството хора по улицата ми дойдоха в повече и за това реших да си вземем такси. По пътя към хотела си говорехме, как човек не трябва да разчита, че останалите не го разбират, защото както казваше майор Деянов – „Ние сме на всеки километър“. В този момент шофьора на таксито (с едвам доловим индийски произход) се обърна към нас и ни попита „От България ли сте“? на леко развален български. Честно казано, в този момент замръзнах и започнах да премислям, каква ли беда се е случила на човека, че да знае езика ни. Слава богу той продължи, „Учил съм в МЕИ-то“, при което аз си отдъхнах.
-А от къде си ти? попита Мони.
-От Бангладеш, женен съм за бургазлийка, но сега живеем тук, от 15 години.
-Е, как е, справяте ли се? питам аз.
-Да, когато човек работи всичко е наред! Поговорихме още малко и стигнахме хотела.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

 

 

Всъщност трябва да спомена

няколко думи за хотела

Когато се регистрирахме, рецепционистът погледна паспорта и кимна утвърдително-

-О българи значи? Ние имаме колежка от България, казва се Иванова – каза засмяно Уил. Добра новина, помислих си аз. На следващата сутрин Иванова беше на смяна и аз реших да я попитам как да открия една книжарница.

-Ами не знам, не съм ходила там. Едвам отвърна тя с поглед в монитора, без да смени изражението на лицето си. Бързо прецених, че тя явно иска да изтрие спомена за всичко родно, и най-добре ще бъде аз да не ѝ преча. Намерих книжарницата.

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

Ню Йорк, САЩ

***

Тук искам да спра с очерка на своето пътуване и да кажа какво ми хареса и какво не. Не ми харесаха големите разстояния, метрото и мерките за сигурност демонстрирани навсякъде. Не ми харесаха, но знам, че без тях град;а няма как да функционира. Хареса ми, ентусиазма, излъчван от хората, независимо от тяхната възраст. Хареса ми, че всички работят здраво без да се оплакват. В крайна сметка целта на всички е да постигнат просперитет. Е, за разлика от нас те до някъде успяват. На връщане все се питах, способни ли сме да ги догоним? Сигурен съм че можем, но малко по-нататък…

ПП: Точка, толкова мога… не ми се сърди :)
Това, което съм пропуснал, частично ще наваксам със снимките

 

Автор: Емил Георгиев

Снимки: авторът

 

Още разкази от Ню Йорк  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

2 responses so far

мар 28 2012

Италия през март (Флоренция)

За приключенията на една майка в Италия, ще ни разкаже днес Иванка. Приятно четене:

Италия през март (Флоренция)

Планиране

Забележка: Споменаването на фирми и хотели изразява моето лично мнение, без да искам да защитавам или обругавам когото и да било. Посочените линкове съм ползвала за собствена информация и улеснение и се надявам да са полезни и за вас.

2ри януари 2012 – лежерен почивен ден какво друго да прави човек освен да се чуди накъде да пътува през току що започналата година. Сещам се колко бяха интересни снимките и разказите за Кападокия и почвам да проучвам как сега да стигнем до там? Малко е далеч за пътуване с кола, предизвикателно е с детето, я да видим полетите как са. Нормалните авиокомпании – скъпи; евтините…, особено евтини няма в тази посока, но – я какви цени излизат на Wizzair до Форли/Болоня, че то излиза 47 лв на човек в двете посоки с всички такси и таксички, ми що да не идем до там, че и Флоренция е близо, а миналата година я заобиколихме далеч от север. Бърза проверка за още желаещи, има, разбира се. Следва търсене на 2 коли, възможно най-евтини, настаняване за 8 човека за 3 вечери. Имаме сделка! Колите за 3 дни с по едно детско столче – стотина евро, вила, която побира цялата група за 3 дни 300 евро и остава да чакаме спокойно да дойде денят. Оообаче, както се казва, зимата ни изненада. Собственикът на вилата пише 2 седмици преди деня, че снегът е разбил пътя, тръбите са спукани и вилата не става за пребиваване, още по-малко с деца, ще върне капарото, да си търсим друго място. Алооо, така ли се търси място за 5 възрастни и 3 деца! Паника! Сменяме плановете, ще се спи на морето, което е по-близо до летището една вечер и ще се придвижим към Флоренция на следващия ден, тъкмо и морето ще видим.

 

 

Заминаване

Зветният петък наближава, след малко сметки установяваме, че по-добре да оставим колата на Терминал 1, тъй като такси от и до летището от нашия квартал и след това до работа се равнява на билета за паркинг за 5 дни.

Wizzair получава червена точка, като позволява на цялата детска градина да се качи преди останалите редови пътници в самолета.

Летището на Форли е толкова малко, че имахме смелостта да помислим, че ще сме единствените на гишето за наемане на коли в девет вечерта, но уви. Опашката се оказа от няколко човека и за сметка на това и евтиния наем се оказа с уловка…., за да ползваме нормална застраховка (Каско) трябва да платим по 30 евро на ден допълнитело, в противен случай блокират 1200 евро депозит от кредитната карта и ако колата има и най-малката драскотина, си ги задържат! Моля не се лъжете с наем на кола от Auto Europa/ Sicily by Car. Мечка страх, мен не страх тръгваме без застраховка иначе трябва да тръгнем направо с колите към България, тъй като ще сме си ги платили.

Първа спирка близо до летището – Милано Маритима.

След известна борба от моя страна с ръчните скорости пристигаме сравнително бързо в крайната цел. Малко спретнато хотелче, с малко ресторантче, в което въпреки че бяхме далеч от сезона, успяха да угодят на всичките ни хранителни претенции.

Хотелче в Милано Маритима

 

Сравнително отпочинали и почти наспани разглеждаме морето. Плажът се оказва пясъчен и безкраен и осеян с безброй красиви миди, които след нас останаха безброй минус 3-4 джоба. Снимките пропуснахме този път замаяни от мириса на море. Казах почти наспани тъй като щерката се събуди с писъци посред нощ, че я боли крачето. Прекарахме почти цялата нощ в голяма трвога и гушкане до сутринта, когато се поуспокои и се разминахме без доктор на този етап.


Тръгваме към Флоренция.

Сега, кой път да изберем, скучната платена магистрала или безплатния и живописен междуградски път, по който времето е само 30 минути вповече според навигацията. Какво са 30 минти, освен това спестяваме 15-16 евро на кола от пътни такси. Правилното решение изглежда лесно, нали, нооо.

Вече съм твърдо убедена, че думата „sightseeing“ на бългаски трябва да се превежда „неописуемо много завои“. Та междуградски път SS67 започва много приятно и красиво в равнината около Равена със спретнати италиански къщичкии фермички, докато не стигне до Апенините. До този момент не вярвах, че може да ми се завие свят и да ми прилошее, докато шофирам, е прилоша ми. Моите пътници оцеляват геройски, но другата кола трябва да снабдим с всякакви торбички, които намираме багажа и колата, да не уточнявам за какво са им… Ако четете това и карате мотор, газ натам, сигурна съм, че щe ви хареса. Ако искате просто да стигнете до Флоренция, запасете се с торбички и предвидете поне час допълнителен път или просто минете по магистралата ;) Показно филмче от там, което намерих в Интернет след това можете да видите тук.

Зоопарк

Като извинение пред децата отиваме директно в зоопарка на Пистоя, за да се разведрят от мъчителния път. Храним козичките и слона, при които имаше автомати, където пускаш 20 цента, подлагаш шепа и тя се пълни със специална храна, която можеш спокойно да дадеш на животните, интересно е и за възрастните.

Гладен слон

Монтекатини терме

Следващите ни две вечери са в Монтекатини терме.

Както се настанихме в хотела и щерката започна отново да се оплаква от крачето. Айии, паника, поликлиника, доктори, аптека, лекарство и слава богу спокойна нощ. За първи път ходим на доктор в чужбина и използваме ЕЗОК, като за първи път мина без какъвто и да е проблем.

Искам да дам специални адмирации за хотела, в който предложиха и безглутенова закуска на моята приятелка, която е на строга безглутенова диета и каза, че за пръв път и предлагат подобно меню на закуска в хотел където и да е.

Хотел Монтебело

Флоренция

Тоскана изглеждаше много красива през спокойно наспаните ни очи в неделя сутрин. Стигнахме бързо до Флоренция и оставихме колата в един от обществените паркинги, с тая блокирана сума в кредитната карта и заплахата от драскотина не посмяхме да рискуваме и да търсим място в центъра, въпреки че в неделя е достъпен и за посетители като нас.

[geo_mashup_map zoom="10"]

[geo_mashup_location_info]

В града правим програма „минумум“, тъй като за децата най-забавното е да почукат на всяка врата в историческия център и да попитат „чук-чук-чук, кой жиивее тук“, така и не им отговаря никой. Освен това питат за всеки магазин дали се продават сладоледи там. С тази скорост, докато се огледаме и изядем все пак сладоледите на площадчето срещу двореца, се оказа, че трябва да обядваме.

До Палацо Векио:

Палацио Векио

 

Река Арно от Понте Векио:

река Арно

 

Понте Векио:

Понте Векио

 

 

 

Църквичката с известния си купол:

 

Куполът на катедралата

След хапването, наближава време за сън на деца, естествено и решаваме да им го предложим в колата на път за Пиза. Последва кошмарно излизане от неделна натоварена Флоренция и хоп, стигаме в

 

Пиза

 

 

Пиза

 

Подпираме и ние кулата най-сетне, естествено, сме закъснели за изкачването и вече съвсем става ясно, че пак трябва да дойдем в Тоскана или с порастнали деца или просто без тях.

Последен ден

На следвашия ден уважаваме магазина на Декатлон в Монтекатини терме, от там винаги има какво да си вземем, дори и когато сме само с ръчен багаж в самолет, след което се запътваме обратно към Форли. Този път, разбира се, по магистралата. Тя също се оказва завойчеста и окупирана от тирове в работния ден, но пътуването е далеч по-спокойно отколкото по SS67.

Ранното пристигане във Форли оползотворяваме с разходка из центъра, където се разделяме и загубваме на 2 части по много нелеп начин. В желанието си да ползваме „кулата“ или „камбанарията“ като ориентир, се оказа, че има 4-5 такива в радиус от 5 минути в центъра, които обаче не се виждат от всякъде.

Връщаме колите малко инфактно, опитват се първоначално да ни обвинят, че едната кола има драскотини. Дааа беее, след такова пазене и треперене.

Драгоценните “лимузини” Nisan Micra и Fiat Panda като истинска забележителност:

Двете лимузини

На летището сме отново единственият полет, който излетя и кацна по разписание.

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

Още разкази от Тоскана  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version