Archive for февруари, 2012

февр. 29 2012

Африка пеша (7): Мали: Страната на догоните

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегалпообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар,  празнувахме Коледа в Сенегал, а после видяхме как живеят в  прогоненитехристиянски села в Сенегал

Днес откриваме западноафриканското Мали за нашия сайт, за да видим най-голямата сграда от кал в света, както и да видим мистериозната Страна на догоните.

 Имайте търпение да се зареди – снимките са много

Приятно четене:

Африка пеша

част седма

Мали: Страната на догоните

 

 

Мали – страната на легендарното Тимбукту и на мистериозните догони, една от най-мощните африкански империи в миналото, богата на културно и етническо разнообразие.

Пустинята Сахара – Мали, Западна Африка

Границата с Мали минахме сравнително бързо и безпроблемно.

Забавното тук беше, че нямаше определен граничен пункт и трябваше да обикаляме далече из селото, за да намерим полиция да ни бие печати. Освен по километричните опашки на камиони по нищо не личеше, че влизаме в друга държава.

Пътувахме с Майкъл и неговия Land Cruiser чак до

Бамако,

където останахме заедно на къмпинг за два дни. В къмпинга срещнахме голяма група италианци с един камион и един кемпер, които отиваха до Буркина Фасо. Камионът им беше огромен- 15 тона и носеха много неща за Африка – компютри, дрехи…С тях имаше един португалец, който снимаше филм за Западна Африка. Взе ни интервю, за да ни включи във филма. Бамако беше хубав град на брега на река Нигер. Изглеждаше доста чист и подреден, в сравнение с градовете, в които сме били до сега. Разходихме се един ден из центъра и продължихме на север. Имахме само 15 дни виза за Мали и искахме да видим най-интересните неща в тази мистериозна страна. Не отидохме до Тимбукту, което вече въобще не е трудно достижимо както е било в миналото – там вече има дори летище! Всъщност най-интересното в Тимбукту е Фестивалът на пустинята, който се провеждаше точно в момента…но билетът за него е около 150 евро за 3 дена…може би ще го посетим някой друг път в този живот…

Акащи момченца край пътя – Мали, Западна Африка

Акащи момченца (дрисльовци) край пътя

Разстоянията тук са огромни, чакаше ни много път. Първо ни качи един малиец до първия пост за плащане (в Мали шосетата се плащат). След това ни качиха трима малийци за още стотина километра. Като цяло стопът вървеше добре и никой не ни искаше пари (което се случваше в Сенегал и трябваше да питаме всеки път преди да се качим дали е безплатно). Накрая един джип пълен с багаж догоре ни взе двамата на предната седалка. Въпреки, че в началото му отказахме като видяхме колко се е натоварил, той настоя да ни вземе. На един от полицейските постове обаче ни спряха и му направиха голям проблем, че се возим двамата отпред. След дълги разправии, проверки на визите и паспортите ни, ни пуснаха срещу подкуп от 5000 CFA ( към 10 евро). Бяхме много учудени как всички коли и бусове се возят претъпкани с хора и животни, някой път дори имаше хора на покрива, а нас ни спряха за това.

Малиецът ни обясни: всички дават пари тук.

Вечерта спахме покрай пътя на разклона за

Джиене – село, цялото построено от кал,

известно с

най-голямата кална джамия в света (и въобще най-голямата кална сграда)

 

Най-голямата кална джамия в света – Джиене, Мали

Най-голямата кална джамия в света

 

 

Всъщност в тази част на Мали повечето села бяха построени само от кал и след всеки дъждовен сезон се налагаше да се строи наново.

На сутринта ни качиха двама германци с джип и гид и направо отидохме с тях в хотела им в Джиене. Попитахме дали може да си опънем палатката на покрива и те се съгласиха, но не искаха да ни кажат колко ще струва. Прекарахме деня с германците и гида им, който ни развеждаше наоколо. Джамията беше внушителна и малките улички и калните къщи изглеждаха като от приказка. Всичко обаче беше много туристическо и нямаше евтни ресторантчета и магазинчета. Заради сухия сезон и пустинния вятър – харматан въздухът беше наситен с пясък и прахоляк и понякога беше трудно да дишаш. Небето не се виждаше – всичко беше обвито в пясъчна пелена.

Пазарен ден в Джиене, Мали

Пазарен ден в Джиене

Най-голямата кална джамия в света – Джиене, Мали

Най-голямата кална джамия в света

Пазарен ден

Река Нигер край Джиене, Мали

Няма мостове. За да стигнеш до Джиене трябва да прекосиш р. Нигер

Жени – Джиене, Мали

секънд хенд

 

 

 

Вечерта в хотела отказахме да ядем – поискахме ориз, но имаха само кус-кус, което не ни беше любимото, а и беше много скъпо. Опънахме палатката на покрива и почивахме от дългия ден. По-късно се качи при нас един малиец от хотела и ни донесе купа спагети и газирано манго. Каза, че е безплатно, сготвил го е за себе си и е останало. Извини се, че нямало ориз за вечеря. Приехме с удоволствие, а той дори не остана да си поговорим. Не знаехме защо бяха така мили с нас в този хотел. Питахме многократно собственика колко да платим за палатката и той накрая каза, че е безплатно. Не ни поискаха никакви пари и на сутринта ни подариха 2 хляба! Бяхме очаровани от добрината на малийците и все повече ни харесваше тази страна. Тръгнахме си с германците обратно до главния път. Те отиваха към Бамако, а ние останахме на стопа в обратната посока –

към Мопти

Имахме потвърдил кауч-сърфър в Бандиагара – селото, от където се тръгва на трекинг в Страната на Догоните – най-красивото и необикновено място в Мали.

Ядки от кола – Мали, Западна Африка

Ядки от кола – горчив плод, който възрастите ядат за ободряване, в Страната на догоните в задължителен подарък за хората в селото

Сълзи – Джиене, Мали

Следите от сълзи остават в прашното Джиене

Калната джамия в Джиене

Пазар

 

Не след дълго ни качи едно малийско семейство с малко момченце. Закараха ни чак до Мопти и през целия път слушахме Бърнинг Спиър, Алфа Блонди и Боб Марли на макс.

 

 

 

В Мопти хапнахме и хванахме разклона за

Бандиагара

Веднага дойдоха да ни зарибяват за такси и рейс. Когато казахме, че сме на стоп, се смяха и казаха, че е невъзможоно. Почакахме доста и накрая ни качи един Мерцедес, който отиваше до средата на пътя до Бандиагара. Точно натоварихме раниците и се качихме, когато се появиха същите двама, които искаха да ни качват на рейса и започнаха да крещят нещо на шофьора. След кратка разправия шофьорът даде газ и тръгна като удари моторчето на единия, който се опитваше да ни препречи пътя.

500 метра по- надолу спряхме да качим още един стопаджия – военен малиец и двамата с моторчето отново ни настигнаха. Този път бяха бесни и препречваха целия път с мотора, така че да не можем да минем от никъде. Накрая с яко газ и маневра извън пътя, минахме върху мотора и продължихме. Явно не му даваха да ни вози на стоп и искаха да се качим в рейса им. Цялата случка беше доста брутална, но Мерцедесът беше здрава машина и мина през целия мотор без да му стане нищо. За щастие не сгазихме човека, само падна на земята. Уплашихме се, че ще ни подгонят с мотора, но за късмет не ни последваха повече. Оставиха ни на първия полицейски пост. Там почакахме малко и ни взе ново Ауди директно за Бандиагара, отново заедно с военния стопаджия.

 

 

В Бандиагара обаче телефонът на нашия домакин Джон беше изключен. Цял ден му звъняхме, писахме му СМС-и и дори намерихме други американци, доброволци от корпуса на мира, но дори те отказаха да ни помогнат. Вечерта решихме да тръгнем пеша към Страната на Догоните и да спим по пътя в гората.

Bandiagara, Мали

 

[Лора]: На другата сутрин се чувствах доста зле. Имах малко температура, беше ми студено и имах разстройство. От няколко дена бях доста отпаднала и заради многобройните ухапвания от комари в последната седмица, веднага реших, че е малария. Хората, които срещахме да пътуват по-дълго в Африка казваха, че щом имат температура, веднага пият хапчета против малария, без дори да отидат на доктор. Ние също си бяхме купили хапчета за един човек от Дакар, но решихме все пак да се върнем до болницата в Бандиагара да ми направят тест. За пръв път от началото на нашето пътуване се чувствах зле, едва си носех раницата петте километра до селото. Болницата беше сравнително добра – почти като българските болници. Докторите бяха много мили, въпреки че не ги разбирах много на френски. Направиха ми тест за тиф и малария и чакахме до следобед за резултата.

За щастие резултатите бяха негативни, предписаха ми прахчета за стомах и казаха, че е от водата или храната. Лекарствата веднага подействаха и още на същия ден бях добре. Тръгнахме отново по пътя за Страната на Догоните. Все още бях страшно изтощена и се надявахме някой да ни качи на стоп. Пътят беше съвсем черен – с пясък и много камъни – само за мотори и 4х4, но всъщност джипове почти не минаваха. Сутринта не видяхме нито един. За късмет обаче почти веднага ни качи един джип за следващото село на 5 км. И за още по-голям късмет точно, когато стигнахме селото им се обадиха, че кола е закъсала по пътя и трябваше да отидат да помогнат още 5-6 километра по пътя. Точно когато мислехме да оставаме да спим някъде там и да продължим на сутринта със свежи сили, ни взеха 2 момчета с моторчета- всеки на един мотор с раницата. За пръв път стопирахме мотор и беше много забавно. Закараха ни до Дуру- селото, където знаехме, че има къмпинг за по 1 евро на човек. Преспахме там, оставихме едната раница на съхранение в къмпинга и тръгнахме на трекинг из

Страната на Догоните

Още в началото беше много красиво – скали, причудливи дървета и жълта суха трева. Бяхме единствените туристи без гид, имахме малка снимана карта на местността (на фотоапарата) и мислехме, че ще можем да питаме местните, ако се загубим.

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

 

 

Веднага разбрахме обаче,че местните умишлено ни дават грешни посоки, за да се загубим и да дадем пари, за да ни покажат пътя. Пътят не беше лесен, постоянно трябваше да прекосяваме високи скали и долини с градини, нагоре надолу, като имаше много пътечки между градините и селата. Още в началото, когато питахме натам ли е първото село ни отговаряха: „ ооо…много сте се загубили, въобще не е натам” Ние обаче имахме карта и компас и вярвахме на тях. Беше много забавно как всеки се опитваше да ни дава грешни посоки, децата тичаха и крещяха след нас: „това не е пътя” без дори да знаят накъде отиваме. Накрая успешно стигнахме

първото село – Идели На и в следващото – Комокани

останахме да спим на къмпинг.

По пътя към Страната на догоните

Лук

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

 

Страната на Догоните всъщност предстявлява редица от селца,

високо в скалите, напълно откъснати от света, без вода и ток, но с богата култура и познания. Мистерията около тези племена, освен колоритнете танци с маски и причудливите пещери в скалите, е древните им астрономически познания.

Догонците са знаели за пръстените на Сатурн, спътниците на Юпитер и спираловидната форма на нашата галактика

векове назад – неща, които не могат да се видят с невъоръжено око. И най-озадачаващото- свещената за тях звезда Сириус Б, която е била напълно непозната на астрономите до 1862 г. Звезда-джудже, съставена от изключително плътна материя, те твърдели, че е най-тежкия метал на света. Древни звездни карти изрисувани по скалите показват изключителните астрономически знания на тези племена с примитивен бит и изолиран живот. Теориите по въпроса са различни, някои твърдят, че извънземни са им донесли свещените познания, но мистерията остава неразгадана.

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Obama - my dream в Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Obama - my dream

Градини – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

С много усилия се поддържат градините в сухия сезон

Дете – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

на заден план са калните тухли

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

типичните стълби тук

Дете – Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Обама е голяма звезда тук- има тениски, шапки, лепенки, дори долни гащи с Обама

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Зърнохранилище

Страната на догоните – Мали, Западна Африка

Страната на догоните

Не можахме да открием това познание в съвременните догони.

Единственото, което ни казваха беше ‘доне моа кадо..’ (дай ми подарък). Тъжно е как традиции и култура, съхранявани през векове, войни и промени, сега се пречупват под туристическия наплив. Всъщност не срещнахме много туристи по пътя, във всичките къмпинги бяхме сами и много рядко срещахме някой бял по пътя.

 

 

Но отношението им към нас беше изморително. Щом минехме покрай някое село, веднага ни нападаха малки и големи – искаха подаръци, пари, химикалки, да ни носят раниците, да ни стават гидове…Преследваха ни понякога с километри. Да разговаряш нормално с някой местен беше почти невъзможно. Може би причината беше, че нямаме гид, но за истинските нрави и характер на догонците не можехме да научим много.

 

Очаквайте продължението
Автор: Лора Василева и Евгени Енев
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

20 коментара

февр. 28 2012

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/

 В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – „музеописи“ един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после „Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни“ 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия „синкуатанеуиере“ …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект „Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия“. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

После пък тя е позлатила създателя си.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва от 1910 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Кафе-машина във Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия „бял“ свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Амфибия – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Ретро мотори – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Я ми врътни за 10 лева... :)

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Фиат – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Смех.

Опел – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Карета – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

Велосипед – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

 

И не толкова еко.

Формула 1 – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Просторно си е

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Delage – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

11 коментара

Older Entries »