Archive for януари 20th, 2012

ян. 20 2012

Зъболекар в Германия? Може :) С европейска здравна карта :)

Няма чудеса. Има добри съвети 🙂 Днес ще видим как можем да идем на зъболекар в Германия, без да е нужно да се изръсим с огромна сума пари.

Приятно четене:

 

Зъболекар в Германия?

Може 🙂 С европейска здравна карта 🙂

 

Много често в чужбина се обаждат зъбчетата, които са били мирни и привидно здрави в родината. Особено по-продължителния престой свързан с учене или работа плюс стреса от местенето в чужда държава усилват напрежението и то се проявява често като по-силно стискане на зъбите и по-голяма чувствителност на венците. Понякога се съчетава с нетипична храна или хапване на повече сладко и газирано, или просто защото всичко е някакси по-различно, извън обичайното. Често, зъбите са първите, които реагират и отлагането на преглед не е здравословно.

Сега по темата 🙂
Знаем, че ЕЗК важи в ЕС*, когато пребиваваме временно в чужбина и при спешен случай. Понеже временното пребиваване е дефинирано до една година, повечето студенти в Германия ползват европейската здравна карта без да се осигуряват в германските здравни каси.
За какви спешни случаи става въпрос? Това е „нaлежащата медицинска грижа/помощ като напр. счупване на крак, болящ зъб, вирусна инфекция и подобни случаи или непрекъснатата, последователна грижа при хронични болести като диабет“ превод от krankenkassen.de

Личен опит:
В повечето градове и медицински центрове в Германия не са запознати и с правилата на ползване на ЕЗК. Въпреки това се информират бързо, след което ви дават да се подпишете на формуляр, който гласи, че не сте в страната на лечение и трябва да посочите датата на заминаването си. Взимат копие от паспорт или лична карта и заплащате потребителската такса. При зъболекарят платих 10 Евро, а поводът беше чувствителност в зъба, който го полираха, след като направиха панорамна рентгенова снимка, за да разберат че нямам кариес. Снимката си я взех с препоръки към българския зъболекар. Имам право да си поискам 10те евро от НЗОК на база на квитанцията и документите за извършеното лечение.

Още едно трикче от личен опит, когато потърсите зъболекар в Германия. Има услуги, които немската каса не поема, например за счупено парче от шина или отлепена част от брекети. Ако отидете спешно някъде направо ви казват, че това се плаща частно. Има обаче кабинети, които са се усетили, че могат да теглят пари от касите на други държави и с удоволствие ще ви вземат като платите само потребителска такса. Затова не се притеснявайте намясто да разпитате и ако видите, че не са кооперативни, да отидете в друг кабинет.
Дано тази кратка информация от личния ми опит ви бъде полезна.

Германия

 

Допълнения:
*валидна в 27 страни членки плюс Iceland, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, Хърватия и Македония (последните две според сайтаkrankenkassen.de)
info about The European Health Insurance Card 
*ЕЗК не покрива разходи по спешно връщане в собствената държава
*ЕЗК покрива раждане, което не е било планирано в страната на посещение
*инфо от форум Тук
*сайт на европейската комисия по темата на български Тук

 

 

Автор: Яна Фингарова

 

 

Други разкази свързани със Съвети за пътуване – на картата:

One response so far

ян. 20 2012

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Днес ще горим бензин. Много бензин. Дръж се Формуло, идваме!

Приятно четене:

 

На Формула 1 в Истанбул (Турция)

Понеже Илфа е заклет Ф1 фен, а „Тhe 2011 Bulgarian Grand Prix at Istanbul Park“ можеше да се окаже последната (още не е ясно дали ФИА ще продължи да иска двойно пари за догодина и дали турското правителство ще ги плати), заформихме пъклен план да отскочим и да погледаме.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Намерихме си кола под наем, запазихме хотел от booking.com, поръчахме билетите от biletix и на 5ти май, светъл мексикански празник, тръгнахме към Турция.
Първо спряхме в Одрин за хапване и предплатена data карта. Ползвахме Нокиата на Илфа за навигация и трябваше да я натъпчем с някакви данни, без да се налага да платим един крак за роуминг след това. Взехме една Vodafone карта, харесахме си ресторантче и седнахме. За който не знае – в Турция се яде главно агнешко и телешко, и тук таме пиле. Няма да намерите свински пържоли. За сметка на това всичко беше адски вкусно и не излезе кой знае колко скъпо. Това в Одрин – в Истанбул е леко друга история.
Fırat Mh., Formula 1, Istanbul Province/Istanbul, Turkey
Преди да стигна до манджата, няколко думи за града. Първо: огромен
е. Ама наистина fucking huge. Официално са 13 млн, без близките покрайнини (с тях са 15), а от край до край градът е 180 км. Всеки квартал си има особености и специфична архитектура – европейската част е по-стара, с тесни еднопосочни улици, много джамии, площади и пазари; докато азиатската е с новите наредени кварталчета и затворени комплекси, разкошни градини и огромни търговски центрове. Истанбул е с доста висок стандарт, за който можем да си мечтаем. Сигурно има и занемарени и бедни квартали, но от това което видях, останах страшно впечатлена – и пътища, и зелени площи и всичко останало.
Босфорът – Истанбул, Турция
Ние бяхме в Сиркиджи и всеки ден пътувахме до пистата и обратно, които си бяха едни 50 км в едната посока. Пистата е в азиатската част, до летище Sabiha Gökçen. На връщане попадахме в ‘леки’ задръствания с хиляди и хиляди коли, които чакаха да минат моста. След като се нагледах на морета от возила за 3 дни, мисля, че няма задръстване в София, което да ме уплаши. Освен това жителите на града са нагли шофьори-акробати, за които знаците не важат. Венски вдигна левъл след дните шофиране из Истанбул.
Та от задръстванията и пътуването не успяхме да видим много, но със сигурност мога да препоръчам Бешикташ и изобщо цялата част покрай Златния рог и Босфора. Една от мъките ми е, че не успяхме да се разходим и да хванем някое и друго корабче, но все пак това е добър повод да се върнем и то за повечко време.
Самото състезание беше изродия – че и тренировките, и квалификацията. Страхотна атмосфера, рев на двигатели отвсякъде, Ефесът се лееше и хората се радваха. Феновете бяха много нахъсани, и май поне половината бяха българи. Имайте предвид, че храната и напитките са доста скъпи около пистата, така че можете да си носите вода и сандвичи. Бяхме на бронзова трибуна, така че не успяхме да се окаляме до уши – general admission по време на дъжд е леко кофти идея. Първия ден пръскаше, втория и третия беше слънчево, но ветровито, така че дъждобраните при всички положения свършиха много работа. Накрая на състезанието даже успяхме да стигнем до пистата (не успяхме да видим награждаването, за съжаление) и посъбрахме отложена гума и снимки. Ако си падате по моторни спортове и има състезание догодина – идете задължително.
Формула 1 в Истанбул, Турция
Хотелът ни беше приятен, нищо луксозно, но със страшно любезен и услужлив персонал. Закуската беше феноменална, всичко беше много вкусно. Само дето кафето беше гаден Нес, но за сметка на това имаше турския чай, което е едно от най-освежаващите неща, които съм пила. Ресторантчетата са си скъпи за българските стандарти, макар че бих казала, че и храната, и обслужването и приятната атмосфера компенсират достатъчно. И ми направи впечатление как всички се отнасяха с уважение и усмивка, просто да ти е кеф да им дадеш парите си. Човекът от частния паркинг не ни пусна, докато не ни почерпи чай. Научили са се как се прави бизнес от туризъм и това е нещо, за което трябва да вземем пример от тях. С всички си говорихме на английско-българско-турски и всички ни разпитваха как е в европейския съюз. Как да им обясниш, че сме много по-назад от тях.
Там всички до един бачкат – дали ще продават плодове на улицата, или ще режат храсти – няма срамна работа за тях. Представата ми за Турция просто нямаше нищо общо с това, което видях.
Със сигурност следващото ни пътуване до Истанбул ще е доста по-дълго, просто защото има една дузина места, които исках да видя, но не успях – чак ми се ревеше ми като тръгвахме Останах със страхотен спомен от града и го препоръчвам на всички.
И накрая, една малка случка на връщане в България, след която ми се щеше изобщо да не се бяхме прибирали:
Минаваме турската граница, всичко е точно и тръгваме да влизаме към България. Без предупреждение, и както бяха отворени прозорците на колата, някакъв автомат ни напръска с нещо смърдящо. Стигаме до първата будка, от която ни бутат бележка.
Венски: Какво е това?
Служител: Четири лева такса за дезинфектант, минете да платите на следващото гише
Венски: Ама ние не сме искали да ни дезинфекцират, а и никой не ни е предупредил
Служител: …
На следващото гише Венски подава бележка с 20 лв, след което му връщат 15.
Венски: Ма нали беше четири лева?
Служителка: Имате един лев банкова такса
Венски (и ние):  … (цензурирано – бел.Ст 😉
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул– на картата (увеличете силно мащаба!):

4 коментара

Switch to mobile version