Archive for януари 3rd, 2012

ян. 03 2012

Воскополие – призрачният град на цинцарите в Албания

За много години! След няколкодневни опити да докажем, че яденето между Коледа и Нова година не води до надебеляване (така е – до надебеляване води яденето межу Нова годиан и Коледа, а не между Коледа и Нова година 😉 е време да открием новия пътешественически сезон 🙂 С пожелания за щастлива 2012 и леки пътища 🙂

 

Приятно четене:

 

Воскополие – призрачният град  на цинцарите в Албания

На 21 км западно от Корча по хубав асфалтов път се изкачваме в

планината Островица.

Насред „родопските” поляни е сгушен

Воскополие

с  20-тина къщи, хотел и ски лифт. Самотни стърчат насред баирите 5 големи църкви и един манастир. Защо няма къщи а само  църкви и гробища?

 Воскополие, Албания (панорама)

Заради голямата Завист и Злоба! Имало едно време в Ориента, на Балканите през 17-18 век един 50 000  град с 26 църкви-търговската столица на Епир –Москополие.

Moscopole, Albania

 

 

Населението на този богат град било от цинцари (аромъни), които говорят език подобен на румънския (влашкия), пишат с гръцки букви и са православни.

Една гравюра от 1742 г. с изглед на града с 12 000 къщи.

 

Али паша и неговите разбойници-кърджалии (мюсюлмани албанци – тоски) опожаряват, ограбват и прогонват гражданите през 1769 година. Тези горди занаятчии с над 20 еснафа и търговци  с филиали във Виена, Венеция, Москва и Лайпциг, донесли печатница, издали  балкански речник – на гръцки, аромънски, български и албански и служба за Свети Седмочисленици. Основават болница,приют за бедни и първото висше християнско училище – Нова Академия на гръцки. Днес сред магарешките тръни има само една табела да отбележи лобното мястото на  Балканското Възраждане. То трябвало да почака още един цял  век… Оцелелите след погрома се разпръснали наоколо и сезаселили в Корча, Белица, Магарево, Битоля, Крушево и Скопие, където се родила и майка Тереза, по баща Николае Бояджиу ..

В селсъвета (комуна) пó се разбираме на румънски,

албански не знаем, а те не знаят английски. Най накрая намираме човек който да ни отключи църквите.

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г – Воскополие, Албания

Най-близо е

каменната църква Св. Николай (Шен Колли) от 1722 г.

 

Свещеникът – папу Тома  ни разказва тъжната история за иконите, отнесени  на съхранение в музея в Корча – като Рождество  Христово. След последната кражба от иконостаса ни гледат  само фотокопия. За причастие  оставяме бутилка вино  и списък да ни спомене в неделната служба.

За наша радост можем да открием под навеса отвън сред останалите великолепни стенописи

образите на Св.Наум и Св. Йоан Владимир,

носещ главата си на тепсия.

Св.Наум и Св. Йоан Владимир – църква Св. Николай (Шен Колли), Воскополие, Албания

А това е Св.Трифон със сърп в ръка и отрязания нос.

 Керванът –тази запазена марка на местните търговци – още е жив:

Керван – запазена марка на местните търговци, Воскополие, Албания

 Баба яхнала магаре се спира да предложи да ни шитне (продаде) къща.

По някогашна широка калдаръмена  улица с канализация през полето стигаме до

църквата на Св. Михаил (Шен Мехилли) от 1722г.

 

Църквата на Св. Атанасий – Воскополие, Албания

Църквата на Св. Атанасий

 

Вятърът зафуча,брули есените листа,старите порти скърцат, светците ни гледат укорително ,Св. Илия е на огнена колесница,сякаш се чуват писъците и стоновете на призраци от рухващия Москополе  в днешно Воскополе…

Свети Атанасий (стенопис) – Воскополие, Албания

 

Тук църквите са покрити с характерните каменни плочи подобни на Баташката църква (Каква съдба!).

 

Фреските не са реставрирани, но цветовете са свежи, не опушени  от истинските свещи от пчелен восък. Оцелелите са впечатляващи образци на  майсторството на местните зографи.

 

 

На изток  остава заключен  манастира на Св. Йоан Кръстител от 1632г.

 

Напускаме тази Света гора и се спускаме в Корча

да пием по една хубава бира. По пътя продават евтино сладък продълговат бял лук, ябълки и охридска пъстърва. Но за спомен даваме последните леки за бутилка коняк ,,Скендербег”.

За следващата експедиция остава  илирийската царска ( или македонска?) скална гробница до  Селце недалеч от Поградец

Продължаваме към КПП Св.Наум, който някога е бил на албанска територия, но манастира е бил подарен на югославския крал от албанския крал за сватбата му. Така православните светини около охридското  езеро, разделени от границите стават  по-достъпни за нас.

Цветан Димитров – 5.9.2011

Още снимки:

 

 

Църква Успение Богородично

Рождество

Успение Богородично

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Албания – на картата:

4 коментара

Switch to mobile version