Archive for януари, 2012

ян. 26 2012

Прилеп (1): Вароша

 Явно тази седмица ни е за първите част на няколко сериала. Днес започваме с една обиколка около Прилеп в Македония, Цветан ще ни води натам. Приятно четене и гледане:

Прилеп

част първа:

Вароша

Билетът София-Прилеп е 45 лева.Градът е известен с фабриките за тютюн,бира,шоколади и манипулатори. Но ние се интересуваме за балканския юнак – Крали Марко?

 

 

А, кралят на Прилеп имаше  паметник в центъра на града! Сега е турнат по- актуалният на Александър Македонски.

 

Александър Македонски – Прилеп, Македония

Александър (Ацо, Сашо) Македонски – Прилеп, Македония

 

Това е решението на шефовете – Лъвовете от ВМРО ,,Тодор Александров”.

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров  – Прилеп, Македония

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров

 

Варош, Прилеп, Република Македония

 

 

Но можем да  ви заведем до Вароша на 2 км ,където е преместен – на баира към Маркови кули, неговата крепост над града.

 Паметник на Крали Марко – Вароша, Прилеп

Доверяваме се на магарето Марко  и тръгваме по пътеката към

манастира ,,Архангел Михаил”.

Магаре – по пътя за манастира Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Марко

 

Зад портите на манастира дебнат  6 строги монахини, които забраняват снимките вътре.Но пък  и малка част от стенописите  са останали читави.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Тук е мястото да похвалим любезните македонски монахини, намерили подслон в  Клисурски манастир край Берковица.

Все пак намираме  Крали  Марко – изобразен  като ктитор  с избодени очи  отляво до входа на църквата. И под цветята на перилата  потайно снимаме… Следващия път по-добър резултат!

Крали Марко като ктитор – Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

 

Дворът на манастира.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Спускаме се надолу и отсреща е църквата ,,Св. Никола” от 1299г. Малката квартална църква ни отключва стопанина – комшията Гоце Йовановски .

църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

църквата ,,Св. Никола”

Малко бижу, без билети и без ограничения за снимки !

 

 църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Сред античните останки в тази райска градина се разхождат пауни.

 Паун – Прилеп, Македония

 

Реставрираните фрески през 1960г. греят с багрите си (Като нашата Боянската църква с вход обаче  – 15 лева.)

Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Благолавящата или Богородица е вдигала ръце от нас, май ?

Св.Богородица – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Част от Разпятието на Христос.

 Исус на кръста – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

А отгоре  е Успение Богородично.

 Успение Богородично – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Във Вароша има още няколко църви, но ние питаме за прочутият манастир Трескавец над Прилеп. Как да стигнем за един ден и се върнем? „Само 50 евро, с  моя джип!“- предлага  ни Гоце. Решаваме да потърсим други оферти или туристи, с които да си поделим пътя.

Чаршията на Прилеп, Македония

 

Чаршията пуста, няма бира и туристи!  Юлският бирен фест е  привършил .

А Скършеното минаре  се е килнало.

 Скършеното минаре – Прилеп, Македония

Хитър Петър ни напомня- три пъти мери преди да отрежеш…

Хитър Петър – Прилеп, Македония

 

…и решаваме -да опитаме от прочутата  Прилепска скара! Да отрежем пържолата  !

 Центърът на Прилеп, Македония

Червената  ,,Ню Йоркска” топка отмерва времето.

Преспанските камбани на Димитър Талев не се чуват в Прилеп. Много сме благодарни сме на нашият домакин, който беше с нас този ден въпреки неразположението си!

Утре ще отидем до манастира Зрзе, а после до Трескавец.

Цветан Димитров 2011-9-8

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

4 коментара

ян. 25 2012

Европа преди Коледа (1): Люксембург и Брюксел

Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа.

Приятно четене:

 

 

 

Европа преди Коледа

част първа:

 

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню? 🙂  Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си.

Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие.

Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото.

Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври? 🙂

Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си.

И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони.

На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене 🙂

 

Люксембург в сняг

 

 

Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада

– най-вече с натоварените си улици. Явно заради времето имаше големи задръствания, кишата беше доста неприятна, а основният градски транспорт там са автобуси и улиците ми напомниха много за софийските при подобни зимни условия. В центъра открихме малък коледен базар – с греяно вино и вурстчета, съвсем тематично 🙂

[geo_masup_location_info]

 

За около два часа вече бяхме обиколили няколко пъти интересните места, оказа се после обаче, че имало и стар град, до който се слиза с асансьор и не се вижда от никъде – така и не бяхме разбрали за него, но пък ставаше все по-студено и ентусиазмът ни за обикаляне по-улиците се вледеняваше правопропорционално на залязващото слънце.

 

Люксембург

 

 

 

Но пък имаше много сладкарници, с интересни и отрупани витрини, на много места се предлагаше и шоколад на клечка, като този, който правих – в стотици различни аромати и форми, разбира се не пропуснахме и да хапнем френска ябълкова тарта. Всъщност последното се случи по-скоро случайно. Седнахме в едно кафене да се стоплим и ни се хапваше нещо сладко, но така и не открих меню. Сервитьорът говореше само френски, за кафето се разбрахме – обаче за сладкишите ударихме на камък. Пробвахме на няколко различни езика, докато накрая аз не възкликнах с последна отчаяна надежда заветното “patisserie”! Оказа се, че тази дума отваря всички врати – очите на сервитьора светнаха, осъществихме контакт и малко по-късно получихме две парчета ябълкова тарта с тънка маслена коричка. И сякаш от Люксембург ни потръгна на сладкиши, някак непланирано, през цялото пътуване успяхме да опитаме много вкусни и различни неща, които доставят краткотрайно, но така значимо удоволствие.

 

 

 

На следващия ден, още преди да изгрее слънцето, вече бяхме на гарата и хванахме влак за

Брюксел

– пътуването отнема три часа, но наистина минава неусетно, особено, когато имаш голяма чаша с кафе и инетерсни гледки през прозореца или обичаш да си поспиваш като мен, с крака свити на съседната седалка.

 

Брюксел, Белгия

 

 

Брюксел ме изненада с това, че ми хареса,

въпреки че изглеждаше мърляв и понамирисваше като некъпано дълго време улично коте. Не очаквах да ми допадне толкова, но може би ме грабна с холандската нотка, която се крие в сградите и хаотичния си дух по улиците. Отново ни беше доста студено, затова и повечето снимки от града са на шоколад – в малките сладкишници на всеки ъгъл е топло и безкрайно интересно за разглеждане 🙂

Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

 

 

 

Следобедът излязохме извън очертанията на центъра и ни се разкриха ралзични квартали, шумни и шарени от разнообразното си население, изпълнени с глъчка, месарски магазини и десетки витрини, отрупани с баклавички и непознати арабски лакомства.

 

 Коледа – Брюксел, Белгия

 Коледа – Брюксел, Белгия

 

 

Централният площад се оказа обаче много по-интересен вечер. Предколедно върху старата сграда на общината се случваше светлинно шоу и из целият град се носеше ромона на празнични звънчета.

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия

 

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

20 коментара

ян. 24 2012

Пътуване до Индия (1): Бангалор

Започваме едно пътуване из Индия. Жоро ще започне с Бангалор, после ще мине и из други места на един велик субконтинент.

 

Приятно четене:

 

Пътуване до Индия

част първа:

Бангалор

 

Знаете че много обичам да пътувам. Затова мисля че съдбата беше много благосклонна към мен като ми позволи да пътувам по света. Но толкова далеч (в буквален и преносен смисъл) досега не бях стигал. Да, ходил съм на места отдалечени географски повече от родния ми Пловдив в сравнение с Индия. Но културното и духовно разстояние което трябваше да измина до нея не може да се сравни със никое от досегашните ми пътувания.

Затова смятам че е много важно да запиша впечатленията си докато са още пресни (започвайки сега, от хотелската ми стая в Бангалор) за да изпусна колкото се може по-малко от това сериозно и много интересно за мен пътуване.

Всеки е чувал и чел много за Индия. Пък и за Изтока въобще. Така че е неизбежно че всеки има някаква предварителна представа за страната. Къде добра, къде лоша, къде възторжена, къде яростна. Единственото което не съм видял досега когато се спомене Индия е безразличие. И това според мен е ключа към възприемането на този свят (Индия според мен е много повече от това което може да се наблъска в понятието държава. Затова „свят“ май е по-добро). Комбинирайте тази експлозия от много цветни и различни неща с наличието на добри приятели с които да споделите пътуването си и ще получите идеалната рецепта за правилно възприемане на Индия. Особено когато тези приятели включват хора и от Изтока и от Запада.

Тук-тук, Бангалор, Индия

Тук-тук

Но нека да започнем от началото с малко факти. Оказа се, че

няма прости неща в Индийските посолства:

всичко е сложно, на много стъпки и изисква много усилия. Аз кандидатствах за бизнес виза. Бихте предположили че покана от Индийска компания, самолетен билет и хотелска резервация ще са достатъчни ? Да, ама не и според сайта на Индийското посолство в София. Трябва ви и препоръка от Българска компания, 2 снимки (wtf?!) и молба по образец. И това всичко при положение че плащате двойна цена за административно обслужване сравнена с Американската виза. И освен това се абонирате за 2 разходки до посолството: една, за да си занесете документите и друга, за да си вземете паспорта с визата (не може нито по пощата, нито в същия ден). И трябва много да внимавате планираните ви визити до посолството да не съвпаднат с някой от безкрайните празници в Индия. Иначе тогава се разхождате два пъти.

След това

трябва да решите какво да правите с ваксините

Няма задължителни, но е МНОГО добра идея да отидете да се консултирате в кабинета по тропична медицина в ХЕИ София. За жалост това е единствения такъв кабинет в страната. Дори и във втория по големина български град (Пловдив) няма такъв. Та ето ви още един приятен повод да посетите скъпата ни столица.

След като докторите в кабинета ви уплашат достатъчно, трябва да решите до къде да стигнете с предпазните мерки, които те препоръчват. Аз направих ваксините за хепатит А и Б и за коремен тиф. Индия е маларична зона според СЗО, но след кратка консулатция с индийските колеги реших, че дългите ръкави и репелента ще свършат работа.

След това ви трябва план. Колкото по-подробен, толкова по-добре.

Аз реших след официалната част на командировката в Бангалор да отскоча да Делхи за няколко дни. От там може относително лесно (надявам се) да се стигне до Агра (и Тадж Махал). Джайпур (последната част от класическия северно-индийски триъгълник) също не е далеч, но с дните които си бях отделил, ако се бях полакомил да отида и до Джайпур, щеше да ми остане по 1 ден за град. А това НЕ е достатъчно (според мен).

Резервирайте хотелите и пътуванията рано и чрез агенции базирани извън Индия. Аз ползвах LastMinute.com и hotels.com. Индийските сайтове не винаги приемат чужди кредитни карти.

Стигнах до идеята след Бангалор да преспя една вечер в Агра и 2 вечери в Делхи. И след това да си хвана пътя за в къщи. За радост любимата ми авиокомпания (луфтханза) имаше много добра оферта за полет пристигащ в Бангалор и отлитащ от Делхи. Това ми спести обратния полет Делхи Бангалор и деня който трябваше да загубя за него.

Горещо ви препоръчвам Луфтханза.

Това е компанията с която съм имал най-малко приключения. А съм пътувал най-много с нея. Човек винаги може да разчита че ще попадне на стандарт на обслужване, няма да му потулят багажа и ще го закарат закъдето е тръгнал и ще го върнат обратно. Вежливо, делово, по немски. Това е може би най-големия комплимент за една авиокомпания.

В случая с Индия се получава малък абсурд : летиш 2 часа до Франкфурт, прекачваш се и летиш обратно над България на път за Индия. Ама това са чудесата на глобалната икономика.

Полетът беше както и очаквах= : приятно анонимен и лишен от преживявания. Успях да си взема интерсна книга от книжарницата. Шантарам. Стори ми се добро въведение към живота в Индия по описанието. Автора малко прекалява с лиричните отклонения, но иначе кингата е много добра. Ще си я дочета на върщане (600 стр. е).

Луфханза лети до Индия със същите Боинги с които лети до Америка. Но с предишното им издание. Самолетите са доста по-старички, поне като оборудване на кабините. Както обикновено при дълги полети в туристическа класа препоръчвам седалка до пътеката. По възможност в реда в който има само по 2 седалки. Това почти ви гарантира място където да си опънете краката. Храната беше добра както винаги. Задължително пробвайте индийското от менюто на Луфханза. Всъщност при всеки по-дълъг полет те предлагат типично немска (?) храна и и нещо свързано с дестинацията към която летите. Обикновено локалния вариант е по-добър. Или поне аз смятам така.

 

Офис - сграда – Бангалор, Индия

Както и очаквах след 8 часа без особени перипетии кацнахме в

Бангалор

Но контакта ми с местната култура започна още на борда. Съседа ми по седалка се оказа доста бъбрив млад човек, работещ за Bosch. Но пък успях да получа отговори на някои практически въпроси от рода на как да изтегля пари от летището и какво да правя и да не правя. Изглежда всички индийци са сериозно загрижени да не би родината им да направи лошо впечатление на чужденците. Затова обикновено са пълни с разумни съвети : прави това, не прави онова. Често дори в ущърб на държавата и на сънародниците им. Примерно получих огромен набор от съвети да се пазя от номерата на таксистите и туктукаджиите. А и от трафика по принцип. Ами да ви кажа след като го видях на място не мисля че е чак толкова различен от това което имаме в България. Или в Истанбул примерно. Така че може би трябва да не взимате всички „разумни“ съвети за чиста истина и да проверите сами за себе си. Защото екстраполацията на всички тези разумни съвети е да си седите в къщи. А това не е много вълнуващо обикновено. 🙂

Та ето ме пак (след поредното лирично отклонение 😉 ) на

летището в Бангалор

Летище като всяко друго. Но с една разлика. Заради един добър съвет който реших че е разумно да следвам. Реших да не пия вода от чешмата. Само бутилирана. Та затова беше леко различно и не можах да си спазя обичая да си набавя изгубените течностти веднага след кацането. Покрай опашката за паспортен контрол имаше странно изглеждащи големи каменни статуи !

Багажа ми си беше там (в чистак новата чанта-карета на Найки която успях да намеря в Пловдив за 70 лв). Така че след 3-кратна проверка на документите и декларацията с която Луфтханза любезно ни снабдиха на борда излязохме от летището.

Бангалор, Карнатака, Индия

 

Там се сблъскахме с

първия Индийски феномен: човешкия труд е много евтин.

И понякога честно това идва в повече. Особено в сферата на услугите.  Не че е лошо че хотела предлага безплатен превоз. Но като видите 100-ната човека с табелки чакащи на изхода ще разберете какво имам предид. По другите летища съм виждал максимум 40-на табелки след кацане на презокеански самолет. Тук бяха сигурно 400. Само за нас 4-мата бяха изпратили 2 човека с бус и с седан. И 2 отделни табелки 🙂

Друга местна особеност е, че международните полети (поне на Луфтханза) пристигат и тръгват около полунощ. Индийските колеги предположиха, че това е заради връзките с презокеанските полети към Америка. Возенето на индийските програмисти сигурно е сериозен бизнес.

Поради късния час трафика беше нищо различно от този примерно в Германия или Италия. Дотук добре.

Хотелът също се оказа свестен.

Имаше бутилирана вода (около 3 литра) безплатно в стаята. И попълваха запасите всеки път. Климатика работеше. Радост.

Решихме сутринта с колегите да отидем пеш до офиса, който се намираше на около 300 м от хотела. Това страшно учуди консиержа ! После разбрахме защо, но пък разходката в един град според мен е най-добрия начин да го опознаеш. След леко объркване успяхме да намерим офиса. Докато ходехме в Бангалор аз се почувствах като в шантава версия на Силиконовата долина в Америка : всички глобални компании присъстваха там. Е, и хиндуистките храмове и бедните хора с количките бяха там. Но иначе сградите бяха лъскави по същия начин по който лъскат в Америка. А и  марките бяха същите. Чудя се, с целия този миграционен поток на индийци към Калифорния, дали не гледахме в далечното бъдеще на този красив американски щат ?! 🙂

Оказа се че местните офиси се опитват да приличат на американските офис сгради не само външно. Примерно офис сградата на компанията ни се оказа кръгова, точно както централата ни в Америка. Дали е случайно ? Не знам. Ама подозрително изглежда 🙂

Но пък за разлика от централата ни хората в офиса се оказаха много интерсни. Бил съм в доста офиси на компанията ни по света : централата в Калифорния, кампуса в едно Лондонско предградие, търговския офис в центъра на Брюксел и мъничкия програмистки офис в Русия. Но от всички места на които съм бил мисля че колектива който работи в Бангалорския офис е меже би най-задружния. И този с който е най-лесно да общуваш.

Буболечка – Бангалор, Индия

Само Индиана Джоунс го няма ;)

 

Изглежда че

индийците имат тази вродена способност да общуват с хора.

В книгата ми имаше следното сравнение на един французин което преразказвам грубо : Индия е 6 пъти по-голяма от Франция. А в нея живеят десетки пъти повече хора. Представяте ли си ако на единица площ живееха десетки пъти повече французи колко точно стогодишни войни щяха да се водят ?!

Та изглежда индийците имат тази животоспасяваща (в техния случай) толерантност към съгражданите си и към хората като цяло. Да, ще ти свирнат с клаксона като внезапно решиш да спреш с туктука някъде насред улицата. Или пък да минеш в обратна посока по еднопосочното. Но никой няма да те набие. Или да се блъсне в теб нарочно. Най-много да свирнат с клаксона и да вдигнат рамене 🙂 Ако можеше и ние в България да правим така … За колкото се може повече неща. Това е приемане което е много различно от примерно Американската толерантност : там всеки те приема и търпи и се отнася много добре с теб докато не го ограничаваш по някакъв начин. Ако му накърниш правата или интереса става страшно. Но в Индия те приемат, въпреки че нарушаваш правата и интересите на хората. И това е велико качество според мен.

Като заговорихме за толерантност излежда едно нещо въобще не се толерира в Индия.

Голотата е табу

Ако забелязвате всичките статуи в картинките на Кама Сутра са облечени. Така че е невъзпитано да показваш кожа. По какъвто и да е повод. Но не в мюсюлманския смисъл на пълно отричане и скриване на формите на тялото. Напротив. Ластичните памучни клинове са част от народната носия. Но кожата не е.

Има и нещо друго интересно в отношението на индийците към еротиката. Но това май го дължим на Викторианска Англия. Откритото показване на сексуални отношения е табу. Ако сте забелязали всички Боливудски филми стигат до целувка най-много. И то в комбинацията. Това, което е смешно, че индийските „палави“ канали в YouTube също свършват до там. Много непривично за един жител на Запада. Явно има и някаква много строга законова уредба на тази тема, защото не видях кьорава „пиперлива“ обява в местния вестник. Само сравнете това с произволна западна столица.

Колегите ни заведоха на

търговската улица в Багалор на пазар.

Оказа се че сувенирите се продават само в някаъв местен еквивалент на Задругата на Майсторите в България и имат държавни печати. Имаше страшно красиви неща на много добир цени за ръчната изработка която очевидно бяха. Аз си купих фигурка на Ганеш. Явно много популярно божество в този град.:)

Оказа се че сме пристигнали в Индия в навечерието на Дивали. Това е еквивалента на християнската коледа : семеен празник с размяна на подаръци. Ще видя какво е точно, но днес получихме сладки от хората в офиса ! Било обичай на Дивали ! Стана ми много мило как ни третираха като пълноправни членове на малкото им офис общество 🙂

Въобще колегите са много приятни хора. Днес правихме малко представяне тип кръгла маса и всеки отговаряше на въпрос коя страна би искал да посети. Повечето от индусите казаха Индия! Само по-европеизираните споменаха някоя друга страна 🙂 То всъщност е много лесно да отличиш едните от другите. Половината ходят с традиционни дрехи, а другата половина използват европейски дрехи. Аз бих си носил носията 🙂

Такситата в Бангалор струват между $1 и $2 в зависимост от това къде искаш да отидеш. Вносните стоки са по-скъпи от в световните столици, но пък има удивително добре изглеждащи местни дрехи и стоки а така също и голямо разнообразие от тях. Храната в скъпарските ресторанти е като в София, а в народните струва колкото превоз със таксито 🙂 Това всъщност беше второто ограничение от обичайните ми навици при пътуване които си наложих : никаква улична храна ! Малко ми е нетипично, но според мен риска не е малък.

Колегите ми бяха категорични, че

Бангалор не е типичен индийски град.

В него има много зеленина и американски порядки. Но пък аз мисля че това го прави добра идея за смекчаване на културния шок.

Засега толкова. Ще пиша пак като ми остане време по-късно. Ето ви и малко снимки. Обещавам много повече като стигна до Делхи.

 

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Индия – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа:

6 коментара

« Newer Entries - Older Entries »