Archive for януари, 2012

ян. 31 2012

Африка пеша (3): Сенегал

При рекордните студове в България и Европа как да не продължим с едно пешеходнопътешествие из Африка?!? Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал. Днес обиколката ни продължава със самия Сенегал.

Кой питаше дали в Сент Луис има баобаби? 😀 Има, и още как! 😀

Приятно четене:

Африка пеша

част трета

Сенегал

 

В река Сенегал

В река Сенегал

За съжаление италианският кемпер не можа да влезе в Сенегал. В Дакар му искали 500 евро за документа и след това трябвало да минава през определени постове и да събира печати. На всичкото отгоре трябваше да си извадят нови визи за Марвитания от Дакар, където чакали два дни и им взели по 80 евро вместо нормалните 34. Разделихме се с малко тъга и много положителни чувства с Киара и Симоне и продължихме към Сент Луис, където имахме уговорка с каучсърфър. До Сент Луис стигнахме сравнително бързо с 2 коли, втората от които беше джип….който летеше със 150 км/ч по тесния и дупчест път.

Сенегалчета – Сенегал, Африка

Лодка – Сенегал, Африка

Мостът на Сент Луис – Сенегал, Африка

Мостът на Сент Луис

Ламп – нашият домакин – Сенегал, Африка

Ламп – нашият домакин

По улиците на Сент Луис – Сенегал, Африка

По улиците на Сент Луис

Коза – Сент Луис – Сенегал, Африка

Сент Луис – Сенегал, Африка

в градския транспорт  – Сент Луис – Сенегал, Африка

в градския транспорт

Ламп – растамана, у който останахме,

живее със семейството си около два боабаба.

Много малки барачки наредени около пясъчен двор където жените готвят и перат и няколко овце стоят вързани като кучета. Слушахме реге от сутрин до вечер, Ламп довърши растите на  гената със специална смес от смола и восък (бър да карите), пиехме чай и ядяхме типични сенегалски храни – риба с ориз (яса) и лах (кус-кус със сухо мляко и захар). Ламп се занимава със свирене и правене на джембета, но за съжаление не знаеше английски и се разбирахме с езика на музиката и много усмивки.

Ламп – нашият домакин  – Сент Луис – Сенегал, Африка

Пленен пеликан  – Сент Луис – Сенегал, Африка

Пленен пеликан

Риба – Сенегал, Африка

Риба

Вторият мост в Сент Луис, който не работи... – Сенегал, Африка

Вторият мост в Сент Луис, който не работи...

Сент Луис – Сенегал, Африка

Деца – Сенегал, Африка

Дауда и асоцияцията му имат 5 училища в Сейнт Луиз за бездомни дечица, които учат Коран и просят

 Деца – Сенегал, Африка

Деца – Сенегал, Африка

 

Останахме там пет дни, разхождахме се из Сент Луис, взимахме лодка до полуострова.

Сент Луис е приятно градче

с много артисти, музика на всякъде и по всяко време. Това е старата морска столица на Западна Африка за търговия на роби и стоки. Ходихме на плаж южно от града, по пътя на плажа имаше къщи директно на пясъка, а децата акаха направо на брега до океана без да се притесняват.

Сент Луис, Сенегал

 

Ламп ни даде по едно гри-гри (амулет за защита) правено от неговия баща – стар растаман, срещу 25 кг ориз. Разменихме с него една ямайска тениска, вълнен шал и шапка (не знаем защо тук носят зимни шапки в жегата) и планински панталон срещу реге пижама и шапка за расти.

С домакина в Сент Луи – Сенегал, Африка

 

В Сенегал всичко е сравнително скъпо

и тъй като се налагаше постоянно да купуваме разни неща на Ламп и неговите приятели, парите бързо започнаха да намаляват и решихме да се преместим на някой див плаж, където няма магазини и банкомати. Като цяло хората тук си мислят, че щом си бял имаш купища пари и трябва постоянно да харчиш. В повечето магазини ни казваха поне два пъти по високи цени, а то и без това нямаше голям избор в тях. Карахме я на хляб и от време на време някой омлет с картофи в типичните ресторантчета, които представляват дървени пейки около една масичка с яйца и картофи, където ти готвят и сервират. Иначе в къщите всички ядат заедно от една обща купа и пият от обща чаша.

Чай – Сенегал, Африка

Чаят се сервира след дълго пресипване в чашата и обратно

Лах – Сенегал, Африка

Лах - малко прилича на мокър пясък, но ние си го изядохме с удоволствие

Сенегал, Африка

Сенегал, Африка

Сенегал, Африка

 

И така, напазарували 5 хляба и един местен течен шоколад (доста гаден, но се свиква) тръгнахме към

Ланг дю барбери – мястото, където р Сенегал след като тече десетки километри успоредно на брега, се влива в океана

Стигнахме до там с един камион и един пикап и опънахме палатката в една горичка близо до морето до входа на национален парк. Нямахме пари да влезем в националния парк, но се разходихме наоколо и успяхме да видим някои красиви птици и хиляди милиони раци. Местността е доста дива, има няколко малки селца, езера, река, която трябва да прекосиш с лодка, за да стигнеш до океана.

 

Птица – Сенегал, Африка

Птица – Сенегал, Африка

Раци – Сенегал, Африка

странните раци само с по една голяма бяла щипка бяха навсякъде по много

Птица – Сенегал, Африка

Птица – Сенегал, Африка

Баобаб – Сенегал, Африка

С баобаба

Останахме там два дни пълен релакс и

тръгнахме към Дакар

с надеждата да се изкъпем в сладка вода най-накрая. Направо от входа на резервата ни качи полицейски пикап до разклона за Дакар. Отначало искаше пари, но като му казахме че сме на стоп ни натовари отзад в каросерията. След това двама усмихнати сенегалци ни взеха до следващия град и накрая французин с марокански произход, който работи в Дакар. Знаеше добре английски, каза че е писател и също пътува много. Спирахме да видим баобабовата гора по пътя към Дакар. Мислихме за Екзюпери, който е поправял самолета си в пустинята в Мавритания и често е оставал в Сент Луис, за Малкият принц и баобабът който би завзел малката му планета. Ако вървиш само направо няма да стигнеш далеч.

Така направихме София – Дакар изцяло на стоп.

Деца – Сенегал, Африка

Деца – Сенегал, Африка

Деца – Сенегал, Африка

Деца – Сенегал, Африка

Останахме в едно селце – предградие на Дакар на каучсърфинг у Дали и семйството му с много сестри и деца. Дали беше болен от малария, за втори път. Изкъпахме се най-накрая с кофа вода. Тук до сега душ не сме видели, водата е много скъпа и често спира. Токът също спира постоянно. Иначе до сега пием навсякъде вода от чешмата, понякога я филтрираме, но като цяло е добре, не сме имали проблеми.
На сутринта отидохме до Дакар на стоп, който ни остави направо пред посолството на Мали. От там трябваше да вземем следващата виза. Вечерта след неразбирателство с двама каучсърфъри се оказахме на улицата без подслон. Връщането в предградието беше трудно и скъпо, а хотелите в града бяха невъзможни за нашия бюджет. Останахме на едно осветено място в центъра близо до охрана и полиция да чакаме утрото. Скоро полицаите ни поканиха да спим на тротоара пред една зеленчукова борса. Имаше доста комари, хлебарки и дори плъх и решихме да опънем палатка. Така къмпирахме в центъра на Дакар, охранявани от полицията.

 

Очаквайте продължението
Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Западна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

9 коментара

ян. 27 2012

Кажи здрасти на България :)

Днешният пътепис ще ни покаже милата ни родина през истински оценяващ я поглед. Анастасия ще ни покаже това, което, хващам се на бас, никой от вас, никога не е изпитвал към нашата скромна, странна, реалистична, антиромантична, черногледа и … съвсем нелоша страна 🙂 Приятно четене: Кажи здрасти на България – Искаш ли айран? – Какво […]

14 коментара

ян. 27 2012

Снежна разходка на Витоша

Затрупа ли ви снега? А улиците почистиха ли? Вместо да мрънкотите, колко е студено, снежно и че взорът от никъде надежда не види, взмете се стегнете и се качете на Витоша! Днес екипът на Луканет, които освен всичкта си друга работа, поддържат и хостинга на нашия сайт ще ни водят на Витоша.

И така представям ви тези, които ми спасяват задника всеки път, когато смело и безотговорно се опитам да съсипя сайта, който четете 🙂

Та, приятно четене:

 

 

 

Снежна разходка на Витоша

 

Зимна разходка на Витоша

 

Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота.

Зимна разходка на Витоша

Зимна разходка на Витоша

 

Качихме с коли до

Златните мостове

и после нагоре пеша. Гората беше истинска зимна приказка. Снегът достигаше до 2 местра на места.

Владая / Vladaja, София (столица) / Sofija (stolica), 1741, BG

 

Успешно минахме пътя до хижа Бор по шосето (което си беше зимна пътека). През лятото това е доста смешен маршрут, но тази събота беше след прясно навалял сняг, с температура под нулата и лек вятър. И допълнително спътник с контузен крак и куче, което искаше да изяде всички. Въпреки това се получи много приятна зимна разходка. Сили ни даваше и мисълта за приятното похапване, което бяхме планирали на връщане. Въпреки, че от планината нямаше нормален ток от 2 дни, хората в ресторат Момина скала правеха всичко възможно и не оставиха гладен човек.

Беше един чуден ден. Направо е срам да имаме такава планина под носа ни и да не се възползваме по-често. Скоро пак

Ето и маршрута ни

Вижте Витоша – Златните на по-голяма карта

Малко снимки

Зимна разходка на Витоша

Екипът на Луканет

Екипът на Луканет – хората, които спасяват задника на редакцията, когато успее да скапе собсвения си сайт. Благодаря, момчета и момичета! :)

Зимна разходка на Витоша

Малко хумор (за сметка на колегите)

 

Автор: Веселин Малезанов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Витоша – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

No responses yet

ян. 26 2012

Прилеп (1): Вароша

 Явно тази седмица ни е за първите част на няколко сериала. Днес започваме с една обиколка около Прилеп в Македония, Цветан ще ни води натам. Приятно четене и гледане:

Прилеп

част първа:

Вароша

Билетът София-Прилеп е 45 лева.Градът е известен с фабриките за тютюн,бира,шоколади и манипулатори. Но ние се интересуваме за балканския юнак – Крали Марко?

 

 

А, кралят на Прилеп имаше  паметник в центъра на града! Сега е турнат по- актуалният на Александър Македонски.

 

Александър Македонски – Прилеп, Македония

Александър (Ацо, Сашо) Македонски – Прилеп, Македония

 

Това е решението на шефовете – Лъвовете от ВМРО ,,Тодор Александров”.

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров  – Прилеп, Македония

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров

 

Варош, Прилеп, Република Македония

 

 

Но можем да  ви заведем до Вароша на 2 км ,където е преместен – на баира към Маркови кули, неговата крепост над града.

 Паметник на Крали Марко – Вароша, Прилеп

Доверяваме се на магарето Марко  и тръгваме по пътеката към

манастира ,,Архангел Михаил”.

Магаре – по пътя за манастира Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Марко

 

Зад портите на манастира дебнат  6 строги монахини, които забраняват снимките вътре.Но пък  и малка част от стенописите  са останали читави.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Тук е мястото да похвалим любезните македонски монахини, намерили подслон в  Клисурски манастир край Берковица.

Все пак намираме  Крали  Марко – изобразен  като ктитор  с избодени очи  отляво до входа на църквата. И под цветята на перилата  потайно снимаме… Следващия път по-добър резултат!

Крали Марко като ктитор – Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

 

Дворът на манастира.

 Mанастир Св.Архангел Михаил – Прилеп, Македония

Спускаме се надолу и отсреща е църквата ,,Св. Никола” от 1299г. Малката квартална църква ни отключва стопанина – комшията Гоце Йовановски .

църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

църквата ,,Св. Никола”

Малко бижу, без билети и без ограничения за снимки !

 

 църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Сред античните останки в тази райска градина се разхождат пауни.

 Паун – Прилеп, Македония

 

Реставрираните фрески през 1960г. греят с багрите си (Като нашата Боянската църква с вход обаче  – 15 лева.)

Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Благолавящата или Богородица е вдигала ръце от нас, май ?

Св.Богородица – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

 

Част от Разпятието на Христос.

 Исус на кръста – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

А отгоре  е Успение Богородично.

 Успение Богородично – Стенописи в църквата ,,Св. Никола” – Прилеп, Македония

Във Вароша има още няколко църви, но ние питаме за прочутият манастир Трескавец над Прилеп. Как да стигнем за един ден и се върнем? „Само 50 евро, с  моя джип!“- предлага  ни Гоце. Решаваме да потърсим други оферти или туристи, с които да си поделим пътя.

Чаршията на Прилеп, Македония

 

Чаршията пуста, няма бира и туристи!  Юлският бирен фест е  привършил .

А Скършеното минаре  се е килнало.

 Скършеното минаре – Прилеп, Македония

Хитър Петър ни напомня- три пъти мери преди да отрежеш…

Хитър Петър – Прилеп, Македония

 

…и решаваме -да опитаме от прочутата  Прилепска скара! Да отрежем пържолата  !

 Центърът на Прилеп, Македония

Червената  ,,Ню Йоркска” топка отмерва времето.

Преспанските камбани на Димитър Талев не се чуват в Прилеп. Много сме благодарни сме на нашият домакин, който беше с нас този ден въпреки неразположението си!

Утре ще отидем до манастира Зрзе, а после до Трескавец.

Цветан Димитров 2011-9-8

 

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа!

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version