Archive for декември 8th, 2011

Дек. 08 2011

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж

Наскоро разказахме за китайските втори съпруги, а днес Ан Фам ще ни разкаже как преминава една виетнамска сватба.

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част първа:

Подготовка и годеж

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото й начало до истинския й край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виетнам.

Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми –

сватбеното тържество, а то, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали.

Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни.

Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим.

Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията.

Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че

културните разлики са огромни

Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виетнам.

Ханой, Виетнам

 

 

Освен това

Семейството все още е висша инстанция.

По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш.

Няма как да не направя

аналогия с италианските мафиотски семейства,

където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израстнала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода.

И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме замисли над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка…

Но… За това – по-късно.

Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

Lễ Chạm ngõ (Първа среща на родителите)

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северно-виетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена?

Отварям още една скоба, че хората във Виетнам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба.

Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ 

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двете роди, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо, че вече ходят от 6 години. 🙂

Тук е мястото да вмъкна, че

младите във Виетнам все още се женят девствени

Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги друсат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. 🙂

И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство.

Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

  • един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен
  • две бутилки оризова ракия
  • два или четно количество пакети зелен чай на листа

плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка – Виетнамска сватба

снимка: thuongminh.net

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките й приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението.

Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите й. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид

преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани 🙂

 

След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. 🙂

След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и семейство.

Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата.

Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).

 

Lễ ăn hỏi (Годеж)

Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници.

Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре…

Та тези момчета поднасят в големи табли даровете за родата на момичето. Те пък трябва да бъдат посрещнати от моми, които да приемат даровете. Обикновено това са най-близките неомъжени приятелки или братовчедки на булката. Девойките са облечени в червени традиционни рокли.

Годеж във Виетнам

снимки от годежа на брат ми

Годеж във Виетнам

 

 

Броят на момците и момите трябва да е равен и нечетен – по 3, 5, а при по-заможните семейства – по 7, 9 или 11.

Даровете в общи линии се повтарят като при предишния ритуал Lễ Chạm ngõ (Първата среща на родителите – виж горе), но към тях се добавя и печено млечно прасенце (потекоха ми лигите!) и плик с пари за искането на булката.

Количеството и съдържанието на даровете варират според финансовото състояние на семействата. Разправят, че в Южен Виетнам освен споменатите по-горе дарове, родата на момчето поднася годежен пръстен, огърлица или обеци.

При все това разнообразие на традиции по различните краища на страната, навсякъде се спазва правилото броят на даровете да е четен, като символ на равенството между двамата бъдещи съпрузи. В същото време даровете трябва да се разпределят на нечетния брой момци, които ги поднасят. Това пък символизирало развитието. И аз нещо не успях да го схвана.

Даровете са израз на уважение и благодарност към семейството на момичето, за това, че са го създали, отгледали и възпитали. Защото родата на момчето ще се увеличи с още един човек, а обратно – от страната на момичето ще се лишат с един. Споменавала съм ви и преди – приема се, че само синовете остават твои, дъщерите отиват при чужди. И наистина сякаш е по-обичайно при нужда снахите да се втурнат да помагат наравно със синовете и дъщерите, но не и зетьовете. Не че седят отстрани безучастно, но не се очаква от тях да бъдат солидарни. Защото те пък носят голямата отговорност и дълг към собственото си семейство. Как да е, отплеснах се…

Та даровете, най-вече парите, освен споменатото по-горе, символизират и доброто желание от страната на момчето да подпомогнат за разходите на бъдещата сватба, да облекчат усилията и т.н. Твърди се, че напоследък тази символика все повече избледнява, за да не излиза, че семейството на момичето си дават детето за пари.

Всички дарове трябва да бъдат поднесени в златни кутии или медни табли, лъснати до блясък. Червеният цвят е символът на радостта, затова всички дарове се опаковат в червени кутии или пакети, покрити с червени покривала.

 

 

Цялата рода на на момчето с момците-носачи, независимо от начина на придвижване – с коли, таксита, рикши или пеша, трябва да спрат на стотина метра от къщата на момичето, за да се приготвят и приведат в приличен вид и тогава да заповядат в къщата на момичето.

За разлика от предишния ритуал на „опознаване“, когато от страната на момичето трябва да се правят на дружелюбни, но леко недостъпни, при този ритуал те трябва да се подготвят много старателно, защото на гости идват не само родителите на момчето, а и цялата му рода. По майчина и бащина линия!

Въпреки това целта на това шумно и многолюдно гостуване е

да се уговорят всичките етапи по подготовката на сватбата,

по стари традиции от страната на момичето не приготвят „солена“ гощавка, а само „чаена“. В наши дни обаче всички семейства на булките посрещат гостите с пищна трапеза, за да изразят своето гостоприемство, а и вероятно да покажат, че и те не отстъпват по нищо.

Момата за женене пък, облечена в бяла или червена традиционна виетнамска рокля, трябва да се скрие в стаята си, докато момъкът не дойде да я вземе или родителите ѝ не я извикат. Откривате ли прилики с българската сватба? 🙂 След което двамата палят по една пръчица на олтара, за да почетат предците, и тогава булката излиза пред родата на момчето, за да им поднесе зелен чай.

Семейството на момичето приема даровете, част от които поставя на олтара. След като изтлеят пръчиците, те връщат една част на родата на момчето, а останалата разделят от всичко по малко, но в четен брой от 4 нагоре, на пакетчета и раздават на своите роднини, приятели и съседи. В наши дни тези малки дарове се придружават от картички, с които се съобщава, че щерката вече е дадена и няма връщане назад. 🙂 Съобщителната картичка има и извинителна функция, ако нямаш възможност да поканиш някого (примерно съседа) на самата сватба, но все пак трябва да го уважиш и отчетеш. Ако пък искаш да го поканиш и сватбеното тържество е на по-близка дата, към картичката има и покана, в която се указват точната дата, час и място на сватбата.

По времето на дядо ми и баба ми периодът между годежа и сватбата можел да трае и 2-3 години, примерно защото момичето е било твърде младо и и родителите й са я жалели да ходи още малка у чужда къща. През това време на младите не им се е разрешавало да си общуват отблизо, нищо че са сгодени.

В настоящи дни двете събития ги делят само няколко дни, а заедно с годежа и последвалото го „вземане/посрещане на булката“, момчето може да си я прибере веднага, дори преди официалното сватбено тържество.

За което обещавам да ви разкажа скоро. 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът


Сватби при други народи – на картата:

28 коментара

Switch to mobile version