Archive for декември, 2011

дек. 24 2011

Ботаническата градина на Чикаго (фотопътепис)

На Бъдни вечер с чикагски красоти ще завършим годината за нашия сайт. Пожелавам ви Честито Рождество и една щастлива Нова година, да сте здрави у дома, а за останалото си има начини 🙂
Ще се видим отново след Нова година и не ни забравяйте, ами пишете и пращайте пътеписи 🙂 А ако случайно не ви отговоря веднага, това значи само, че не мога да се ориентирам между масата и бутилките 🙂
Още веднъж:
Честито Рождество и щастлива Нова година!

Ботаническата градина в Чикаго

има завидна история – малко повече от век. Дори да не се интересувате от растения, градината си струва да се посети – усещането е невероятно. На шега често го сравнявам с натурален антидепресант – ефектът е неизменен – нищо не може да ви извади от сладкия унес сред тази невероятна селекция на природата в най-съвършения й вид.

Chicago Botanic Garden, 1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022, USA

На площите на градината всъщност има 24 различни градини – най-популярните са Розовата градина, Японските градини, новата Иглолистна градина, Зеленчуковата и плодова градина, Дзен градината…
Всеки сезон е различен в  Ботаническата градина – през пролетта можете да видите полета от нарциси, лалета… След тях идват азалиите и розите… Ружите… Петуниите… Водните лилии и лотусите… А есените са впечатляващи с безбройните хризантеми – всяка година в различна палитра и форми…
В градината стъпвате леко, дишате дълбоко и очите ви скитат неуморно…
Надявам се снимките поне малко да предадат това чувство!

Ботаническа градина, Чикаго

Picture 1 of 157

 

Снимките са много, така че кликайте упорито, за да стигнете края 🙂

 Снимки и текст: Люси Рикспун

Други разкази свързани с Чикаго – на картата:

4 коментара

дек. 23 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и МонакоФранция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония.

А днес ще завършим с България и Егейска Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

 

 

9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II – създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство – нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място –  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?

 

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!

 

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!

 

23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко – археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил.

При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.

 

Историко – археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 – 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) – построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар – най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.

 

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа.

Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!

 

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Пр

Коментарите са изключени за От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

дек. 22 2011

Коледа в Кьолн (Германия)

Беше крайно време да отидем в родината на Коледата. Днес към Германия и нейното коледно настроени ще ни води Ангел – с което искам да поздравя всички с настъпващите празници, а специално него – с факта, че живее в страна с правителство 😉

Честито Рождество, скъпи читатели! И не се притеснявайте, това няма да е последният разказ за годината 😉

 

Коледа в Кьолн

Германия

Последната неделя преди Коледа. Страната вече има правителство – т.е. може да се ходи в чужбина без страх, че докато се върнеш, Белгия няма да я има. Всички се кефят по своя си начин. Негри.. опа…  цветнокожите чупят и рушат в Брюксел, недоволни от изборния резултат в Конго!!??  Хора със северноафрикански имена си хвърлят гранатки в Лиеж. Белгийското БДЖ ще стачкува. То всъщност всички ще стачкуват… Ой… обърках блога… (Споко, разбираме те! – бел.Ст. 😉

Та за кефа стана реч. Ние пък си направихме кефа, като отидохме до коледния базар в Кьолн. 🙂

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Натук сме се запътили.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ооо таненбаум, ооо таненбаум .... ляля ля ля ля...

Знам. Дребнобуржоазно и потребителско. Виновати.

Хотелска резервация. Имаме. Багаж. Имаме. Ъъъъъ чакай бе, мефрау, нали за една вечер само? Е това много багаж ли бил. Това куфарче минавало за ръчен багаж в самолетите. Мхм. Минава. Както са му дръпнати всички разширителни ципове, трябва да си като неаполски полицай  – шнолоразкопчател*, че да убедиш стюардесата. Добре де. Съгласих се. Документи. Имаме. Хахахаха белгийските шАфьорски книжки са покъртителни тескеренца. Хартиени, сгъват се на три, с лепена снимка. Както българските преди ммммм бая години. /не знам колко. моята първа книжка беше от тези ламинираните/. Пари в брой. Им… Опааа! Нямаме. Видя ли се сега дето се подиграваш със свидетелствата за правоуправление на кралството. Аааа!? Гиди балкански присмехулник. Еее споко, в съседното село има банкомат. Да перефразираме „Със жена ли отиваш… не забравяй банкомата…” .

Ура-тута в ранния неделен следобед, сребристия нос на японската ни фрегата, с френски двигател, сглобявана в Англия, бодро пори асфалтовите вълни на магистралата покрай Аахен… ех че съм лирик, бе…

Някъде между Аахен и Кьолн виждам гледка, която би сгряла сърцето на Стойчо. Комини и охладители, бълващи дим и пара, доказвайки, че немската енергопромишленост е жива. Венсеремос! Поне тока си го правим тука, а не в Китай. (вярно е – такава гледка ме изпълва с гордост – бел.Ст.)

На някаква табела видях отклонение за Керпен. В опит да бъда духовит предположих, че в този град са измислили клещите керпеден. Ох де се наврях на батя у кочаните… Двайсет минути обяснения какво е керпеден и за какво служи.

Мостът на Рейн – Кьолн, Германия

Да си "премерим" катинарите... :)

Катинари на Рейн – Кьолн, Германия

Каквото и да си говорим немците май повече се обичат от италианците. :P

 

В Кьолн

джипиеса упорито искаше да ни прекара през една улица, която се оказа затворена заради ремонт. Но дедо го изненада, като обходи центъра от другата страна, мушна се в подлеза под катедралата и атакува хотела във фланг. Пълна капитулация.

Браво. Всичко точно. Настанени. Изглед към катедралата.

Кьолнска катедрала – Кьолн, Германия

От прозореца на хотелската стая.

Чисто, спретнато. Персонализирано меню на телевизора. Ала бала. Предимно немски програми. А! Има и Пей ТиВи. Първи канал – премиерни филми…а втори, трети, четвърти, пети….шести…. адълт ТиВи… 🙂  Сега да не останете с погрешно впечатление. Хотелът си е много порядъчен. Но Германия си е Германия. Както казва един приятел – колкото по-хард е порното на една страна, толкова по-добри автомобили произвежда. Възмутих се, ей така за принципа, защо са само платени тези специализирани канали. Навсякъде по света в хотелите били платени. Да бе да…  😉  В България какви хотели има – видеотеки, видеотеки!  🙂

Ама на къде тръгна повествованието. Уж коледен пътепис.

Апропо, замислих се –  у нас, като че ли Великдена е по-тачен празник от Рождество. В западния свят е обратно. Т.е. западния човек по- се кефи на надеждата, а ние на триумфа, на това, че сме се хванали за зелено, ако щете. Хм дали има някакво историческо обяснение, нещо от езическите времена. Или пък нещо от мирогледа, съответно социалната и икономическата надстройка… ама че марксистко прозвуча… или пък зависимостта е обратна. Кой знае. Както и да е.

И така. В асансьора надолу се возихме заедно със семейство от някоя от руските републики. Тези с монголоидните черти. Газовики… с наш’те пари обикалят Европата… 🙂

Набързо прескочихме до жп-моста на Рейн, за да видим любовните катинари. Увеличили са се доста от предния път. Имаше и разни други закачени обекти. Водомер с гравирани имена примерно. Обичат се немците, няма лабаво.

Cologne Cathedral, Domkloster 4, 50667 Cologne, Germany

 

И се почна. Стария маркт, новия маркт, марктове и марктчета, платцове и платцчета са превърнати в

коледни базари

Коледен базар – Кьолн, Германия

Входът на един от базарите.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Базар до Дом-а.

Светлини. Как само не заваля тих коледен сняг, та картинката да е пълна.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дърветата ги осветяваха с прожектори и сменяха цветовете.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ако се сипеше и тихо снежец...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Джуждска въртележка.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Този ТЕЦ на идване не случайно така бумтеше. Ток трябва ей!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Дървото на сърчицата.

Неделя вечер, коледен базар. Хора. Хора. Японци с половинметрови обективи снимат катедралата. Мирише на канела, скара, печени кестени  и… абе една коледна миризма такава.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ей тука са тюрингските вурстчета. Много сочни!

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

По всички покриви има страхотни инсталации.

Не се съмнявайте, че обиколихме де що имаше.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Една от хилядите сергии...

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Звездните дървета.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Долният кат на тази сграда е от 1700 и някоя. А то се вижда .. и 21-ва.

Аз като привърженик на кулинарматериализма се опитах да опитам от всичко де що можеше да се яде, но след няколко вида вурстове /особено да отбележим изключително сочния тюрингски такъв!!!/ сандвич със сьомга, шишчета, картофени кюфтенца, греяно вино, коледно вино, бял гльог…. и т.н. и т.н. не ми  остана място за меденки, захарни бастунчета и шоколадови инструменти… Ееее насилих се малко 🙂 и сместих и няколко кьолша преди лягане.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Оооох котьооо...

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Какво ли пък става по избори... :)

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Ах на батко сьомгичките...

Бюргерско и потребителско. Казах си го аз.

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Да полашкаме вурстчетата и виното.

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Брат'чед да имаш ключ 32? Не аз до 44 си ги ям сам... :)

 

Коледен базар край Кьолнската катедрала – Кьолн, Германия

Имаше десетки такива дървени склуптури. Правят ги с моторни триони.

 

Коледа в Кьолн, Германия

Спят осветени молове прааазнииии.... ляля ля...

Коледа в Кьолн, Германия

Нощен Кьолн.

Всъщност не съм толкова добър в словотворението, че да пресъздам истинската коледна атмосфера на тази вечер. Спонтанно те кара да си тананикаш и подсвиркваш коледни песнички и да викаш „Хо-хо-хо”.

 

Весела Коледа!

=====================================

*Наздраве, Вили! 🙂

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Германия – на картата:

8 коментара

Older Entries »