Archive for ноември 10th, 2011

Ное. 10 2011

Три хонди из Европа (2): От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Европа заедно с Иван. Пообиколихме из австрисйките и италианските Алпи, за да може днес за тръгнем към Щутгарт и Музея на Мерцедес в града. 
Какво по-подходящо място, за да отбележмим 10 ноември? 🙂

 
Приятно четене:

Три хонди из Европа

част втора

От италианските Алпи към Мерцедесите в Щутгарт

Тази нощ съм спал безпаметно, а на сутринта всичко мокро..! Събрахме мокър багажа и тродължихме по пътя си, Целта ни беше да стигнем до езерото Bodensee, но бяхме твърде далече от него. Тръгнахме рано и започнахме да изкачваме опасно тесния passo Gavia. Може би само спечелихме от ранния час, защото бяхме почти единствените на пътя. С всеки следващ завой по пътя нагоре, стъдът се стелеше все по-плътно и пронизваше сетивата ми. Стигнахме бавно и славно върха а аз бях умрял от студ. Добре че в кантончето гореше печка, на която се постоплихме…

 

Проход в Алпите, Италия

а на Север вече познатата ни от вчера картина:

 

Проход Гавия в Алпите, Италия

Поради малкото движение спускането мина много лесно и стигнахме Bormio. Там закусихме , отпочинахме и залъкатушихме по завоите на южния скло

н на емблематичния Passo del Stelvio (2670м)

Беше минало една година откакто бяхме за последно тук. Всичко ми се видя не толкова голямо, както миналата година, видях неща, които не бях забелязал преди. А на върха познатата картина – мотори, мотори…. много мотори и всякакви…!

Мотори – Passo del Stelvio, Алпи, Италия

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Порадвахме се на гледките и тръгнахме надолу по северния склон. Мога да кажа с ръка на сърцето, че по-трудно спускане не съм имал. Прекалено острите завои, по които разни карачи си правеха контролирано плъзгане на моторите , са си направо страшни. Дали защото улучихме час с голямо движение, или защото се беше понатрупала умора…. не знам! 180 градусовите завои с нулев радиус на завиване откъм вътрешната си страна и над 4-5 м денивилация, бяха особенно трудни в посока спускане с натоварените ни мотори . И ако на мене ми беше трудно, при положение, че Господ макар да не ме е надарил с достатъчно акъл, ми е дал достатъчно сила да боря 265 килограмовия чопър, то за Гергана беше истински кошмар . На доста завои се наложи да спирам движението, за да може Герганка да се изнесе по-външно на завоя, за да не я увлече мотора и да падне. Имам чувството, че това спускане продължи цяла вечност. Беше ми додеяло от завои. Сетих се за крилатата фраза: „Изгинааме по теаа завои бре….!” Явно беше време да се изнасяме от планината. И тъкмо на време, защото това беше посления проход.
Тази снимка съм аз и Гергана и е направена от Димитър, който за да я направи, е изостанал с един завой:

Passo del Stelvio, Алпи, Италия

 
Предстоеха ни още няколкостотин километра по хубави пътища, за да стигнем

езерото Bodensee,

в което се пресичат границите на Швейцария, Австрия и Германия. По пътя ни до там, Димитър пресметна, че този ден минахме сумарно около 45 км тунели, като най-дългият беше 10 500м , той беше платен – 8,50 евро/мотор, пак пари….! . В късния следобяд стигнахме

град Брегенц (Австрия),

където пренощувахме в един къмпинг на брега на езерото, което тънеше в блаженно спокойствие.

Бодензее край Брегенц в Австрия

 
На другия ден, пътуването ни щеше да продължи в посока Щутгарт, откъдето щеще да започне втория етап на пътешествието ни, с който целяхме да се докоснем до ценностите на западната култура и начин на живот, до колкото, разбира се щяха да ни позволят времето и наличните финансови ресурси.
Втората световна война е разделила света на две Източен и Западен. За добро или лошо ние сме останали в източната половина. От както се помня слушам приказки от рода : „на запад…. … не знам си какво”, в смисъл колко е хубаво и подредено там, колко са богати и т.н. И е така, но дали бих искал да водя техния начин на живот?

Ето с такива мисли в главата ми, започна втория етап от нашето пътуване.
Още при самото планиране, по мое настояване, бяхме заложили

гр. Щутгарт

като първа цел.

От една страна там е Меката на автомобилостроенето, а от друга си имам сантимент към този град . Още в зората на Демокрацията, като студент имах шанса да изкарам преддипломна специализация там в института по металорежещи машини.


След като станахме от сън, се разходихе малко около езерото преди да тръгнем – нямаше за къде да бързаме, събрахме багажа и тръгнахме. Точно в този ден отчетохме рекордно нисък разход на моторите ни. Карахме бавно , но основната причина беше невижданото (поне за мен)

качество на бензина в Австрия и Германия. С по-хубав бензин аз не съм карал.

Пътуването , както споменах, започна бавно и тегаво, защото пътят заобикаляше езрото и минахме през един куп селища. Може и GPS да имаше вина за това, но ние му се доверявахе напълно (е… почти напълно) . Мислех, че тази част от пътуването ни ще мине сред хубави езерни гледки, но нищо такова не се случи. Не че е не е хубаво там, просто пътищата с натоварен трафик около курортните зони са навсякъде „сепарирани”, за да не може шума от превозните средства да нарушава спокойствието на хората. Постепенно заобиколихме езерото, но на километража показанието надхвърляше 100км пробег- доста голяма „локва” си е. Малко след това се качихме на магистралата за Щутгарт и километрите започнаха да се топят под новите гуми на мотора ми.
Този път с избора на къмпинг нямахме голяма свобода. Базата данни за къпингите, с която разполагах, показваше, че най- близкият къмпинг до Щутгарт е на 60 км. За наш късмет той се намираше по средата между Щутгарт и Страсбург в

планината Шварцвалд

(това по-късно го разбрахме). Стратегическото местоположение на този къмпинг повлия на решението ни да останем тук 3 нощи. Бяха минали вече 5 дни от нашето тръгване и имахме нужда да изперем доста от дрехите си, а това беше допълнителен аргумент в полза на това решение. Не беше лесно да се доберем до свободна перална, но успяхме. Спомням си, че тогава се чудехме защо има сушилна машина в пералното помещение. Разбира се, ние като терикати, трудно бихме дали пари за сушилна, при положение, че си носехме сезал, за да си направим простор. Простор си направихме, но… !

Къмпинг в Шварцвалд, Германия

 
Пак това „но”! Мислехме, че сме избягали от планината и капризното й време, ама не! По вече добре познатият ни сценарий облаците се събраха и заваля дъжд на едри капки, като по учебник…..! Терикати, а…?! И така в събиране и простиране на пране си мина този ден, а резултатът от всичко това беше три перални полумокри дрехи.
Вечерта мина скучно под ударите на дъжда върху палатката, заспахме рано и съответно рано се събудихме . А като излезнах от палатката…. влага. Въздухът беше толкова влажен, че по-скоро не се вдишваше, а се пиеше. Казах си „Край на плановете ни”, но нали не сме стигнали чак там, та да се откажем заради някаква вода. Облякахме дрехите за дъжд и газ към Щутгарт. Стигнахме много бързо, а там какво да видим – Слънце. На GPS-a бях въвел координатите на

Mercedes Museum

и не след дълго се озовахме пред необикновената му сграда.

Mercedes Museum, Mercedesstraße 100, 70372 Щутгарт, Германия

 

 

Малко се пошматкахме докато разберем къде и как да паркираме моторите си , но се справихме брилянтно и … се озовахме във фоаето на музея.

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Взехме си билети, но отново ни беше нуждно малко време да се ориентираме в обстановката. Тайната беше в трите панорамни асансьора, които извозваха посетителите на най-горния етаж, откъдето започваше вълнуващата обиколка, слизайки спирално надолу. Спиралата символизира еволюцията на Мерцедес. Ето снимки:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

 
Някои даже имаха жълто по гащите от кеф след тази снимка 😀

 
Сред морето от експпонати има един, който помня още от преди 17г., когато за пръв път бях там. Това е едно „устройство” (друга по-подходяща квалификация не мога да измисля), което е конструирано през 1939г . Развило е скорост 600км/ч…. да 600! Обемът на двигателя е 45 000 куб. см. и е 3000к.с.
Ето снимка на „устройството” и на табелката му:

Музей на Мерцедес – Щутгарт, Германия

600 km/h през 1939г!

 
За тези 17 г. на много хора съм разказвал за това . Всеки от тях ме е гледал невярващо и е премълчавал съмненията си , за да не ме обиди, вътрешно убеден, че го лъжа.
Следващата цел беше

центърът на Щутгарт

Тръгнахме, но движението беше отклонено заради някакъв футболен мач и GPS-a се омаза. Продължихме по интуиция и не щеш ли видяхме супермаркет. Спряхме и чак тогава забелязахме хипермаркет POLO – магазин за всякакви моторджииски неща, като казвам всякакви, значи всякакви! Влезнахме и се потопихме в море от екипировка, части , тунинг елементи и т.н. Не знам колко време прекарахме вътре. Когато излезнахме, поседнахме на сянка да хапнем, и видяхме нагледно как се мие мотор. Странно, стъклената кабинка, която видях на влизане в магазина, била мото-мивка. За пръв път виждах напълно автоматизирана миялна машина за мотоциклети. Ей така на паркинга, като кафе автомат. Пускаш 5 евро вкарваш мотора и започва програмата. Моторът се върти, пръска се с препарат и вода, обдухва се с топъл въздух и докато пича изпуши една цигара вратата се отвоти.

Мотициклетна мивка – Щутгарт, Германия

Мотициклетна мивка

 
Бързо намерихме центъра, а там маса народ.

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

Щутгарт

 
Вярно, че беше събота, но според мен имаше някакъв празник. Жалко че не можахме да се разходим както трябва сред толкова много хора. За сметка на това пък видяхме всякакви екземпляри- улични артисти и музиканти. Най-много ни впечатли едни музиканти от индиански произход, които свиреха на странни духови инструменти. Не се сещам как се казват, но със сигурност ги виждах не за пръв път (мисля, че в Несебът и Созопол съм ги виждал).

В центъра на Щутгарт, Германия

Индианци в центъра на Щутгарт

 
Подобно на много хора се излегнахме на тревата в градинките. Това беше най-хубавата трева!

На тревата – Щутгарт, Германия

 
Дали от скука, дали от болно любопитство, но започнах да наблюдавам хората, как общуват помежду си, жестове , мимики… Определено не са толкова емоционални, като нас, стегнати ми се видяха. А дебели хора… колкото искаш! Хубави девойки…. голяма рядкост – как я карат тогава там мъжете…?! Много ме изкефи как масово хората си взимат по една чаша бяло вино, сядат на тревата и говорейки си отпиват. При нас така си пием кафето..!
Изядахме по един сладолед и дойде време да тръгваме обратно към къмпинга – времето неусетно беше отлетяло. Прибрахме се в къмпинга а картината беше аналогична на предния ден. Бързата смяна на дъжд и слънце продължаваше. Вечера също не ни предложи някакви забавление, просто това си беше спокойно, зелено място създадено за пълен релакс. Ноща мина като предната – спахме сладко под монотонното барабанене на дъжда върху палатката.

 

 Очаквайте продължението

 

Автор: Иван Тенекеджиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Германия – на картата:

2 коментара

Switch to mobile version