Archive for ноември 9th, 2011

Ное. 09 2011

Още една изложба на наш автор: Владимир Донков с „Къде зимува зимата“

Нашият полярен автор Владимир Донковорганизира собствена изложба  „Къде зимува зимата“. Изложбата се открива на 17 ноември от 18:30 в галерия ФотоСинтезис Арт Център, бул. Васил Левски 57 /на 150м от Попа на ъгъла с ул.Паренсов/

Изложба Къде зимува зимата

Още подробности на страницата във ФБ
Идете и я вижте 🙂

 

 

 

 

One response so far

Ное. 09 2011

Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/

Днес е добър повод да разширим категорията Острови с езерни такива 😉 На всичкото отгоре – частни! Вили ще ни води остров Изола Белла в подалпийска* Италия

А вие представяте ли си да (можете да) подарите на жена си остров??? 😉

Приятно четене:

Приятно четене:

 

 

Подарък по италиански за любимата жена /остров Изола Белла/

Еее, чао, бейби! целувка отляво, Бенвенуто! /добре дошла/  целувка отдясно, Коме сей? /как си/ целувка, Бене, си?/добре, нали?/ целувка, А? Си!… И на ушенце: Соно молто феличе! /много се радвам/ И пак: Брааво! целувка, Ке белло! /колко хубаво/ целувка, Брависимо!…
Та така, възторжено, по италиански, ме посреща Анджи на летището. И със същата картечна скорост веднага ме уведомява, че
= примо: заминаваме право в Стреза на Лаго Маджоре, и
= секондо: аа, нон! – няма да ми го каже сега, щото е сорпрезе.
//На италиански диалога въобще звучи освен автентично и много мелодично, но не става да го цитирам изцяло, защото не е голям шансът повечето да знаят езика. И аз де 😉 //

Значи, Лаго Маджоре…

А аз през цялото време в небето се чудех защо трябва да кацам в Бергамо, вместо в Рим.
Анджело яхва магистралата и след около час езерото се появява от дясната ни страна и почва да си играе на криеница с нас. Към двайсетина километра така.
Всъщност пътят ту се движи по земята, ту се мушва под някой хълм – типична италианска аутострада. Е, добре, ама времето нещо… Защо така сега? В Бергамо грееше слънце, край Милано също, а тук, само на някакви си стотина километра от там, гледай какво става! Тия метално сиво-синкави облаци отгоре ме потискат – не ми се ще да текне някой дъжд и да ни окепази пътешествието. Но Анджи вика да не се притеснявам, това са Алпите – сега ще валне, после ще грейне, после пак… Дано е прав.

 

езеро Лаго Маджоре, Италия

Лаго Маджоре - гледано от магистралата

Паркираме точно пред пристана, където има голям и удобен паркинг. Но в момента времето е мрачно и хладновато за края на август, та, предполагам, това е причината да има само десетина коли и един немски автобус съвсем до крайезерния парк.

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Стреза - от тук тръгват корабчетата за насам-натам из езерото

 

Насреща са Боромеовите острови: Изола Мадре, Изола Пескатори и прочутият Изола Белла.


Анджело ми казва, че ще отиде да види разписанието на корабчетата, защото, ето(!) – половината изненада е, че ще отидем до Изола Белла да разгледаме двореца и градините. И, естествено, си печели пак целувка. Мноого си падам по такива места! 🙂
Връща се с информацията, но, понеже ни е „кофи тайм“, първо се умъкваме по уличките към центъра на

Стреза

/на не повече от 50м от там е/ да пием кафе с тирамису… Къде, къде… айде, ей тук. А то, баш пред кметството  🙂

Стреза – Лаго маджоре, Италия

В центъра на Стреза, сградата със знамената е кметството

 

Градчето е малко и с още няколко подобни наоколо, са като разпилели се под връх Мотароне. Някога е било рибарско селище, но с пускането на железницата някога, а в ново време и с превъзходната магистрала край него, се е превърнало в един от най-желаните курорти в региона.
Мястото е мноого живописно и, очевидно заради това, от време оно тук идвали най-известните художници на Европа. А, и членове на кралски семейства, и политици, артисти, изобщо всички, които могат да си го позволят.
Архитектурата на градчето e традиционната за северна Италия, но има и съвременни сгради, които са явно в средновековен (може би) италиански стил. Предполагам, че това е търсен ефект. На мен определено ми харесва.

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Из уличките на Стреза

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Из уличките на Стреза

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Съвременен средновековен стил?... Да, харесва ми!

 

А изобщо, наоколо е пълно с хотели – от по-обикновени до много шикарни и безбожно скъпи. Също и красиви, тежкарски вили на известни и не толкова известни, но богати хора. Много богати, със сигурност.

 

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Вила... А каква ли ще е къщата, в която иначе си живеят?

 

Всъщност Лаго Маджоре и в частност Стреза, са много популярен курорт в Западна Европа.


Самото езеро се поделя от Италия и Швейцария. То е второ по големина от предалпийските италиански езера и името му го подсказва: „маджоре“ означава „голям“, „лаго“ е „езеро“.
Заобиколено е от Ломбардските Алпи. Образувало се е вследствие топенето на ледниците и представлява тектонична котловина, запълнена с наистина много чиста ледникова вода. Аз видях риби, големи колкото ръката ми до лакътя! Не знам, може да има и по-големи.
Е, изпихме си кафето, подсладихме си душиците, шматнахме се насам-натам – за 20 мин. бавен ход със зяпане и снимки, два пъти се минава накръст целия център.

Isola Bella, 28838 Stresa Вербано Кусио Осола, Италия

 

И така, след около близо час и нещо в Стреза, се качваме на корабчето. Срещу 3 евро (двупосочен, няма еднопосочен билет) за 5-6 минутки се озоваваме на

Изола Белла

 

 

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Аха, корабчето вече ни чака :)

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

 

Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Островът

е много малък, само 380/212 м и е частна собственост! На фамилия Боромео.

Дворецът

е в стил ранен барок, и е построен през 1632 година като подарък за Изабелла – любимата, жената, на Карл III Боромео.

Ихаа, не мъж, рицар направо!  🙂
Анджело ми обещава точно такъв палат, даже по-хубав, ама в следващия ни живот  🙂  Съгласявам се без уговорки и му обещавам, че помня като слон и ще си го търся до дупка, като наследство  😉

Изола Белла се превежда като „красивият остров“, но има и версия, че името му идва от галеното име на въпросната обична жена – Изабелла, на галено Белла.
Въпреки, че дворецът сега е като музей /мебели, картини, гоблени и тем подобни/, днес също има помещения, в които живеят членовете на това семейство, когато са там. Иначе, срещу заплащане, ходи и гледай колкото си искаш из другите зали. Вход за двореца и градините, мисля е десетина евро (Анджи взе билетите).
Но вътре не дават да се снимаа… Ъ!
Странно защо – дори във Версай, примерно, където е далеч по-пищно и има много повече ценности – дават, а тия тука – тц.
Е, да, ама аз нали не съм аристократична англичанка, нито дисциплинирана германка, и си тафнах няколко снимки, докато Анджи-мафиото ме прикриваше с гърба си. Да покажа ли? Ама ставате съучастници!  🙂

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео

Вътре в двореца Боромео – Изола Белла – Лаго маджоре, Италия

Вътре в двореца Боромео - галерията с гоблените

 

В различни времена в двореца са гостували разни техни величия, примерно Наполеон и Жозефина, другите не ги запомних.
Всъщност, да си призная, двореца го претупах, защото от корабчето градините ми се видяха интересни и нямах търпение да хлътна из тях.
Те са две градини,

английска и италианска, също в стил ранен барок. И няколко бели пауна се правят на важни там, обаче мързеше ли ги, стачкуваха ли нещо в момента, не пожелаха да си разперят прелестите, докато бродехме из пейзажа. А, и едни шарени песнопойни птичета си имат в огроомни кафези в единия край над езерото.
Една част от градините са разположени на десетина тераси, като идеята е била да имитират висящите градини на Вавилон  😉
Е, мое мнение е, че скулптурната група, оформена като гигантска разтворена мида, накачулена с фигури, можеше да е направена и по-фино, по-изискано, но аз все пак съм лаик.
Останалата част от градините, обаче, мноого ми хареса. Междувременно облаците се разбягаха, слънцето светна и всичко си дойде на мястото. Моя милост лудна и се разснима като невидяла!
Такива ми ти работи.
Впрочем, нямах намерение да пиша всичко това дотук. Ама… бе дойде ми отвътре!

Просто смятах да напиша 2-3 изречения информативно за градините и после с клипчето да ви пусна да се разходите малко из тях. Те’ т’ва  ми беше идеята за фотопътеписа, амаа… Ама!

И да знаете, това не са всичките снимки. Ми няма как да ги натоваря всичките, пък и за да отидете и да видите всичко с очите си, да се насладите лично, а после да покажете онова, което няма да покажа сега аз. Става ли?
Е, приятна разходка!
http://www.youtube.com/watch?v=yPXAO3g-93w
или
http://vbox7.com/play:abb7497699

 

Аа, другата част от изненадата ли?
Ами то, времето се опита да я прецака и донякъде успя, но пък в същото време имах възможността да заснема кадър, на който половината пейзаж се вижда ясно, а точно останалата половина е в мъгла/облак. Сякаш някой невидим видимо дърпаше плътна завеса пред очите ми. Много ме впечатли!

Място на събитието – връх Мотароне.

Не е особено висок, но не помня колко метра е. Та, от там трябваше да видя едновременно 3 езера, плюс Монте Роза и не знам си колко още върхове и градчета. При хубаво време, обаче.
Изкатерихме се до горе с два лифта, почакахме времето да се накуми, подзиндзикахме в облаците/мъглата, бъбрейки си половин час горе на площадката… Уви, не щя.
Ама, в един момент крайчеца на мъглата се повдииигна лекинко, и видях по мъничко и от трите езерата – Маджоре, Орта и Мергоццо. Даже и Изола Белла, далееч долу. Вярно, ефектно и впечатляващо е. Но, докато щракна 3-4 снимки, завесата пак падна. Ооо, неее!…
Е, и това е нещо. Грацие, Анджело, милле грацие! Наистина си „ангел“. Благодаря!
И хайде обратно. Метнахме се на лифта и надолу. Друг път повече.
Хм, непоправим оптимист съм, нали?!  🙂

 

Стреза – Лаго маджоре, Италия

Стреза (долу до езерото) и градче по хълма над Стреза - снимка от "фунивия"-та, т.е. кабинковия лифт

Лаго Маджоре и Боромеовите острови, Италия

Лаго Маджоре и Боромеовите острови - гледано от лифта

езерото Орта, мернато от връх Мотароне – Италия

Мъъничко от езерото Орта, мернато от връх Мотароне

езерото Мергоцо – Италия

И мъничко от езерото Мергоцо

Лаго Маджоре, Италия

Ако съм с лице към Лаго Маджоре (ей там долу), зад гърба ми е ез. Орта, а от лявата ми страна е ез. Мергоцо. Но "завесата" бързо се спуска отдясно и зад гърба ми...

 

Автор и снимки: Вили

 

 * няма такъв термин, аз си го измислих 😉 – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

20 коментара

Ное. 09 2011

На море в Холандия

Мислите, че е невъзможно? Помислете още веднъж внимателно, но все пак не очаквайте цаца с бира и чалга за цвят 😉

Приятно четене:

На море в Холандия

Ако някой се запита, дали си заслужава да отиде на море в Холандия, това кратко описание може да му е от полза.

Първото нещо, което ми направи впечатление в

Холандия, на път към бреговете на Северно море,

бяха вятърните генератори по протежение на почти всички пътища. Алеите за колоездачи, които не бяха обособени само в населените места, а бяха навсякъде паралелно с пътищата на колите. Единственото изключение бяха магистралите. Всеки мост имах чувството, че е подвижен и на няколко пъти се наложи да чакаме преминаващи платноходки.

По пътя

Имат си вода, имат си вятър и се возят с яхти

Ако си представяте почивката на море със слънце, жега, пясък, бира, цаца не си и помисляйте, да ходите на море в Холандия. Имат си в пясък в изобилие, морето естествено си е там, но и вятъра е неуморен. Понякога е толкова силен, че превръща песъчинките в остри иглички, които безмилостно се забиват в откритите части на тялото, в гънките на дрехите, в очите, ушите – с една дума навсякъде.

Texel, Нидерландия

 

Това е един от плажовете на

остров Texel:

 

Голям плаж, малко хора

Място за хора обичащи предизвикателствата, спорта и движението

Плажът е пуст, защото в този ден по-някаква случайност нямаше вятър и това провали обичайните плажни занимания – пускането на хвърчила и различни други странни хобита свързани със силен вятър.

Съветът ми към смелчаците решили да „почиват” на Северно море е да се въоръжат с лопати за пясък. Нямам предвид нашите пластмасови лопатки, а стабилни лопати с дървена дръжка и метална основа. В магазинчетата на плажа се продават такива, също и дъски и всякакви хвърчила, но няма да намерите пояси, надуваеми дюшеци, топки, федербал и прочие, защото при този вятър са абсолютно безполезни. Та лопатката ще ви послужи да си изкопаете дупка и направите заслон, защото в противен случай нямате никакъв шанс да легнете на пясъка. Естествено има и специални завети, които могат да се наемат.

Плажът в курорта Zandvoort,

в един от малкото слънчеви, топли и тихи дни.

 

Плаж и слънце

Плаж, който най-много се доближаваше като визия до нашите плажове

 

Чадъри няма и за пореден път вятъра е виновен за това. Друго, което би могло да ви влезе в употреба са различни тежести, най-добре масивни камъни, ако все пак се наемете да сложите постелка на плажа. На двама човека ни отне около 5 минути борба с вятъра, за да сложим постелката, която затиснахме с 4 камъка, две раници и мен  /около 60 кг/, за да сме сигурни, че няма да бъде отвята. Доволна, че успяхме полежах около 2 минути, като за това време ухото ми от страната на вятъра бе напълнено с пясък и се принудих, да се завия презглава с фланелка и така успях да полежа около 10 минути. Когато се изправих всичко беше засипано с пясък, така че не е лошо да сте с компания в случай, че заспите да има кой да ви откопае.

Мисля, че

банските не са задължителен атрибут за плажа.

В началото на август температурата на въздуха рядко достигаше 20 градуса и за зиморничав човек като мен дори късите панталони бяха компромис. В един от особено ветровитите дни се „разхождах” по плажа с гуменки, дълъг панталон, фланелка, яке,  жилетка и през цялото време се тресях от студ. Приятелката ми, която явно е от друга кръвна група, се смили над мен и остана по потник, за да ми даде нейния суитчър. С него си завих главата, така че остана един процеп, през който да гледам накъде вървя. Всъщност хора там, явно са свикнали с подобни условия, защото ме гледаха странно. Повечето бяха леко облечени, дори и децата. Някои се къпеха в морето, но повечето бяха с неопренови костюми. Основното занимание на плажа беше пускането на хвърчила. Бяха много красиви и с удоволствие ги гледах. Караха и някакви странни возила прилични на скейтборд, но с дебели грайферирани гуми, които човек задвижва и управлява с платно като парашут, после реших, че това е т.н. кайтборд. Естествено караха сърфове и се пускаха с дъски по вълните. За мен беше учудващо, че при толкова силен вятър вълните не бяха големи, в сравнение с вълните по нашето крайбрежие, където съм виждала огромни вълни.

 

Пясък, море, небе

Комбинацията от пясък, море и небе е красива, където и да сме

 

На по-тихите крайбрежни ивици има заведения на плажа, но на повечето места, където бяхме, заведенията са разположени преди дюните към плажа, като задължително са с голяма закрита част, а външната част е защитена в повечето случаи с високи прозрачни прегради. Навсякъде първо идват и питат какво ще искате за пиене. При което ние любезно молим за менюто и ни се носи такова на холандски, при голям късмет може и на немски, който също не разбираме. Хубавото е, че холандците разбират и говорят прилично английски, така че все пак успявахме да си поръчаме. Имат разнообразни менюта с риба, но иначе не много разнообразна кухня. Това, което се предлагаше навсякъде бяха палачинки, които явно много се харесват там. Интересното беше, че нямаха пълнеж както тук сме свикнали с кътмите. По скоро приличаха на омлети. Само когато си поръчаш натурални тогава можеш да си ги поръсиш с мед или захар. Опитахме да си поръчаме палачинка със сладко от ягоди, но останахме тотално неразбрани. Тогава се принудихме от закуската в хотела да си взимаме сладко, да си поръчваме натурална палачинка и си я мажехме със скритите запаси. Едва в последния курорт, които посетихме в менюто предлагаха палачинка с мармалад.

Имаше и добре уредени къмпинги

 

Къмпинг между дюните

Къмпинг - напред към природата, нашия истински дом.

Много се впечатлих от начина по който се продаваха разни дребни неща /сувенири и цветя/ в едно курортно градче на остров Тексел – De Koog. Пред къщите бяха изложени неща за продаване, всяко с цена. Ние си харесахме едно индрише и почнахме да се оглеждаме, за човек на който да платим. В един момент забелязах малка метална касичка прикрепена за масата, на която бяха изложени цветята. Намерихме дребни монети, пуснахме ги в касичката, взехме си саксийката и  продължихме да се разхождаме. След това видяхме и пред други къщи такива „сергии”.

Не мога да пропусна да спомена за колелата, които са навсякъде. Най-разнообразни модели, с най-различни приспособления по тях – седалки за малки деца, кошници, отпред, дисаги отзад, различни прикачени неща някои наподобяващи дървени каручки с пейки за малки деца, други подобни на палатки с цип за бебета и кучета, колела управлявани от полулегнало положение /не знам как слизат от тях/, колела задвижвани с ръце. Не мога да  изброя всички видове. Навсякъде има паралелни пътища за колоездачи, по които карат от съвсем малки деца до баби и дядовци.

С две изречения да обобщя, ако искате да почивате активно Холандия е едно прекрасно място. Ако искате просто да лежите на плажа и да мързелувате ще бъдете разочаровани.

Автор: Красимира Митова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

9 коментара

Switch to mobile version