Archive for октомври 13th, 2011

окт. 13 2011

Спомените на една пътешественичка (2): От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа

 Днес завършваме пътуването на Емилия до Виетнам. Предишния път стигнахме Ханой и залива Халонг, а днес от Хо Ши Мин (Сайгон) ще отиден към делтата на Меконг и ще отскочим до съседна Камбоджа. Приятно четене:

Спомените на една пътешественичка

част първа

От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа

Сайгон

Стигнахме зоната на бекпекерите, където са всички хотелчета от този тип и е пълно с мочилероси и е много раздвижена зона. Нашата къща беше в централната част. Пристигнахме и почукахме. Всъщност вратите там се държат отворени. Показа се собственичката, усмихната, лъчезарна, мила (пенсионирана учителка по английски език) и ни настани.

Накратко за дома и обичаите на тези хора

Както знае всеки, в цяла Азия всички се събуват преди да влязат-било в храм, било в дом. Къщата беше от типа ханойска (тези за които ви разказах -тесните, но дълги, на първият етаж имаше нещо като салонче(15-на м2) и кухничка.Там хората прекарваха по голяма част от живота си. Имаше една пейка(тип диванче, което те нощем разпъваха и спяха на него. От външната врата се влиза директно в салона. Минавайки по улицата, можеш да видиш какво става вътре, защото всички врати са отворени, за да става течение, заради горещината.

Хо Ши Мин (Сайгон), Виетнам

 

Къщата блестеше от чистота

в буквалния смисъл. Аз съм леко маниак на тема под. Това е първото място, където сам спала (също имайте предвид и 5 звездни хотели), където когато минах боса и нищо не ми залепна по краката. В нито един от дните. Изумително. Та даже в собствения ми дом не мога да получа този ефект. Един бял под, който светеше,фугите блестят. Изключително нещо. Имаш чувство, че си в стерилизирана болница, ухае леко на цветя. Абсолютен комфорт, поне в смисъла, в който го разбирам аз. На горните етажи са разположени стаите. Нагоре вървят едни вити много тесни стълби, по които ние едва качихме куфарите, защото във виетнамските домове всичко е правено по техен размер. Стаичката, в която ни настаниха-чиста, обикновена, необходимите неща, искрящо бели хавлии(спирам се на детайли, защото ми направиха лично на мен огромно впечатление), чаршафи колосани…Нямате идея какво усещане за топъл, приятен дом!

 

Жената ни донесе плодове, чай…като изобщо това не влиза в цената. Побъбрихме(силно казано де, защото моят английски е на ниво туризъм и разбирам само зле говорящи, като мен, а тя говореше перфектно). Всъщност тя говореше с Габи. Разказа ни на бързо, упъти ни как лесно да стигнем, където искаме. Препоръча ни неща за гледане … И такааа. Почувствах я като баба, при която се завръщаш след дълго отсъствие… Толкова мили хора, внимателни, съобразителни… Божествената Азия! Мисля си понякога, че в предишен живот съм живяла в Азия!

Не се смейте! Откъде тази страст и любов към тези хора не знам, към всичко тяхно, към миризмите и боклука даже…

Азия има едно очарование, което много хора не могат да усетят.

Продължете>>>

2 коментара

Switch to mobile version