Archive for октомври, 2011

окт. 31 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата:

20 коментара

окт. 29 2011

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1)

Италия изглежда сериозно е влязла в умовете на нашите автори. Един град преди умиране 😉 ще ни покаже днес Вили. Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол) (1)

Първа част:  Бонджорно, Рома!

От четири-пет години Неапол ми е влязъл в главата. На всяка Нова година си пожелавам да отида до там, пък, ако ще и да умра после, съгласно крилата фраза 😉
Ама, аман бе(!), все става някой сакатлък и вятърът ме отвява… я към Шотландия, я в Испания… или Анадола  😉  Дори в Италия, ама не в Неапол!
Обаче не току така мъдрите глави го рекли „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне!“ А нали и по законите на Мърфи нещата се случват не когато ги планираш, а когато изобщо не ги очакваш… Понякога се чудя дали пък тоя Мърфи не е „оня отгоре“ дет’ дърпа конците?…  Хм, а всъщност, най-неочакваното не е ли най-често и най-якото?  🙂
Дотук съм с разсъжденията.

А поредната ми щурава история сега започва с нещо като

Пролог

Значи, италианските ми емоции до началото на тая година бяха свързани все с Рим и на север от него, района между Рим и магистралата Венеция-Генуа, образно казано 🙂
И така, тази година през март мечтата ми се сбъднаа… 😉
С едни колежки се озовах на пъпа на Неапол. Обаче преди това, по метеорологични или организационни, или не знам си к’ви причини, тръгването ни се отложи в последния момент с 12 часа, а след това и с още 7-8 часа – що кафета изпихме в хотел „Родина“, що нерви опънахме, докато чакахме заветното „айде, тръгваме“.
А накрая се оказа к’во? Че в Неапол ще сме само, има-няма, 3-4 часа – щото много сме закъснели… Тюю, че късмет, бе!…

Неапол, Италия
И още! За да ми е по-гадно, тъкмо когато пристигнахме там, заваля дъжд. Противен, гаден, зимен дъжд, ви казвам – ситен, студен и всепроникващ! Ама на дедо Боже му се видя малко и, за да ми се стъжни окончателно, час по-късно дъждът почти-почти спря, но  падна една мъгла – едва се виждаше на 200-300 метра, камо ли да съзерцава човек Везувий или да рее поглед към Капри.
Еее..’аааси късмета, бее!!  🙁
Е, шматнахме се тук-там из уличките, цъкнах няколко мраачни снимки из този сив, мокър и мръсен, еей(!) Неапол, и си дигнахме чукалата към Рим.

Неапол - Кастел Нуово

Неапол - Кастел Нуово

Неапол - из уличките на Испанския квартал

Неапол - из уличките на Испанския квартал /най-старата част на Неапол/

Неапол, Италия

Наполи, къде ти е романтиката? Мокро, студено... поне да не беше тая мъгла :(

 

Другите доволни, аз обаче – не! Не бе, не бях недоволна, бях просто бясна: на организацията /не беше моя!/; на отвратителното студено, дъждовно и мъгливо време; на колежките, които по едно време изнедоволствуваха, защо ли, видиш ли, са се повлекли по акъла ми, вместо да си мъркат на капучино в някое топло кафене. (Че да не съм ги накарала насила?!) А сега, на’ – треперят – сакън, да не се изгубим из мърлявите и прогизнали улички на стария квартал; сакън, някой мафиот ей така, както си пърпори с моторетката, да не им изтръгне драгоценните им чантички, стиснати под мишница… Яд ме беше и на изневерилия ми точно този път късмет.

Ааах, Неаполе, що така бе?!

 

Неапол, Италия

Някъде из Неапол

Е, почва тя, мойта същинска история, ама два-три месеца по-късно.

 

Хоп, и изневиделица ми идват четири-пет почивни дни насред ранни жеги. Честно казано, хич не ми трябват, щото няма да ида да се пържа на плажа – аз обичам морето през септември, не в жега и тарапана. За баир-будала много не ставам, а и няма време да търся подходяща компания. Значи ще трябва да си измисля нещо бързо, солово и… яко 😉
Къде, какво да ее… моля се на небесата за мъъничко късмет и, докато ми се зарежда Wizzair на компа, си намислям: все пак става дума за тръгване след около ден и половина, така че закъдето/ако открия билети с крайна цена до 200 кинта за двупосочен, натам ще фърча. Ако хич нищо няма – е, пак ще ровя – нали има и Easyjet, и тем подобни…
А, ето бе!
Най-евтини излязоха до Венеция – 197 лв. и до Рим –  167 лв. (и стотинки)… Оф, мани я Венеция – не я ща сега, ама и що баш Рим пък? Дет’ се вика – оня ден бях там, офф…
Хм, Рим… Рим?… Рим!…
Добре, нека е Рим!
Светкавичен план – значи, един ден ей така, шляй из Рим. Даже може да ида просто да се настоя на воля в галерия Боргезе, после двата дена – около Рим: това Остия, Албано, Фраскати – и без това им бях вдигнала мерника. Ами да, даже няма да ми стигне времето!
След половин час чантето е готово. Само един ръчен багаж – за три-четири дена няма кой знае какво за носене 🙂 Портфейлът и дУкиментите, фотото и зарядното – те са задължителното!

Петък, на разсъмване,

в Боинга насред небето пия, или по-точно лижа, златно кафенце от три евро.
Обаче това бабе до мен ме кефи – страшен пътешественик излезе! А в Италия… ъъъ, Италия де, й била най-най-голямата любов!… (Леелее… скив я дамата, а?)  ;)… Сега отивала за няколко дена да се види с приятелка в Нетуно – малко градче било, на петдесетина километра на юг от Фиумичино, на брега на морето. О, Рим го била гледала, та гледала, изобщо нямало да се отбива там да се бута из навалицата.
И току рече колко хубав бил пък Неапол, как на младини случайно попаднала там и как – ееех!… И бабчето – айдее,  разцъка архивитее… 🙂
Честно, обаче, признавам – беше ми много приятно и забавно с нея.
А секунди преди да кацнем, заговорнически ми се усмихна и заключи: В Неапол или ще се влюбиш, мила, или ще го намразиш. Завинаги! Защото, под маската му на неглиже, си е жив вулкан: „сорпрезе е ла паура“, разбираш ли, мила – „изненади и страсти“!
Е, добре де, запали ме съвсем – следващият път, „е веро“ /и вярно/ крайно време е, право натам да се залетя, да го видим тоя „вулкан“ действа ли още 😉

6:55 благополучно кацаме на Фиумичино – ръкопляскания, усмивки, навън слънцето блести по римските покриви. Буенвенуто! /добре дошли/

Пък да знаете, без багаж си е супер!
Не мисля да се мотая в издирване на по-евтиния автобус и се мятам на първия влак. След 30 мин. съм на Термини. /14 евро/
Имам резервация в хотел на „една плюнка“ от там. И право там.
Да де, всичко е о’к, синьора, ама още няма 8 ч…. Ма, аз нали съм тук?  😉
Е, да, ама не – да съм отидела в 14ч., в момента нямало как. Но, ако искам, да си оставя багажа. Ъ! Че той, багажът ми, колко е? Най-тежкото и обемно нещо е фотоапарата. Нищо няма да оставям. Айде, чао!
На вратата нещо ме ръчна, сякаш. Я! Вътрешният ми глас ли беше? Бреей, скоро не беше се активирал! Вслушвам се… к’во иска сега?… Ъ!…
Не успявам да го дешифрирам и затова решавам да постъпя логично: връщам се и се правя на гламава пред момчето зад тезгяха – ако случайно си намеря друг хотел, к’во правим с резервацията – гори ли или има чалъм? Той вика: бе, има, ей тук си отбелязвам – ако не дойдете до 14:30 ч. пускам стаята като свободна, о’к?… О’к, рагацо, готин си!
Излизам, оглеждам се наляво-надясно. Хотелите в тая част на града са един до друг едва ли не. Ама да не бързам. Тук ще вметна, че обикновено логиката и вътрешният ми глас са на противоположни мнения. Тогава… хмм, в какво ли ще сгафя този път?  😉  Е, сефте! – Мани го!

Бонджорно, Рома!   🙂

Гладно ми е вече. Малко се чудя дали онова барче там работи, че всички масички са свободни… Ама сядам.
Доста раничко е все пак, дали стана вече 8 ч.? А, точно. Златното самолетно кафе само ми нагорчи вкуса, затова:
Първа точка: кафе и кроасан.
Втора: план на действията през деня.
Знам им кафетата на италианците, затова й повтарям „дъъълго“ да е, на сервитьорката. А тя още спи – глееда ме мътно, мъчи се да зацепи… А, и други двама дойдоха, значи всичко е наред.
Офф бее, аман бее!… Ако това, дето ми донесе, е „дълго“… ама, ай’ да не си подигам нервите от сутринта с туй, заспалото!…  Дали да си поръчам и едно макиато?… Отказвам се, оставям го за по-късно. Таман да хапна от кроасана, който е даже още топъл – я, първо първата за днес свястна глътка, от познатото, уж, италианско еспресо.
Тряяс! – очите ми изфърчат, ченето ми се удървя… ааа, умирам!… ох, ах… ама, това… Тия луди ли са бе, как го пият това?… Преглъщам „на парчета“, глътвам въздух… събирам зъркелите… Оооффф… Тръсвам глава – уф, оптиката ми се намести. Оживях!
Само веднъж във Верона бях пила едно подобно еспресо и оттам нататък само капучино и макиато пия в Италия. И кой ме дявол накара сега еспресо да поискам?! Че и за „дъълго“ се пазарех с оная мацка!
Абе, от какво го правят тия италианци кафето?
Пооглеждам се дискретничко, някой, аджеба, видя ли ми изпълнението – май тц, не чувам ръкопляскане  😉  Бравос!
Вирвам пак доволно нос.
Е, получавам бонус за омекотяване на емоцията – отвътре на заведението се промушва оная сладка песничка на Челентано и Клаудия Мори /мисля, „нон сучедара пю“ значи „няма да се случи отново“ или в този смисъл/. Ееми, става ми…  ‘ууубаво 🙂
http://www.youtube.com/watch?v=d9qD07WYluE

 

Както казват, рано пиле – рано пее 😉
8:25 е, а аз вече съм готова да бриша из Рим.
Ама преди да се надигна да тръгвам, я, ча’й малко, да хвърля едно очо на картата. И, докато я издирвам из чантата, чувам, някой зад мен говори по телефоно /ама ударението на второто „е“, че да е по италиански/ 😉 И изведнъж надигна глас „Си, Наполи! Ма черто а Наполи!“ /разбира се, в Неапол/.
Айдеее, пак Наполи! И бабката одеве – Наполи та Наполи…
Хии… абе, ей хора, ама аз… наистина, к’ви ги диря в Рим?!
.. Уф, ама само за три дена нали съм… и нали сега си мислех за из околностите му… Ъъъ… Хмм… И това „нон сучедара пю“ ми влезе – има цял ден сега да се таралянка из дървената ми глава…
Оо, я дигай бързо задника, синьора, и бегом към гарата, да видим к’во му е на Наполи! 200 км са до там, я!… Нали?!
Скачам, мятам чантата на рамо и тръгвам. С мръсна газ – едва не съборих стола 🙂
На пресечката, като жива италианка,  с „Пермессо!… Пермессо?“ /моля! може ли?/ се промушвам измежду групичка подранили, развъртащи се туристи, завивам надясно и направо хуквам!
Не вярвате? Да бе, тичах! Почти стотина метра си ги пробягах сякаш гоня влак.

8:47 – запъхтяна съм пред централния вход на гара Термини.
Нахълтвам, едва не се сблъсквам с някакъв униформен; не знам защо допускам, че е гаров служител и го дръпвам за лакътя: „Синьор, скузи, трено пер Наполи? Билиети? Дове?“ Човекът ми сочи нанякъде, нещо обяснява, разбирам само „билиетерия, аутоматичи“ и нищо друго. В същото време се разнася съобщение, от което схващам: Трено пер Наполи… нове ора… дуе (нещо си)…
В девет часа! Т.е. след десетина минутки… Съзирам и „Информация“-та, казвам на човека „А, си, бене, грацие, грацие танто“ и хуквам натам. Апропо, с италианския ‘ич ме няма – малкото, каквото знам, то е случайно.

Инфо:

  • 22 евро е обикновен бърз влак, пътува 2 часа и нещо;
  • 45 евро е SF, т.е. техния Евростар; пътува 1 час и 5-6 минути.
  • Влаковете са през около 20-30 минути.

Е, аз не бързам чак толкова, ама след 5-6 минутки тръгва SF – ей там ме чака красавецът… Ееемиии, както му викат аристократичните англичанЕ: „In for a penny, in for a pound“, демек „Като ще е гарга, нека да е рошава“  🙂 Пък и нали съм тръгнала за кеф!

 

Влакът за Неапол

Като ще е гарга, нека да е рошава поне! ;)

 

8:58 – си сядам на мястото; направо шампион съм!  🙂
9:00 – Тръгна!
1-2-3-4-5… Айдее…  Уауу!…
Минава ми през ума, че съм луда да отивам соло в Неапол. Баш в Неапол! Но няма връщане назад – пейзажът в най-близък план съвсем се размаза, а единствената спирка е: Наполи Чентрале.
… Ариведерчи, Рома, до довечера!

Следва…

Още само няколко снимки от мартенския Неапол. А от летният Неапол – когато пристигна там, т.е. другия път  🙂 

Неапол, Италия

Гледка /зум/ от една панорамна площадка на Корсо Виторио Емануеле, която върви в подножието на хълма, на който се намира Кастело Сан Елмо, но в този момент целия беше потънал в мъгла.

Неапол, Италия

Пиаца Плебишито

Неапол, Италия

Из улиците на историческия център, близо до пристанището. Обърнете внимание кой къде и как е спрял, кой къде пресича. Да сте чували за прочутата лудница из неаполските улици? :)

Боклук – Неапол, Италия

Всеизвестният боклук на Неапол. Наистина е навсякъде!

Заливът на Неапол

Не знам защо винаги съм си мислела, че Неапол е постоянно слънчев. Явно съм била в грешка!

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - по подобие на онази в Милано, която, обаче, там е кръстена на Виторио Емануеле.

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - Поради липса на време (и лошо метеорологично време) не видях нищо по-красиво от тази галерия.

Галерия Умберто I – Неапол, Италия

Галерия Умберто I - опит за малко детайли, въпреки не добрата светлина.

 

Автор и снимки: Вили     022_girl_in_love

 

 

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

19 коментара

Older Entries »