Archive for септември 12th, 2011

сеп. 12 2011

Гоа – пипер и полиглоти (Индия)

От днес започваме една индо-хималайска поредица. Домоседът ще ни води из субконтинента.

Приятно четене:

Гоа – пипер и полиглоти

 Крикет в училище – Гоа, Индия

Бележка: Следващите няколко позастоели сводки са „прикуъл“ на историята със слона и рафтинга по река Каменг от ноември 2007.

А как се пише сводка за Индия? Трудно, защото много са минавали оттук и всички са писали по нещо. Първото изкушение е да се преразкаже цялото родословие на Вишну и Ганеш. Това отпада, защото не го знам, а и не ме интересува чак толкова. По ми е интересно да наблюдавам отражението на митологията върху ежедневието и вкуса на съвременните индийци.

Кафене Ганеш – Гоа, Индия

 

Другото изкушение е да се коментира подробно хигиената или липсата и, хаосът по пътищата и блъсканицата в обществения транспорт. Но тези неща стряскат само първия път и не са най-важното. А и с блъсканица в обществен транспорт така и не се сблъсках. Наместо това ползвах услугите на

Kingfisher: авиокомпания с 4 звезди

(очаквани 5 за следващата година). Невиждана (и ненужна!) за вътрешни линии в Индия разточителност с индивидуални екранчета и избор на канали за всеки пътник, плюс избор на топло меню (Veg/Non-veg) за 30-минутен полет, плюс дебело бордно списание представящо как собственикът на компанията (и едноименната най-голяма пивоварна на субконтинента) Виджай Малия дава бал (bash, инд.англ.) за елита на Формула 1 на яхтата си с размер на половин Титаник в Монте Карло. В Монте Карло яхтеното пристанище вече пукало по шевовете и нямало място къде да хвърлят котва тази категория яхти. Възможност за бизнес, усетена навреме от властите в държавата със сходен бранд Монте Негро (Црна гора, срб.), които обявили планове за най-експедитивно разширяване и осъвременяване на пристанището си Будва, че да поеме хартисалите от Монте Карло плавателни съдове.

Лодка на брега – Гоа, Индия

 

 

В Гоа животът потече от къри до къри! Толкова е вкусна храната,

че не е ясно после как ще се реадаптирам на стекове и пиле с картофи. Втората вечер например беше рибен пир с три големи риби, приготвени по 4 различни начина, включително в пещ (тандури). Петия начин – акула в червена масала (тоест – богато подправен) сос остана за третата вечер на масичка на плажа в моята квартира с кухня Anty’s. Бяхме се придвижили без произшествия от Африка, ако не броим изхвърчалия при набити спирачки случаен куфар, впоследствие оказал се на Фиона (Уганда), на асфалта на най-тежкото мумбайско кръстовище при десен завой на трилентово платно през подобно отсрещно, и двете – уплътнени с по пет ленти надпреварващи се моторни и немоторни превозни средства (крави нямаше!). За разлика от куфара оранжевите цветчета, красящи автомобила (и всички останали) за празника Дусава, си бяха добре прикрепени към ламарините и прозорците и не се разхвърчаха. Нито пък помогнаха срещу лошия късмет на куфара, каквато им е основната задача. Естествено по никоя от стотината програми по кабела не показваха на живо финала на световното по ръгби Южна Африка – Англия, от което Захра (Южна Африка) и Пол (Англия) се интересуваше най-специално. Спрингбоците спечелили по сведения в реално време, получавано със есемеси от шурея на Дирк (Германия). На място се събрахме с другите двама от тайфата – Крис (Австралия) и Маурицио (Италия), които си имат собствено тухлено бунгало край басейнче в южногоанското селце Варка, а аз си намерих перфектното леговище в къщичка с кръчмичка на самия плаж на 10 минути пеша по пясъка от паркинга Бенолем.

Лека нощ – Гоа, Индия

Всъщност

спорт въртяха на поне половината канали, но не ръгби, а крикет.

Пък споменатият вече велик индийски милионер и визионер се изказал неподготвено, че Формула 1 имала потенциал да измести по популярност крикета в Индия. И си представям как децата си играят масово на Формула 1 с пригодени за целта картове по зелените площи на неоготически Мумбай или по плажовете на мануелитска Гоа.

 

Крикет в училище – Гоа, Индия

Главните атракции в Гоа, които естествено не пропуснахме напук на кърито, пясъка и топлото море, са

църквите в Стара Гоа. И плантациите с подправки!

Стара Гоа – Гоа, Индия

 

 

Стара Гоа е столица на португалските владения

от мануелитската епохата на велики географски открития. Тогава според договора от Тордесия на Португалия се е полагало всичко открито и неоткрито, достъпно по море и суша на Изток от Канарските о-ви, което включва цяла Африка и целия Индийски субконтинет. По време на краткотрайния си златен век Стара Гоа с огромните си католически катедрали, храмове и манастири е надминавала по блясък и величие самата столицата на империята Лисабон.

Стара Гоа – Гоа, Индия

Но много скоро е изоставена поради малария ли, какво ли, а новоизграденият колониален център Панаджи и за 400 години е останал само бледа сянка на предшественика си. От Стара Гоа катедралите са се запазили по някакво чудо почти непокътнати след няколко века занемара в мусонеста тропическа джунгла. При условия не коренно различни от условията, при които са били погълнати в растителността и Мачу Пикчу в Перу, и Тикал в Гватемала, и Ангкор в Камбоджа.

А Панаджи се е запазил като жив индийски градец,

в който и до ден днешен жените се обличат предимно с поли и блузи, а не със сарита. И човек може да си намери нормално еспресо.

Панаджи, Индия

В сари се обличат предимно туристите.

Стара Гоа – Гоа, Индия

А подправките са бял пипер, черен пипер, зелен пипер, червен пипер, за които с голямо задоволство спрямо невежеството ти се обяснява, че са едно и също нещо, подложено на различна обработка. И цяла джунгла-каталог на ухаещи и неухаещи растения от всякакви категории – от най-невзрачни тревички и коренчета през лиани до неколкодесеткиметрови дървета – (благо)уханната златна мина на Индия, от която се е въздигнала Гоа и цялата Португалска империя. Докато не си е намерила майстора в лицето на още по-предприемчива, островна, европейска нация, няколко века по-късно.

Търговец на дини – Гоа, Индия

 (дините не са люти, но изглеждат по-добре на снимка от черния пипер!)

В иконописните вкусове на туземците португалците много не са се месили. В Гоа масово тиражираните икони на Богородица трудно се отличават по стил от иконите на тъщата на Вишну. За разлика от Африка тук не са си оставили трайно езика. Загубил се е в рамките на едно поколение. Но лични имена и религизни предпочитания (католическата версия на християнството) са оставили. Съдейки по некролозите и обявите за кръщенета в иначе англоезичните вестници. Мнозинството лични обяви във вестника обаче не са нито некролози, нито покани за сватба, ами благодарности към Св. Антоан, Св. Жуан, Св. Гоан и Брат Франциско за най-разнообразни битови сполуки. Изглежда забавно да се пускат такива „обяви“ във вестниците, но като се замислиш, светът би бил далеч по-добър, ако благодарността беше най-разпространената религиозна практика. А не молитвата (съща просия) или джихадът.

Гоа, Индия

„Ама те само старите знаят португалски. Е, и някои малки деца, ако ги насилят баба и дядо“ ми се обяснява от дружелюбни младежи на плажа.
Обаче чужди езици знаят. Прилепилият се към масата ни в плажното капанче, специализиращо в печена в пещ (тандури) риба, Шаби успя да проведе кратък разговор:
– за опера с Маурицио на италиански;
– за футбол с Дирк на немски;
– за ръгби със Захра на … африканз!
А стига бе! Да не би да знеш и български?
Българският му се свеждаше до „Как си? Какво правиш?“ без признаци на разгадаване на отговорите, но … осведомеността му по въпросите за правописния спор между България и европейската администрация около изписването на думата „евро“ на кирилица беше достатъчна да прочете лекция по темата в произволен южноиндийски университет. На произволен индийски език.
Омаян от полиглотските му умения, се чудех какво в крайна сметка ще извади за продан, за да си покрие лингвистичните инвестиции. Оказаха се най-банални пощенски картички. Но позлатени на цена 10 пъти по-висока от будката до капанчето. Номерът не мина. Язък.

Панаджи – Гоа, Индия

След поредната доза лютиви скариди с чесън, бира Kingfisher и сиеста последния следобед прекарах на

плажа Колва.

Любимо място индийците летовници да се тълпят да джапат до кръста. Или да се клатушкат на лодки за търсене на делфини, навлечени с оранжеви спасителни жилетки върху оранжеви или още по-ярки сарита. Или да се возят на джетове с пилот, протягащ се да управлява иззад гърба им. Къде е виждал индиец джет, че да го кара сам. Присмивам се аз, като че ли се справих по-добре на асфалта с превозното средство скутер (моторетка с малокалибрени колеца), което индийците овладяват, преди да са проходили. Вкарах го в канавката под удивения поглед на няколко спокойно преживящи си на платното свещени крави, които може би за сефте се замислиха над въпроса, че щом съществуват човеци, не особено умели в заобикалянето на канавките, дали пък няма и други, които да изпитат затруднение в заобикалянето на крави, пък били те и свещени. Аз пък добих самочувствие, че съм влязъл в ексклузивния клуб на преживелите зверски катастрофи на две колела. Макар и да се разминах без драскотина. Битова сполука, за която дължа писмена благодарност в местния вестник, но как да разбера точно до кого?

Панаджи – Гоа, Индия

 

 

Д.’07

Очаквайте продължението

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът


Други разкази, свързани с Индия – на картата:

5 коментара

Switch to mobile version