Archive for септември 7th, 2011

сеп. 07 2011

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Днес Петя ще ни качи на мотор си и ще ни поведе на една обиколка из Западните Балкани. Започваме с Белград и Плитвишките езера. Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част първа

От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Предисловие

Ще ви разкажа тази приказка със сърцето си и като повечето приказки тя ще ви разкрие вълшебствата на един реален и нереален свят, в който доброто винаги побеждава, а най – често срещаните думи са – спокойствие, тишина и възторг. Зима е. Все още кроим планове. Единствено картините, съхранили нещо непознато, далечно, желано, ми помагат да преживявам зимата. Възнамерявам. Подтиквам Веско да задълбае по мисловните пътища на безкрайното чудене, за да ни изненада с маршрут, изпълнен с най – неочаквани места. Да замечтаем,  дишайки по – леко и проклинайки зимата. А после, после – април. Срамежливото слънце, бледолико и притеснено, напомня, че приближава сезонът на моторите. Това ме връща към онова първо пътуване, заключило скромните1000 кмпо пътищата на Родината. Родопите – ангелска планина с неповторима заобленост, небрежно полегнала с поглед нагоре, уютна, безкрайно наша. Гледам снимките и плача. Вече имаме история…Стихоплетци и историци, фотографи и хроникьори, сериозници и хумористи, подстрекатели и мечтатели, умници и умнотворци – хора, пъстро множество от характери, емоционалност и присъствие, с изразен вкус към приключенията и афинитет към богатите софри. Пиша, пиша, а има още много пространство, което очаква думите. Когато не мога да заспя…тогава „пътувам”. Знам всяко кътче в куфарите, познавам всяка вещ и драскотините на историята по нея, мислено слагам всяко нещо на мястото му и чакам. Чакам оная първа снимка, типично начало за всяко пътуване – аз, Ники и вярната ни машина, строени, натъкмени и щастливи. Чакащи. После идват стандартните спорове за маршрута. Споразумяваме се за тръгването, но прибирането трудно се поддава на договаряне. Веско се тревожи. Люшка се в емоционални крайности, притеснява се за хиляди неща. От самото начало имам подозрения, че това пътуване по някакви негови си причини, не му е по сърце. Казвам: „Отпусни се, ще решаваме в движение, не можем да предвидим всички изненади и превратности, които ще променят нещата. Да поставяме цели, а не да кроим планове!” Вальо казва само – „С вас съм!”.  Толкова. А и какво повече? Ники пипва това – онова по мотора, последни допълнения към екипировката. Дните се изнизват като пъстрите мъниста на скъсан гердан – един по един се разпиляват в пространството, оставяйки привкус на противоречие. Всяко предстоящо събитие, оценявано като много вълнуващо,  ни зарежда и ограбва. Изпълва ни с неповторими мигове, но същевременно ни подтиква да живеем  по – бързо.

На мотор из Балканите

Тръгването

Само двамата с Ники сме. Решаваме да си подарим една вечер в Белград. До Видин – студ и мъгла. Почти нищо не виждам, треперейки безпаметно на задната седалка. Минаваме в Република Сърбия. Местен митничар се гаври, правейки проверка на един от куфарите. Попада на огромно количество шишенца, кутийки, лекарства… Подсмихва се снизходително и великодушно махва да си вървим. „Благославяме” го мислено и чинно следваме посоката, която показва. Първоначално не разбирам, че съм в друга страна. Същите аромати, съмнителна чистота и кърпени пътища. Постепенно ми правят впечатление различните гробища с ярки изкуствени венци, регистрационните номера на колите. Къщите – с някаква показна натруфеност, която откривам във фасадите, парапетите на терасите и оградите, върху които гордо се пъчат гипсови орли, лъвове, обикновени  топки. Иначе – същото. Поздрав между познати на сръбски ми напомня, че сме далече от дома.

Покрай Дунав

Дунав при Железни врата – На мотор из Балканите

Крепост край Дунав – На мотор из Балканите

 

Многолика река – лъкатушеща между стръмни, обрасли брегове,  или разлята, ленива и мощна. Път между постижения на човешката  мисъл – шлюза  „Железни врата”, и руините на антични крепости. Усещане за покой и вечност.

Слона на брега на Дунава – На мотор из Балканите (Сърбия)

 Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението

 

Доволна съм, жадно поглъщам всеки метър от пътя. Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението.

Белград

Град с непосредствено и топло излъчване, гостоприемен и щедър на  история.

Крепост Калемегдан – Белград, Сърбия

Белградска крепост

Красива крепост, от чието състояние е очевидно, че грижата за историческото наследство е някак небрежна – типично по нашенски.

Край река Сава, Белград – На мотор из Балканите

Край река Сава

Сава се влива в Дунав - гледка от Калемегдан към Земун, Белград

Сава се влива в Дунав

Модерна част с великолепна пешеходна и велоалея край Дунав, там където р.Сава слива водите си с него. Пъстро множество от хора на различни възрасти се разхожда, напрежение липсва, само смях и спокойствие.

Залез над Белград

Залез над Белград

 

Вечерта настъпва, топла и само наша. Излизаме. Тълпа от хора, които нещо очакват. Прозаично предполагам, че наблюдават залеза, от което Ники прихва. Информираме се от съседен зяпач. Оказва се, че в чест  на нашето посещение в Република Сърбия, Новак Джокович е спечелил Уимбълдън. Сериозно погледнато на събитието обаче – цялата нация ликува, улиците са пълни с възторжени и патриотично настроени сърби, които приветстват своя шампион. Аплодисментите следват пътя му през града до специално изградена сцена, където еуфорията се разразява с пълна сила. Залива и удавя индивидуалностите във всеобщото усещане за национална принадлежност. Много ни липсва това.

         Срещата

На другия ден се срещаме с останалите, след дълго и изнервящо търсене. До прекрасен мотор стои самоуверен млад мъж – нов човек в групата. Вътрешно съм леко враждебна. Гената – балансът и спокойствието на цялото,  много ми липсва.

          Светльо

         Вълшебник и многознайко, той е свежата струя в нашето общо преживяване. Способен да сътвори невероятни постановки, непрестанно разиграващ сцени, на които е и режисьор, и сценарист, и актьор. Леко дистантен, емоционално прикрит, сякаш  загубва себе си в лабиринтите на театъра, в който играе. Овладян и информиран, приспособим, все пак намира своето място между нас. На мен обаче през цялото време ми липсва  една идея сантимент, която би освободила спонтанността му. Типичен представител на едно различно поколение – приветствам го.

         Загреб

Загреб, Хърватия

         Чудесен, запазен, одухотворен. Със съхранено архитектурно наследство и забележителности. Минаваме покрай музея „Мимара”. Наясно съм, че ще го пропуснем. Моторите създават неудобства при разглеждане на  градски забележителности. Сега разбирам Веско.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

 

По тясно кръгообразно стълбище се  изкачваме на кула с прекрасен изглед над града. Гледката си заслужава. Съзирам прословутата катедрала с две кули, за която ми е разказвала дъщеря ми и съм виждала на снимка. Озадачена и възхитена съм, сякаш съм част от някаква магия! Искам непременно да я докосна. Настоявам и с това предизвиквам известно напрежение сред мъжете. Раздвояваме се от противоположни желания – да продължим /времето ни притиска/ или да останем още малко на това вълшебно място.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

Св.Марко

 

Снимки с Вальо пред църквата „Св. Марк”, на чиито покрив са изваяни от разноцветни плочки гербовете на Хърватска, Славония и Далмация, както и гербът на Загреб.

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Все пак навигацията на Светли ни завежда до двувърхата катедрала „Успение Богородично”. Величествена, украсена със сложни каменни орнаменти, които сякаш разказват милиони човешки истории, тя е обител на божественото. Влизаме, макар че възрастен мъж се опитва да ни спре на входа. Гледам и слушам, поглъщам. Усещам мир, спокойствие и тишина. Вътре в мен. Тайничко потапям пръсти в светената вода и докосвам челата на момчетата. Ние си знаем защо.

         Първа нощ в Хърватска

         На смрачаване, след  дъжд, догонване по пътя, студен и мъглив проход /така изглеждаше в тъмнината/, съзираме проблясващите води на Адриатика. С любезното съдействие на местни мотористи се озоваваме в къмпинг близо до Риека по посока полуостров Истрия. Бързо хапваме и лягаме, останалата част от групата е изминала1145 км.

         Риека

Тази сутрин Куршумов се събужда като Веско, а до края на пътуването се зове  Бобан – „Я сам Бобан!”, казва категорично. Бобан Куршумович – известен пътешественик, галантен спътник и творец на оригинални подаръци.

Крепостта на Риека, Хърватска

Крепостта на Риека, Хърватска

Риека, Хърватска

 

Обикаляме Риека няколко пъти, проклинайки еднопосочните улици. Стигаме до желаното място, разглеждаме крепостта, правим няколко провокативни снимки и тръгваме. После, отчайващо дълго в горещия ден, търсим масло за мотора на Вальо. Намираме, разбира се, когато се отказваме –  на края на града.

Плитвишки езера, Хърватия

Плитвички езера

Плитвички езера, Хърватия

Плитвички езера, Хърватия

         Някой ги е нарекъл тюркоазените очи на Хърватска. Няма какво да се каже повече…

Плитвички езера, Хърватска

 

Плъзгаме се с корабче по повърхността на езерото Козяк. Някои от нас разиграват всеизвестната сцена от филма „Титаник”. За всички вече е ясно чий е сценарият. Не е романтично, но е смешно. Само ние сме шумни, говорим високо и се смеем. Краткото пътуване  е невероятно. Водата – неестествено синя, не оказва никаква съпротива на движението. Корабчето се чувства комфортно в тази хладна, елегантна прегръдка, ефирна като полъх и нежна като погалване.

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

 

 

Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни  и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.

Плитвички езера, Хърватска

 

Гледаш, гледаш – не стига. Не можеш да спреш. Дори когато езерата постепенно се скриват зад дърветата, отчаяно надничаш да ги зърнеш още и още веднъж. Отново закъсняваме с намиране на място за нощувка. Веско получава снизходително разрешение от хърватски полицай да спим „у шумата”, както и правим, с уточнение – у тревата. Отново сме сами сред нищото.

На мотор из Балканите

Паяжина в полето

Утрото ни събужда с дъх на мокро сено и  мъгла, лениво дремеща  над падината. Летаргичен паяк, в центъра на съвършена паяжина, смутено наблюдава странните люде сред необятното поле. Чака ни новият ден.

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със обиколки на Запасните Балкани – на картата:

6 коментара

Switch to mobile version