Archive for август 15th, 2011

авг. 15 2011

Първи впечатления от Турция


Ataturk Airport (IST), Yeşilköy Mh., 34149 Истанбул/Istanbul, Турция

  • Изглежда все пак Европейският съюз ни води към по-добро – то че и летището е огромно, огромно е, ама все пак от слизане от самолета, до излизане в залата за пристигащи минават цели 45 мин. Ататюрк е второто, след София, летище, в което тълпата тича, за да си запази ред на опашката за паспортен контрол. Тук разделението е Турски граждани и Other passports 😉 Митничари не видях, граничарят само гледаше паспорта и компютъра, но не ми и погледна ентелегентната физиономия
  • По терминала се разхождат негри с негърски дрехи. От тук има полети не само за голяма част от Африка и Близкия Изток, но очевидно и до остров Корекоредут.
  • Ако си мислите, че жените-мюсюлманки се обличат смешно, погледнете мъжете: едноцветни пижами с джапанки и бради без мустаци. И все пак – не видях чалми, вероятно вече само сикхите в Индия ги носят. Напомнят ми вица за арабина с костюма и вратовръзката, който искал да влезе в Щатите, и докато не заприличал на терорист, не го пуснали на паспортен контрол. Тези със сигурност ще ги пуснат 😉 И все пак не се лъжете: това бяха пътници, чакащи самолети за Саудитска Арабия и Африка, а не местни. Ако се абстрахираме от няколкото баби, които едва ли някой иска да види разголени, местните са доста цивилно облечени.
  • От летището в посока Азия води магистрала. Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен…
  • Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк.
  • Момиче може да ти се усмихне на улицата. Европейките отдавна носят фередже в поведението си, ако ще и полата ѝ да е с ширината на колан. Х. има обяснение за това, но каза, че ще ми го разяснява друг път. Не вярвам да е заради чуждестанния ми вид – който ме познава, знае, че съм далеч от външния вид на норвежкия идиот и си мязам на местен 😉
  • Въздухът мирише на много места. Явно европейските правила за чистота на въздуха си казват своето, но в България не ми се беше случвало отдавна, даже бях забравил. А откога не бях виждал някой да се вози в каросерията на камион…
  • Интересно, това дали ще ни доведе до икономика, основана на услуги? Липсата на замърсяване е признак за липса на промишленост и това, че в ЕС въздухът е чист означава, че галванизацията, металодобива, химическата промишленост, текстила се местят на Изток. Това, че не искаме шистов газ по екологични причини, означава само че ще бъде добиван по на Изток, а не, че няма да бъде добиван. Това, че при нас е чистичко, означава, че другаде е мръсничко. Дали не грешим? Или да пратим „еколозите” в Китай, нека там да повикат 😉 Не е прост въпрос: ще слагаш ли катализатор на колата си, който увеличава разхода и усложнява колата, при условие, че смърдящите те изпреварват с по-ниска мощност и разход?
  • Бай е … мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната. Бай Иван се оказа обикновен мъж 😉
  • Тоалетните в офиса са … турски. Не знаех, че на клекалата им викат така, но Давид Черни ни го припомни. Иначе е чисто, няма проблем. Има даже списък с подписите на чистач(к)ите, като на OMV бензиностанция.
  • Дядо Вазов е прав: турското кафе си се пие със сърбане. То просто няма друг начин – вряло е 🙂 Харесвам го. А чаят е като удар с изнервена котка по главата – събужда те моментално.
  • Жега и влажно е като на Черноморието. Само че морето е на час и половина по магистралата, ако че на картата изглежда тук наблизо.
  • Очевидно има интернет – все пак още не ми се пробва дали тубата е цензурирана наистина.

bizi izlemeye devam edin 😉

14 коментара

авг. 15 2011

Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия

И отново се отправяме към красотите на Италия. Янита ще ни води до градчето Питилиано в Тоскана. Приятно четене, а аз ще завиждам на автора:)

Пътуване до Питилиано

регион Тоскана, Италия

 

Питилиано е град в провинция Гросето.

Място, което е било населено още в праисторическата епоха. Етруските са оставили много паметници и некрополи, които са запазени до днес. Името на градчето датира от периода на Римската Империя. От две богати римски фамилии – Петилия и Чилиано се е родило името Питилиано преди повече от 2000 години.

Преди около 1000 години градчето е било една от основните крепости на република Сиена. След брака на Анастасия и Романо от двата най-големи рода в областта, и тяхното заселване в градчето, Питилиано се е превърнал в основен център на република Сиена от 1100 до 1400 година. Тези фамилии са известни също и със своята тиранична власт. През 1561 година жителите на града организирали бунт и убили своят владетел. Те поискали да преминат под покровителството на Косимо Медичи, владетелят на Флоренция. Така през 1604 година Питилиано губи завинаги своята независимост и влиза в границите на република Тоскана.

Питилиано, Италия

 

Евреите населяват Питилиано около 1500 година. В тези начални периоди често възникват недоразумения между двете религиозни общности. През 19-ти век когато броят на евреите достига 300 души, градчето бива наричано „Малкият Ерусалим“. След последвалото през годините разбирателство и многото смесени бракове, еврейската общност бива почти претопена. Останали са само няколко рода до днешно време. В градчето е отворена за посещение една синагога в стар еврейски стил. Има също и еврейски гробища. Питилиано е построен върху скала от материал – туфо, който е характерен само за тази област от Италия. Всички къщи са изградени от същия материал, от който са изсечени и тухлите, дялани на ръка през вековете. Основната забележителност в града е

храма на Свети Роко (St. Roch) – светец и защитник на града.

Жителите на Питилиано влагат много труд и средства за възраждането на своя град, който от средновековието до днес е претърпял много изменения и подобрения.

Питилиано, Италия

 

Е, бяхме и в Питилиано. Пак градче величествено извисено върху скали и безумно красиво. Качихме се по стъпалата, обикалящи един аквадукт, строен през 15-ти век. Стъпалата си продължаваха към някаква панорамна уличка, въвеждаща в стария град и от която долу в ниското се виждаше поляна, на която пък с храсталаци беше изписано: „Добре сте дошли в Питилиано“…

Питилиано, Италия

 

Разказано на един дъх, защото оттук започва друга история, тази на панорамните снимки. Пристигнахме в града по обяд, оказа се, че

там има традиционна италианска сватба,

от онези, в които хората са облечени със странни ритуални дрехи, типични за местния фолклор: жените като одалистки, в роби, извезани с фолклорни мотиви, а мъжете- строго издокарани, като английски икономи. На другия край на площада- оркестър, пред огромна публика- изнася градски концерт. И не беше удобно да гоним като папараци сватбарите, отидохме на симфоничен концерт.

Питилиано, Италия

 

Сантяго реши да прави панорамна снимка на площада,

което си беше дива лудост, защото нямаше как. Хората се бяха се пръснали по малкото площадче, оградено от стените на градчето, на които ако се беше качил, за да снима панорами, рискуваше да се почувства наистина добре дошъл в храсталаците- надписи долу. Да се снима от пластмасов стол се оказа също невъзможно. И кофи за боклук, от онези удобните, върху които се катерехме в Рим- нямаше. И къде, къде…

Питилиано, Италия

 

Санти се покатери на фонтана. Аз стоя долу, асистирам панорамните снимки, подавам му фотоапарата и обективите един след друг, и гледам са си придавам сериозен вид, да не избухна в смях, че за срамотията хората от оркестъра биха се обидили, бяха на метър пред нас. Някакви дечурлига до нас се разхилиха, казахме им да млъкват. В същото време и аз замълчах, гледайки с тревога плетеницата от кабели, които опасваха фонтана, върху който панораммайсторът вече се беше извисил в целия си колорит. Въодушевен от идеята си и напълно изключил околния свят, Сантяго цопна във водата, дънките му прогизнаха, ама не се отказа. Пък и защо ли? Случва се из фонтаните тук- там да има рибки, ама да не са пирани я. И като се изправи на фонтана, изглеждаше досущ като статуя на фотограф- част от модерното изкуство на 21-ви век, монтирано на фонтана от 16-ти.

Питилиано, Италия

 

Оркестърът с гръб към нас въобще не ни виждаше, да ама публиката… И като заизбухнаха едни аплодисменти, онези свирят, ще се скъсат, защото си мислеха навярно, че аплаузите са за тях; публиката не спира да аплодира, а диригентът се смее, прави странни движения и физиономии, та нали е срещу нас и вижда всичко; аз вече вия от смях на две превита, а Сантяго съвсем сериозен, като издялан от черен мрамор- си снима. Панорами. Дори не знам забеляза ли еуфорията на околните от вглъбяването в панорамната си страст, а също и това, че оркестърът заряза класическата музика и засвири модерни парчета…

Питилиано, Италия

След концерта, цялата великолепна петорка приятели се смушихме в едно от претъпканите ресторантчета, точно под величествената снага на аквадукта, която в полумрака се извиваше страховито и заплашително над площада. Поръчахме пици и кафе. Общувахме жестомимично, защото беше невъзможно да надвикаме шумните италианци, които си допиваха след сватбата и като по поръчка бяха насядали в същото ресторантче, за да си продължат пировата нощ.

 

Акведукт – Питилиано, Италия

 

Ресторантът- нищо особено:

с бели дълги покривки по масите, в средата на които мъждукаше по една свещ. С музиканти, които обикаляха около пришълците и с две цигулки, и един акордеон радваха населението с песни и танци на народите. А в саксиите, които опасваха кръчмата от край до край- насадени люти чушки. Червени, малки, симпатични и подли чушлета, които надничаха иззад фините си зелени листенца, приканвайки апетитно да си ги хапнеш с пицата.

Люти чушлета – Питилиано, Италия

 

Е… хапнах.

Груба грешка. В гърлото ми изригна вулкан.

Или може би няколко. Текнаха секрети от всичките ми отверстия, загубих и картина, и говор. И Питилиано от този миг за нашите спомени стана град ПатиЛиЯно, разбира се, по идея на приятелите ми и разбира се- в моя чест. Че как бих пропуснала да разкажа?

Питилиано, Италия

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Тоскана – на картата:

2 коментара

Switch to mobile version