Archive for август, 2011

авг. 26 2011

Инеада – на плаж близо до Резово :)

Петък е ден за близките места – днес това ще бъдат турските плажове, на които всичко се облизваме, когато ходим до Резово, нали? 🙂 Ико ще ни води до Инеада. Приятно четене: Инеада, Турция на плаж близо до Резово 🙂 Били ли сте в Резово ? Ако да, навярно сте виждали онези безкрайни пясъчни плажове […]

No responses yet

авг. 25 2011

Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а днес ще стигнем до древния Персеполис. 

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

28.04.2011г. – Днес решихме да наваксаме малко закъснението, като се опитаме да стигнем до гр.Kermanshah.

Закусихме и поехме на път. Още в началото ми направи впечатление, че в

Иран

има много табели, с които всъщност GPS почти не трябва. Не знаехме как стои въпроса с бензина, но бързо установихме, че всъщност бензиностанции има на входа и изхода на всяко малко градче и са доста големи, тъй като тук главно автомобилите се карат с бензин.

Официалния език в Иран е фарси,

и при нашето пътуване курсът на долара беше 1$=11 000 риала. Цената на бензина е 1 литър 95 = 0,70$, но това е само за чужденци, защото за местните е 0,40$. За иранците се издават специални карти, с които на всяка колонка за гориво след като се маркира, цената се променя. Общо взето започнаха интересните неща. Природата наподобяваше тази в Турция, близо до границата.

На мотор из Иран

На мотор из Иран

Надморската височина се менеше често, но като цяло се усещаше, че се движим на високо. За този ден трябваше само да караме и не спирахме често.

Минахме покрай езерото Урмия,

но без да се отбиваме. Около нас всичко се ставаше все по-зелено и беше интересно за каране. Пътищата тук са много добри, включително и малките означени на картите ни с една бяла линия. Точно тези бяха и най-малко натоварени, защото тук трафика е убийствен. Камиони, коли, мотопеди и всички карат с газ до дупка във всевъзможни посоки.

Естествено, и ние предизвиквахме страшната атракция по пътищата.

Нямаше кола, която да не ни свирне, засичаха ни за да ни снимат, изравняваха се с нас отново за снимка и не ги интересуваше колко опасно карат. Спирането ни на бензиностанция или за почивка означаваше, че поне 10 души се събират около моторите. Странното тук е, че миналата година при пътуването в Африка, всички се събираха така около моторите, но никой нищо не пипаше и не се качваше по тях без ние да ги поканим. Сега тук нямаше такова нещо. Всеки пипаше копчета, качваха се да си правят снимки, въртяха ключове, което нас доста ни изнервяше, защото в крайна сметка дори и слизайки от моторите пак трябваше едното око да е в тях.

На мотор из Иран

Трябваше да привикнем с всичко това. От друга страна пък всичко това с моторите беше напълно разбираемо, защото го

сравнявам с положението при нас преди 1989г.,

когато едно от най-ценните неща за момчетата беше картинка с кола от дъвка „би-бип”. След като се отбихме от главните пътища започнахме леко да се изкачваме и за пореден път се озовахме сред зелени планини с малки езера и като цяло красива картинка. 

На мотор из Иран

На мотор из Иран

На мотор из Иран

 

Въпреки вчерашната случка на границата

Иран започна да ми харесва.

Хората всъщност са доста чисти и добре облечени. В абсолютно всяко населено място има парк с поне един фонтан и тоалетни. Тревните площи са с много добра поддръжка и това са местата, където местните хора които са на почивка ги използват за да разпънат палатки за нощувка. От всички мюсюлмански държави, в които съм бил Иран е тази в която съвсем спокойно може да се нощува на палатка, тъй като тук за това са създадени прекрасни условия във всеки парк в центъра на всеки град. Чистотата е на ниво, за което в България още можем да мечтаем. Хората са много гостоприемни и сигурността е на високо ниво. По обяд спряхме за да опитаме от местната кухня, която много прилича на турската с малки изключения, като примерно айрян вътре с листа от розов цвят. Последва отново само каране и малки спирки за зареждане с бензин.

 

Вечерта по тъмно стигнахме в

Kermanshah

С помощта на местни хора намерихме хотел и се отдадохме на почивка.

 

29.04.2011г. – Вече трети ден в Иран. От днес започваше и нашата „културна” обиколка. Първата забележителност беше

Taq-e Bostan

Исторически комплекс на около 5 километра от центъра на Kermanshah в огромен парк за почивка. През този град е минавал и древния път на коприната. Прекрасно място с много зеленина и естествено голяма чистота.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

 

Так-е Бостан е сред най-важните останки от управлението на династията на Сасанидите.

В този исторически комплекс може да се види надпис от Ардашир II, две каменни тераси с гравюри от коронясването на Шапур и лов на елени и глигани. Дворецът е строен около 400 г. пр. Хр. Тук изкарахме около час и имах възможност да разгледаме спокойно мястото. Имаше доста туристи, както и много иранци, тръгнали също на „историческа” обиколка.

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

Естествено предизвикахме интерес сред местните хора, които така и не разбрах защо държаха да имаме общи снимки

 

Taq-e Bostan – Керманшах, Иран

На мотор из Иран

 

През цялото ни пътуване това беше нещо постоянно. Всеки правеше снимки на нас, с нас, с моторите, като понякога се учудвах от хората, които идват как винаги носят фотоапарат. Беше един спокоен почивен ден. Местните хора се разхождаха в парка с лебеди в езерото, с доста уреди за забавление на децата и места за почивка. Определено се усещаше, че по-голямата част от иранците разполагат с пари. Другото, което ни направи впечатление, че въпреки че са много религиозни до сега не бяхме чули нито веднъж говорители на джамия – нещо, което в Турция нямаше как да избегнем. След разходката ни в парка поехме отново по маршрута ни. Днес трябваше да стигнем до най-красивия град в Иран – Isfahan.
Но имахме още една спирка. Това беше

Bisotun

Малък град на около 30 километра от Kermanshah. Пътувайки да търсим това място подминахме табелите, на които трябваше да се отбием и излязохме от града. Направихме обратен завой и малко след това ни спря полиция за проверка. Не бяха пътна полиция, а една от многото в Иран. Поискаха ни паспортите и се оказа, че на Пламен, Митака и Даката са останали в хотела. Това беше голям късмет, защото можеше да разберем чак когато стигнем в Исфахан, а това си бяха около 500км. Пламен и Митака тръгнаха обратно за паспортите, а ние с Даката отидохме да разгледаме Bisotun.

Бисутун е комплекс,

който включва както исторически, така и природни забележителности. Гравюри от епохата на Ахеменидите, надпис от Дарий, релеф от Мехрдад II, светилище на древните мидийски племена, както и планината Фархадтараш са забележителностите на местността, разположена по продължение на Пътя на коприната.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

Основният монумент от този археологически обект е

Бехистунският надпис

 

Бехистунският надпис, Бисотун (Bisotun) – Иран

Бехистунският надпис

Това е клинообразно писмо на три езика – еламски, вавилонски и староперсийски и описва събитията от годините 523-521 пр.н.е. Надписът изобразява триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.

За наше съжаление достъпът до надписа сега беше спрян, защото в момента беше ограден със скеле и явно ще се прави нещо като почистване. Обиколихме комплекса, който отново беше пълен с доста местни, дошли на пикник.

Бисотун (Bisotun) – Иран

Успяхме да разгледаме останките от различните по епоха и архитектура дворци, както и много добре запазения

релеф на Херкулес

 

Херкулес – Бисотун (Bisotun) – Иран

Бисотун (Bisotun) – Иран

 

И тук изкарахме около час, след което се срещнахме с Пламен и Митака и поехме по маршрута към Исфахан.

 

На мотор из Иран

На мотор из Иран

 

Пътят отново минаваше през вече познатите ни зелени планини и около 18.00 часа пристигнахме в може би най-цветния град в Иран. Тук отново две местни момчета, „случайно” ни засякоха с автомобил и предложиха да ни помогнат да намерим хотел. Помогнаха ни и ни заведоха до хубав и евтин хотел, който се намираше много близо до центъра на града. Разбрахме се на следващия ден да се видим след обяд за да ни разведат из

Исфахан

и да ни покажат интересни неща. Намерихме едно хубаво заведение за вечеря и се отдадохме на пълна почивка. Така и завърши и този ден.

Изфахан - На мотор из Иран

 

30.04.2011г. – Днес сме заделили деня само за разходка и малко да починем от моторите. Станахме без да бързаме и поехме на обиколка. Исфахан е третият по големина град в Иран. Сградите тук са покрити със интересни сини керемиди. Има и много красиви градини и паркове. На пръв поглед всяко едно ъгълче в града е украсено с цветя. Чистотата по улиците е на много високо ниво. Тук се чувстваш като в Европа – всичко е подредено и чисто, бляскащи реклами, светещи витрини, модерно облечени мъже, говорещи по мобилните си телефони, които са последен модел.

Единственото, което ни връща към действителността, че си в Иран, са дрехите на жените.

Те са облечени по много различен начин. От жени покрити изцяло с чадор – черни дрехи, които покриват цялото тяло и се виждат само очите, до такива които са сложили само по една скромна забрадка. При вторите може да се види всъщност, че са доста хубави. Въпреки, че жените се държат много свободно трябва да се знае, че по никакъв начин не трябва да се докосва жена, която е с мъжа си. Може да говориш с нея, но не можеш да и стиснеш ръката примерно. Има си правила, както във всяка държава, които трябва да се спазват. Алкохол също няма и е престъпление да се пие. Има прости правила, които ако се спазват от туристите, ще бъде приятно в Иран, но ако се нарушат веднага ще се намеси някоя служба от многото видове полиции и могат да направят живота на човек много труден. Всъщност хората тук са много щастливи, спазвайки наложените ограничения и правила, но осъзнават, че има и друг вид живот извън Иран и точно с това ние туристите сме им безкрайно интересни.
Най-посещаваното място тук е

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад.

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад – Исфахан, Иран

 

В южната част на площада е разположена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият базар. Градът е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Савафидите между 16-ти и 18-ти век и сегашния облик на площада се е оформил по това време. В момента на площада е изграден много красив фонтан. Мястото наистина е много красиво и за това тук изкарахме около два часа, като не пропуснахме да обиколим всички щандове на базара за сувенири.

 

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Исфахан, Иран

Върнахме се в хотела за да чакаме нашите „екскурзоводи”. Беше странно как две момчета вечерта спират с кола и ни предлагат да ни помогнат с каквото можем, след което ни карат до два хотела за да изберем. Макар, че в Керманшах също един възрастен се качи на мотора при Митака и ни закара до другия край на града, където са хотелите, след което слезе и тръгна да се прибира сам. В 14.00 както беше уговорката се видяхме с тях и тръгнахме на разходка. Първото място на което спряхме беше

моста Khaju

– най-елегантният от мостовете, построен през 1650 от Шах Абас ІІ.

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Моста Khaju – Исфахан, Иран

Мостът е на две нива и доста хора се отбиват на долното ниво, на което самата конструкция създава някаква естествена вентилация и е доста по-прохладно. Интересно място.

 

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Мостът Khaju – Исфахан, Иран

Следващата ни спирка беше

цветните градини в Есфахан

– парк, подобен на ботаническа градина, с много добра поддръжка и отново невероятната чистота.

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Тук в единия край е запазена и автентична иранска къща, на която нямаше как да не си запечатаме и нашите лица.

 

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Иранска къща – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Следващата спирка беше

градината с птиците

– нещо като зоопарк, но само за птици.

Фламинго в градината с птиците – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Tук вървейки към входа видях, че едното момче от любезните „екскурзоводи”, което носеше през цялото време един вестник, всъщност криеше в него радиостанция. Това веднага ни намести картинката и даде отговор на чуденето ни защо ни разпитват за професии, за политика, за отношението ни към Израел и още куп въпроси, които принципно обикновен човек не би задал. Просто си бяха от единия вид полиция, която има в Иран и която отговаря за чужденците. Е, ние се правехме, че не разбираме, а и в крайна сметка ни беше все едно какви са. Все пак без тях трудно бихме намерили всички интересни места за един ден.

Влязохме в парка с птиците и към нас се приближи учител с цял клас момичета, които започнаха страшно викане за да си направим общи снимки.

 

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Ученици на екскурзия – Парк Есфахан – Исфахан, Иран

Техния учител искаше да си говорим за да ни пита как е при нас, какво е отношението ни към учителите и тъкмо започна разговора когато се приближи учтивото момче с радиостанцията, каза му нещо на фарси и той веднага се извини, че бързат и трябва да си тръгват от парка. Явно тези разговори не бяха позволени. Веднага направихме аналогия с времето, когато при нас за един виц арестуваха. Обаче в ерата на интернет, няма как да се ограничи информацията. Тук всяка страница от интернет минава през създаден филтър, който проверява съдържанието и съответно не разрешава достъпа, но местните са намерили начин как да го заобикалят и си ползват всичко, макар доста да рискуват.

След разходката и в този парк вече стана късно за други забележителности и се върнахме в хотела. Разделихме се с нашите „екскурзоводи” и отново се отдадохме на почивка в ресторанта, който бяхме намерили предишната вечер. Така и приключи този ден. На сутринта трябваше да продължим по маршрута и за съжаление без Пламен. Той вече от около 1500км караше мотора си, на който задния амортисьор беше с изтекло масло и се държеше само на пружината. За да не закъса някъде из Иран, Пламен реши да тръгне към България. И така и направи, при което измина общо около 4000км само за два дни, което не знам как може да се направи, но явно има начин.

 

 

01.05.2011г. – Честит празник на всички трудещи се.  Още един празник, който ще изкараме далеч от дома. Станахме рано, бързо натоварихме багажите, изпратихме Пламен и тръгнахме по маршрута.

На мотор из Иран

Днешната крайна точка беше гр. Shiraz, но по пътя до там ни очакваха много интересни места. В началото единствено карахме за да изминем повече километри, преди да е станало горещо. Въпреки факта, че Иран е с голяма надморска височина тук в този район температурата се качваше около 30 градуса. В ранния след обяд стигнахме и първата си спирка за деня –

древната столица Pasargadae

Pasargadaeе една от първите столици на ахеменидската империя, основана през шести век пр.Хр. от Кир II Велики във Фарс, родината на персийците. Тук като забележителности са гробницата на Кир, цитаделата Toll-e Takht и останките на два двореца и градини.

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

древната столица на Иран – Pasargadae

Най-важната забележителност е

гробницата на Кир ІІ Велики

Гробница на Кир Велики в древната столица на Иран – Pasargadae

 

Пасаргада остава персийска столица докато синът на Кир – Камбиз ІІ не мести главния град в Суза. На мястото са останали много малко неща, но като цяло може да се добие представа колко голям град е бил. Обиколихме всички забележителности и продължихме към маршрута. Следващата спирка бяха

гробниците при Naqsh-e Rustam

Високо в скалите над пустинята са издялани 4 релефа на пръв поглед във формата на кръст, познати на местните като “Персийските кръстове”. Всъщност това са гробниците на 4  от владетелите от династията Ахемениди. В центъра на кръста има врата, която води към вътрешна зала в самата скала, където се намира каменната гробница.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

С изключително майсторство и прецизност са изсечени в скалите орнаментите на гробниците.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Може би най – старата постройка на това място е една кубична сграда пред гробниците, която много прилича на кула, а е била използвана като олтар на зороастризмът на това място.

Кубът на Зороастър

е построен около 5 Век преди Христа.

 

Кубът на Зороастър, Иран

Една от гробниците принадлежи на Дарий Велики, което е установено по добре съхранените надписи (522—486 до н. е.). Предполага се, че другите три са на следващите владетели цар Ксеркс I (486—465 до н. е.), Артаксеркс I (465—424 до н. е.), и Дарий II (423—404 до н. е.). Гробниците са така разположени, че имитират фасада на дворец.

Релефите, изсечени под гробниците представят различни моменти от историята на царската власт, свидетелстват за победите на царете над техните врагове. Седем изрязани в скалата релефни изображения показват как владетелите от династиите получават кралските знаци от Ахура Мазда – вестителят на доброто в зороастризма.

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

гробниците при Naqsh-e Rustam, Иран

Уникално място. Въпреки жегата не пропуснахме да обиколим всичко възможно. Даката накрая остана доволен, защото намери

бира с вкус на бира,

естествено безалкохолна, но по-добра от тази с вкус на боровинки и т.н.

Бира в Иран

На мотор из Иран

Бяхме вече на около 80 километра от Шираз, а часът беше около 16.30 часа. Имахме достатъчно време да разгледаме и

Persepolis

и се отправихме натам.

Персеполис, Иран

Бързо стигнахме и поради добре сложените указателни табели бързо намерихме и мястото. Паркирахме, въоръжихме се с фотоапарати и след като се подкрепихме с по един ирански сладолед, който всъщност си е като нашия, тръгнахме на обиколка.

На мотор из Иран

 

Персеполис е столицата на Персия,

 

основан от Дарий І Велики и всъщност е гръцкото име на древния персийски град Парса. Персеполис е наричан още ”Тронът на Жамшид”. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Градът е опожарен от Александър Македонски през 330г. пр.н.е. Едно от първите неща, които се виждат е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи и красива дърворезба. Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Най-голямата зала в Персеполис е

Дворецът на 100-те колони,

може би най-голямата зала строена по времето на династията на Акеамените, някога използвана от известният персииски цар Дарии І за тронна зала.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

 

 

Над Персеполис в скалата се намират и

двете гробници във формата на кръст на Артаксеркс ІІ (404-358г. пр.н.е.) и Артаксерск VІІ (358-338г. пр.н.е.).

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Гробницата на Артаксеркс – Персеполис, Иран

Изкарахме тук до около 19.00 часа. Персеполис е много интересно място, макар не много реставрирано, но достатъчно да се добие представа за мащабите, в които е бил градът.

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Персеполис, Иран

Починахме малко от голямата жега и разходка и продължихме към

Шираз,

където стигнахме около 19.30 часа. Шираз е петият по големина град в Иран и също така украсен навсякъде с цветя и зеленина, много добре поддържани. Естествено и строителството е с големи темпове.

Шираз, Иран

Тук има много градини и паркове и като цяло е спокоен град. Хората отново бяха много дружелюбни и ни упътиха към частта на града с хотелите. Вече се стъмни, но успяхме да намерим хотел с вътрешен двор за моторите. Настанихме се, вечеряхме в някаква местна закусвалня и така завърши и този ден.

Лека нощ, Иран!

Решихме да не оставаме тук два дни, а да продължим по маршрута си, който поради малкото време, с което разполагахме се наложи да съкратим, без да подозирахме какво още ни очаква.

 

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

 

12 коментара

авг. 24 2011

Копенхаген (5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг (1))

Днес ще започнем един северен пътепис. Росица ще ни води до Дания, а вие се подгответе за нещо красиво и интересно. Приятно четене: Пет дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг част първа Копенхаген Дълго мислене и премисляне как да преборим високите датски цени и да пътуваме и разглеждаме максимално. Най-добро решение виждаме […]

8 коментара

авг. 23 2011

Рамадан, Салала…„и още нещо“ ден втори (Оман)

 Продължааваме с пътуването на Николай из пустинята Руб ал Хали в Оман, за да стигнем до Салала. Пътят ни започна с Бахла и Низва,  а сега продължаваме към едно нормално за ноември/декември българско време. Как мислите, ако идете в пустинята дали ще ви вали дъжд по време на гъста мъгла? 😀

Приятно четене:

Рамадан, Салала… и още нещо

ден втори

Към Салала

04.09.2010

Ставаме към девет. Закусваме бавно с няколко парченца плод и пием кафе. И Александра се излюпва към десет. За да бъда по-конкретен, аз най-безстрашно я събуждам. В единадесет вече сме готови за път. Чакат ни 850 километра през Руб ал Хали. Зареждаме с гориво и тръгваме.

 Пустиня

След първите стотина километра изчезват всякакви растения. Не се забелязват дори храсти. В началото е предимно каменисто. Пейзажът е еднообразен и ако пътуваш сам, може наистина да се отегчиш до смърт. Тук там се мяркат табели за населени места, които не се виждат от пътя. Появяват се и знаци „Внимание животни”. Рисунката обаче за разлика от България не изобразява крава, а камила поради разбираеми причини. От време на врене изпреварваме някой камион или се разминаваме с коли пътуващи в обратната посока. При едно подобно разминаване шофьорът на отсрещната кола ми присветва с фарове. Не съм чувал да имат обичай в този край да се предупреждават за дебнещи в храстите полицаи, но знае ли човек. Отделно от това както вече стана дума, храсти наоколо няма. Намалявам леко скоростта. След по-малко от минута скачам рязко и с двата крака върху спирачката. На около 20-30 метра пред мен една камила най-невъзмутимо тъкмо тръгва да пресича пътя. Ако не си подготвен, много е възможно да я забележиш, когато тя вече седи на седалката до теб. Лошото е, че в подобна ситуация неочакваната спътничка най-вероятно би влязла през предното стъкло. Абе не са им възпитани много камилите – влизат, от където си поискат. Сливат се с прашно жълтеникавия цвят на пясъка и ги забелязваш в последната минута, когато вече е малко късно.

Спираме на бензиностанцията в Габа

Купуваме си лабан (айран) – най-вкусният в близкия изток и продължаваме. На места се мяркат пясъчни дюни, което ни радва, защото разнообразяват пейзажа.

Следващата спирка е Хайма.

Напълваме с бензин и отново потегляме. Пясък.

За последно зареждаме на бензиностанция на Шел. До Салала остават около 250 километра.

Ива иска да покара. Сменяме се. Слънцето върви към залез. Това е най-красивият момент в пустинята. За първи път го усетихме в Тунис преди четири години. Навън е пълен покой. Само небесното светило следва неотменния си ход. Жегата не е вече толкова непоносима. Всичко постепенно се обагря в червено и лека полека цветовете започват отначало да избледняват, а после напълно изчезват. Спираме отваряме широко вратите на колата и танцуваме в пясъка на фона на Ибрахим Ферер, останалите бандити от Буена Виста Сошъл Клъб и залязващото слънце.

Наближаваме Салала.

Започваме да се изкачваме по някакъв баир и изведнъж – чудо. Сякаш някой вълшебник неусетно за самите нас ни е прехвърлил в България. Навън е ноемврийска мъглива вечер. Ръми. Само термометърът на таблото на колата издайнически показва 26˚ и се опитва да разсее късната есенна атмосфера. Видимостта не е повече от 5-6 метра. Включвам фаровете за мъгла. Местните карат на аварийни светлини, аз също ги пускам.

Пътят е с лоша, почти незабележима маркировка. От дясната ни страна има скат покрит със свежа трева. Ей така, расте си тревица, без никой да я полива или наторява с химикали. С една дума – Българско. В началото се изкачваме нагоре по склона, но след около половин час явно стигаме най-високата точка и пътят тръгва надолу.

Салалах, Оман

 

Движим се с около 30 километра в час. Караме в мъглата още около двадесетина минути. Спускането свършва. Излизаме на равно. Шосето, по което се движим, се влива в голяма, добре осветена магистрала. Не спира да ръми. Обаждаме се по телефона в хотела за точни координати. Казват ни да им звъннем, като стигнем до Краун Плаза. След известно лутане се ориентираме и най-накрая стигаме на уговореното място. Една кола ни присветва с фарове – явно е нашият домакин. Обръщаме и тръгваме след него. След пет минути се озоваваме на плажа пред четири етажна леко занемарена на външен вид постройка. От автомобила, който ни доведе се измъква със затруднение огромен и черен, ама много черен индиец. Поздравява ни с „Добре дошли”. Казва се Кумар. Живее в съседната вила със семейството си. Докато се регистрираме ни обяснява, че тази година мъглата и дъждът продължават твърде дълго.

Всъщност това не са просто мъгла и дъжд, а

Карииф – така йеменци и оманци наричат югоизточния летен мусон.

По тези места той идва в средата на юли и си отива в края на август. Облаците се настаняват над града и планината и не мърдат от там два месеца. Ръми почти 24 часа в денонощието. Аз му се радвам, но за местните, които са непрекъснато тук, сигурно си е изпитание да живеят толкова дълго без слънце. За сметка на това е толкова зелено.

Питаме, къде наоколо има ресторант. Предлагат ни Краун Плаза или местно ресторантче надолу по уличката зад хотела. Разбира се

избираме местната кухня.

Аз да не съм бил път чак от Дубай за да се тропосам още първата вечер в най-обикновен хотел. Били сме в достатъчно 5 и 6 звездни хотели къде ли не по света. След първите два-три пъти спира да ти е интересно. Освен това дали ще си в Истанбул, Будапеща, Дубай или Салала, Краун Плаза си е все Краун Плаза.

Сещам се за един комшия от София, който като ни видеше, че се гласим да пътуваме нанякъде питаше:

-Накъде?

-На Витоша.

-Е те тва не мòем го разбèрем. Да се трепете чак до там за едното напиване. Сèди си дòма па си се наливай колко искаш.

Настаняваме се набързо и тръгваме да търсим ресторантчето. Уличката зад хотела разкрива типична арабска гледка – мърляво, порутени къщета, разкачени улуци висят по сградите, олющена мазилка…Жълтеникавото улично осветление обаче някак си прикрива грозотата на пейзажа и му придава една особена топлина. Спокойно е, почти няма хора. Малко по-натам виждаме деца да ритат топка.

Стигаме до ресторантчето. Всъщност са две едно до друго. Най-радостното обаче е, че масите навън са пълни с хора, които пушат шиша. Питаме в първото може ли да вечеряме. Отговарят ни, че сервират само шиша и пресни натурални сокове, но ако искаме, можем да хапнем при съседите.

Продължава да ръми, така че избираме маса под тента. Поръчваме си. Чакаме доста докато донесат яденето, но сме доволни. Пропуснах да спомена, че в шиша кафенето в Низва имаше голям екран, на който вървеше някакъв сериал на арабски. Е, докато чакаме за поръчката, изглеждаме следващата серия. Масата ни е малко встрани, недалеч от огнището, където разпалват въглените за наргилетата. Раздухват ги с вентилатор. От време навреме, някое от момчетата с очевиден индийски произход допълнително ги разбутва и във въздуха политат безброй искри. От това, че е тъмно и непрекъснато ръми става още по-хубаво. В главата ми неусетно изплува стих на Валери Петров׃

″Възтъмна, черна е тавата

и сладък дим от нишадър,

и циганинът в тъмнината

е сам от чукан чер бакър″

Искрено се надявам да не бъда разбран неправилно. Не правя никаква аналогия между индийци и цигани, макар че се сещам за израз на френски ″Eté indien″ (индийско лято), който е еквивалент на нашия ″циганско лято″. Предполагам, че никой циганин не би се разсърдил ако го сравнят с индиец. Не знам обаче, какво е мнението на индийците по въпроса. Но нека спрем до тук и да не навлизаме в деликатни теми.

Поръчваме си шиша׃ ″Лау самахт! Уахед фараула, итнейн айнеб, мин фъдлък! ″. Този път няма грешка. Носят ни една ягодова и две гроздови. Нямам предвид гроздови ракии разбира се. В този тип заведения алкохол не се сервира.

Дълго пушим и гледаме танца на искрите в огнището.

Поръчваме сметката и силно сме изненадани от цената на шишата. По- евтина е около 4-5 пъти в сравнение с Дубай, а тютюнът е много добър.

Прибираме се в хотела. Океанът бучи пред спалнята ни. Не издържам, взимам си прожектора и отивам да се разходя по плажа. Гъмжи от раци. Десетки рачета тичат по пясъка и току някое от тях се шмугне в прясно изкопана дупка. Водата е изненадващо студена. Нося си пълно оборудване за гмуркане, само бутилки с кислород трябва да наема, но при тази температура не съм сигурен дали ще се реша. Неопрена ми е 2мм с къс ръкав. Разбира се, мога да взема по-дебел под наем. Утре ще видим.

Прибирам се в стаята. Часът е почти два. Нямам сили да пиша. Ще го направя утре сутринта. Ревът на океана ни приспива.

salala_oman_den-2_1

Пътят между Низва и Салала

Внимание, животни на пътя!

ха ха ха

По пътя за Салала, Оман

Влизането в пустинята забранено!

salala_oman_den-2_4

Караш направо и следващата сряда завиваш надясно

Артефакт в пустинята

Артефакт в пустинята

По пътя към Салала

Най-накрая нещо разнообразно

Залез в близост до Салала

Залез в близост до Салала

Първи сблъсък с "Карееф" (мусон)

Първи сблъсък с "Карееф"

Танцът на искрите

Танцът на искрите

Салала, Оман

Салала

 

 Очаквайте продължението

Автор: Николай Кирилов

Снимки: авторът

Други разкази свързани сПерсийския залив– на картата:

2 коментара

« Newer Entries - Older Entries »

Switch to mobile version