Archive for юли 15th, 2011

юли 15 2011

От Драгоман през Несла и Врабча до Трън и ждрелото на Ерма

Отдавна не ви бях писал пътеписи, затова ще ви разкажа, как покрай 24 -и май тази година направих едно пътуване, което отдаванм си бях намислил – по крайграничния път между Драгоман и Трън. Приятно четене:

 

От Драгоман през Несла и Врабча до Трън

и ждрелото на Ерма

Български Западни покрайнини:

Четири (плюс един предварително) последователни почивни дни. Какво да правим в София? А и до чужбина е малко тегаво да се ходи (парите са си пари). Ами да направим любимото ми: да изследваме околностите на София! Не се смейте, преди да сте ми казали как от Световрачене може да отидете до Опицвет без да гледате картата 🙂 Току-що разбрахте една тайна за себе си: вие не познавате София и Софийското поле, нали? Даже не знаехте, че Опицвет е софийско село, нали 😉 Бъдете спокойни, малко хора познават околностите на София. И така, понеже аз пък знам как мога да мина от Царичина до Хераково, а така също знам разликата между Габер и Габра, то решихме да изследваме един днес близък, а преди 1989г безкрайно далечен район край София – българските Западни покрайни или с други думи: тази част от Западните покрайнини, които остават в границите на страната след 1919г.

Между Драгоман и Габер

 

 

Разбира се има и още една причина, за да изберем този район, а тя е, че Стойчо Димитров (дядо ми 😉 е роден в самото начало на XX век в село Несла, което се оказва все пак отсам границата след Ньойския договор. Семейството му към онзи момент критичен (1919г) момент вече е живеело в Цариброд и се налага да се изселят от там заради откъсването на Западните покрайнин. Товарят пернишката печка и останалата покъщина на една каруца и… леви-десни към в София, за да започват от начало…

Вероятно някъде около Сливница, скрилата се в пернишката печка домашна котка изскача от нея и тръгва да бяга назад към Цариброд… Така възниква изразът „Ние там котка имаме!“, когато в къщи се говори за Сърбия, Западните покрайнини и Цариброд в частност.

Между Драгоман и Габер

Там някъде имаме котка 🙂

 

Поне два пъти съм ви разказвал за Западните покрайнини в Сърбия, когато се разхождахме до Погановския манастир – един път без снимки, и веднъж със снимки. Сега вече исках да се разходим и от българската страна на границата – още повече, че районът на село Несла дълги години беше в граничната зона, за която се искаше „открит лист“. Точно в тази връзка се оказа, че собственият ми баща е ходил един-единствен път до родното село на баща си и то като съвсем малък, когато са живеели в Сливница малко след Втората световна. Дядо ми го качил на кон и така стигнали до село Несла. Баща ми към оня момент май още не е ходел на училище (не съм сигурен, но, и да е ходил, е бил най-много първи клас). По-късно вече изобщо не е стъпвал там, а сега вече имам възможност да го закарам аз, но не с кон, а с кола 😉

До Драгоман пътят е почти перфектен.

Е, за да тръгнете по описания маршрут е необходимо да следите табелите за Круша. След силно объркано минаване през Драгоман (GPS-ът винаги е по-мъдър от табелите) излязохме на пътя за Габер. Околният пейзаж е доста красив в далечинмата се виждат планините, а някъде преди самия Габер вляво се вижда една от малкото антрацитни мини в България. За запознатите не е учудващо, че до Габер има ж.п.линия заради въглищата, а си личи, че мината се експлоатира. Интересен ми е все пак въпросът за обществения транспорт до тези села – ясно е, че с кола се стига, но дали има някакви автобуси или маршрутки? Не знам.

След Габер пътят свива в дясно (т.е. на центъра на селото става тоя номер), вие гоните табелата за Круша и след няколко километра преди еидн мост севижда табелата на целта ни

село Несла 🙂

Nesla, Dragoman, Bulgaria

Ziel erreicht както би казал GPS-ът 😉 Точно на моста се вижда табела за Трън, а ние просто минахме през центъра на селото до другия му край.

Село Несла

Село Несла

 

Каква беше най-голямата ми изненада?

Очаквах безлюдно планинско село, в което редки бабички седят на някоя пейка („да гледат цветен телевизор“, както се казва в панагюрско) Нищо подобно! Народ, деца, младежи – едни играят мач, трикольорът и синьото знаме на Европейския съюз се веят пред кметството (т.е.кметския наместник, селото няма собствен кмет) и смесения магазин, народът седнал по дворовете и си прави цър-пър, изобщо – навалица и живот 🙂

Вярно, че действоито се развива в почивен ден, но истински безлюдните села са си безлюдни и в делник и в празник. Беше приятна изненада. То е ясно, че детскуте колички с разхождащи се родители със сигурнпост за дошли „на вила“, но въпреки това си е добър признак 🙂

Между другото: руско-езичната Википедия http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0 има по-дълга статия за село Несла от българоезичната http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0 😉 Може руският интерес да е свързан с това, че НАТО свършва на около километър от това място? 😉

Изглед към Сърбия (край село Врабча)

Изглед към Сърбия

 

Като се мине през центъра и се излезе от другия край пътят води директно към границата, която ми се струва, че е на не повече от километър-два. Честно си признавам, че не посмях да тръгна на там (нищо не ме спираше), ама тоя пусти социализъм ми се е отразил зле и не посмях. Иначе, съдейки по картата, пътят стига до границата, на десетина метра от нея прави десен завой и продължава през останките от село Долна Невля (останки, в смисъл, че центърът на Долна Невля са е в Сърбия – цепено е очевидно през дворовете) и завършва в село Вишан. Но, както казах, не посмях този път. И адски ме е яд…

(„Ууу, каква си Несла!“ би казала покойната ми баба, имайки предвид нелогичната тъпота на решението)

Както казах, целта беше достигната и като че ли можеше да се прибираме обратно в София. След някакви си 70 км пътуване само? „‘Не нам’ тия“, дет’ се вика („а имени твоему” е продължението 😉 Нямаше да съм аз, ако не пробвам табелката Трън, която видях на входа на Несла. Този път идея си нямах какъв е пътя, защото на картата е отбелязан като осмокласен път, но пък GPS-ът не се дърпаше като му зададох новата дестинация Трън. А съм го настроил да избягва офроуд терени (все пак съм със семейната кола, нали) – след като не мрънка, значи смята, че пътят е с нормална проходимост. Иначе според картата пътят на няколко пъти би трябвало д аминава непосредтсвено до границата, но реших, че мога да се оправдая в GPS-a, ако ме спрат. (Това оправдание, тъпата ми глава измисли прекалено късно, за да се сети, че може да се ползва и ако реши да мине към Вишан. Както ви казах яд ме е, не ми го натяквайте)

Изглед към Сърбия (край село Врабча)

Пътят край българо-сръбската граница

 

Та вместо обратно към Драгоман

отпрашихме в посока Трън.

Пътят стана вече тесен, но асфалтът си му беше като цяло ОК. Първото село беше вече споменатата Круша – и там, народ, хора и деца. След него обаче села като че ли нямаше почти никакви. Село Круша се оказа доста голямо или поне дълго, а след него вече започахме ту да приближаваме границата, ту да се отдалечаваме от нея. Съдейки по картата сме се движили между няколко десетки до около 1500 метра от границата. Пътят е тесен, колкото да мине една кола – не знам как бихме се разминали с някого, но за 50-ината километра до Трън нямаше нито една насрещна кола, въпреки, че имаше спрели коли край пътя на места. А си личеше, че хора има в района. Пътят се вие нагоре– надолу, по едно време минава през гъста гора като в тунел, покрай ждрела и високи скали. Наистина живописно място.

Пътят край българо-сръбската граница. Границата минава по билото на хълма

Пътят край българо-сръбската граница. Границата минава по билото на хълма

 

Вече съм ви разказвал за Погановския манастир – теренът, естествено е практически същият, но има една съществена разлика: от сръбска страна пътят е по-широк, но селата отсам ганицата (в България) са в много по-добро състояние, в сравнение с изоставените села на Западните покрайнини в Сърбия.

По напречно водещите към границата пътища и големия брой села непосредствено на границата (и от двете страни) си личи, че през 1919г са рязали живо месо. Искрено се надявам, че в недалено бъдеще и тази граница ще изчезне, така както изчезна границата между Германия и Елзас или между Австрия и Унгария, защото на тази особено болезнено се вижда, че не ѝ е там мястото. Иска се търпения и усилия от двете страни. И то доста усилия, но радващото е, че това е реалистична цел.

Ждрелото край Врабча

Ждрелото край Врабча, долу в ниското има и водопад

Някъде по пътя минахме по високата част на едно ждрело. Не съм сигурен, че е на Ерма река, защото бяхме още доста далеч от Трън, но край село Врабча минава една рекичка, пътят минава сигурно на 70-80 метра над нея, а на отсрещния ѝ бряг се извисява още по-висока скала. Има едно миниатюрно разшиение на пътя, колкото за две коли и табела „Към водопада“ сочеща към дълбините на така образувалото се ждрело. Не можах да открия името на реката, но вероятно е един от притоците на Ерма. Иначе за протокола – както Долна Невля има и в Сърбия (Дона Невльа), то и Врабча си има аналог Врапча. Някак си не върви да прекараш границата през Красно село в София и от другата страна името на квартала да е много различно. По дяволите – наистина са рязали по живо месо…

След Врабча, като че ли пътят започва по-скоро спускане и по някое време излязохме на нормално изглеждащо шосе. Брезник (и Перник, т.е.пътят за София) наляво, Трън на дясно. Имахме достчтъано време него ден и след миниатюрно колебание се отклонихме все пак към

Трън

Това вече си е нормално шосе. Трън е наистина малко градче с нелош център и кафява табела към Трънското ждрело. Как да не ида, след като не съм ходил?

Подминава се центъра на градчето и след перфектни 3 км асфалт – европейските програми не само на тази забележителност помагат – стигаме до група къщи (не знам дали е точно село), минаваме през тях, докато хубавия асфалт свърши, където бяха спрели 20-30 коли. На поляната имаше още спрели коли и край една малка рекичка бяха опнати няколко шатри с кебапчета, кюфтета и бири. Кеф 🙂 Всъщност май всяка посещаване еко-пътека генерира определен оборот. Лошо няма, обичам кебапчета на теферич 😛

Кебапчета 😉

Ждрелото на Ерма край Трън

Е, целта не бяха кебапчетата (пък и ние от сутринта се бяхме заредили с провизии 😉 – затова тръгнахме по пътеката към екопътеката

Трънско ждрело на река Ерма

Всъщност идеята с екопътеките хич не е лоша – единствено тярбва да се поддържат добре (я, колко оборот се прави в околността!) Та с това исках да кажа, че дръвените стъпала на екопътеката на Трънското ждрело се нуждаят от поддръжка. Нещо друго – обуйте поне маратонки, ако не сте с наистина сериозни търистически обувки – доста са стръмни стълбите и с градски обувки, снадали или сабо ще ви е невъзможно да се върнете по стъпалата.

А от еко-пътеката се открива страховита гледка към входа на ждрелото на река Ерма. Вход, защото ждрелото почва там и стига чак до село Власи в Сърбия, като преди това е минало през Погановския манастир.

Ждрелото на река Ерма край Трън

Продължавам да се потрисам как река с размерите на Перловската е успяла да изрови 200 метри скали!

Ждрелото на река Ерма край Трън

 

От едната страна на ждрелото е пробит тунел в скалите и с джипка може да се мине при нужда – вероятно се полжва от граничните власти или местните хора, ако искат да вървят по течението на реката. Във всеки случай няколко километра по-нататък е Сърбия и за целия район би било много полезно, ако може да се минава свободно по цялото протежение на Ждрелото на Ерма.

Ждрелото на Ерма край Трън

 

След няколко снимки, дадохме газ обтанот към София, като минахме през Брезник и Перник. Да ви казвам ли, че между двата града се намира най-хубавия път, който съм виждал в България? ПЕРФЕКТЕН! Аз покарах, по него, а един месец по-късно бате Бойко го „откри“ 🙂 После си мислех, че различните строежи в България завършват в различни дни, след което се нареждат на опашка, за да може в понеделник ББ да открие Обект А, във вторник да открие обект Б и така равномерно през цялата седмица – не може да разказрва телевизионните екипи неравномерно, нали 😉

http://www.pk.government.bg/bg/ot-regiona/405-ministar-predsedatelyat-boiko-borisov-otkri-dnes-remontiraniya-pat-mezhdu-pernik-i-breznik.html (това е официалната новина от 14 юни, пък аз пътувах на 23 май и си личеше, че пътят се ползва поне от месец )

Без майтап – пътят е наистина перфектен. В Перник, както винаги ме пра жесток дъжд, който на Драгичево спря.

Май това беше 🙂

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

 

Всички снимки от това пътуване:

13 коментара

Switch to mobile version