Archive for юли 4th, 2011

юли 04 2011

Англия – едно зелено пролетно изживяване

Миналата седмица в коментар Вили предложи да направим седмица на Англия на нашия сайт, с което съм напълно съгласен и затова от днес ще се опитаме да огледаме всякаквата Англия. Започваме с пролетните преживявани на Адриана из Лондон и Уиндзор.

Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

За Лондон и Англия много българи биха могли да споделят. Ще представя нашето пролетно усещане от няколко дни престой там.

Този път за разлика от другите мои пътувания не можах да изживея тръпката на предварителното очакване и подготовка. Разболях се сериозно месец преди тръгването и до последния момент всичко беше под въпрос. Но поех риска и еърбъсът на Бритиш еъруейс ни пренесе до Терминал 5 на летище Хийтроу.

Лондон

ни посрещна със слънчево време. Местните си бяха облечени направо лятно, но и с по едно якенце за нас беше добре. Подухва си един ветрец, особено покрай Темза.

Лондон е една нормална европейска столица–красив град, хора от различни националности, характерни забележителности. Има си правила, които се спазват и животът изглежда по– подреден. Англичаните са хора с традиции–движението с обратен волан/ отначало имаш чувството, че се движиш непрекъснато в отсрещното платно/, на много от местата няма смесителни кранове за топла и студена вода, а те текат в мивките поотделно, известните електрически контакти с три отвърстия.

Хотелът „Парк плаза Уестминстър бридж”,

който бяха избрали нашите организатори, обаче си беше истинско бижу–модерен, на брега на Темза с изглед към Парламента с Биг Бен, непосредствено до сградата на старото кметство и London eye. Имаше дори контакти с два изхода в стаите.

Хотел Уестминстър бридж, Лондон

Рецепционистката, която ни настани, беше българка. Доста нашенци живеят там. Не придобих впечатление, че страдат от особена носталгия по България, но това е друга тема.

След кратка пауза за освежаване, симпатична местна екскурзоводка Галя, българка, живееща от години в Лондон, ни поведе на кратка пешеходна обиколка. Повечето от централните забележителности са известни и не бих досаждала с излишни описания. Всеки от мостовете над река Темза има своя история и име. Красиво е, когато преминаваш през тях да виждаш различни забележителности покрай реката–сградите на парламента, на Английското разузнаване с интересни зелени покриви. Нашето посещение беше по 24 май, 3 седмици след кралската сватба и имаше подчертан интерес на туристите към

Уестминстърското абатство

От сутринта се извиваха опашки на чакащи. Работното време е от 9, 30 до 15, 00ч. Разбрахме, че вътре има какво да се види– столът, на който се коронясват Английските крале, който всъщност бил стар, доста обикновен дървен стол от столетия, там са погребани и английските кралици– дъщери на Хенри VІІІ, Кралица Мери и Кралица Елизабет І, но оставихме абатството за посещения при следващо пътуване до Лондон.

Уестминстърско абатство, Лондон

Много интересни са

английските пъбове

Когато пристигнахме беше петък вечер, голямо оживление по тези заведения. Минахме покрай известният пъб „Шерлок Холмс”. На втория етаж на къщата е бил кабинета на прочутия детектив. Пред заведението, прави, с хабла в ръка около 30 човека, предимно мъже, пиеха бира. Друг известен пъб е св. Стефан, срещу Парламента– любимият на Чърчил. Заведението е малко, предимно костюмирани джентълмени държат халбите там. Интересно е, че по тези заведения и там, където можеш да похапнеш стекове плащането на сметките става предимно с карти и не е прието да се оставя бакшиш.

Пъб на Шерлок Холмс, Лондон

Петък и събота вечер има оживление по заведенията, в неделя то намалява. Въпреки това не срещнахме нито един видимо пиян по улиците, дори в по– късните часове, да не говорим за шумни изпълнения, каквито често виждаме у нас. Непрекъснато по улиците се чуват полицейски сирени, с които от 2–рия ден свикваш. Всъщност не е толкова лошо да има контрол.

На Трафалгар Скуеър

нашата пешеходна обиколка приключи. Там се извисява паметника на Адмирал Нелсън, който е победил Наполеон при Трафалгар, но самият той е загинал в тази битка. Трупът му e пренесен в бъчва с бренди. Погребан е с почести, а войниците изпили брендито след това, за да почерпят сили. След няколко дни на Уембли предстоеше мачът между Манчестър Юнайтед и Барселона. Под паметника на Адмирала имаше 2 големи футболни топки с инициалите на двата отбора, а близо до Националната галерия, която също се намира на Трафалгар скуеър електронен часовник отброява дните до Олимпиадата догодина.

Площад Трафалгар, Лондон

В петък вечер

Националната галерия

работи до 21, 00часа. Тя е безплатна за всички посетители. Възползвахме се от това удължено работно време и я разгледахме. Има какво да се види.

The National Gallery, Westminster, London SW1Y 5, UK

По мое мнение най–ценни са картините на италиански ренесансови и барокови художници–Леонардо Да Винчи– Мадоната при скалите, Сандро Ботичели, Караваджо, Тициан, Рафаел, Паоло Учело–„Битката при сан Романо”, която е трета картина от поредицата– другите две са в Лувъра и Галерия „Уфици”. Голяма е сбирката от картини на френски импресионисти– може би съизмерима с тази в Музея „Орсе” в Париж.

Национална галерия, Лондон

След това духовно зареждане разгледахме

Лейчестър скуеър,

от който се вижда сградата, където раздават филмовите награди, Пикадили съркас, малко от Рийджънт стрийт. Дъщеря ни добре познава централните части на Лондон, така че тя беше нашият екскурзовод в свободното време. В целия град има усилена ремонтна дейност във връзка с предстоящата олимпиада през 2012г.

Въпреки, че там усещането е, че са стъмнява по–късно, а сутрин слънцето изгрява по–рано, времето доста напредна и тръгнахме обратно към хотела. Десетки туристи правят нощни снимки с Парламента и Лондонското око на Уестминстърския мост. Захладило се е, а вятърът те кара да се движиш по– бързо. От прозореца на хотелската стая се виждат осветените сгради на Парламента, а отстрани на хотела е огромната болница „Сейнт Томас”. Мислено пожелавам леко дежурство на колегите и потъвам в меките завивки да се заредя с енергия за следващия ден.

На закуска японците отново са ни изпреварили с биологичния си часовник. Налага се да почакаме на опашка пред основния ресторант, докато се освободят маси. Добре, че това неудобство е само за уикенда. После напрежението от туристи в хотела понамалява.

През този ден първо разгледахме някои от

забележителностите на Лондон

  • Албърт хол,
  • Бъкингамския дворец,
  • Природонаучния музей,
  • Музеят „Виктория и Албърт”,
  • магазина „Хародс”

Това са по– популярни обекти и не бих изпадала в излишни описания. Непременно трябва да се посети някой парк, за да усетиш атмосферата там–Хайд парк, паркът Сейнт Джеймс. Хората отдъхват или играят сред спокойствие, зеленина езера с плаващи патици в центъра на града. Някои дори се хранеха на зелените площи около Бъкингамския дворец. Не забелях да има замърсяване.

Всъщност най– шумното и мръсно място в Лондон според мен беше Оксфорд стрийт с много магазини и навалица.

Повечето от сградите по централните улици са строени във викториански стил – типичните лондонски сгради–прилепени една до друга, на няколко етажа. Кралица Виктория се е възкачила на британския престол през 1837г на 18 годишна възраст и е най–дълго властвалият и един от най– успешните монарси на острова. Млада и красива, тя диктувала модата в своята страна. Обичала да се облича в синьо. За своя резиденция избрала замъка Балморал в Шотландия. През 1840 год се омъжила за своя братовчед принц Албърт, с когото имали 9 деца и щастлив брак. По тяхно време се организирала първата международна изложба на промишлени, научни и художествени достижения. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия тя е и императрица на Индия от 1876г. След ранната смърт на съпруга си кралица Виктория изпаднала в дълбок траур и наложила модата за черните дрехи и бижута. Паметникът на кралица Виктория е разположен непосредствено пред Бъкингамския дворец.

Уиндзор

Замъкът в Уиндзор

Преситени от впечатления в столицата, потегляме на 35км в западна посока–

градчето Уиндзор

с около 28 хиляди жители, където се намира най– старият замък във Великобритания, а със своите 1000 стаи и най– големият обитаван замък в света. Това е май единстваният ден от престоят ни, в който можем да се разхождаме по тениски. в следващите дни значително се захлади и се наложи да извадим от багажа кожените якета. За около час направихме почивка на търговска уличка до стените на замъка. От заведенията ухае приятно на ободряващо кафе, има атрактивен магазин за шоколадови изделия местно производство. Като ценители излязохме оттам с голяма чанта. Имаше и магазини за облекла и бижута с шестцифрени цени, както и доста сувенирни щандове.

Замъкът в Уиндзор

Но да преминем към

Замъка.

От куполите се развява флагът на кралицата, което означава, че в момента тя е тук. Над Бъкингамския дворец се вееше само британското знаме. Вървейки покрай стените надзъртаме към градините, но те почти винаги са затворени за посетители. На отсрещния браг на река Темза Галя ни обръща внимание да видим известния колеж Итън, в който са завършили средното си образование много от известните политици, а също така и принцовете Уилям и Хари. Влизаме в замъка с аудиогидове и така преминаваме през залите. Впечатляващ е „Кукленият дом” на кралица Мери, замък в миниатюра, всичко е дванадесеткратно умалено. Запазени са куклите на сегашната кралица и сестра й Маргарет, много сервизи, включително този от сватбата на кралица Виктория. И сега при приеми някои от тях се използват.

Замъкът в Уиндзор

В замъка Уиндзор е и параклисът „Сейнт Джордж”, където е погребан крал Хенри VІІІ с неговата любима съпруга–Джейн Сиймур.

След завръщането ни в столицата се завъртяхме и на

Лондонското око

Приказно е да погледнеш града отвисоко преди залез. Опашките минават бързо– не може да се сравнят с чакането при Айфеловата кула.

Лондон, гледан от Лондонското око

Обичайният завършек на такъв ден е в заведение със стек и английска бира.

Имаме обещание за продължение 🙂

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Англия – на картата:

3 коментара

Switch to mobile version