Archive for юни 16th, 2011

юни 16 2011

Накратко из Букурещ

Днес Марина съвсем набързо ще ни разкаже за една разходка из Букурещ. Приятно четене:

Накратко из Букурещ

Реших да изненадам приателкатаси за рождения и ден като я заведа в Букурещ. Живеем на 70 км от града в Русе. Пътят до там е много приятен – като минеш моста всичко е различно. Пътищата са по-добри и цялото пътуване трае 40–50 мин. Внимавайте в населените места и на ограниченията! Румъния е полицейска държава, но вардят с цивилни коли без обозначения и където най не очакваш. Пазете се.

Като влязохме в Букурещ – нищо необичайно, град като град. Ако карате направо и следвате трамвая, ще стигнете до воени гробища – следвате пътя, който прави полу–дъга слизате в ниско, като през цялото време се придържате в лява лента. В района на гробищата GPS губи сигнал. Най-долу в ниското е Т-образно кръстовище, завивате на ляво и след 1км сте в центъра. Придържайтесе в дясна лента до пиаца УНИРИИ – вляво е двореца, където паркирахме.

В центъра на Букурещ паркингите са безплатни – невероятно, но факт. Оставихме колата на паркинга.

Дворецът наистина е величествен!

Втората най-голяма сграда в света – заслужава си. Ако тръгнете от двореца надолу посока пиаца УНИРЕЯ, ще ходите по копието на ШАНЗ ЕЛИЗЕ, но до тук всичко около вас е сиво и запустяло – нищо интересно. На Пиаца УНИРИИ има два мола и много цигани-търговци.

Lipscani, Bucuresti, Romania

По-интересното е, ако тръгнете от двореца на ляво след 500м ще стигнете до р. Дъмбовица минавате моста тръгвате по КАЛЕЯ ВИКТОРИЯ и сте вече в

стария Букурещ

много добре запазен – прекрасно място, сигурно е НАЙ-ХУБАВОТО нещо В БУКУРЕЩ. Пълно е с заведения, музеи, църкви, кафенета, магазинчета – цените са много добри. Старият Букурещ си заслужава. В горния му край е ПИАЦА УНИВЕРСИТАТЕ. В подлеза има тоалетна, което е щастие иначе са кът. От площада, с трамвай 21 може да се отиде до пиаца ОБОР да така се казва. ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ В БУКУРЕЩ Е С ФОНОКАРТИ, може да ги купиш от всеки реп. Ако сте за 2–3 дена става, иначе няма смисъл.

Решихме да отидем пеша до ПИАЦА ОБОР. Защоли – защото според туристическия гид това е най-големия пазар на открито в ЕВРОПА. ЗА 50 мин. стигнахме, но излезеш ли от центъра всичко хубаво свършва – много стари и изоставени сгради и мизерия. Пазарът наистина е много голям има всичко, но най-много колбаси и най-вече пушени меса, но и мизерията е голяма.

Пътя назад не се различаваше по нищо. НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО НЯКАК СИ ПО-ДОБРЕ ОТ НАС. Направи ни впечатление многото цветя, градинки и фонтани. Това е само малка част от Букурещ, но си заслужава. Чао

Автор: Мариан Монов

No responses yet

юни 16 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(8): Сирия: Манастирът Мар Муса

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за Акаба на Червено море, върнахме се в Дамаск, а за последно отскочихме до Бейрут.

Днес на ред е манастирът Мар Муса в Сирия.

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

част осма

Сирия: Манастирът Мар Муса

До Акаба и назад – Сирия,Йордания и Ливан – част8

Мар Муса – едно необикновено място

Въпреки точното планиране, програмата е преизпълнена и последния ден ни е свободен ( вече съжалявам че не останахме на Червено море да се попечем ). Не ни се стой в Дамаск и решаваме да „отскочим” до

Мар Муса – манастир на Сирийската православна църква,

построен през 6 век след Христа, на мястото където е живял отшелникът Дейр Мар Муса ал Хабаши, син на Етиопски крал. Бяхме чели че тук всеки е „добре дошъл” да остане колкото си иска, стига да помага в готвенето и чистенето. Манастира винаги е бил в „особени” отношения с Ватикана.

Der Mar Musa Al-Habashi, Syria

Големия проблем не е че тук живея и работят както мъже, така и жени, и това е може би единствения смесен манастир. По-сериозното е че обитателите на манастира признават Исляма, считайки го за истинска религия, равноправна на Християнството. Нещо съвсем обичайно за тия земи.

Манастирът Мар Муса, Сирия

Църквата в манастира Мар Муса, Сирия

Пътуване до това място не е предвидено и не сме много наясно не толкова как ще стигнем, а как ще се върнем… Натрупали опит и рутина, поразпитваме и от познатия ни Maalula karaj се качваме на маршрутката за Al Nabk. Бях чел още, че

до манастира няма редовен транспорт, което се оказва истина.

Споменавам го няколко пъти на Жени докато се друсаме във вмирисаното бусче и притеснени, подпитваме шофьора. В Набек други за манастира няма и се договаряме да ни закара дотам за 450 сирийски ( 10$ ), което си е направо обир в сравнение с 2$-вия билет до тук. Следват 20-30 км из сирийското „нищо” които ни се струват цяла вечност. В подножието на планината сред цялата тази пустош, където не видяхме жива душа, добре асфалтирания път свършва. „Ами обратно?”. Шофьорът вдига рамене, обяснявайки нещо на неговия си език, и ни сочи манастира горе, докато припряно брой парите. Слизаме и запушваме по цигара – за да се „съсредоточим” – както му казваме когато на някой му е нервно, притеснено или уплашено. Дошли сме до тук и няма връщане, в буквалния смисъл. Качваме бавно и замислено пътеката нагоре. Въобще не мисля за манастира, разбира се.

Манастирът Мар Муса, Сирия

Манастирът Мар Муса, Сирия

Манастира отвън изглежда като крепост – дебели каменни стени,

с дупка метър на метър за врата. Промушваме се и се оказваме в двора му, който е и тераса с страхотен изглед към долината. Това е мястото което мен лично ме впечатли най-много!!! Две момичета по дънки метат двора, момче бели картофи… Абсолютно никой не ни обръща внимание! Все едно сме невидими! Започвам да се чувствам неловко и не на място. Едва след като вадя апарата и започвам да снимам, отнякъде се появява мъж, който заприказва Жени. За първи път откакто сме тук, някой говори с нея! „ Откъде сте?”, „Ще останете ли да преспите тук или само да разгледате?”, „Ако искате да споделите обяда ни, но ще трябва да промогнете за приготвянето му?”, „А-ха, само за малко.Защо не влезете тогава в старата църква, а аз ще Ви направя чай през това време?”… Другите на терасата продължават с метенето и готвенето, без да ни забелязват…
Събуваме се пред малкия отвор,служещ за вход на църквата и влизаме почти пълзешком. Присядаме край стената на застлания с черги под и всеки се отпуска в своите мисли… И притеснения… Нещо особено витае в тази малка, стара църквица… Може би духа на истинските правовославни… Тишината действа успокояващо, отпускащо… Започваш да забравяш дребните неудобства и притеснения… Не и Жени, разбира се ! Неспокойният й и непримирим дух неспира да я човърка – как ще се приберем от тази пустош! Което се оказва мнооого лесно. След кратък разговор на чаша чай с игумена и младежите, които вече са приключили с чистенето и готвенето и се стягат да си тръгват, Жени се договаря да извикаме по мобилния! цяла маршрутка и да си поделим цената. Елементарно, Уотсън! Започвам да съжалявам, че бързаме да си тръгнем от това място, но… както се казва „ дамите са с предимство”. В маршрутката завързваме разговор кой от къде е. Изненадани сме от пъстрата компания – американка, австралиец, германец, англичанка с албанец… И двама българи ( ние ) естествено… Когато казваме откъде сме, следва кратко възклицание – „Аааа, страната на йогурт!”… Само толкова… (Без коментар)

Край манастира Мар Муса, Сирия

Край манастира Мар Муса, Сирия

В хостела в Дамаск

намираме само „постоянното присъствие” – австралиец, който от 3-4 месеца е тръгнал да се поразходи по света. „Добре,бе, а от къде пари?” – любопитстваме ние. „Ами като свършат спирам някъде да поработя” „А ако свършат в България?” – веднага го контрираме. „ Е, ще гледам да не свършат точно там!”…
Всъщност, хората пътуват! Много и продължително. И то сами, като волни птици. А не както сме свикнали ние – на кратки организирани екскурзии, като за пенсионери, за да не се преуморяваме. И където трябва да се съобразяваш с още 40 човека. В този хостел, а и не само там, се срещнахме с всякакви и от всякъде – холандци, американци, поляци, корейци, австралиици, дори и семейство възрастни немци.
Разхождаме се за последно познатите ни улички на стария Дамаск, защото утре в 8.00 трябва да сме на автогарата за да хванем автобуса за Алепо, от там,около 13.00 – автобуса за София. Защото всичко хубаво рано, или късно, свършва. И нашето пътуване е към своя край. Уморени сме – много път изминахме, но още повече сме изморени от емоциите.

Очаквайте финала 🙂

Автори: Жени и Стефан Русеви

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

13 коментара

Switch to mobile version