Archive for юни, 2011

юни 30 2011

От Сан Бернардино до езерото Комо (Алпите – на гости на мармотите (3))

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, минахме по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария, а днес през Сан Бернардино ще стигнем до езерото Комо в Италия Приятно четене: Алпите – на гости на мармотите част трета: От Сан Бернардино до езерото Комо Ден […]

4 коментара

юни 29 2011

Добре дошли в кралското имение Сендрингъм (Sandringham, Norfolk)

Замисляли ли сте се защо в днешния доста модерен свят има действащи монархии? Защо половината филми на Дисни (и не само!) са свързани с принцеси или поне за кралици на бал? Защо цяла офисна София заряза работата си и гледаше сватбата на Кейт Мидълтън и принц Как-му-беше-името*? Има нещо приказно в цялата тази история, а народите обичат приказките.


Днес Вили ще ни води до една такава приказка – кралското имение Сендрингъм (Sandringham), където освен друго, но мои сметки Чарлс е залюбил Даяна (или обратното 😉

Приятно четене:

Добре дошли в кралското имение Сендрингъм

Sandringham, Norfolk

След едно изследване на VisitBritain (националната туристическа агенция на Великобритания) се оказало, че сред забележителностите на Великобритания най-популярни и посещавани са дворците и замъците. На второ място се наредило посрещането на изгрева при Стоунхендж, а на трето – посещението на мач от шампионата на Англия.
А, така! И на мен, когато стане дума за Англия, респ. Великобритания, първата ми асоциация винаги е за кралица и кралско имение :)
Та, по този повод да кажа/покажа малко от едно изключително приятно местенце сред зелените поля на добрата стара Англия, което с течение на времето станало любимата селска къща на Тяхно Величество, Кралското семейство.

По идея на Уйлям Завоевателя (1027-1087г.) била създадена Domesday Book – историческата книга, в която били вписани всички владения на Англия. През 1086 г. в нея била записана и една земна площ под названието Сен Дерсингъм. Днес тя е в графство Норфък в Източна Англия. Там, из района, има доказателства и за останки от предисторическо време, и за римска вила, и за голяма къща, ехее, още от 1290+ година.
С течение на времето, обаче, хората „поизяли“ някоя и друга буквичка от името и днес имението (и близкото село) вече се нарича

Сендрингъм

Имението Сендрингъм, Англия

Имението Сендрингъм

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - кралската къща

Прескачам няколко „сънливи“ века и…
През 16 и 17 век имотът бил притежание последователно на две фамилии – Кобс и Хостис. А през втората половина на 18 век сър Корниш Хенли, чиято съпруга била от фамилия Хостис, построил голяма къща в джорджиански стил (архитектурен стил появил се по времето на крал Джордж I). Само че Хенли починал преди къщата да бъде напълно завършена и синът му на бърза ръка я продал.

Sandringham, Norfolk, UK

Къщата

минала през още 2-3 чифта ръце и накрая, през пролетта на 1862 г., една добра и богата мама я купила за едва 20-годишния си син. Е, защото била не коя да е мама, а самата кралица Виктория, пък синчето – принцът на Уелс, Албърт Едуард. Момчето, всъщност, искало да прави кариера в Британската армия, но имало неблагоразумието да се роди пръв син, и затова трябвало да стане крал. Няма не искам! Ти ще си крал Едуард VII и толкоз!…. Та му направили това подаръче, да не се сърди много… маминият :) Е, дай, боже, всекиму, както се казва.

Принцът си харесал подаръка, рекъл „тенкю“, целунал мама и отишъл да играе голф с приятели.
Няколко месеца по-късно, през септември, го пратили в Германия с мисия – да гледа уж някакви военни маневри, но всъщност, да хвърли едно очо на датската принцеса Александра, щото мама и тати му я харесали за невеста.
Като действали точно по инструкциите на мама, Едуард и по-голямата му сестра, кака му Виктория, се срещнали с принцесата, пили чай, яли пасти, бърборили си и глупости, посмели се – абе, млади хора! Значи, срещата минала много добре и работата почнала да става. Тъй че, въпреки смъртта на краля през декември, след която кралица Виктория потънала до края на живота си в траур, на следващата година през септември, принц Едуард и Александра се оженили. И, три седмици след сватбата, заминали да живеят… Как къде?! В Сендрингъм! ;)
И заживели младите влюбени честито. Но след две години принцът решил, че им е тясно за нуждите им и заповядал къщата да бъде съборена и построена отново. И да е по-големшка!

Имението Сендрингъм, Англия

Част от къщата в по-близък план

И така, в този си вид къщата е от 1870 г.

Всъщност тя се оказва една смесица от архитектурни стилове и спецовете я намират за не най-успешната викторианска селска къща. Но, независимо това им мнение, по това време къщата в Сендрингъм има славата на „най-удобната и приятна къща в цяла Англия“.
До настоящата кралица Елизабет II и съпругът й принц Филип, тя е била използвана от четири генерации английски монарси.

Имението Сендрингъм, Англия

Вътре в кралската къща

Имението Сендрингъм, Англия

Имението Сендрингъм - интериор

Кралското семейство ползва първия етаж от къщата и голяма част от обзавеждането и днес е още от времето на Едуард VII. Съпругата му, кралица Александра, а след това и кралица Мери, съпруга на сина им Джордж V, също са дали своя принос с колекция от различни предмети на изящното изкуство. Често в Сендрингъм са гостували членове на руското царско семейство и на европейски кралски фамилии, които са надонесли разни подаръци от сребро, порцелан или емайл. По стените висят портрети, дело на кралските художници. От 1876 г. в Сендрингъм се помещава и една важна и интересна сбирка от оръжия и доспехи, донесени от Индия и Близкия Изток. Традиция е всяка година в балната зала да се прави някаква временна изложба.

Имението Сендрингъм, Англия

Интериор - когато камината не работи, огънят е фототапет

Имението Сендрингъм, Англия

Библиотеката

Имението Сендрингъм, Англия

Из кралските покои

Къщата може да бъде разглеждана, с изключение на най-личните покои на семейството. И естествено, когато кралицата не е там.

Градините на Сендрингъм

са по английски цветни, елегантни и красиви: обилно нацъфтели храсти и цветя, за които се грижат кралските градинари, пясъчни и асфалтови алеи, статуи, зелени морави.

Из парка на Сендригъм – Сендрингъм, Англия

Из парка на Сендригъм

Из парка на Сендригъм – Сендрингъм, Англия

Из парка на Сендригън

Из парка на Сендригъм – Сендрингъм, Англия

Из парка на Сендрингън

Из парка на Сендригъм – Сендрингъм, Англия

Из парка на Сендрингъм

В имението има и малка църква – Св. Мария Магдалена,

в която, впрочем, била кръстена лейди Даяна. Тя е родена и живяла в ранните си детски години в Сендрингъм.

Сендрингъм - църквата St. Mary Magdalenе

Сендрингъм - St. Mary Magdalenе

Но, за да е удоволствието пълно, има и едно красиво

изкуствено езеро

с шарени патици и рибоци, и водни лилии в едното кьошенце.

Сендрингъм - езерото

Сендрингъм - езерото

Сендрингъм - езерото

Сендрингъм - езерото

Сендрингъм - езерото

Сендрингъм - лилиите

Такива ми ти работи в Сендрингъм. Кралски работи :)

Е, не липсват и някоя и друга забавни случки.

Например, разказват, че Едуард VII бил страстен ловец и нямал търпение да ходи с гостите си на лов. И, за да не се успиват сутрин, заповядал всички часовници в имението тайно да бъдат бутнати с половин час напред. Така си и останали години наред. Само че, когато починал синът му Джордж V през 1936 г., това разминаване във времето създало проблеми. И тогава, като разбрал, принцът на Уелс и бъдещ Едуард VIII (т.е. внукът му) се разбеснял и наредил незабавно всички часовници да бъдат сверени по Гринуич.
Сега часовниците в Сендрингъм са точни :)

Хората тук дори разказват и един виц за принц Чарлз. Е, малко е „английски хумор“, но така и така сме на темата:
Значи, принц Чарз дошъл на гости на майка си в Сендрингъм. Само че, нали е принц, не паркирал на паркинга отвън, а по алеята, по алеята, та пред главния вход на къщата. Обаче по това време кралицата си била извела пуделите на разходка из градините. И единият от тях, като познал колата на Чарлз, се разджафкал и се втурнал да го посреща, ама принцът не го видял и го прегазил. Ой, горкото кутре! Ами сега?! Кралицата ще се разстрои! Чуди се Чарлз, мае се, как да каже на мам… и хоп, от езерото изскокнала златната рибка (Вярно е, вътре има и такива!).
И му вика рибката: Ваше височество, принце! Аз съм златната рибка, кажете си едно желание! Чарлз се израдвал: А, разгеле! Ми, тъй и тъй, утрепах по невнимание пудела на майка ми, ако можеш оправи го или дай някой нов…
Ооо, казала рибката, трудна работа е да го съживя бе, пък нов откъде да ти намеря баш сега… щото той е много спешъл, не знам си к’ва кралска порода, разбираш ли… Я, дай по-добре някое друго желание да ти изпълня, на кеф съм днес.
Почудил се Чарз, па си рекъл – ми то, майка ми, така и така ще се разстрои, ама явно с’а съм в точното време и на точното място – да използвам момента пък. Я, златна рибке, мани кучето сега. По-добре направи така, че Камила да стане красива като Даяна, ей това по’ искам!
На рибката съвсем й се стъжнило от невъзможните желания на принца, почесала се с перката по главата, и унило рекла: Мии… то, таковата, Ваше височество… я да се пробвам все пак, ако мога да съживя пудела.
Предупредих, английски хумор! ;)
Впрочем, знаете ли какво означава изразът „английски хумор“, според англичаните? :) Ами това е, когато един интелигентен джентълмен говори на друг достатъчно уважаван джентълмен нещо, което другите наоколо не разбират. И това е, което ги забавлява ;)
А според някакво английско изследване, най-тачени са вицовете за находчивост и съобразителност. Примерно от рода на този (английски, естествено):
В гората (на Сендрингъм ;) ) си вървят двама ловци. По едно време на единия нещо му става лошо и припада – едва диша, изцъклил очите… Другият го гледа, чуди се… и се обажда по мобилния си на тел. 999 (тяхната спешна помощ) „Ало, слушайте, моя приятел току-що умря пред очите ми. Какво да правя?“ Отговарят му: Значи, първо трябва да се убедите, че наистина е умрял.“ Тоя вдига пушката и: бум! в него… После отново взема телефона: „Така. А по-нататък?“

Добре, добре, спирам да се отплесвам :)
През 1908 г. Едуард VII за пръв път отворил градините за публично посещение. По-късно, през 30-те години на миналия век, бил създаден и

музей,

който с течение на времето събрал разнообразна сбирка – от пожарна кола от 1939 г. и (о, над 20 бяха!) ретро автомобили, до индийски танцуващи кукли, перли и часовник, порцеланови чинии, изрисувани с образите на различни кралски величия, и какви ли не още джунджурийки, получени от кралицата при нейни посещения в чужбина.

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - трябва ми само една широкопола капела и този ролс-ройс ;)

  • = Всяка година Сендрингъм се отворя за публични посещения веднага след Великден (плаваща дата е) до 30 октомври, като часовете варират от 10-11 до 16-17 ч. в зависимост от месеца. Освен това, всяка година през месец юли има едно дву-седмично прекъсване на тази възможност, защото през тези две седмици пристига кралицата. Датите се знаят още след Нова година и просто трябва предварително да се информира човек, когато иска да посети Сендрингъм.
  • = И така, „Everybody wellcome!“ т.е. „всички са добре дошли“ срещу билети за възрастни от 7,50 паунда за градините и музея, и 11 паунда за градините, музея и къщата. Пенсионери, деца над 5 г. и семейства от двама възрастни с 2-3 деца ползват намаление. Разрешава се престой и бродене из имението в продължение на 3,5-4 часа, но никой няма да ти издърпа ушите, ако останеш и 5 часа. И, за тези пет часа, английското време може да си покаже и лудориите – идваш при ясно небе, ярко слънце и горещина, по някое време духва хладно, появяват се облачета, мигновено се скупчват, валва за пет минутки, а след още 15 – отново вятърът издухал всичко нанякъде, пак слънце… след час-два айде пак дъжд…
  • = За тези, които ги мързи да ходят или са достатъчно възрастни и ги болят краката, има специално влакче, като на Зл. пясъци, което прави кръгчета из алеите на всеки кръгъл час. Пред входа на имението има удобен паркинг и автобусна спирка, магазинчета за сувенири (ама, скъпи са!), тоалетни, кафетерия и ресторант. Виж, тук на съвсем приемливи цени човек може да пийне чай или кафе, биричка или безалкохолно, да хапне домашно приготвени кексчета („мъфини“, muffin) или кифлички, които пък на мен ми приличат на курабии (казват им „скон“, scone), парче солен пай или сандвич… Или пък домашен сладолед – ваниловият е разкошен! ;) Може и направо да обядвате с типична английска провинциална манджа – менюто е ограничено, но всеки ден е различно. Е, на кой каквото му се хапва.

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - магазини и заведения на паркинга пред имението

Имението Сендрингъм, Англия

Това били кифлички (scones), а според мен са си класически домашни курабии. Аз разшифровах вътре череши, захаросани портокалови корички, стафиди и орехи. И бяха наистина с вкус на бабини сладки

Как се стига до там?

Сендрингъм се намира на десетина километра от симпатичното градче Кингс Лин, разположено на брега на река Грейт Ууз, която само след около 3-4 км се влива в Северно море. От Кингс Лин до Сендрингъм има автобус №11, който тръгва от автогарата, а тя е на 5-6 мин. пеш от ж.п. гарата. Мисля, че и №40 върши работа.

  • **От Норич (областния град) до Кингс Лин разстоянието е около 70 км, цената на автобусния билет в едната посока е 6 паунда, а отиване и връщане е 7 паунда.
  • **От Лондон (от Кингс Крос) до Кингс Лин може да се стигне с влак (около 1,5 ч.) Влаковете са през един час. Еднопосочен билет е 29,5 паунда, отиване и връщане е 40 паунда. Практически може да се тръгне от всички лондонски гари, но на Кингс Крос трябва да се прекачите, а и посочената цена за билет е от там; от другите гари се оскъпява с около 6 паунда.
  • **Автобуси от/до Лондон-Кингс Лин, както подразбрах, също има на всеки час.
  • **От Лондон за Норич има влакове през половин час и пътуват 1:50 ч. От Ливърпул стрийт цената на билета е 15 паунда, отиване и връщане е 26 паунда. Но тази цена е, ако пътувате в 9:30 ч. и след това, а преди това е пик и цената е 28 паунда само в едната посока. Става дума за бърз влак, втора класа.
  • Със сигурност има и други възможности, примерно от Кембридж или Питърбъро, но не съм ги изпробвала.

Когато си купувате билет,

хич, ама хич не се стеснявайте да задавате „тъпи“ въпроси за всичко, което се сетите и ви интересува. Искайте си и разписание+цените, за която посока ви трябва. Англичаните са любезни и внимателни, поне моите впечатления са такива. Освен това, има разлика в цените през седмицата и през уикенда. През седмицата и в непиков час е по-евтино.
Имайте предвид също, че директните пътувания, т.е. без прекачвания, са най-евтините. Важи за цялата страна.

Е, парите и езикът не са толкова непреодолими прегради.

Просто човек трябва да се реши. И не ви е нужна непременно организирана група с някой евентуално „заспал“ екскурзовод, който си има програма, която трябва да спазва, най-често от типа „Тъгъдъг-тъгъдъг и: дзак!“. А и не съм видяла все още българска туристическа фирма да има в програмата си посещение на Сендрингъм. Да не говорим пък за Балморал (ехее, чак в Шотландия е) – примерно – той е второто английско провинциално кралско имение, което е отворено за публично посещение.
Всъщност искам да кажа, където и да сте, дайте си няколко дена повече, излезте от установените световни забележителности и ще видите

колко прекрасен е този свят, особено, когато го откриваме самостоятелно!

И ето още малко снимки от Сендрингъм на фона на Клиф Ричард, който пее

„Светът е прекрасен и аз ще го открия с теб… Знам, че някой ден всичките ми мечти ще се сбъднат…“ и т.н. 🙂

/h3>
<

Сендрингъм - цветя

Сендрингъм - цветя

Сендрингъм - из парка

Сендрингъм - из парка

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - интересни дървета в парка

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - за любителите на ретро автомобили още един от експонатите

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - и още едно "бонбонче" от музея ;)

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - "къщичка", в която живее някой от обслужващия персонал... И аз искам такава!

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - из парка

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - даже и статуя на Буда има в парка. Сигурно пак подарък отнякъде :)

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - из парка

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - пак къщички на обслужващия персонал

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - из парка

Имението Сендрингъм, Англия

Сендрингъм - из парка, недалеч от конюшните

Имението Сендрингъм, Англия

Е, време е да си тръгваме. Бай-бай на прекрасния Сендрингъм!

Автор и снимки Вили

*Както по сватбените церемонии, така и в любовните истории и порното никой не обръща внимание на мъжката роля 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с провинциална Англия – на картата:

19 коментара

юни 28 2011

Тасос, а покрай него и Кавала и Филипи за Великден

Като почне лято и започват и гръцките островни пътеписи 🙂 Днес Девор ще ни води до Кавала, Тасос и Филипи, а ние ще четем и ще завиждаме 🙂 Приятно четене:

Тасос за Великден

а покрай това: Кавала и Филипи

От миналата есен единствените пътешествия, в които взимах участие, бяха от единия край на квартала до другия, затова бях закопняла за асфалт и фериботи толкова силно, колкото и за слънчево време. Още не се беше разтопил снега, когато започнахме да търсим най-подходящата дестинация за прекарване на Великденските празници (май ни станa традиция да се изнасяме от България по това време на годината). Първоначално се бяхме насочили към Словения, но всичките ни опити да заминем се оказаха безрезултатни, затова накрая се спряхме на близкия, но много красив, остров Тасос.

Тръгнахме с автобус, защото едно от предимствата на организираните екскурзии е, че няма нужда да планираш и да мислиш за каквото и да било. Много хора ни посъветваха, че Тасос си заслужава, ако си със собствен транспорт, за да можеш да обиколиш всички населени местенца, но мога да ви споделя, че и автобусът върши чудесна работа, да не говорим, че на повечето от тези места няма какво да правите повече от половин-един час, освен да разглеждате архитектурата и да точите лиги по трапезите на гърците.

Първата ни спирка беше

Кавала

Паркирахме се близо до пристанището и хванахме пътя към Стария град. Уличките са тесни и стръмни, но това не им пречи да врят и кипят от енергията на хората, които ги кръстосват я пеша, я с автомобил, но най-често – със скутерче. На всяка крачка има кафенца, места за хапване, магазинчета, но дори да не влезете в някое от тях, къщите са интересни сами по себе си и ще привлекат любителите фотографи.

Кавала, Гърция

Едно от местата, до които ще стигнете, ако ходите само нагоре и направо по калдъръмената улица на Стария град, е площадът с къщата на Али Паша, откъдето се разкрива чудесна гледка към бистрите води на морето. След като се наситите на изгледа (ако му се наситите), може да се върнете назад към крепостта, от която можете да хвърлите един поглед на Кавала заедно с чайките, които кръстосват града по въздух.

Бяло море край Кавала, Гърция

Бяло море край Кавала


Кавала, както каза Жоро, изглежда като град, направен от лего или еднородни светли кубчета. Градът е построен стъпаловидно, няма високи сгради и няма цветни петна, които да разпокъсват цялостта му. Самата крепост на мен лично ми напомни за Баба Вида, така че ако сте били там, няма какво да ви изненада.

Кавала, Гърция

Кавала

Крепостта в Кавала, Гърция

Крепостта


Докато се разхождахме с нашата група, ми направи впечатление ентусиазмът, с който хората обсъждат видяното и го сравняват с българските му еквиваленти. Та и аз така. Други пък откровено си помрънкваха за тези „византийци”, дето не се „сетили един парапет да направят като хората“. Кой знае и вие какво ще откриете, когато прекрачите гръцката граница, но искрено се надявам да са само положителни неща.

Лодка край Кавала, Гърция

След като разгледахме Кавала и имахме достатъчно време да обиколим, където ни душа пожелае, се отправихме към

Керамоти, откъдето си взехме ферибота към Тасос.

Тук е мястотода ви кажа, че храненето на чайки е изключително забавно занимание… за наблюдаващите отстрани. Аз лично не се престраших, но се забавлявах много, докато другите подмятаха солети и хлебчета във въздуха, а чайките ги грабваха на секундата. По-смелите се престрашаваха да дават и от ръка, но историята познава случаи за клъвнати нокти и пръсти, така че преценете си сами. Опасност да не видите чайки при пътуването с ферибота просто не същестува, защото те неизменно го следват и кръжат над палубите – до Тасос и обратно, и пак по същия маршрут – ден след ден.

Чайки – Тасос, Гърция

Ето, че вече се докопахме до

Тасос,

пак се настанихме в автобуса и започнахме да гледаме на всички страни, докато се придвижвахме към хотела. Човек не знае в коя посока да гледа – дали към брега, където са красивите и леко призрачни гори от маслинови дървета, или към морето, което вече се оцветява в оранжево и блещука на залязващото слънце. Най-чудесният завършек на подобен ден е да се настаните в хотелската си стая, която да е на два метра от плажа, и да се отдадете на мълчание и съзерцание… Ние, все пак, хукнахме да търсим храна и зарязахме чудесната гледка от хотелската стая за по-лирични моменти, когато сме с по-пълни тумбачета.

Маслинови гори на остров Тасос

Маслинови гори

Залив на остров Тасос

Заливче

Предполагам, че почти няма значение в кое селце ще се намира хотелът ви, освен ако не нощувате в столицата на Тасос – Лименас. Но колкото и забутано местенце да сте харесали, винаги ще има избор от ресторанти и на всяка крачка ще ви предлагат намаления от цената, допълнително пиене или нещо друго, с което да спечелят вниманието и поръчката ви.

Нашата вечеря, напук на студеното време, което нацелихме, протече на фона на шума от вълните, които се разбиваха до краката ни. На дървена масичка, постлана с хартиена покривка, започнаха да ни донасят едно след друго вода, хлебче, месце, салатки, така че успяхме да се сгреем и да останем доволни от изживяването.

Тасос

Може би сте чували, че

гърците са много гостоприемни и учтиви и това си е чистата истина.

Поне на Тасос.

Предупреждавам ви да си заделите пари за бакшиши

и то не защото е задължително, а защото ще ги оставяте с кеф. Не си поръчвайте хляб и вода, защото във всяко заведение носят безплатно. Оттам нататък има и от пиле мляко, така че гладни няма да останете. Цените обаче са „шокинг”, ако решите да ги обръщате в левове, затова се примирете отсега – за салата и паниран кашкавал (примерно) – около10 евро. Пържените картофки са между 2 и 3 евро, но за бирата не мога да дам достоверна информация. Все пак чух, че не е никак скъпа, на фона на другите неща.

Камъчета, Тасос

Тасос

Тасос се разглежда за един ден

– пътят се вие по външната страна на острова, така че непрекъснато сте на границата между сушата и водата. Страхотно е за гледане и за снимане. Една от забележителностите на този остров е местаната фабрика за зехтин, където можете да се запознаете с процеса на събиране, пресиране и изцеждане на маслините. И да си купите зехтин, разбира се, но ако сте с по-чувствително обоняние, трява да ви предупредя, че вкусът на зелената салата е доста по-странен, от този, който познавате, ако използвате тасоски зехтин при овкусяването. Е, това се дължи на липсата на навик и заради предпочитанието ми към слънчогледовото олио. Останалите хора харесват специфичния вкус и аромат на маслините, но пък не може всичко да е за всеки 😉

Liménas Thásou, Greece

Казах ви къде да се качите, когато сте в Кавала, за да видите града от птичи поглед, но ако искате да направите същото и в Тасос, трябва да се побъхтате малко по планинска пътечка и да стигнете до

(първо) амфитеатъра в Лименас

и (второ) до върха на хълма, където ви чака приятна и зареждаща изненада:

Амфитеатърът в Лименас, Тасос

Тасос от високо

Обратно на ферибота – денят, в който трябваше да се приберем в България, за мен беше най-интересен. По принцип не изпадам във възторг от всичко, което се изпречи пред очите ми, затова докато другите попиваха жадно пейзажи, аз си се пазех (несъзнателно) за това послено място, което щеше да ме изпълни с вълнение и да ме спечели завинаги –

Филипи

Филипи

Филипи са останки от древно селище със страхотни размери. Впечатлих се още от входа – не толкова заради колоните и арките, колкото заради самото съчетание от тях и нежната природа, която се пробуждаше с разцъфналите меки макове. Навсякъде се виждаха алени петна и дори на снимките тези цветя стоят неестествено и божествено, сякаш не принадлежат на заобикалящата ги среда. Ей това е то цвете с характер!

Макове край Филипи

Макове край Филипи

Когато мислите, че сте разгледали Филипи, всъщност още не сте видели и половината – заставайки на най-горното стъпало, пред мен се разкри страхотна гледка – наляво и надясно, накъдето и да погледна – величествени останки, галени от слънцето. Може би не всеки смята така, но изживяването за мен беше непознато и вълнуващо. Филипи е почти изравнено със земята и въпреки това има няколко страхотни колони, които са оцелели и се извисяват над хилядите съборени останки и камъни. Снимките не могат да пресъздадат красотата на това място…

Филипи

Пещера Алистрати

Преизпълнена с красота и вълнение от досега с Филипи, останах почти сляпа за

красотата на пещерата Алистрати

Мога да я определя най-добре с думата „пищна”, защото сталактитите, сталагмитите и сталактоните са в изобилие, при това във всякакви форми, но страстта ми към пещерите явно е минала и не мога да изпадна във възторг. За всеки случай не взимайте моето пристрастно мнение под внимание, а се убедете сами за себе си доколко тази пещера може да ви бъде фаворит.

Прибираме се вкъщи – от лявата ми страна се вие Струма, в която съм влюбена. Има нещо много завладяващо в това да гледаш пейзажи на залез слънце – имам чувството, че това са неповторими моменти, безвъзвратно загубени за бъдещето. В едно такова настояще пътувахме обратно към София и аз се чувствах много, много щастлива.

Автор: Девора
Снимки: авторът

Други разкази свързани с Бяло (Егейско) море – на картата:

No responses yet

юни 27 2011

Бейрут (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 1)

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през  Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в […]

11 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version