Archive for май 18th, 2011

май 18 2011

На гости на Уго ти Чавес ;-) – Венецуела

Тази седмица се очертава като седмицата на Карибите. Мария ще ни води днес за малко и до Каракас във Венецуела, като по този начин откриваме тази страна за нашия сайт.

Приятно четене:

На гости на Уго ти Чавес – Венецуела

Като турист във Венецуела е препоръчително да сте в организирана група.

Причините са много, една от тях е, че могат да ви откраднат с искане за откуп. Акостирайки на пристанището на La Guaira, се отправяме към автобусите на заплануваната екскурзия.

Пътят е магистрала и пресича планината Авила, която раделя карибското крайбрежие от

столицата Каракас

Каракас, Венецуела

Гидът ни е красива креолка, шофьорът със сигурност има пагони под бялата риза, преброяват ни по списък двукратно и ни отвеждат до първата забележителност –

имението, в което е роден Симон Боливар.

Запознават ни с бита на тогавашните испански заселници – двор, кухня, спалните, трапезариите, обръщат ни внимание на сервизите от автентичен английски порцелан. . .

Дворът на музея на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Дворът на музея на Симон Боливар

Музей на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Слушам с половин ухо, много по-интересни ми се струват растящите като хелиеви балончета помело из двора. До слуха ми обаче достига репликата, че полюлеят в гостната е от истински кристал, изработен в Чехословакия, което провокира лек вулканичен трус – „То бива, бива, ама съвсем на мезе ни взехте с тази Чехословакия от 18 век. . . Казвам го на български с тъмен балкански поглед. Очевидно съм нарушила туристическата нирвана на компанията и съм замерена с кални потоци пренебрежение.

Музей на Симон Боливар – Каракас, Венецуела

Тук сигурно Симон е закусвал като дете...

Пред музея – къща ни посреща полицейски екшън

– тотален обиск на четирима младежи и автомобила им със сваляне и на задните седалки. Нашият шофьор е неприятно изненадан от съвпадащите по време действия на колегите си по неутрализирана на кокаиновата мафя и отривисто ни побутва към рейса. Ще обядваме в един от централните хотели, доста луксозен и показно излъскан, от който лъха автентичен балкантуристки дух. Става ми изведнъж доста мило и родно, тук се чувствам чудесно!

Хотел в Каракас, Ванецуела

Хотел в Каракас

Лифтът до Авила, Венецуела

Лифтът до Авила

Следва разходка с лифт, който те изкачва на билото на

Авила

От едната трана е зашеметяващата гледка на Карибско море/повече си я представяте, отколкото виждате, тъй като сте в облаците/, а от другата се е разстлал Каракас. Красиво и много студено, за да могат да нацъфтят туфите с хортензии. Слизаме бързичко и търсим място за пушене, отделяйки се от останалите. След две дръпвания от цигарата се приближава запъхтяната и изнервена екскурзоводка. Прибира ни, оглеждайки се страхливо за евентуални похитители. Опитваме се да й преразкажем „Вождът на Червенокожите“, но милата женица е сериозно изплашена и на ръба на нервна криза, докато не разбира, че нашите източноевропейски рефлекси за оцеляване са още живи. Така и не ни пуснаха на пешеходна разходка из града – „не влизало в програмата“. Но зарешетените до последния етаж жилищни сгради не можаха да скрият. Нито лозунгите и транспарантите буквално навсякъде в прослава на Уго и Революцията. Нали ви казвам – близко, мило, родно. . .

Помело, Венецуела

Помелото растяло така

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Фабрика за стъкло на Мурано отвън

Пътуваме по тесни пътища, обикаляйки мегаполиса, около 1 час , докато достигнем до следващата цел –

фабриката за стъкло на фирмата „Мурано“

Моите преки впечатления от промишлено производство се свеждат до посещенията ми в едновремешната фабрика за чорапогащи /какво красива българска дума! / – „Осми март“ и ТЕЦ–овете в Марица–Изток. Затова гледах в захлас раждането на стъклото – изпичането, оцветяванети, изтеглянето и рязането в най-причудливи форми. Красиво е!

Фабрика за стъкло на Мурано отвътре

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Ето как се прави цвете

Фабрика за стъкло на Мурано – Каракас, Венецуела

Готовата продукция на стъкларската фабрика

Отново в автобуса, покрай бараките на пътя от 10 кв. метра, побрали цяло семейство, изумително пищната природа, уличните заведения с изнесени навън маси за билярд, леко отсъстващите погледи на хората и увереността им, че са щастливи. И сигурно е така! Някой ден ще се върна отново, за да го чуя лично от тях. 🙂

*Разказът може да съдържа неточности, защото целта не е упътване за пътуване, а само несръчен преразказ на емоции.

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Южна Америка – на картата:

16 коментара

Switch to mobile version