Archive for май 9th, 2011

май 09 2011

Швейцария (2): Към Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee), както и Тун (Thun)

Продължаваме с пътеписа на Марина за Швейцария. След Берн, сега на ред са алпийските Шпиц, Оберхофен и Тун.


Приятно четене:

Швейцария

част втора

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee)

Половин час по-късно слязох на гарата в китното и красиво градче Шпиц. Този път слънцето не грееше срещу мен а точно в гърба ми и изгледа от върха на хълма към пристанището и замъка беше перфектен. Направих снимки и тръгнах да се спускам надолу към езерото.

Шпиц (Spiez) – Швейцария

Мястото ми беше познато и бързо стигнах до замъка.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Разходих се в градината пред входа му, която също както през пролетта беше декорирана с красиви цветя съобразени със сезона. Идилията и тишината бяха в изобилие.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

След това влязох в кокетното дворче на самия замък. Отново зелена морава и красиви цветя наоколо.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Беше почти 4ч. следобед. Трябваше да побързам за да успея да се кача на корабчето след 15 мин. По една малка калдъръмена уличка в единия край на замъка, точно покрай църквата се озовах на брега на езерото при кокетното пристанище. Нямаше и следа от тишината край замъка. Тук беше пълно с хора, приятни заведения и отново много цветя и тук там декоративни палми.

schweiz_spiez_16

В първия момент малко се шашнах. Имаше акостирали два кораба и трябваше да проуча кой за къде е. Скоро обаче разбрах, че единия – по-големия тръгва в 4ч. и е в посока Интерлакен или иначе казно в обратната на моята посока, а на другия малко по-малък кораб се оказа че има сватба. Изпратих и двата кораба и в малкото останали минути до пристигането на моето корабче използвах да пообиколя наоколо за да снимам и разгледам. Цареше голямо оживление. Слънцето печеше силно и огряваше лодките в заливчето. Крайбрежната алея беше осеяна със заведения или просто пейки за отмора. Всичко изглеждаше миниатюрно и много уютно.

Наблюдавайки множеството хора започнах малко да се притеснявам дали ще има място за всички на корабчето. За мен беше важно да успея да се кача, за да не се провали плануваната

разходка до замъка в Оберхофен.

За всеобщо успокоение след минути акостора един огромен кораб на три етажа. И въпреки, че целия кей и площадчето на пристанището беше пълно с хора имаше предостатъчно място за всички.

Oberhofen am Thunersee, Швейцария

Намерих си място на палубата и бях готова да продължа с екскурзията. Седнах умишлено от страната от която очаквах да се появи осанката на красивия замък в Оберхофен. От другата страна планинските върхове бяха доста впечатляващи, но моя приоритет беше именно замъка.

Пътуването с корабчето беше много приятно. Разминахме се с цяло ято лодки с бели изпънати плана. Зад нас оставаха високите планински зъбери спускащи се право в езерото, а напред по склоновете огряни от есенното слънце бяха накацали красиви шалета.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Спряхме за малко на едно миниатюрно кейче и от там продължихме. На следващата спирка трябваше да сляза. Тръпнех в очакване да видя красивия замък на самия бряг на езерото. И само след минути го забелязах в далечината. Колкото повече го наближавахме толкова по-впечатляващ ставаше той. Искаше ми се да имам поне още една ръка за да мога да снимам едновременно с камерата и с фотоапарата.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Слязох на кея до самия замък. От там се откриваше невероятно красива гледка към него на фона на снежните планински върхове.

Оберхофен (Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Минаваше 4:30ч. следобед, но в закътаното заливче беше топло и приятно. Седнах да пия кафе в заведението на самия кей. Очите ми не смогваха да обхванат цялата красота наоколо – планините, езерото и замъка. След това се отправих към големия каменен вход на замъка Оберхофен.

Самия музей в този момент затваряше, но за щастие парка беше отворен. Заобиколих от всички страни приказния замък и попаднах в един истински рай.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Малки алеи, красиви цветя, статуи с ангелчета, зелени поляни, интересни растения и какво ли още не.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

В единия край на парка имаше едно дървено шале отрупано с цветя, което изглеждаше като извадено от картичка.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Покрай езерото стигнах до един тунел направен от някакви увивни растения. Навсякъде чисто, тихо и безкрайно спокойно. Наистина като райска градина.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

На едно слънчево място под лек наклон забелязах че белите и червени цветя са декорирани като швейцарското знаме. Мястото беше избрано така, че да се вижда от езерото.

Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee) – Швейцария

Разхождах се, любувах се и се наслаждавах на целия този пасторален пейзаж. Времето обаче напредваше и трябваше да се ориентирам към автобусната спирка. Въпреки, че минаваше 5:30ч. следобед моята екскурзия продължаваше в посока град Тун.

Тун (Thun)

Качих се на пощенския автобус и за десетина минути преминавайки през приказно красиви къщички и селца стигнах до Тун. Градът донякъде ми беше познат, защото бяхме идвали преди години тук. Лесно се ориентирах къде да сляза и накъде да тръгна. Без проблем стигнах до реката. Носех сух хляб и след като се установих на една слънчева пейка извадих торбичката и нахраних пернатите обитатели в реката.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

Реших, че е време и аз да хапна. Целия ден бях толкова погълната от различните емоции, че не ми мина през ума да ям. Хапнах си сандвич, допих последните глътки кафе и тръгнах към църквата и поредния приказен замък кацнали на хълма над града. Още докато бях покрай реката кабманите на църквата започнаха да бият – беше 6ч. следобед. Разстоянията са малки и докато се изкача до църквата по тесните каменни стълби между старинните сгради, камбаните се чуваха все по-силно.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

След 15 мин. най-накрая камбаните спряха и всичко потъна в тишина. Обиколих площадчето с църквата и се отправих към замъка. Идилията и тук беше пълна. Тишина, каменни стени и сводове обрасли в бръшлян, калдаръмени улички, малки площадчета с чешми, стръмно спускащи се улички надолу и други изкачващи се още по-нависоко. След броени минути стоях на площадчето пред входа на белия, красив замък.

Тун (Thun), Швейцария

Тун (Thun), Швейцария

Разходих се наоколо. Камерата ми обаче даваше индикации, че всеки момент ще спре. Тръгнах да се спускам по малките стръмни улички. Успях да направя последни кадри на църквата преди камерата да спре. След това се спуснах по едни оригинални стълби покрити с дървен навес и стигнах право до централната улица на стария град.

Погледанх си часовника. По всичко изглеждаше, че няма да сваря за влака в 18:36ч. и затова реших да си продължа разходката спокойно преди следващия влак.

Централната улица беше интересна с това, че пешеходната част се намираше нависоко, като на тераса. На определено разстояние имаше стълбички по които се слизаше до долното ниво където имаше безистени за пешеходците и платно за колите. Повървях на горното ниво и щом стигнах до края на улицата слязох за да пресека и да се озова на централния градски площад. В средата имаше традиционен шадраван-чешма със статуя. На едната страна на площада беше старата сграда на кметството, на другите страни имаше хотел, ресторант и други сгради, всичките със старинна архитектура, но перфектно подържани и разбира се отрупани с цветя.

Обиколих закътания площад, но най-впечатлена останах от гледката която се откри към замъка щом застанах до кметството. Слънцето залязваше, но последните лъчи го огряваха кацнал на височината.

Беше дошъл краят на моята разходка. Запътих се към реката а от там щях да премина в новата част на града и да стигна до гарата. Разполагах с достатъчно време до следващия влак затова реших да седна и да изпия едно кафе в някое от многобройните кафенета покрай реката. Наближаваше 7ч. и младежта започваше да пълни заведенията. Сервитьорката мина и остави по столовете меки бели одеала. Заедно с кафето ми донесоха и един много вкусен сладкиш. Наслаждавах се на последните минути от моята прекрасна екскурзия.

Отпочинала поех към гарата. Над реката имаше два моста които силно ме впечатлиха. Бяха подобни на този в Люцерн – дървени, с островърхи покривчета и целите опасани с цветя.

Преминах по един от тях за да се окажа в другата част на града. Тук улиците ставаха широки, а сградите наоколо модерни. Не знаех точно къде е гарата, но знаех, че посоката е вярна а щом видях една по-широка улица реших, че тя ще ме отведе право в целта. В този край на Европа централните улици обикновено водят към ЖП гарите. Така и стана. Главната улица ме изведе на голям кръгъл площад с интересни фигури направени от растения а право срещу него се издигаше сградата на гарата.

Проверих на кой перон ще пристигне моят влак и тъй като имаше достатъчно време отидох почти до края на перона и седнах на една пейка. Едва сега видях, че точно срещу гарата, на метри от мен в един от ръкавите на реката бяха акостирали корабите които правеха разходките по езерото до Интерлакен. Това беше едно перфектно решение за туристите…слизат на гарата и директно се качват на кораб. Стоейки на пейката се наслаждавах на последните мигове от този прекрасен есенен ден. Срещу мен тихо се поклащаха корабите а в другата посока на лунната светлина блестяха белите шапки на стръмните алпийски върхове.

Минаваше 9:30ч. вечерта, когато се прибрах в Цюрих. Побързах да разкажа на Вал за невероятния ден и впечатленията ми от местата които видях. Разказах му за Берн и колко красива и интересна е всъщност столицата на Швейцария. Разказах му за замъците в Шпиц, Оберхофен и Тун, които бяха по-красиви дори от тези описани и нарисувани в книжките с приказки. Разказах му за градините, за разходката по езерото покрай китните селца и шалета и за всичко друго, за което разказах и тук в този пътепис.

Край

Автор: Марина

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

No responses yet

Switch to mobile version