Archive for април, 2011

апр. 30 2011

Париж през май (6): Малко ретро за маниаци

Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра, Нотр дам, Сакрекьор и Монмартр и по улиците на града, а за последмо видихме превозните средства в града.

А сега ще бъдем леко ретро 😉

Приятно четене:

Париж през май

част шеста

Малко ретро за маниаци

Малко плакнене на очи за всички ретро маниаци!

Ретро автомобили – Париж, Франция

Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, Франция

Ретро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, ФранцияРетро автомобили – Париж, Франция

Очаквайте продължението

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Париж – на картата:

Париж

One response so far

апр. 29 2011

Кутна Хора (Двете Пинги в Чехия – 1-о продължение)

Published by under Вили,Чехия

Днешният пътепис е продължение на приключенията на Вили из Чехия. Сега на ред е Кутна Хора. Приятно четене и и имайте търпение да се заредят снимките 🙂 Двете Пинги в Чехия (първо продължение): Кутна Хора Ахооой! Забелязали ли сте чехите как говорят? Едно такова, малко провлачват думата, меко, и като че ли нещо се глезотят […]

23 коментара

апр. 28 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, какти и в Маалюла и Палмира в Сирия, за последно влязохме Йордания и градчето Мадаба.

Днес ще тръгненм към Мъртво море и река Йордан

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

четвърта част

Река Йордан, Мъртво море , Керак и „царския път” , Петра

Мястото, където е кръстен Христос, се намира в граничната зона с Израел

– затова е ограничено свободното блуждаене на любопитни. До там се стига организирано , в каросерията на камионче , като на сафари. На истинското място където е бил кръстен Христос (така обясни екскурзовода ) всъщност вече няма вода. Израелците построили язовир по-нагоре и реката почти пресъхнала. Затова сега се ходи малко по нататък до едва течащата река и се „кръщаваш” на друго, официално прието място. Кръщаваме се и ние, нали затова сме дошли. Малко снимки за да увековечим събитието. Отсреща израелците пеят някаква молитва. Имат си и свещеник дори.

Река Йордан, Йордания

Река Йордан

И от двете страни на реката се разхождат въоръжени воиници и се респектират един друг с пръст на спусъка на автоматите си.Сякаш някой ще тръгне точно през това тресавище да напада другия. Или по скоро респектират ококорения турист. Поне се опитват. А като свършат с респектирането , се оттеглят под навес, на сянка при другите от наряда и джипа с картечница на покрива.

Река Йордан и Израел отсреща

Река Йордан и Израел отсреща

Иначе, ако се гледа темпа на строене на църкви, тук ще стане доста оживено и населено. Но мястото е наистина уникално. Усещаш нещо специално докато вървиш по пътечките между върбите. Заслужава си да бъде видяно. И усетено.

Река Йордан – отсреща е Израел

Река Йордан – отсреща е Израел

Тръгваме на юг покрай

Мъртво море.

Решили сме да си топнем …. и в това море. Вече им изгубих бройката.

Мъртво море, Йордания

Спираме до кола с веещо се латвийско знаме на покрива (от тук нататък винаги ще си нося българско знаме в раницата) и на руски се разбираме че няма да даваме излишни пари за „градския им плаж” , затова се оглеждаме за удобно място за къпане. Пътят постепенно се изкачва нагоре и възможностите намаляват, затова спираме и се спускаме по урвата 100метра надолу. Камъните са покрити с по един пръст сол и изглеждат като обледенени. Наистина е солено , ужасно солено! И наистина не можеш да потънеш! Дори и с моите килограми! Само да не се обърнеш по корем , че тогава…

Когато Жени влиза да се топне по бански, местните идват да се изкъпят по-близо до нас. Или поне да погледат морето от нашето „плажче”. Когато решава да излезе, направо се опулват. На един му щръква мустака чак, въпреки че „чаршафа” до него го дърпа да си ходят.

Мъртво море, Йордания

Мъртво море

Забавляваме се като малки деца , докато не ни става нетърпимо солено. Излизаш обаче доста мазен. Странно.

Крепост Керак, Йордания

Крепостта Керак

След около 2 часа сме в

крепостта Керак

Интересно и впечатляващо място със страхотен изглед във всички посоки.

[ge0_mashup_map]

Эль-Карак, Йордания

Крепостта е на 7 (седем) етажа и е последния бастион на кръстоносците по тези места , превзета след много опити и дълга обсада от прословутия Салах ад Дин – Саладин , както си го знаем ние. Почти се изгубихме на долните етажи и след няколкоминутно лутане излизаме през входа. Чак сега забелязвам че целия съм побелял от морската сол, дрехите са станали твърди като картон. Жени предвидливо се преоблече още край Мъртво море, без да й пука за любопитните погледи на местните.

Гледката от крепостта Керак, Йордания

Гледката от крепостта

По пътя, Йордания

По пътя

Чудим се кой път да хванем за Петра,

защото на картата това кръстовище липсва . До нас спира микробус и чука по прозореца: „За Петра?” „Да , Петра” отговарям. „След мен!” ни приканва щофьорът-арабин без дори и да сме го питали или молили. Услужливи хора. В един пътепис май беше споменато , че оттук до Петра няма бензиностанции и след настойчивите „препоръки” на Жени спирам на някаква неугледна, мръсна и с две колонки такава. На езика на глухонемите се разбираме какво и колко иска „мистър” и аз влизам в тяхната баня-тоалетна да се поизмия, че от солта вече не се търпи, а и краката ми са целите в засъхнала кал от катеренето по урвата край Мъртво море. На следващото кръстовище отново започва чуденето, докато отново до нас не спира още по излъскан микробус и ни кани да го следваме. Хм, дали и на чужденците в БГ им се случват такива работи … Преди всяко кръстовище първо ни дава сигнал с аварийните , а после забавя за да се увери че сме след него. На няколко места спира за да покаже и разкаже по нещо на своите туристи , като изчаква и ние да слезем. Почти се е стъмнило и започва якото каране , защото все пак има доста път. Иначе „царския” път си е много живописен и на светло гледките и усещанията щяха да са по-други. Добре че заредихме ! До Петра наистина няма никаква бензиностанция. То и табели за Петра няма. Добре че го срещнахме! Или , по-точно, добре че ни взе с него , че няколко обърквания не ни мърдаха.

Петра, Йордания

Петра

Точно на входа на

Петра,

вдясно, в първата каменна постройка със сувенири отпред, е камъкът, който Мойсей е разцепил с тоягата си и от него потекла вoда. И още тече. За това място не бяхме чели, добре че колегата спря да го покаже на своите клиенти . Спираме пред техния хотел , обяснява ни къде е нашия и след хиляди благодарности ни пожелава приятно прекарване в Йордания.

Решаваме да се поразходим из техния Даунтаун , което е всъщност горната част. Петра си е абсолютно комерсиален туристически град с доста съвременен вид, с цени като за световно. То направо си е като на световно. Имам чувството че целия свят се е изсипал тук – бъкано е с чуждоземци. По улиците едвам се разминават огромни излъскани пикапи с гелосани шофьори, от които дъни яко арабско диско. Обаче колкото и туристи да им е докарал краля им, колкото и да им е повишил стандарта, тези ще си останат все същите – абсолютни мизерници. Мръсно , ама много мръсно – и по улиците, и по кръчмите, и по магазините. Явно им идва отвътре да са си такива , въпреки удобствата на цивилизацията . А бе … кръвта вода не става. А казват че йорданците са потомци на последователите на Христос. Всичко важно около зараждането на християнството се е случило по тия земи , отсам река Йордан. Оттатък реката само са Го гонили и накрая са Го разпънали. Дори при посещението си за обявяване на Небо за свещено място, папа Йоан Павел втори е отправил пожелание „ Бог да закриля и пази краля на Йордания” което е голяма чест и нещо много специално за арабски монарх.

Петра, Йордания

Петра

Седмото чудо на света е може би и най-скъпото от всички – 70$ на калпак.На фона на сметките които плащаме до тук , това изглежда като грабеж. Като гледам колко народ са дошли да го видят… евалла. Но е интересно. Самите скали са пъстри и многопластови.

Това всъщност са гробници , а не замъци или подобно. И са оцелели толкова години и след всички земетресения, защото скалите са меки и набатейците са се светнали да ги издълбаят в тях. Един от най-величествените моменти въобще от цялото пътуване е последните 50 метра преди Съкровищницата, когато започва да се появява в процепа на скалата! Спираш и … гледаш! Красиво! Невероятно! Нямам думи с които да опиша какво изпитвам. Дори само заради този момент си е заслужавало пътя до тук.

Петра, Йордания

Петра

Сядаме на по чай да се насладим на гледката. И на раздумка с полицая. „ Откъде сте” „България” „ Ааа…. а къде беше това?”. По умното му изражение разбирам , че няма смисъл да му обяснявам и приключвам с „ Далеко от тук”. Няма да сме ние , ако не опитаме да влезем или да се качим навсякъде, всякаш има някаква разлика между разните му гробници Пътя нагоре си е дълъг и явно е сериозно изпитание , защото ти предлагат срещу малка сума да те закарат до върха на гърба на магаренце. „Какво магаре, бе, не ме ли виждаш колко съм … едър?”, „ О, мистър, има и голям магаре” Отказвам категорично, защото съм обещал на един приятел, с когото играем футбол всяка неделя , че ще стигна до горе пеш и за доказателство , ще се снимам пред Манастира. Доста се озорихме, но си заслужаваше дори само заради идеята. Горе пием кафе в набатейско жилище ( разбирай ръчно издялана пещера ) , с много удобни за полягане пейки, със страхотен изглед към последната гробница , наречена Манастира и с цена на кафето,колкото на площад „Сан Марко” във Венеция. Надолу вече е по-леко и се вглеждаме във физиономиите на качващите се, за да се изкефим че сме в обратна посока. Докато не виждам в далечината колко още мноооого път ни чака. Хм, друг път трябва да внимавам какво обещавам, защото наистина си е много вървенето. Последната почивка я правим пред Съкровищницата. Красиво! Дори не ни се тръгва въпреки умората.

Скалите край Петра, Йордания

Скалите край Петра

Изведнъж започва да духа много силен вятър и чак сега разбираме защо арабите са с такива дълги дрехи. За да се пазят от пясъка. Защото аз имам вече и в бельото си. След 7 часа и половина ходене , уморени и прашасали , най-после напускаме прословутата Петра – седмото чудо на света.

Очаквайте продължението

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Йордания – на картата:

3 коментара

апр. 27 2011

Към предците от Албания: Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи

Днешният пътепис ще ни заведе до планините на Албания, откъдето преселници са дошли в България, за да основат село Мандрица. Ико ще ни бъде водач.

Приятно четене:

Към предците от Албания

Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😀 )

Пътят на Албанска земя е основно планински,

криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Бар София – Тирана, Албания
Бар София в Тирана

Наистина

в момента за туризъм в Албания не може да се говори

(освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Първа инвестиционна банка – Тирана, Албания
Първа инвестиционна банка в Тирана

Промишленост – нямат. Основно земеделие.

Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа.

В Тирана

не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения.

Баби – Тирана, Албания
Баби плетат и продават

Хората са образовани

и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС !

Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, който ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Крайбрежната улица – Дуръс, Албания
Крайбрежната улица на Дуръс

Опитват се някак си

да бъдат хем отворени към света, хем затворени

Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата

голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери

разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

Крепостна кула – Дуръс (Драч), Албания
Крепостна кула в Дуръс (Драч)

В момента строителството в Албания е в разцвета си.

Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Палми по улицата – Дуръс (Драч), Албания
Палми по улицата

Другият

голям проблем на Албания е собствеността

– по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е

събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството,

и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

Адриатически море – Дуръс (Драч), Албания
Морето край Дуръс (Драч)

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

 Дали са чували за Хундертвасер? Блок в Тирана, Албания
Дали са чували за Хундертвасер? Блок в Тирана

единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климатът е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

Панорама – Елбасан, Албания
Панорама над Елбасан

един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

Корча от високо – Албания

Корча от високо

Катедралата в центъра на Корча, Албания

Катедралата в центъра на Корча

това всъщност е селото, от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим.

Vithkuq, Албания

Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча.

Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Планините край Виткучи, Албания

Планините край Виткучи

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

7 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version