Archive for март 1st, 2011

мар. 01 2011

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Може да се каже, че днес ще ходим до Америка: ще посетим едновременно Щатите, като място на действието, и Бразилия, като… ресторант. А, да – четивото не е за вегетарианци 🙂

Приятно четене и добър апетит 🙂

Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант

Ако не сте били в бразилски ресторант, преживяването си заслужава! Концепцията за този тип ресторант, наречен чураскария, идва от традициите на Южна Бразилия. Там месото се приготвя в отворени пещи, нанизано на дълъг шиш. Ухаещият къс месо се донася до масата и от него вертикално се отрязват парчета от най-външния пласт – този ритуал показва уважение към хората, с които споделяте храната си, а също е и проява на уважение към храната.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилските ресторанти се гордеят с избора на месо – пилешко, телешко, свинско, наденички, агнешко…

Почти с пренебрежение ви показват къде е останалата храна.
Из целия ресторант неуморно „кръжат“ сервитьори с дълги шишове различно месо. Спират за малко до определени клиенти и продължават. Ресторантът е сравнително голям, но броят на тези момчета е поне десет.

Бразилски ресторант, САЩ

С влизането са ви изяснени правилата на „играта“

– от дясната страна на приборите ви има картонче с две лица, всяка страна носи послание към сервитьорите – в този, от който са снимките – ако картончето е от зелената си страна, това означава, че бихте желали да ви бъде сервирано месо.

Маями, Флорида, Съединени американски щати

Първата ви стъпка е да посетите бюфета /шведска маса/ – там ви очаква щедро разнообразие от храни, кулинарни подчинени на месото… Броят на блюдата в този ресторант беше петдесет, според любезните домакини. Бюфетът предлага всичко – от картофи, аспержи, палмови сърца, артишок, домати, марули, печени чушки, пушена сьомга, риба тон, скариди, няколко вида мариновани зеленчуци, подобни на българските туршии, маслини, различни видове сухи салами и сирена, така модерното козе сирене, сос чимичури, бразилски сос, сушени домати, вкусна салата от грозде и синьо сирене…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

За времето, прекарано в близост с латиноамериканската култура, едни от нещата, които намирам за вкусни са двата соса – бразилски сос или пико де гайо и чимичури.

Пико де гайо също е наричан прясна салца

– прави се с нарязани на много дребно домати /без сърцевината/, кромид и понякога чушлета, залива се с олио /зехтин/ и оцет, подправя се със сол. Почти наподобява соса, който остава на дъното на шопската салата. Сосът е популярен из повечето латиноамерикански кухни в различни вариации. Бразилският е по-воднист и с повече кромид.

Чимичури е друг популярен сос,

който се използва за подправка на много зеленчуци – той се приготвя с много дребно нарязан магданоз в щедро количество, счукан чесън, зехтин, оцет и сол. В някои варианти – и лют червен пипер. Поради обилното количество на всички съставки, сосът има богат вкус и е подходящ за меса, варени картофи, други зеленчуци.
Храната в бюфета е вкусна и предостатъчна! Но нещата придобиват съвсем друг обрат, когато обърнете картончето си от зелената му страна – на секундата попадате в полезрението на момчетата с шишовете – които досега вежливо ви отбягваха.

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Едно от най-атрактивните месни ястия се нарича

Пиканя

/простете побългареното произношение/ – парче телешко месо, което според кулинарни експерти е по-вкусно от филе миньон – заедно със слой сланина, прегънато на полукръг и нанизано на шиш. Подправя се само с морска сол и се пече по специален начин, за да се запазят соковете на месото, но и да се получи вкусна хрупкава коричка.
Бразилските наденички също са хит. Също и наденичките, увити в бекон, пилешко в пармезан, филе миньон, агнешки бут на шиш или агнешки пържоли. Момчетата с шишовете не чакат дори да ги погледнете, надпреварват се да ви предлагат техните специалитети! Докато не обърнете картончето от червената му страна, този кулинарен ураган ще продължи да ви преследва.
На този етап любителите на месото горко съжаляват за всяка погълната маслина, маруля или каквото там заема и без това ограниченото място в стомасите им…

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Вечерята в бразилски ресторант е като битка между разума и стомаха!

Положението става дори още по-сериозно, ако се намеси и природното ни любопитство да опитаме всичко, особено ако е непознато.
Месото се пече на дървени въглища /може да има и по-тайни техники, но тези са официалните/ и ароматът му следва сервитъорите като облак от анимационно филмче. Това подлага сетивата и тезата за изкушението на съвсем ново изпитание. И кой знае къде остана разумът…
Разумът всъщност напомня, че тази вечеря струва $40… 😉

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Бразилски ресторант, САЩ

Американците предпочитат месото в по-суров вид от българите и някои от снимките може да не ви се сторят много примамливи. С годините и аз свикнах на червенеещото се месо и останалото ми се струва сухо.
Агнешките пържоли се радват на популярност в американските ресторанти – месото е сравнително скъпо и местните го намират трудно за приготвяне. Интересът към господина с агнешките пържоли е очевиден! Шишът се свършва за минути и сервитьорът бива изпратен в кухнята за следващия.
Обръщането на картончето от червената му страна е мъдро решение – ако успеете да стигнете до него навреме – отпраща прииждащите изкушения и ви предпазва от пръсване!
И все пак, кулинарното приключение си заслужава!

Ваша,
Люси Рикспуун

Автор: Люси Рикспуун

Снимки: авторът

11 коментара

мар. 01 2011

Румъния: близка екзотика

Днешният пътепис ще ни води до зимен Брашов и Синая в Румъния. Жоро ще бъде лектор в тамошния унивесритет. Приятно четене:

Румъния: близка екзотика

Лекция в Брашов, Румъния

През декември 2010 се оказа че няма кой да отиде да изнесе лекция за MySQL в университета в Брашов и реших че е добра възможност да се разходя до тази съседна, но непозната за мен държава.

Бях чувал какво ли не за Румъния:

от фантастичните народни приказки от соц. времето до сравнения с Франция примерно. Така че всъщност нищо не знаех за държавата. Жена ми беше ходила предната година с кола до Констанца, но друго си е човек да види мястото сам.

Реших да си направя експеримент и не взех нито евро в джоба, само лева. Хотела беше платен, а за другото има банкови карти.

Малко се бях изнервил как ще мина двете планини които ми бяха на пътя (Балкана и Карпатите) през зимата и затова напълних багажника на баварката с всевъзможни приспособления за зимата : вериги, сол и т.н.

Заредих и всякави GPS програми в Samsug Galaxy S-а 🙂

Разпитах се по форумите и хората препоръчваха горещо маршрута през Хаинбоаз. Станах рано сутринта и в 8:00 бях на път. Хаинбоаз беше супер : за радост нито помен от сняг нямаше. От там през В. Търново до Русе пътя беше много приятен : с малки хълмчета, но прав, чист и ненатоварен. В Русе спрях да допълня резервоара на Shell. Винаги съм се учудвал защо в градовете трябва да се кара с 50 дори и по околовръстното, което е по-добре обезопасено и от магистрала. Дори и каки нямаше !

Наредих се на не много дългата опашка за Дунав Мост. Това е май единствения мост на Дунава за който се събира такса. Минавал съм същата река през Сърбия, Унгария и Австрия и никаде не видях да събират такси. Явно нашия мост е най-луксозния 🙂 Или може би е историческа забележителност (защото е строен 1962 г). Абе не знам ама фургончето пред моста е доста абсурдно според мен. След като си дадох левата се качих следвайки колоната по един на доста неравното съоръжение. Гледката е супер обаче !

Ето че вече бях в Румънско.

Спрях на една доста съмнително изглеждаща бензионстанция в която пишеше че се продават винетки и имаше знак на VISA. Взеха ми картата без проблем и станах горд собственик на една хартийка която усдостоверяваше че съм си купил едноседмична винетка. Няма нищо за лепене, което беше много приятна изненада.

От там GPS-а ме подкара по пътя за

Букурещ

през една безкрайна върволица от селца и паланки. Хубавото беше че GPS-а знаеше къде колко е ограничението, така че беше лесно. Селцата бяха хувави, с широки и прави улици с мноого място от улицата до оградите на къщите. На пресечките имаше кръгови. С ясна маркировка. Абе добре си бяха пътищата. Само дето субектите покрай тях дето породаваха свинско и гевреци изглеждаха доста познато. И цървулите им и вълените им пуловери също. Скъпа родна картинка.

Започнах да се промъквам в Букурещ. GPS-а беше решил да ме прекара през центъра и така и не разбрах дали има околовръстно или не. Ама нямаше значение : пътищата бяха прави, широки, с малко светофари и много добре обозначени. Само по едно време ми звънна телефона и GPS програма се рестартира след разговора и незнайно защо реши да ме връща обратно в България. Ама се усетих след 1 обратен завой и 500 м. и се върнах на правилния път.

Минах и покрай копието на Парижката триумфална арка. Доста по-малка е от оригинала. Ама пак си изглежда внушително.

Иначе из града шофьорите с дачиите си се пререждаха по познатия балкански начин. Почувствах си се като в София.

Брашов, Румъния

След около час се измъкнах от Букурещ и занапредвах към

Брашов.

На хоризонта започна да се очертава силуета на Карпатите. До тук нямаше сняг и стисках палци и до края да е така. Изкачването беше доста рязко : от нивото на Букурещ до Синая (към 1400 м надморска височина). Нямах време да се разгледам в Синая и затова продължих напред по завоите към Брашов. Пътя беше примерно като Асеновград-Смолян. Не се кара много бързо, но пък не и много бавно. Това с 50-те км. в Румъния го има само на определени места, така че и селцата по пътя не бяха проблем. Около 30 км. преди Брашов ми се обади колегата от Сън Румъния. Една кола с останалите организатори от фирмата беше тръгнала от Букурещ. Разбрахме се като стигнем да си звъннем.

Пристигнах към 16:00. Хотела се оказа на входа на Брашов на една поляна. Хубав хотел, от голяма верига, ама в средата на нищото. Едни къщички се виждаха отзад и едно шосе. Но пък беше доста добър. Все пак това беше единствения препоръчван от фирмената туристическа агенция хотел. Колегите по някаква причина бяха избрали един хотел в центъра. Ама на мен в Рамада си ми хареса. Голям, хубав безплатен паркинг с бариера. Имаше банкомат във фоайето от който успях да взема леи за към 200 лв.

Извиках си такси от рецепцията и излязох отпред да го чакам. Все още никакъв сняг. Така че реших да се поразходя в центъра докато стане време за организираната от фирмата вечеря. Дотук добре, ама таксиста не разбираше и дума английски. А аз от румънския нищо не хващам. Викам му карай в центъра. Той кимна и ме закара до някакъв търговски център на 2 км от градския център. На всичкото отгоре беше затворен. Така че не ми остана друго освен да изкарам пак GPS-а и да се опитам да стигна до центъра. Разходката всъщност беше приятна след 8-те часа каране. Стигнах до някакви по-цивилизовано изглеждащи места. Задминах една група която също ходеше след един с GPS. Помислих си че може и да са колегите с които имам среща, ама реших че няма да е възпитано да ги питам. След 10-на минути получих SMS с адреса на ресторанта в който имахме резервация. Като отидох се оказа че съм познал : те бяха. Ама колко човека се разхождат из Брашов ориентирайки се по GPS според вас ?

Колегите се оказаха един образ от бившия Сън Румъния, организаторката на събитието от Оракъл Румъния, два андроида от търговците на Оракъл (мъжки и женски), един даскал от университета в Брашов и местния дистрибутор на Оракъл. Имаше и един колега от Санкт Петербургския офис : team lead на някакъв отбор в Java UI. Говореше много приличен английски и явно не беше зает с търговска дейност като всички останали на масата, защото беше колега лектор който щеше да говори за Java. Веднага се лепнах за него и се получи доста приятен разговор. Оказа се че огранизаторите плащат за вечерята. Донесоха аперитива : сливова ракия към 60% с пръжки и лук. Била местна забележителност : Палинка. Не беше лоша. Ама след 8 часа шофиране не правех много разлика де. Разбъбрихме с със колегата от Сън Румъния. Оказа се че той много добре си спомня „Лека Нощ Деца“ и Студио Х. Било масово да ги гледат, понеже румънската телевизия по соц-а за нищо не ставала и БНТ била все едно Дойче Веле. Странното е че сега кабелната в къщи е пълна с недопреведени от румънски канали. Избрах си за вечеря дивечово със задушени зеленчуци. Вкусно беше. Сервираха го в хлебни кошнички. Абе въобще ресторанта беше лъскавичък. Не разбрах колко платихме.

След това ме изпратиха до стоянката на такситата. Казаха ми че събитието започва към 9:00, ама аз мога да дойда към 11:00. До хотела бяха към 6 км. Излезе ми 3-4 лв в наши пари.

Наспах се. Закуската в хотела не беше лоша, ако не се броеше факта че от всичките представители на Сушард дето се бяха събрали в моя хотел не беше останало много разнообразие. Но пък имаше навсякъде кошнички с някакви бисквити Милка дето не бях ги виждал. Облякох MySQL ризата и във пълно бойно снаряжение се запътих към университета.

Оказа се че навън беше валяло сняг цяла нощ и беше доста трудно да се придвижи човек дори в центъра на Брашов. С таксиста който този път говореше доста приличен английски обсъдихме кога е по-добре да тръгна за Букурещ на другата сутрин. Той ме посъветва да тръгна в 4 сутринта, понеже още нямало по пътя от „лудите букурещки шофьори“. Изсмях се вътрешно. Дори си бяха много възпитани хората. Реших да търгна към 8 пак.

В университета една спираща дъха студентка ме регистрира,

даде ми папка с някакви проспекти и химикалка (не знам защо) и ме упъти към залата.

Оказа се че съм подранил. Изслушах лекцията на мъжкия търговски андроид, пълна със слайдове с големи червени хапове наредени един над друг. Точно това което трябваше на аудиторията от учители и студенти. Ама нали плащаха за екскурзията се направих че ме интересува. Добре че поне слайдовете бяха на английски (за разлика от обясненията де).

След почивка за кафе (което не посмях да опитам) наближи моя ред. Симпатичната кака от Оракъл Румъния се беше изприщила защото руснака все още го нямаше. Не че очаквах да е навреме де 🙂 Ама все пак се появи в последния момент.

Дойде и моя ред.

Показах слайдовете които бях приготвил. По-скоро нещичко от рода какво точно е MySQL и защо трябва да ги интересува. Нямаше въпроси. Оказа се че андорида на Самсунга ми има много симпатичен и най-важното с много едър шрифт таймер. Затова завърших точно на минутата. Не ги заинтригувах много май.

Руснака изглежда че събра повече интерес. Ама те румънците учат Java в университета. Та беше разбираемо. След това имаше организиран обяд на шведска маса. Седнахме с руснака при местния даскал. С него бяха някакви бивши негови студенти дето работели в някаква софтуерна фирма. Не разбрах точно коя. Три прилично изглеждащи девойки ! Защо във всички фирми в които аз работя все сме като мъжки манастир ?! Оказа се че нямат нищо против да ни придружат с даскала из центъра. Първо мислехме да отидем до замъка Пелеш (известен още като замъка на граф Дракула), ама се отказахме че доста силен сняг валеше и се отказахме. Другия път.

Букурещките колеги до един се изнизаха на втора с мръсна газ веднага след събитието.

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Много срещи съм организирал из България и съм пасъл (развеждал де) доста от колегите ми от чужбина. Ама за първи път мен ме „пасяха“. Да си призная малко се поувлякох да се правя на чужденец. То било приятно да те пасат 🙂

Коледен пазар – Брашов, Румъния

Седнахме в едно много симпатично изглеждащо кафе/кръчма в центъра. Такова старинно едно, с разни снимки на джаз музиканти по стените. В залата в която седнахме имаше книги по стените ! Румънците пиеха палинка с чипс. Аз реших да не си правя експерименти и си поръчах вино.

Оказа се че „не съм бил приличал на българин“ както се изрази една от девойките. Попитах ги какви са българите според тях. Не казаха. Явно не беше за разправяне. Попитаха ме каква кола карам. Абе, девойки. Те били дошли да учат там. Иначе били от равнината между Букурещ и Дунава.

Освен това девойките обичаха българското черноморие. Ама не и като било „пълно с румънци“. Да ви е познато ? Разказах им за Гърция.

Виното ми излезе нещо като 10-на лв.

След това, вече в късния следобед ни изпратиха до местния „мол“ (като изразиха съжаление че не бил по-голям и нямало кой знае какво да се купи). Прави бяха ! Много даже. Едвам успях да намеря какво да купя за подаръци на семейството. Поне похарчих доста от леите.

С руснака се разбрахме да го закарам до Букурещ на другия ден. Зарадвах се че няма да пътувам сам, че доста сняг беше наваляло.

Имах някакви мътни идеи да ходим на бар някъде, ама и той се втурна да пазарува, а сам не ми се ходеше. Така че отидох в хотела и се наспах добре.

На сутринта

се възползвах максимално от добрата закуска (а и от факта че ротата на търговците от Сушард още не беше унищожила шведската маса) и след 30 мин чистене на колата с ръкав (бях забравил да взема каквото и да е приспособление за почистване) потеглих към хотела на руснака. Улиците вече бяха осолени (дори прекалено) и количката се държеше много добре. Руснака закъсня само 10 мин ! Явно и на него му се прибираше вече. Тръгнахме към 9:00. Температурата навън беше към -10. Но от всичката сол по пътя цялото предно стъкло стана на модернистична картина. Трябваше да спирам няколко пъти да го чистя със сняг, че течността за чистачки не щеше да тръгва.

Синая, Румъния

Стигнахме до Синая.

Нашите румънски пастири ни бяха предупредили че тамошния замък на румънския крал било нещо което задължително трябвало да се види. Така си беше ! Не знам дали сте били в Царска Бистрица в Боровец. Ами Царска Бистрица е по-бедната версия на този дворец. Все пак Румъния е по-голяма държава. Иначе стила е един и същ. Ама то какво да очакваш от германски аристократи пратени да управляват дива балканска държава. Не и въображение. А просто носталгия по Бавария и Алпите. Но пък беше много красиво.

Синая, Румъния

Замъка ни отне 2 часа. Успях да похарча и останалите леи. Каквото остана го купи руснака за евро.

След това пришпорих към Букурещ, че не ми се минаваше Стара Планина по тъмно. А и таксиста в Брашов ме беше наплашил че и в равнината имало сняг.

Оказа се че няма сняг. Докато стигнем до Букурещ колата изсъхна. И стана бяла. От солта. Оказа се че повечето румънци спират край пътя и лисват по няколко кофи вода на колите си. Ама аз нямах вода. Та си летях бял.

Лесно намерихме хотела на руснака. Обещахме си да си разменим снимки по пощата и го оставих. Вече ми се прибираше. Беж количке да бягаме към Русе. А и не бях зареждал, та стрелката на нафтата приближаваше към нула. Не ми се зареждаше в Румъния и реших да видя дали ще стигна. Добрах се до Shell Русе без грижи. Преди това пак платих пътна такса на Дунав мост. Този път в румънската барачка. Добре че взимаха евро. Еврото от руснака свърши работа 🙂

От Shell си купих сандвич и bake rolls. Добре че баварката е автоматик. Та може да се яде с една ръка. Лесно се добрах до Търново. Ама започна да се смрачава. От там вече доста по-внимателно и бавно на включени фарове занапредвах през Хаимбоаз. На превала имаше малко лед. Минах без грижи. Ама стана тъмно. След прохода GPS-а ме помъкна през едни села и ме изкара на един лош третокласен път покрай който вървяха едни хора с пушки. Разбрах че съм се объркал и направих обратен. Смених програмата. Новата ме изкара на магистралата без проблем. От там беше лесно до Пловдив.

Хареса ли ми в Румъния ? Да.

Изненада ли ме ? Да.

Екзотично ли ми се стори ? Да.

Почувствах ли се като у дома си ? Да.

Искам ли пак да отида там ? Определено ДА.

Ей го къде е !

Ето и още малко снимки.

Автор: Георги Кодинов

Снимки: авторът

No responses yet

Switch to mobile version