Archive for март, 2011

мар. 31 2011

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Днешният пътепис ще ни отведе до не много известно място в подножието на много известно. Иван ще ни води до квартал Плака, който се намира почти в буквален смисъл в сянкта на Акропола.

Приятно четене:

В подножието на Акропола – квартал Плака на Атина

Винаги съм твърдял, че гърците знаят много добре как да си развиват туризма. Не че няма какво да се види, ама това са 9 милиона посещения годишно.

Плака, Атина

Друг интересен факт е, че при наличието на толкова много острови с добре развита инфраструктура и с достатъчно места за развлечения и почивка, общият им брой на посещения остава по малък от този на столицата на Гърция- Атина.

Още факти- Атина е в топ 10 най-предпочитани дестинации в света и в Топ 5 най-посещавани столици в Европа. От 1 януари 2011 година ДДС-то в туризма е 6.5%, т.е. един от най-ниските в Европа, но не се знае дали туристическите агенции ще си намалят пакетите- аз лично не вярвам.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Тази статия е за един проект, който ще го споделя в бъдеще, че да не вземе да го урочасате- и не случайно на първо място започвам с The Plaka – място, с което всеки един турист се запознава още на първия ден.

Плака се намира в централната част на Атина в подножието на Акропола.

Най-лесният начин за стигане до там е чрез Метрото – спирката е Монастераки.

Голяма част от жителите и туристите (с изключение на американските туристи – те са като енциклопедии) са останали с впечатлението, че Плака е всичко, което се намира под Акропола, ама са в грешка… 🙂

Плака е местността в която е останал старият план на Града още от микенската епоха (II хил. пр. Хр.). Там са пребивавали слугите на царя и една голяма част от занаятчиите на онези времена.Това е единственото запазено място в днешна, модерна Атина и се отличава с това, че повечето улици са забранени за всякакъв вид превозни средства.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Плака е любимото място за разходка

на местните жители – малките романтични улички, киприте таверни и историческите забелижителности са една малка част от красотите на тази местност.

Няма да изпадам в исторически детайли- в нета колкото искаш , ще се опитам да ви покажа нещата през моя поглед (обектив) и нещата, които трябва да посетите, ако имате път на сам /там/.

Анафиотика

не е толкова познато за туристите място, но е едно доста голямо историческо наследство за Атиняни. Това всъщност е и по-голямата част от Плака – малките къщички в сиьо и бяло обградени със саксии с цветя, спокойните улички в които не е никакъв проблем да се изгубиш и невероятната гледка на Акропола от толкова близо – островна атмосфера в центъра на Атина.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Името Анафиотика идва от родното място на създатели те му – ос. Анафи.В историята е доста спорно как са се заселили тези островитяни на това място. Били са известни като много добри зидари, но имигрирали от родния си остров, заради лошите условия на живот там. След като пристигнали в Атина , решили да се установят в подножието на Акропола, което приличало от части на техния роден остров. По онова време със закон било забранено строителството около целия хълм върху който е изграден Акропола. Но друг закон пък гласял, че една къща, ако е завършена до край, не може да бъде съборена. И за това те строели домовете си само вечер, когато е нямало полиция, а денем работели из цяла Атина в която по това време бил периода на най-голямото строителство, след този на римският император Адриан през периода 117 г. до 138 г.

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Друга версия разказва, че са били повикани от тогавашните управляващи за да изградят новия облик на Атина след освобождението от османската империя. Доброто мнение за тяхната работа им помогнало да не бъдат обезпокоявани за строителството на техните домове в тази забранена зона.

По времето на военната диктатура през 70-те години на 20 век са били съборени доста сгради и домове в цялата част около Акропола. След като обаче диктатурата пада, всяко едно правителство се опитва да възстанови целия район. Тогава се започва и

реставрацията на Акропола

През 2004 година излиза нов инфраструктурен план за този туристически район, с който се цели търговската зона да се разрасне значително. Голяма част от жителите на Плака не одобряват тази промяна, тъй като се нарушава романтичната и спокойна атмосфера, но от друга страна туризмът си остава основен поминък и в крайна сметка проекта се изпълнява без особени сътресения и промени .

В подножието на Акропола – Плака, Атина

Квартала Плака винаги е привличал вниманието на творци, поети, артисти и аристократичната гилдия на столицата. Има голям брой заснети филми както от гръцката така и от европейската киноиндустрия. Разхождайки се из малките улички може да се забележат всякакъв вид творци- улични музиканти (студенти), художници, забързани фотографи и седнали на някой камък поети.

Плака е наистена едно красиво и интересно място и го препоръчвам на всеки, който посети Атина.

Благодаря ви, че се отбихте и се надявам, че ви е било интересно …

Автор: Иван

Снимки: авторът

2 коментара

мар. 30 2011

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира

Ако ви се стори, че прекалено често имаме разказ за Сирия и Близкият изток, то просто се дължи на факта, че там очевидно назряват сериозни събития. Първата част на днешния разказ ни заведе до Халап и Хомс, а днес отиваме към Маалюла и Палмира.

Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

втора част

Маалюля и Палмира

Събуждаме се към 6.30 . Оглеждаме се за полагащата ни се закуска , обаче в хотелчето няма жива душа. Момчето от рецепцията си е опънало дюшек и спи непробудно до заключената врата. Няма как – събуждаме го с хиляди извинения за да ни отключи.

Навън улиците са празни.Както по-късно се констатира, не е заради празника, просто арабите обичат да си поспиват.Спираме такси и след няколкоминутни обяснения и консултации със стоящият наблизо полицай за посоката, се качваме, за да ни закара до Maalula karaj срещу 1,50$.

С автобус из Сирия

Автогарата е най-обикновен паркинг,

на който са се наредили в очакване на първите си пътници стари, раздрънкани маршрутки. Никой не говори английски , но самото име е достатъчно за да ни разберат. Сочат ни с пръст на кой край е автобуса, чийто шофьор с пръст ни сочи към задължителната стаичка, в която цивилен полицай ти записва данните от паспорта и ти дава хвърчащо листче , нещо като разрешително , единственно срещу което ти продават билети.В маршрутката освен нас има няколко мъже и забулена жена, а свободното пространство е запълнено от щайги с пипер, карфиол, домати , краставици…

Maaloula, Сирия

След час стигаме Маалюля и след като всички слизат, шофьорът ни качва над селото, пред

манастира на Св.Текла

Разглеждаме църквата, запалваме свещички и си правим снимки за спомен с усмихнати и любезни йорданци. После поемаме по пътя по който се е спасила Текла – цепнатина , през която се изкачваме чак на върха. Отгоре изгледът е невероятен!

Манастир Света Текла край Маалюля, Сирия

Манастир Света Текла

Пред нас , на ръба на скалите , е застинала 7-8 метрова Богородица! Вляво, над манастира на Св.Текла, е разперила ръце голяма статуя на Исус, а срещу нея, на отсрещния хълм, е поставен огромен кръст! Красиво, величествено, уникално място!

Долу ,от джамията в селцето , през половин час се чува празнична молитва.За два дни толкова свикнахме с тях , че вече дори и не ни правят впечатление.Но ни прави впечатление религиозната търпимост по тези места, въпреки че мюсюлманите са 10 пъти повече от православните.

Прибираме се в Дамаск

и отдъхваме малко в хотелчето.После решаваме да разгледаме отново „стария Дамаск” , и по-точно християнския квартал.Тук е чисто и подредено , хората са по-спокойни и любезни. Винаги съм си мислил, че реда и хигиената по обществените места зависи от религията на хората – колкото пó на изток и на юг отиваш , толкова по-мръсни и хаотични стават градовете. Или може би само на мен ми се струва така …

Старият Дамаск – Сирия

Старият Дамаск

Красиви и интересни магазинчета , великолепни осветени църквички, но … като повечето православни по света – затворени. Започва да ни доскучава и правейки огромна обиколка из малки и криви улички се връщаме в мюсюлманския квартал. Тук е „купона” – щумно , пъстро и мръсничко. А и много по-многолюдно.

Ама на кой му пука! Защото си е готино.Заприказваме се със младо семейство руснаци които са тръгнали с още непроходилото си момченце да пообиколят като нас тия част на света.Дори са решили да минат и през Египет. Трябваше и ние да сме по-смели и да включим и Египет в маршрута. Но и това си е постижение за нашите предубедени и недоверчиви мозъци

Ден4

Палмира

Както винаги , ставаме рано и бързо-бързо се изнасяме до автогарата за Дамаск – Harasta karaj. Следва познатата процедура – минаваш през стайчката на полицая , записва ти всички данни от „пашапорт” , дава ти „разрешителното” изписано на хвърчащ лист на „някакъв странен език” и чак тогава си купуваш билета за желаната дестинация. На входа на автогарата има скенер за багажа и метал детектор за пътуващите. Колкото и спокойно и безопасно да изглежда , явно си познават хората и се стараят да си ги държат по-изкъсо.

Древният град Палмира, Сирия

Колонадата в Памира

Палмира – град отпреди Христа, стигнал апогея си по времето на кралица Зенобия , решила и тя да се прави на Клеопатра. Само че римляните си имали вече едно на ум и… го срутили за една нощ. Така поне пише в пътеводителите.

Палмира – 207 км , 3 часа и половина , 4$ на човек. Автобусната спирка е на противоположния край на града.Таксиметровите шофьори , който ни чакат , услужливо ни информират че днес е неработен ден и автобуси за Дамаск оттук няма да има ,а и руините са много далече.Само че вече дори не ми се говори с тия и ги отминаваме! Ние сме дошли на разходка, не бързаме за никъде и въобще не ни пука.След 45 мин пеша стигаме до другия край , след като сме се допитали до местните за посоката, въпреки че цитаделата се вижда от километри. Мамка му, какви ги върша и аз! Заради 1$ толкова бъхтене под изгарящото ( за нас ) слънце ! В почивката , на разбора , отнесъл доза критика от мълчаливата ми съпруга , обещавам да променя отношението си към „бакшишите” и стигаме до консенсус оттук нататък да се възползваме максимално от таксиметровите услуги. И без това са „без пари”.

Руините на Палмира , най-вече колонадата , наистина са впечатляващи и си заслужава да бъдат видени.

Палмира, Сирия

Палмира

Връщането си е по-емоционално. От най-близкия ресторант намираме желаещ , който срещу 1$ да ни закара до „автогарата”. Всъщност автогара няма. Спирката е пред едно кафене-магазин извън градчето. Автобус ще има след час и половина , билета е с 1 – 1,50$ по-скъп , а и места за сядане за чакащите няма.Пием вътре по един чай и сядаме вън , на мръсния бордюр, сред прах и щъкащи и разглеждащи ни араби, оглеждайки се за други чужденци. Други чужденци означава че си на прав път или място.Естествено , че се появяват – семейство възрастни белгийци , които също като нас се оглеждат недоверчиво. Щом ни забелязват кимат за поздрав и успокоени , започват пазарлъка за по-скъпия билет.Не че има друга алтернатива.После , след продължително оглеждане , сядат до нас на бордюра.

Пътя обратно до Дамаск

го проспиваме. Вечерта решаваме да пообиколим Дамаск в северна посока – „цивилизованата“. Лъскави ресторанти и кафенета , модно облечени хора , посолства ( вкл. и българското)- културно … и леко скучно…

Модерният Дамаск – Сирия

Дамаск

Изпиваме поредния прясно изтискан сок и приятно уморени си лягама рано. Защото утре продължаваме надолу към Йордания ( Джордан ) и крайната цел на това пътуване – ‘Акаба ( с ударение на първото А )

Очаквайте продължението:

Автор: Жени Русева

Снимки: авторът

6 коментара

Older Entries »