Archive for януари 4th, 2011

ян. 04 2011

Литва (1): Паневежис

Днешният  пътепис ще ни отведе до една страна от Европейския съюз, за която в общия случай средният българин не знае почти нищо – опитайте се да се сетите коя е столицата ѝ и ще разберете какво имам предвид. Както често случва наш водач из неиследваните места на познатия ни свят ще бъде Росица.

Приятно четене:

Литва

Паневежис

Студено и мрачно е в Рига, за първи път най-тежкото ми и топло палто не тежи толкова, колкото в България. Толково е студено. Пък мрачно, мрачно, колко да е мрачно? Ето толкова:

Рига, Литва

Рига – 9 часа сутринта


С Рига отдавна сме на “ти”, няма да разказвам за този град сега, направила съм го поне два пъти. Още с пристигането си на летището помолих колегите-посрещачи да ме оставят на автобусната гара, за да си купя билет за Паневежис в съседната Литва.

Да, съгласна съм с вас, същото си мислех и аз доскоро – какъв Паневежис, какви пет лева, няма ли нещо по-така в Литва, та… Паневежис?! Спокойно, всичко ще издам без бой!

Паневежис (Panevėžys) е четвъртият по големина град в Литва.

Намира се на почти еднакво разстояние между Рига и Вилнюс – съответно на 130км и 150 км от двете столици. През 2011 г. ще стане достатъчно известен сред любителите на баскетбола. Защото ще е домакин на Евробаскет 2011 заедно с още пет литовски града: http://en.wikipedia.org/wiki/EuroBasket_2011

Но аз не съм тук заради спорта, а заради случайността. През лятото в София пристигна литовско момиче от couchsurfing.org, което си търсеше компания за разходка в града. У нас бяха отседнали четирима младежи от същия проект – двама чистокръвни белгийци, една бременна американка от гръцки произход и един чилиец, изучаващ философия и изкуства в Белгия. И без това си имах група, която да разхождам, та по тази причина поканих момичето от Литва да се присъедини към нас. Само след месец това същото момиче ми написа благодарствено писмо и ме покани да ѝ гостувам в ПАНЕВЕЖИС, ако някой ден случайно се окажа наоколо. Милата К.! Просто нямаше как да знае колко навременна и актуална е поканата ѝ. Защото аз трябваше да пътувам за Рига и така или иначе умувах как да комбинирам това поредно работно “турне” с посещение на Литва. С две думи се разбрахме как да се действа – просто трябва да се кача на първия възможен автобус, а тя ще ме чака и ще подреди нещата.

Паневежис, Литва

Настаних се удобно в автобуса на Eurolines, беше (отново) дъждовен октомврийски ден, неделя, ранен следобед, време за почивка. За мой късмет не беше мрачно до черно, това помогна да се наслаждавам на краткото (около два часа и половина) пътуване. Равно като тепсия, брези и тук-там иглолистни дървета. Златна есен, все още сочна и цветна, макар че заварих цветята и храстите в Латвия попарени от слана. Пътят беше обикновен, двулентов, нямаше нищо „магистрално“, което да подсказва, че се движиш по международен път. „Ще разпознаеш кога си преминала в Литва по кравите и овцете”, беше ме предупредила колежка от Рига. Действително, малко след остатъците от някогашната граница, пейзажът се допълни със спокойно пасящи едри животни. Напусках протестантска Латвия, за да зърна за първи път в живота си католическа Литва. Никаквото разнообразие в релефа и флората започваха да ме приспиват, когато разбрах, че сме наближили

Паневежис

Останах със странното впечатление, че дърветата в този град са естествено продължение на крайпътните рехави горички, само дето човекът ги е о/б/градил с бордюри и ниски оградки, за да се получи парк.

Пристигнах малко по-рано от очакваното, което ми даде възможност да си купя билет за утрешното пътуване до столицата Вилнюс и да позяпам хората наоколо. Рижани май са по-изтупани от тукашните хора, имах чувството, че по-скоро съм на нашенска провинциална автогара. К. се появи в компанията на един млад Марадона, перуанец, който живее в Испания, но отскоро е доброволец в дом за аутисти в Паневежис. Омотан до ушите в шал и сгушен дълбоко в дебело яке, перуанецът следваше К., очевидно зарадван, че ще има компания тази вечер. Много бързо разтоварих багажа и поднесох сувенири на К., после, малко преди да мръкне, тръгнахме на обиколка. Паневежис е град на 500 години. Минахме през работнически квартал, за да стигнем до една от величествените катедрали на града.

Паневежис, Литва

Паневежис – работнически къщички


Междувременно се смрачи и точно в този мистичен момент се оказахме при старото руско гробище. К. беше невероятен гид, знаеше в кои моменти да говори и в кои да замълчи. Тишината правеше преживяването при малката руска черква наистина запомнящо се. Мястото бе пусто заради часа, но и по принцип. Руската общност била силно „изтъняла“, почти никой не поддържал тези „ловни полета“. За да подсили тръпката, К. ме осведоми, че на връщане от работа минавала оттук – било ѝ по-пряко. Понякога срещала и други колеги. Майтапи ли се или говори  истината?

Дървена руска църква – Паневежис, Литва

Дървената руска черква (ще прощавате, ама съм размазала снимката)


В светлината на уличното осветление разгледахме още един храм, общината, центъра. Спряхме пред театъра, по-точно пред артистичната мефистофелска статуя на Juozas Miltinis.

Juozas Miltinis – най-известният и обичан театрал в Литва

Juozas Miltinis – най-известният и обичан театрал в Литва


Той дал името си на театъра, обучил мнозина актьори, между които най-известният е Донатас Банионис (Donatas Banionis) – голямата звезда на СССР, участвал в “Мъртъв сезон”,“Соларис” и други велики филми. Банионис е играл в паневежиския тетър дълги години, започвайки на 17, и именно тук са идвали да го гледат фенове от целия Съветски Съюз.

Театърът се пълнеше, не можех да скрия удивлението си от това колко е важно за тези хора да четат, да ходят на опера, на театър, на изложби. В Балтийския регион тези действия все още изглеждат незасегнати от фактори, които не искам в момента да коментирам. А тук освен класически театър има и известен марионетен театър, който гордо е грабнал приза „Ханс Кристиан Андерсен“ съвсем наскоро.

Няколко крачки и сме пред друг паметник – на Александър, великият Дук на Литва и цар на поляците от 1501 г. до 1506 г., основателят на града. Зад паметника вече съзирах отблясъците на езерото – романтиката на града е тук; островче за влюбени по средата; статуи и други скулптурни произведения – много от тях са силно фалически ориентирани, но тази тема е с продължение и ще я коментирам от Вилнюс; можете да поиграете на шах с този човек…

Крайезерната и крайречната алея на Паневежис, Литва

Крайезерната и крайречната алея на Паневежис


Алеята разделя езерото от реката Невежис, която е дала името на града, което в буквален превод означава „Покрай Невежис“.

Неясният силует на паневежиския символ – огромен речен рак, се сливаше с тъмната в този час вода. Утре сутринта ще го снимам на светло.

Докато вървяхме към кафенето-галерия, където щяхме да седнем за почивка и напитка, К. ми разказа за трескавата подготовка на града, който ще  домакинства на Евробаскет 2011, разказа ми и за мрачната мафиотска слава на Паневежис. „Преди пет-седем години тази вечерна разходка нямаше да е толкова ‘спокойна’за да не кажа невъзможна“, казва тя. „А сега?“, попитах аз. „Явлението е изкоренено“, отговори тя. Не питах от кого и как.

Оказахме се единствените посетители на заведението. „Хората са по домовете си“, отговаря К. на мълчаливия ми въпрос. „Откакто построиха всички тези големи магазини, предпочитат да пазаруват всичко необходимо, че и отгоре, и да ядат и пият вкъщи“. Скоро се преместихме в друго елегантно кафене, също тип „арт“, съвсем наблизо до първото. Беше разкошно, уютно, топло, красиво…

Цялата вечер се шегувахме с перуанеца, защото в неговия „бейсик“ английски „йес“ звучеше като „джес“. Според него в Джунайтет стейтс щели да те разберат като казваш “джес”. Контрирам го, че по-важно е дали в Джунайтет кингдъм ще те разберат…

Настъпи време за разотиване. Пихме по един чай в уютната дневна на К., тя ми подари тлъста туристическа брошура с хубавините на Литва и изброи всичко важно, което трябва да видя и да опитам: Планга – заради морето, Хълма на кръстовете (пилигримско място); езерата; керамиката; занаятите; кехлибара и цепелините – огромни картофи, пълнени с месо.

Сутринта беше ведра и обещаваща. Разделихме се с К. – тя отиде на работа, а аз имах два часа за скитане, снимки и кафе. Каква прекрасна есен е, забелязах жена, която си правеше букет от пожълтели листа. Чувството, че съм сред природата, а не на територията на града, не ме напусна докато не подминах големия парк по пътя за центъра.

Златна есен в Паневежис, Литва

Златна есен в Паневежис


На път към центъра на града – Паневежис, Литва

На път към центъра на града

Трескаво търсех кафене, но единствено отворени бяха магазините за месо. При това пълни с хора в този ранен час. После видях от лявата си страна първата книжарница на града от 1905 г., с която местните хора много се гордеят, ще я видите в туристическите гидове като голяма забележителност.

Първата книжарница – 1905 г., създадена от издателя Juozas Masiulis – Паневежис, Литва

Първата книжарница

Първата книжарница – 1905 г., създадена от издателя Juozas Masiulis

Като нямам кофеин за разбуждане, ще наблегна на бързото ходене. Обходих „снощните“ места, направих финални снимки.

Сграда в центъра с националния флаг на Литва – Паневежис

Сграда в центъра с националния флаг на Литва

Езерото с островче в средата – Паневежис, Литва

Езерото с островче в средата

 

езерото                                                                                                ракът – символ на града

Езерото и фалическите символи на брега – Паневежис, Литва

Езерото и фалическите символи на брега

Центърът – Паневежис, Литва

Паневежис - център

Общината – Паневежис, Литва

Паневежис – общината вдясно

Паневежис – общината вдясно

В 10:15 бях на автогарата и най-сетне пиех кафе. Обадих се на племенника си, за да го поздравя за рождения ден. Днес ставаше пълнолетен. Пожелах му… хммм… да пътува и да не се отърве от пътуване. Той ме попита дали съм добре, а аз му отговорих убедено, че съм толкова щастлива, колкото според мен е пределът на човешкото щастие. В 10:40 автобусът тръгна за Вилнюс. Небето беше изчистено и синьо, нещо отдавна невиждано от хората тук, нещо толкова нетипично за този сезон в Прибалтика!

Всички снимки от Паневежис:

http://royak.snimka.bg/europe/panevezys-luthuania-2010.544040

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Източна Европа– на картата:

Източна Европа

5 коментара

Switch to mobile version