Archive for януари, 2011

ян. 31 2011

Съвети за пътуване по света – какво да НЕ правим (неприемливи жестове в някои страни)

Някои неприемливи жестове с ръце по света:

Неприемливи жестове в някои страни

Добре е да се знае.

Във всеки случай не съм аз човекът, който би направил теста дали е вярно 😉

Ако някой напиша в коментар какъв е произходът на жестовете – би било много добре. Айде, американския – ясно, но другите?

Източник на снимката: офисен чат или с други думи: пратиха ми я 🙂

19 коментара

ян. 31 2011

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Арабският свят през последните седмици съвсем заслужено влезе в новините. А днешният пътепис ще ни заведе до едно място, което от доста време като че ли сме забравили –  лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Бейрут, столицата на Ливан. Наш водач там ще бъде един руски пътешественик – Сергей Доля, за чиито пътешествия се надявам да имам повече време да ги превеждам и за нашите читатели.

Още нещо: темата е деликатна и чувствителна, за това още веднъж ще помоля коментарите да се ограничат до самия разказ или до конфликта в Близкия Изток, но в никой случай да не се обижда автора, другите коментиращи или пък редакцията. Знам, че сред читателите на нашия сайт има както про-израелски, така и про-арабски настроени читатели и съм много горд с факта, че досега (почти) никога коментарите в сайта не са прекрачвали границата на добрия тон. Нека продължим и в бъдеще така, а ако мислите, че можете да напишете по-добър пътепис за страна от Близкия Изток – пишете и пращайте, насреща съм и наистина харесвам пристрастните пътеписи! Защото само пристрастните са живи и само тяхното разнообразие може да ни изясни или поне да ни приближи до истината 🙂

Приятно четене и чакам и вашата гледна точка! 🙂

Лагерите за палестински бежанци Сабра и Шатила в Ливан

Ясер Арафат – плакат в Сабра и Шатила

Сабра и Шатила

Близнаците от една трагедия, разиграла се на историческата сцена на Ливан. Емоциите от посещението там бяха много, но ще се опитам, доколкото е възможно, да се абстрахирам от тях и просто ви разкажа за Сабра и Шатила, чиято трагична история много деликатно е описана в Уикипедия … (Тук оставям оригиналният линк към руската статия, т.к. българаската е изключително постна – бел.Ст.)

Sabra, Ливан


Посещението ни започна с една

клиника на Червения полумесец

Самото дружество е основано през 1968 г., и общо в Ливан тези клиники са пет. Те обслужват палестинците и се намират на 5 минути пеша от Сабра и Шатила:

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Нивото на оборудване на клиниката е доста висока и може да се конкурира с много от клиниките по руски регионални центрове. Този зъболекар свободно си говореше с нас на руски. Следва да се отбележи, че 80 процента от лекарите говорят руски, т.к. са обучавани в Съветския съюз:

Зъболекар в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като палестинските бежанци в Ливан нямат право на нищо – нито на образованието, нито на работа, то и пари нямат.  Както и бъдеще. Ето защо, безплатното медицинско обслужване им е жизнено необходимо.

В клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Показаха ни своеобразен

музей на народното творчество към клиниката

Този ключ носи много символика. Преди много години, когато палестинците са били принудени да напуснат домовете си, всеки собственик е сложил на врата си ключа от къщата си. Минали са вече няколко десетилетия, а ключовете все още висят по вратовете на много палестинци. Защото, докато те са живи, ще е жива и надеждата да се завърнат у дома:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

За децата на палестинците, дори и Дядо Коледа не съществува – само кокали и трохи:

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Детство …

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Буквален превод „Не е ли Холокост това, което се случва в Палестина?“

Музей в клиниката на Червения полумесец – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Към Сабра и Шатила води широка търговска улица:

Търговска улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Разни стоки се продават тук. Някои от тях се демонстрират от синеоки манекени със счупени глави:

Манекени по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Работилница по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Местният Елдорадо:

(Елдорадо е известен руски интернет магазин за битова електроника – бел.Ст)

Магазин по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Повечето от стоките са „втора ръка“:

Сергия по търговската улица, водеща към лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Направо в задния двор на пазара има

масов гроб, където са погребани 3000 палестинци,

загинали по време на клането през 1982 г.:

Пред общия гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Под тази, на някои места оплешивяла, поляна са останките на убитите. Тогава с булдозери просто е изкопана огромна яма, в която събират всички, които вчера са искали да живеят…

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Изненадва ме известното неуважение от страна на палестинците към загиналите им сънародници. Мен ме потрисаше от мисълта, че ходя по костите на жени и деца …

Само това парче камък и надписът върху него напомнят на трагедията:

Общ гроб в лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Отвън Сабра и Шатила са като нормални райони на Бейрут.

Противно на очакванията ми, те не са оградени с ограда и бодлива тел, и не се охраняват от войници

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Както и в много арабски квартали, жиците тук са забележително много:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Интересно е, че всеки следващ балкон, като се започне от втория етаж, отстои по-далеч от сградата, отколкото предишния. И като резултат на последните етажи може те да се ръкувате със съседа отсреща.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Небето е невероятно синьо. Отдолу нагоре гледката е поразителна:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само да нямаше кабели … Заради тях изглежда, че гледаш към небето от клетка:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Вътрешните дворове са много мръсни. Кокошките и боклуците са задължителен атрибут на палестинските квартали.

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Националните символи се срещат доста често:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Тъй като на палестинците им е забранено да работят, то и хората по улиците винаги са много.

Общо в Ливан има 12 регистрирани и 7 нерегистрирани бежански лагери. В най-големия от тях живеят около 75 000 човека. Общо в Ливан има 320 000 бежанци от Палестина, но правителството твърди, че  са 600 000 души. Това се прави, за да запази религиозното равновесие в страната и да не се даде гражданство на бежанците:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Само на тази стена има 3 портрета на Ясер Арафат. Той е много почитан тук и се смята за национален герой:

Лагерите Сабра и Шатила, Ливан

Децата винаги са деца:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

А момчетата даже порастнали, си остават същите:

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Деца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Както ни беше казано, ние бяхме първите руснаци, които са посетили Сабра и Шатила през последните години, въпреки че западни журналисти идват тук почти всеки ден. След като научеха, че сме от Русия, искрено се радваха, стиснаха ни ръцете и казваха (буквално) „Благодаря за Съветския съюз“:

Журналист – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Улицата, водеща от Сабра в Шатила.

Тези лагери са на 2 минути един от друг:

Улицата между Сабра и Шатила, Ливан

Къщата, разрушена преди много години, все още е обитаема:

Все още обитаема къща – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Жените, както и на много места в Изток, носят багаж по главата си:

Жени – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Тази кола изглежда като външно тяло сред цялата тази мръсотия и разрушения:

Мерцедес – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Конете са един от основните видове транспорт. Колите почти всички са произведени през 70-те и 80-те години и като цяло не са в движение:

Кон с каруца – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Коли от 70те – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Стъкла няма, защото там винаги е жега.

Ето защо всички се затварят с някакви парцали от външния свят:

Пране и прозорци – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Бейрут – наистина е град на контрастите, след само 10 минути с такси започва центъра на разкошния Бейрут, с басейни по покривите на хотелите, задръстванията  от Lamborghini и магазини с чанти по 10 хиляди долара …

Басейн на покрива – Бейрут, Ливан

Ливанци и израелци – погледът върху конфликта

(Втората част на днешния пътепис представлява обобщение на гледната точка на ливанците, както и коментар от страна на израелец, който е приятел на автора. Както едните, така и другите мнения поне на мен са много показателни и информативни и ми се струва, че много помагат да си изясним поне малко картинката – бел.Ст.)

Често виждаме едни и същи събития в диаметрално противоположна светлина, в зависимост това от коя страна на барикадите се намираме в момента. Днес искам да ви разкажа за това как ливанците възприемат ливанско-израелския конфликт. За това, в което те виждат причините за неговото възникване кого обвиняват за него.

Всичко е записано като тези от думите на ливанци (обединени под името Ливанец в по-долу показания диалог – бел.Ст.) и може да се различава от това, което се възприемат израелците този, както по същество и в детайли. В крайна сметка, всеки „къдри“ учебниците по история в своя полза.

За да не не изглежда  постингът едностранчиво, помолих израелеца Игор Toрик (ИТ), моят водач, който повече от 20 години се занимва професионално в историята на Израел да коментира всички твърдения …

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

1. Ливанец: Историята на конфронтация и гражданската скръб е започнала през 1948 г. – в време на раждането на еврейската държава. Тогава светът е решил, че евреите имат право да създадат своя държава, и именно тогава палестинците са започнали да бъдат гонени от родните граници.

ИТ Израелец: Не да се гонват, а да бягат

2 Ливанец: Ливанците са съгласни, че евреите имат право на собствената си държава, но не са съгласни с факта, че те имат право да експулсират палестинците, живели там в продължение на много години, в бежански лагери.

ИТ Израелец: Евреите никога не са експулсирали палестинци, с изключение на няколко десетки терористи. Бежанците са бягали сами, страхувайки се от война, при което Моше Даян се опитваше да ги спира – „Ние ще покажем на света как може да живее може двунационална държава „- цитат от Даян .

3. Ливанец: Първият ливанската гражданска война започна през април 1975 г. между палестинците и ливанските християнски партии. Ливан е една демократична държава. Всеки може да се изправи и да изразява своята гледна точка. Всеки може агитира за това, което той иска. Това ни и погуби. С пари от други арабски държави бяха напудерни мозъците (т.е.заблудени – бел.Ст.) на мнозинството ливанции. Общественото мнение се разцепи: някои искаха да приемат палестинците, а другите бяха категорично против.

ИТ Израелец: Адекватно

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

4. Ливанец: Повечето палестинци са мюсюлмани, и християните  се страхуваха, че се нарушава балансът на силите. Затова те че не искат да сеприемат бежанци и да им се дава гражданство.

ИТ Израелец: Адекватно

5. Ливанец:  През 1982 г. Израел атакува Ливан, защото тук се появи „Хизбула“ и започна своите операции. Израелците влязоха в столицата, но именно след навлизането на израелските войски следва от масовите убийства на палестинските бежанци в Сабра и Шатила от страна на християните маронити.

ИТ Израелец: Адекватно

6. Ливанец: Това и предизвика ръстът на агресия от страна на „Хизбулла“ и мюсюлманските радикали. „Хизбула“ са 99% шиити, които искат да освободят Южен Ливан и да „решат“ палестинския проблем. Те се борят за своите правата, за свободата си, и на Запад ги възприемат като терористи.

ИТ Израелец: За какви „свои“ права да се бори Хизбула на територията на Израел? Членовете на тази организация са ливанци –  палестинци там няма (палестинците са сунити), те живеят в собствената си страна и са свободни в нея. Какво общо има Израел? И именно защото обстрелват територията на друга държава и отвличат чужди войници – то те са терористите.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

7. Ливанец:  Израел освобождава Бейрут от Ясер Арафат, който успява да организира преврат (в Бейрут – поянението е мое, Ст.). Но през 1994 г. Арафат печели Нобелова награда за мир, което също говори за двойствената природа на възгледите за конфликта.

ИТ Израелец: Адекватно

8. Ливанец:  В резултат на това Израел остана в Бейрут за около година, изгони Арафат, даде повече власт на християните и си тръгна.

ИТ Израелец: Адекватно

9. Ливанец: „Хизбула“ е една много мощна структура. Има реална власт, и повечето от решенията в Ливан, се взимат от нея. Спонсори на организацията са Иран и Сирия, и то с доста големи суми пари – до $ 100 милиона годишно, а броят на членовете е около 5000 души.

ИТ Израелец: Адекватно

10. Ливанец: Гражданската война завърши през 1990 г. след срещата на Тайфа в Саудитска Арабия. След сключване на договора, всички партии се разоръжиха, с изключение на „Хизбула“. Без Хизбула целият Ливан щеше да е завладян.

ИТ Израелец: От кого щеше да е завладян Ливан, ако я нямаше „Хизбула“?  И с „Хизбула“  и без нея , когато е било необходимо да се спре тероризма, Израел е превземал (Ливан), а после си е тръгвал. И като цяло – по своя воля.

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

11. Ливанец:  През 2000 г. „Хизбула“ е изгонил Израел от Южен Ливан с помощта на партизанска война. Израелците са принудени да напуснат. От тогава, Израел бомбардира Ливан 3 пъти.

ИТ Израелец: С партизанска война – за съжаление, точно така е, но 3 бомбардировки не е имало. След войната в Ливан – никакви нови бомбардоровки не е имало

12. Ливанец: През 2006 г. Хизбула отвлякоха двама израелски войници. В отговор на Израел започна да бомбардира цялата страна. Бомбардира всички мостове в Ливан, всички фабрики и електроцентрали.

ИТ Израелец: Те не само отвлякоха от 2-та войници, това не би било достатъчно, за да се започне война срещу Ливан. Те постоянно обстрелваха с ракети целия северен Израел, Акра, Хайфа, Кирят Шмона, загиваха цивилни (мирни в оригинала – бел.Ст.)израелски граждани. Отвличането на войниците, бе последната капка, детонатора, но не е било причината за войната.

13. Ливанец:   Сега Израел не иска да превзема Ливан, но иска да го задържи икономически слаб.За тази цел всяка пролет между Израел и Ливан се случва, малка войничка, за да изплаши туристи от Ливан. А в това на Израел помагат от САЩ, които са заинтересовани от постоянен „пожар“ в Близкия изток, насочвайки всичките си усилия към по-нататъшна ескалация на конфликта.

ИТ Израелец: Всяка пролет ?????? От къде са тези глупости? :):) („откъде са тия съчки“ – буквален превод от руски – бел.Ст.) От 2006 г. насам не е имало НИТО ЕДНА военна операция в района. Да, и демонизирането на САЩ не е съвсем адекватно, въпреки че знаеш, че не обичам особено Америка:)

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

13. Ливанец: Обикновените ливанци искат да приключат с „Хизбулла“, също както и израелците. Те не искат да воюват повече и искат да живеят в мир. От друга страна, именно с парите на организацията в Ливан и  се строят детски градини, училища, общински учреждения, извършват се социални програми.

ИТ Израелец: Адекватно

15.  Ливанец: От ливанско-израелския конфликт най-голяма полза имат ръководителите на другите арабски държави, включително Сирия, чиито войски през всичките тези години са служели като привнесен буфер, ограничаващ на националните идеи.

ИТ Израелец: Адекватно

16.  Ливанец: Останалата част от арабския свят в през 60-те години все още е живял без тоалетни и е яздил камили. Те бяха идиоти, но сега, заради ливанско-израелския конфликт, умните ливанци са принудени да напускат страната си и да работят за благото на другите арабски страни. Във всяко семейство Ливан, има хора, които работят в чужбина.

ИТ Израелец: Без коментар:)

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

17.  Ливанец: В Ливан, където живеят 4.5 милиона човека, а извън нея – 20 млн., които помагат с пари на сънародниците си. В страната има паметник на емигрантите. Когато се върнат, народът ще ги чества.
ИТ Израелец: Без коментар

18.  Ливанец: Всички останали съседи на Израел: Йордания, Египет и Сирия са подписали мирен договор и имат посолства в Тел Авив. Всички тези страни живеят в мир и използват Ливан за свои цели, т.к в има Ливан демокрация и всеки може да агитира за каквото се сетиш.

ИТ Израелец: Със Сирия няма нито мирен договор, нито посолства.

19. Ливанец: По-рано Ливан е бил център на науката и образованието. Но сега  Лувърът откри клон в Абу Даби, а не в Бейрут. Обикновените ливанци са много обидени от тази постановка.. Въпреки това цивилизованият свят предпочита луксозната стабилността, а не историческата справедливост.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

20. Ливанец:  В Ливан има 5 палестинските лагер, съществуващи вече  50 години.Палестинските бежански лагери са оградени с висока ограда с бодлива тел. Снимането на лагерния периметър е строго забранено.

ИТ Израелец: Без коментар, не съм запознат.

21. Ливанец: Палестинците да излизат до вечерта, но не могат да купуват къщи или да работят. Сега в Ливан с на пари на ООН се издържат 100 000 палестинци във всеки от петте лагера. Останалата част от света не ги е грижа за тези хора и техните проблеми.Цивилизовани страни предпочитат да игнорират този проблем. Ливанския народ не е доволни, че целият свят се опитва да реши проблема с Палестина, за сметка тяхната малка страна.

ИТ Израелец: Какъв е този ливано-центризъм? :):):):) Никой не се опитва да реши проблема именно за тяхна сметка. Бежанци палестинци има МНОГО повече в Йордания, Сирия и др.

IT: Да добавя от мен: струва ми се, че Ливан е една много интересна страна и ливанците са добри хора. Те наистина са им напудрили (замътили – бел.Ст.) мозъците предимно Сирия, а и „Хизбулла“ като добавка. Аз съм много съжалявам, че ние сме с тях нямаме мир.

Коментар от съпругата на Игор: Ливанците са заложници на конфликта и ми е много жал за тях. Като резултат те опират (пешкира – бел.Ст) от всички страни, въпреки че в техните неволи са виновни други страни – Сирия, Иран и т.н.

Ограда с графити – лагери Сабра и Шатила, Ливан

Графити по стената срещу палестинските лагери Сабра и Шатила

Стената срещу бежанския лагер е изрисувана от живеещите в съседство палестинци.

Край

Автор: Сергей Доля

Снимки: авторът

Превод: Стойчо

9 коментара

ян. 30 2011

Египет вкарва войски в Шарм ел Шейх!

Египетските власти са вкарали армията в курорта Шарм-ел-Шейх – аз го видях в Газета.Ру, които цитират вече забранената в Египет  АлДжазира. Ето подробностите (на руски)

One response so far

ян. 28 2011

Овча Купел две или днес трябваше да бъде Свети Валентин

Преди няколко седмици публикувах тук един доста критичен разказ за Англия и англичаните. Хубавото на критичните или, нека го кажем така, оспорваемите разкази е, че много често предизвикват реакция у читателите и, както е в случая, тази реакция се изразява не само в коментари, но и в специално написани разкази. Днешният е точно такъв – своеобразен отговор на критиките към Англия. Росица ще ни разкаже една софийска история, като искам да бъда честен: малко е тъжничък днешния ни разказ. И все пак: приятно четене:

Овча Купел две

или днес трябваше да бъде Свети Валентин

Знаете ли вица за ламята Спаска, дето живеела през девет планини в десета, през девет реки в десета… Та! Ламята Спаска се събудила един ден, огледала се наляво-надясно и казала:

– Ега-а-ти, колко далече живея!

Такива чувства изпитват сутрин и вечер повечето хора, живеещи в дивния софийски квартал Овча купел 2. И аз живея там. На 9-тия етаж. От единия балкон виждам цяла София, с малки изключения, от другия – Витоша – пак с малки изключения. Близо до моя блок е последната, респективно първата, спирка на множество автобуси. През хълмчето се стига до околовръстното шосе на София. Имаме си будки и магазинчета за всичко – от PVC – тръби до яйца и лимони.

Още от сутринта на Свети Валентин слънцето блесна неприлично ярко. Излязох към 11 часа, за да извърша няколко операции в квартала. Понечих да изхвърля боклука. Местният клошар ми беше “приятел”. Заемаше винаги стратегическа позиция, така че да вижда и двата контейнера. Видя ме и изтича с подчертан възторг и танцова стъпка към мен. Опитваше се да насочи вниманието ми към левия си хълбок. Пуловерът му беше почти разплетен, както обикновено; панталонът – този, дето си е от 2-3 години; обувките – катр сезон; прическата – “ела с мен в пещерата”. Новото бяха слушалките на уокмен на ушите му. Искаше да забележа устройството с касетата, закачено с канап за оцеляла гайка на панталона му.

Ние не си говорим. Той взима пликчето “от ръка” и с неопределено кимване изчезва на секундата. Така беше и днес. Продължих към търговската част на квартала и изведнъж, като че ли прогледнах за страхотната мърсотия, разпиляна върху площите, които би трябвало да са цветни градини. Снегът се беше разтопил, новата трева още я нямаше, дърветата си стърчаха голи като рибешки скелети. Само една върба беше ле-е-ко напъпила. Стори ми се много противно. У мен с пълна сила се възроди мечтата за облагородяване – озеленяване на крайните софийски квартали. Като дейност след пенсиониране.

В кафенето, близо до автобусната спирка, народът вече пиеше бирата си на открито. Покрай мен мина едно девойче, което събираше погледите на бачкаторите. Почти всяка сутрин го виждах на спирката. Беше около 14 годишна, вървеше винаги с приятелка. Идолът и за двете беше местната 19 годишна фризьорка. За тях тя беше постигнала всичко в живота. “Моето” девойче беше леко закръглено. Премина покрай мен с последна мода бежово-жълти ботуши /вероятно на майка й/, които още не знаеше как да носи. Вървеше със силно подгънати колене. Беше обута с копринени чорапи и много къса тясна пола с ресни, която още повече затрудняваше придвижването й в пространството. След полата погледът се спираше върху лилавия й блузон с ярко изразено деколте. Имаше по няколко обици на двете уши и една на носа. Вървейки, пушеше – вероятно, защото не знаеше какво да прави с ръцете си, а още по-вероятно, за да покаже, че светът около нея въобще не може да й попречи с нещо. Приятелката й беше облечена тийнейджърски – небрежно размъкната, с широки панталони и ниски обувки. Беше взела солидна преднина. Късополото момиче й подвикваше:

– Чакай, де, чакай! Как да се затичам? Не виждаш ли?…

По особен начин й се зарадвах, защото тук обичайната гледка бяха излезли по домашному за кафе или покупки жени и мъже. Продължих към пазара. Носех негатив на черно-бяла портретна снимка. Исках да си извадя десетина. Момичето от фотото ми каза с непоколебима категоричност:

– Не става, госпожо. Черно-бяло не вадим.

– А знаете ли къде бих могла…

– Хм. Някъде из центъра. В някое маняшко фото може и да стане.

Тръгнах си. Стана ми криво. Нещо си беше отишло или никога не го е имало в този квартал. Реших да се прибера. Отбих се в хранителния магазин и продължих към денонощното кафене. Обичах да пия кафето си отвън, с лице към Витоша. Жените, които работеха на това място бяха чевръсти, чисти и страхотни майсторки на кафето. Докато се редях на опашката, отпред застана клошарка, която молеше някой да я почерпи. Не с какво да е, а с локум. Жената пред мен й купи кафе с обикновена вафла. Клошарката придоби щастливо изражение, огледа редицата от хора победоносно и тръсна с широк жест пепелта от цигарата си върху теракотения под на кафенето. Опашките тук са големи – спирка е, има пътници, шофьори, безделници. Много неща могат да се случат докато чакаш реда си.

Млада жена, която седеше кротко на масичка в заведението, изведнъж стана, остави портфейла и покупките си без надзор и започна да танцува нещо, което наподобяваше Петър Дъновата евритмия. Докато се усетим, тя излезе навън и се втурна да танцува насред булеварда. Засвириха клаксони. Мъжете се разпсуваха свирепо.

– До вчера нищо й нямаше – каза една от кафеджийките – Боже, откачи народът!

Никой близък не дойде да спре танцуващата. Никой не смееше и да се приближи към нея. Тя се усмихваше широко, протягаше ръце към слънцето и се въртеше ли, въртеше. Кафеджийката прибра вещите й от масата, като не забрави и недопитото кафе, и отиде при нея. Не се разбра как я придума, но успя да я “неутрализира”. Жената изчезна през близкия хълм към околовръстното шосе. Публиката коментираше на висок глас:

– Абе тая е откачена, ама снощи нали видехте какво стана?

– Какво? – питаха неосведомени.

– Е-е, голем търкал. Има едно, от втори вход, като се дрогира и не знае що работи. Прибраха го, де, ама беше писък…

В този момент си припомних, че снощи в просъница чух полицейски сирени и някой да крещи наблизо:

– Пуснете ме бе-е-е… Имам права-а-а… Пуснете ме бе-е-е… Пак ли ше ме биете-е-е…

Доплака ми се. Младежите от квартала не познаваха приятните нощни заведения, намиращи се в центъра на София. Откъде пари за такси, за да се приберат след 23 часа? И пеша е невъзможно. Затова живееха само тук – в радиус от 20 метра. Животът им протичаше между панелния блок и денонощното кафене. Купоните им бяха кървави и дивашки. През лятото обезумяваха и крадяха бензин от колите посред бял ден. Агресията им ломеше каквото попадне – асансьори, врати, саксиите по стълбите – всичко. Тук, в този квартал няма нито една книжарница, да не говорим за кино, изложбена зала…

Добре, че бях със слънчеви очила. Никой не разбра, че плача. Взех си кафето и излязох навън. Имаше шест дървени маси с дървени пейки от двете страни. Пет човека бяха заели всеки по една маса. Аз седнах на шестата. Никой не поглеждаше останалите. Усетих страх и омраза във въздуха. Две бабета от съседния вход се прибираха отнякъде.

– Много пуши днешната младеж, много – каза едното бабе.

– А виде ли го онова моме с кратката поличка? – попита другото.

– Некой че й нашари гъзо, ама нека й е. И обувките й големи.

Вероятно ставаше дума за високите токчета на “моето” девойче. Можеше ли с тях да избяга някъ де по-далече?

Витоша пробиваше синьото небе. Върховете й блестяха ослепително. Винаги красива. Винаги спокойна. Винаги на мястото си. Това само ме натъжаваше още повече.

Днес, откъдето и да се погледне, трябваше да е Свети Валентин.

Автор: Росица Йосифова

12 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version