Archive for декември 21st, 2010

Дек. 21 2010

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър – КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАЩИТЕ ДЕРВИШИ

Днес отново ще стане дума за дервишите и техните танци. Гостува ни  Мария Пепелджийска, от блога Цветно…с Пепеляшка с един от нейните пътеписи – част от поредицата ѝ за Ориента.

Приятно четене:

Ориенталски пътепис с елементи на адвенчър –

КОНИЯ, градът на ТАНЦУВАШИТЕ ДЕРВИШИ

Танцуващи дервиши – Кония, Турция

Кóния (на турски: Konya) е град, разположен в Централна Анадола. Градът е с население от близо 2 мил.души.

Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера. Историята  на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен  подем град Кония бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.

Кония, Турция

Но безспорно, днес Кония е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши. Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на   Ордена на танцуващите Дервиши –  Мевляна .

В музея на танцуващите дервиши – Кония, Турция

Кония, Турция

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи.  Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява  на разбиране, прошка и просветление.  По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент  проф. Марк Люк Гиси говори така: „Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.“

Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място…

Кония, Турция

Но…..за какво иде реч?

Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи помежду си направления – сунити и шиити . Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите.

Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач  Мевляна Джеляледдин Руми.

Суфистка джамия – Кония, Турция

По време на своите  церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на „голямата тайна“, обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая.

Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен  СЕМА, е познат повече като  ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те  и до днес са един от културните символи на Турция пред света.

Танцът на дервишите

се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя  учител и започват да се въртят  около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация. Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен….Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото.Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост  към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни. Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез  състояние на транс и екстаз,   достигане на Божественото.

С огромно нетърпение и  интерес, наблюдавах този танц, но  в Кападокия, в  Дервишка къща. Публиката бе така притихнала, музиката – ведра, оптимистична, и някаква силна енергия витаеше наоколо… Като че ли  те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин  изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия някаква…

През цялото време, около час, бе забранено да се снима, но накрая дервишите направиха жест и излязоха отново само за снимки, като се завъртяха във вихъра на своя танц за малко – тогава и аз ги снимах на видео с моя фотоапарат – е , не е същото, а и музиката не е оригинала, а допълнителен мой избор, но все пак ще добиете една мъничка  представа… :

Но-о-о,…да се върнем към музея на Руми…..Тук се намират  забележителни шедьоври на Селджукската дърворезба и мрамор:

Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукска дърворезба – Кония, Турция Селджукска дърворезба – Кония, Турция

Селджукски мраморен детайл – Кония, Турция


Невероятна пищност и лека натруфеност, типична за ориента, но.. трудно се разглежда от „калабалък „- все пак това е най-посещавания музей в Турция, след  двореца Топ-капъ в Истанбул.

Музей на Руми – Кония, Турция

Основната част на музея включва гробницата на Руми със саркофаг под зелен купол, покрит с брокат и бродирани в злато писания от Корана. Много лъскаво и красиво е всичко …

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Саркофагът на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

В музея-мавзолей има  артефакти от живота на Руми  – музикални инструменти, дрехи, броеници, ръкописи….. Има и отделен музей с восъчни фигури за живота и обучението на дервишите.

Тук се намира и седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед –  казват, че докосвайки го си намисляш силно едно желание…

Седефено ковчеже с косъм от брадата на Мохамед – Музей на Руми, Кония, Турция

Най- забележителния шедьовър на ислямската мистика и смятано за второ по важност след Корана е произведението на Руми – МАСНАВИ, състоящо се от 25 700 куплети, 6 тома мерена реч, писани 13 години. А всеки два полустиха на един стих се римуват помежду си. Всяка поема онагледява идеите на поета за морала, религията и са алхимия на любовта.
Руми и мъдростта му от тези поеми са поели отвъд границите на своето време, защото той и неговите писания са все още актуални и свежи около 800 години след това. Това е един от ръкописите :

Ръкопис на Руми – Музей на Руми, Кония, Турция

Ето и няколко реда от поемите на Руми:

Видях много хора – нямаха дрехи.
Видях много дрехи – в тях нямаше хора.
–––––––––––––––––––
Този, който не знае и не знае, че не знае,
е глупак – избягвай го!
Този, който не знае и знае, че не знае,
е дете – поучи го!
Този, който знае и не знае, че знае,
спи – събуди го!
Но този, който знае и знае, че знае,
той е мъдрец – последвай го.
–––––––––––––––––––––––-
„Знание” означава непосредствен опит за огъня:
ти самият да почувстваш огъня,
а не да бърбориш за дима.
––––––––––––––––––––––
Малките герои побеждават своите врагове.
Големите герои побеждават себе си.
––––––––––––––––––––-
Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.
Не навеждай главата си до земята –
вдигни я във екстаз.
Като праскова стани,
събудена от пролетта –
целият усмивка, целият екстаз.
Смея се с цялото си тяло, като роза,
а не само с устните си.
–––––––––––
Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
–––––––––––––––––-

А иначе в град Кония има и много други туристически обекти:

Alaeddin джамия

тя датира от 12 век и се намира на най-високия, едноименен хълм в центъра на града, функциониращ като парк. А някога е бил имперски център на селджукските султани, състощ се от Дворец на селджукските турци, както и джамия.

Джамия Аладин – Кония, ТурцияМинарето на джамия Аладин – Кония, Турция

Комплексът е забележителен със своите:

– останки от римски колони в предверието:

Римски колони в джамия Аладин – Кония, Турция

Джамия Аладин – Кония, Турция

– а вътре се намират оригинални Селджукски михраб /молитвена ниша/ с полихромна керамика и купол, и красиво издълбан абаносов дървен мимбер от 1155 г.

Абаносов дървен мимбер от 1155 г – джамия Аладин, Кония, ТурцияСелджукски михраб /молитвена ниша/ – джамия Аладин, Кония, Турция

От хълма се открива чудна гледка към милионния град:
От джамия Аладин, Кония, Турция

* Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре,

отново с шедьоври на Селджукската архитектура:

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, ТурцияInce Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

 

Ince Minare Medrese или джамията с тънкото минаре – Кония, Турция

* Кервансараите

във вилаета и в цяла Анадола, които са построени също по времето на Селджуките на всеки 30 км с цел отмора на животните и хората от пътуващите кервани. Те са също внушителни  архитектурни паметници

Кервансараи – Кония, Турция

Е, ако сте издържали дотук …благодаря ви! Постарах се да разкажа  и покажа една малка част от това, което видях и научих в този град.
Принципите на Мевлена – Кония, Турция
Но… следва продължение,
най-сетне ще пристигнем  в     дългоочакваната  Кападокия
Танцуващите дервиси – Турция

Очаквайте продължението:

Автор: Пепеляшка.
Други пътеписи в Цветно…с Пепеляшка /блогче /
Снимки: авторът

Други разкази от Турция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

7 коментара

Дек. 21 2010

Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол

Продължаваме френската поредица Щрихи от Франция. Вчера Вили ни води до Бретан, а днес Росица ще ни покаже селата на Париж. Обяснявам за софиянци – това е аналог на това някой да ни разведе из Подуене, Слатина, Орландовци, Филиповци, Малашевци, Панчарево, Красно село, Княжево и всички други софийски села, коите сега са част от града, а някои са и практическии в центъра. Докато някой не напише нещо подобно и за София, ще прочетем за:

Селата на Париж

Батиньол

19 октомври 2010 г.

От множеството села, които Париж анексира преди 150 години, 16 са включени в ето този симпатичен гид, от който най-педантично си преписах в джобното тефтерче маршрутите: LaVillette, Belleville, Ménilmontant, Charonne, Bercy, Ivry, Gentilly, Petit-Montrouge, Vaugirard, Grenelle, Auteuil, Passy, Ternes, Batignolles, Montmartre, La Chapelle-Saint-Denis:

Пътеводител „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата

Гидът „Разходки в селата на Париж” и моето тефтерче по средата


За всички нас, посещаващи френската столица, някогашните граници са невидими – границите между стария Париж и селата; границите между самите села. Всички ние виждаме преди всичко Османовата архитектура – шпалирите от внушителни сгради от двете страни на внушителните булеварди. А някога…

някога между селата и Париж е имало стени и „КПП”-та

Селяните, произвеждащи хубаво винце, е трябвало да плащат нещо като „гранична” такса, за да го продават в столицата. На парижани и особено на бохемите им идвало нагорно да пийват поскъпналото вино, та често прескачали за консумация и забавления при производителите. Поради стечение на обстоятелствата Монмартр се превръща в най-известното село в района, но и тези, за които ще напиша, са имали сходна слава.

Случаят ме отведе за пореден път в XVII-ти арондисман (административна единица, включваща няколко общини), където за първи път направих разходка из забележително тихите и уютни местенца на две бивши села – Батиньол и Епинет. Ако се разхождате по “Авеню дьо Клиши” (“Avenue de Clichy”) и сте с гръб към Монмартр, то от лявата ви страна ще е Батиньол, а от дясната – Епинет.

Два основни „феномена” от слединтеграционния период (1860 г.) и градоустройствената политика на Барон Осман (назначен от Наполеон III, работил в периода 1853-1869), са особени приятни и свежи за окото – пасажите, наричани “сите” (cité) или “вила” (villa) и локалните паркове в английски стил със задължителни, изкуствено направени, планини или хълмове, реки, езера… Тук е важно да се отбележи, че „сите” (град, стара част на град) не трябва да се обърква с островчето на Сена „Ил де ла Сите”, нито пък „вила” с основното значение на „вила”.

Нека направя още едно уточнение: в най-груби линии може да се каже, че богатите в Париж са строили къщите си според посоката на вятъра – той духа от запад на изток, та по тази логика богаташките арондисмани са в западен Париж, а бедняшките, или както французите ги наричат, „популярните” – на изток. И още: по правило в „новоучредените” арондисмани са интегрирани по 4 села. Всяко бившо село е трябвало да има парк като описания по-горе. По осите север-юг и изток-запад е трябвало да има и по едно обширно гористо-парково пространство в допълнение към паркчето в английски стил.

Rue Legendre, 75017 Париж, Франция

Та, с гид в ръка тръгвам по улицата „Legendre”. Тръгвам да изследвам Батиньол. Първо черквата:

Църквата Сент-Мари де Батиньол - Батиньол, Париж

Сент-Мари де Батиньол


После паркът на Батиньол, „Le Square des Batignolles”,

който през 1835 г. вече е бил пригоден да изпълнява ролята на публичен терен, „стъргало” и място, на което през лятото са се провеждали 15-дневни игри и забавления с акробати, жонгльори, танцьори и пр. По времето на Наполеон III, който е държал да снабди богато Париж с паркове и градини, теренът придобива сегашния си облик на парк от английски тип с всичко природно, което местните хора трябва да имат събрано на едно място – от планини и пещери до реки и езера. Това събитие се е случило в годината на Априлското въстание в България – 1876г.

Паркът на Батиньол – „реката” – Батиньол, Париж

Паркът на Батиньол – „реката”

Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време

Паркът на Батиньол –„ езерото” при хубаво време

Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд

Паркът на Батиньол – „езерото” преди дъжд


Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит

Паркът на Батиньол – старите дървета и реката с репеит



После се връщам към черквата и поемам по улицата, перпендикулярна на „Legendre”. Подминавам симпатични къщи, множество бивши занаятчийски дюкяни, пансиончета. После стигам до „социалистическата” сграда на кметството на арондисмана, където ще се върна довечера, за да слушам лекция на тема „Терн – Монсо – Батиньол – Епинет 1860-2010”.

Кметството на Батиньол

Кметството на Батиньол


Достигам до широката улица “Rome”, продължавам до “Place de Clichy”, откъдето се вижда прекрасно куполът на Сакре Кьор – Монмартр е на пешеходно разстояние оттук. Врътвам се отново в Батиньол и следвам маршрута, показан в гида – ето улицата на Зола. В квартала са живели Верлен, Жак Брел, Барбара… Тук са израсли вдъхновени музиканти, анархисти и феминистки…

Някъде тук е живял Емил Зола, Батиньол

Някъде тук е живял Емил Зола

Старите фасади на сградите са запазени, Батиньол

Старите фасади на сградите са запазени

Старите фасади на сградите са запазени

Започва да се смрачава и лекичко да вали. Връщам се към кметството с намерение да поседна в отсрещното кафене, имам време до лекцията. Наблизо има някакви протестиращи младежи, после се появяват униформени въоръжени батковци и след няколко крясъка с неясен произход всичко утихва и протестът се стопява. Докато пия освежителния сок си давам сметка в какъв абсурден филм играя в последните часове – Франция се къса от стачни напъни; няма бензин; самолетите, обслужващи далечни дестинации, отказват да летят; покрай стачкуващите намират пълна изява наркомански и клошарски групи – трябва да превземаш стълбите на метрото и RER-а слаломирайки, за да избегнеш лайната и повръщаното… И точно в този момент аз уцелвам най-спокойните и релаксирани местенца на този врящ котел, радвам се на красиви есенни пейзажи и очаквам с нетърпение лекцията, от която ще науча много за историята и перспективите на този многолюден арондисман – един от най-големите в Париж – около 560 000 жители. От един коридорен разговор ще науча също, че днешен Париж се подготвя за нова анексия – този път на предградията, които са извън Околовръстното (Шосе Периферик). Честито!

Очаквайте продължението

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

One response so far

Switch to mobile version