Archive for декември 16th, 2010

Дек. 16 2010

Нова година във Виетнам

Наближава нашата и общоприета в света Нова година. Днес, обаче ще присъстваме, заедно с Ан Фам, на виетнамската Нова година. Ето малка част: „Новата година е символ на ново начало, на нов шанс. На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица.“

Приятно четене:

Нова година във Виетнам

Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари.

По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.

Освен яденето и пиенето (върху което не се набляга толкова),

по някое време се дава думата на всеки поотделно – да изпее песничка, да изрецитира стихче, да докладва какви ги е вършил през годината, получил ли е грамота или са го повишили в работата или е предложил брак на дългогодишната си приятелка. Всеки е длъжен да вземе микрофона. И аз, като дългоотсъстваща и някак чужда, трябваше да обясня не само за изминалата година, но и четирите години назад, в които не бях с тях. Всички очи се бяха забили в мен, а аз успях само да изломотя, че много съжалявам, че не съм се обаждала и не съм писала, помолих баба и дядо за прошка и обещах да се обаждам по-често.

Откакто се върнах, вече 5 месеца, не съм се обадила нито веднъж.

После се разиграва томбола – на всички деца, та дори и 30-годишни

или иначе казано на всички внуци на дядо ми и баба ми, големите раздават по една банкнота и ако сборът на всички числа от серийния номер (на принципа на нумерологията) прави 9, дават по още една банкнота на същата стойност. Всички се напънахме, заскърцахме и зажужахме в тежки мисловни процеси, накрая извадихме телефоните да смятаме, а дядо ни се скара как всеки от нас е с поне едно висше образование, а сме толкова затъпели. И беше абсолютно прав. По негово време образованието е било привилегия за малцина.

Новата година е символ на ново начало, на нов шанс.

На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица. Също и да си изчистиш къщата и да изхвърлиш всички боклуци и излишни неща. Аз следвам принципа периодично да разкарвам всички вещи, които не съм погледнала една година – доста е стряскащо, но и полезно. Научаваш се на дисциплина и оценяваш всяка придобита вещ.

Новата година във Виетнам

и вероятно по тези ширини поради климата, е и началото на пролетта. Всяка къща се снабдява с мандаринено или цъфнало в красиви розови цветчета прасковено дръвче, или поне клонка, ако няма възможност да си купи цяло дръвче. Нещо като Коледните елхи тук, само дето не се украсяват, защото така или иначе са толкова красиви.

За разлика от традициите в България и по света (който познавам),

във Виетнам самата новогодишна вечер се празнува в тесен семеен кръг

Както Бъдни вечер или Великден в християнските страни. Ма съвсем тесен, че дори огромна фамилия като нашата се разцепва на отделни семейства, които посрещат Новата година по домовете си. За отделно семейство се считате вие със съпруга или съпругата, и децата, ако има такива и те не са си направили семейства – без родители, баби и други роднини. За пример брат ми и неговата от скоро съпруга тази година за първи път посрещнаха заедно и сами Нова година. Аз, като изключение гостенка, се присъединих към тях. Баба ми и дядо ми също я посрещнаха сами.

Както повелява традицията и религията, всяко семейство приготвя ястия за два олтара.

Единият стои високо, близо до тавана – той е за почитане на предците, на истински хора, които са живяли преди теб и са починали, но благодарение на които съществуваш. Ако имаш голяма къща и можеш да си позволиш, отделяш цяло помещение на последния етаж за храм. Другият олтар се слага ниско на земята, срещу входната врата. Някои семейства поддържат още един олтар на земята, по възможност на открито, но двата последни олтара могат да се съчетаят.  Не си спомням подробностите, но единият беше за почитане на Буда и други божества, а другият – за предишните обитатели на къщата или земята, на която живееш. Прието е, че си за малко на тази земя и дори да имаш нотариален акт за собственост, не си собственик, а временен ползвател. От морална гледна точка.

На всички олтари се поставят свежи цветя, плодове, прясна вода, сварено цяло пиле, един десерт от соева паста и ориз, оцветен в естествено оранжево от костилката на едно растение, друго ястие, специфично за Нова година, наречено banh chung, което представлява ориз с плънка от свинско месо, сланина, соева паста, всичко това увито, завързано и сварено в бананови листа – звучи странно, но всъщност е вкусно. Слагат се и прибори, чаши, купички, понякога бира и цигари. Останалите неща са според желанието и възможностите.

Друга интересна традиция е горенето на фалшиви банкноти.

Според разбиранията, това е виетнамският Western Union за изпращане на пари на мъртъвците. 🙂 Слушала съм истории как също горят разни предмети от хартия, специално направени за тази цел – джапанки, дрехи, телевизори, DVD плейъри, цели мотоциклети, коли и други неща, които мъртвият е обичал и от които евентуално би имал нужда на онзи свят. Няма как отново да не се възхитя на предприемчивостта на тамошните машини за бизнес!

Сещам се за един забавен случай, при който мой познат, работещ за някакви сложни служби, ми се обажда с молба спешно да се видим, за да ми покаже нещо. Идва той, очевидно объркан, и вади една такава фалшива 100-доларова банкнота. А тя е очевадно фалшива, защото е от много тънка, лесна за горене хартия, при това е напечатана само от едната страна. Настояваше да му кажа според мен какво е това. Разказах му за традицията при погребение, помен или Нова година да се изгарят такива банкноти, а също и други имитации на стари парични знаци във Виет Нам и чак тогава той ми обясни каква била историята – някакъв виетнамец, който пристигнал на аерогарата с 10 дебели пачки от такива банкноти, хвърлил митничарите в потрес. Те не могли да разберат защо ги носи, а той една думичка българска не знаел, но обяснявал ли, обяснявал. И до ден днешен се смея на тази история.

… След като всички богове и предци са се нахранили с предоставеното им на олтарите (приема се, че са успели да го сторят, докато запалените ароматни клечици изтлеят съвсем), идва ред на простосмъртните да хапнат и пийнат.

После младите излизат и се събират в центъра на града, на езеро Ho Hoan Kiem

или още познато като Ho Guom, за да посрещнат Новата година.

Hoan Kiem Lake, Đinh Tiên Hoàng, Ханой, Hanoi, Виетнам

Е, няма Дунавско хоро, но все пак обещаха заря, така че нямаше как да не се бутна и аз в калабалъка. Само дето тази година от мъглата и ситния дъжд зарята само се чуваше и съвсем загатващо проблясваше в небето. Затова пък за уличните търговци беше жив берекет – веднага наизвадиха дъждобрани, предлагаха нарязани пресни плодове в пластмасови чашки или пък изпечен сушен калмар и бира, като тази мома от снимката долу вдясно.

Леко разочарована от вялата заря, тълпата се разотиде по домовете за следващия важен ритуал – поверието гласи, че какъвто човек пръв за Новата година стъпи в твоя дом, такава ще е и цялата година. Гледаше се, освен нрава му, и неговата зодия. Хората, които са се интересували повечко от Китайската астрология, знаят, че фаталната четворка е Тигър-Маймуна-Змия-Глиган. Аз съм зодия Глиган, брат ми – Маймуна, а годината е на Тигъра – нямаше как един от нас да влезе пръв. За щастие братовчедът беше с нас заедно с приятелката си, която е зодия Тигър, та я натирихме да отговаря за всичко предстоящо през тази година.

Интересно е колко са суеверни хората там.

На първия ден от годината цялата фамилия (поне нашата фамилия) заминава за родното място на дядо ми и баба ми. Селцето La Khe се намира на 15-ина км от Ха Ной и е известно с рисуваните си копринени изделия.

Целта на посещението на цялата тази делегация е всеки да запали по една ароматна пръчица (която тук неправилно се нарича тамян), да почете паметта на предците в храма на фамилията и да обиколи всички близки и далечни роднини.

Храм „Д-р Нго Зуи Виен
(1744 – 1813)“
исторически и културен паметник,
категоризиран (това последното не знам какво значи)

Следва за децата най-хубавата част от веселието – всяко дете получава от всички възрастни (разбирайте всеки работещ и докарващ някакви доходи) дребни пари. При това без да им се налага да суровакат и да пеят песнички. При толкова народ, всяко дете си тръгва с доволна сума личен капитал за годината. 🙂

Интересен за посещение е и фамилният музей, в който на каменни плочи са гравирани имената на загиналите във войните, на онези, които, финансово или с други средства, са спомогнали за изграждането на фамилните храм, гробище и музей, а също и на получилите заслуги, награди и докторски или по-високи степени на образование.

Надух се, като видях името на майка си в списъка с доктори.

Та в общи линии така се празнува Новата година във Виет Нам. С по-малко (да не кажа никакво) преяждане и препиване и повече семейни и религиозни традиции. Хората – дали заради същите тези традиции или заради пролетта, напъпила по клоните на дръвчетата, сякаш повече вярват в новото начало и започват годината с по-искрена надежда.

И, вероятно защото имах нужда, всичко това ми дойде тамън.

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Нова година, разказана от наши читатели (автори 🙂 – на Картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

9 коментара

Switch to mobile version