Archive for декември 10th, 2010

Дек. 10 2010

Една голяма, дебела, румънска сватба :)

Отдавна не бяхме ходили на сватба с нашия сайт 🙂 Този пропуск сега се попълва от разказа на Елена за една румънска в градчето Петрошани. Приятно четене:

Една голяма, дебела, румънска сватба 🙂

На 14ти август бяхме на сватба в Петрошани, Румъния. Жената на мой професор от Американския университет е оттам. И двамата отдавна живеят в щатите, та тази (втората) сватба беше по-скоро за роднините и приятелите. Сватбата всъщност беше румънско-американско-българска, ако се вземе предвид списъка с гостите.

Тръгнахме от Бургас с едни приятели, като пътя в едната посока се очертаваше около 12 часа. Пътищата в България бяха кофти, не нищо не ни беше подготвило за карането в Румъния, особено

след като подминахме Букурещ. Безброй много села,

нацвъкани едно след друго около пътя и ако спазваш ограниченията, можеш да стигнеш вдругиден. Пътят беше що-годе добър, или поне докато не стигнахме планината. Видяхме наистина невероятни гледки и то успяхме да ги огледаме добре, тъй като по липсващия път нямаше как да вдигнем повече от 10 км/ч. А той буквално си липсваше – от огромни дупки премина директно в прах и камънак. На връщане естествено избрахме друг маршрут, ама това си беше кошмар. Сега изобщо не се учудвам защо румънците карат Дачии – с високо окачване и за нула пари, че да не ги е яд ако поиздерат колата отдолу.

Петрошани, Румъния

Стигнахме живи и здрави вечерта и се настанихме в един ремонтиран соц хотел за по 60 леи (по-малко от 30 лв) на вечер за двойна стая. Беше чистичко, имаше топла вода, така че нямаше оплаквания. Жената на рецепцията не говореше грам английски, но се оправихме някакси.

Самото градче Петрошани е доста приятно,

с интересни соц блокчета и големи къщи. Имат нещо като център с кафенета, магазини и църкви. Прекалено много църкви, всъщност. Хората живеят спокойно и всички се познават

Вечеряхме в едно много приятно кафене, където се оказа че предлагат българска салата (разбирайте шопска). Та доматите са rosii, краставиците – crastavetti, кашкавала и шунката са си кашкавал и шунка, така че нямахме никакви проблеми в избирането на манджа. Излезе ни малко по-евтино от вечеря в софийска кръчма.

На другия ден станахме, нагласихме се и тръгнахме да търсим къде да опаковаме подаръка. Стигнахме до нещо като местния ГУМ и помолихме едно момиче в магазинче за подаръци да ни помогне. Тя сложи една хубава хартия, залепи я отвсякъде и накрая завърза панделка. Попитах я колко струва, а тя ми отговори:

– It costs nothing. I hope you like it.

Щях да се прострелям. Опулих едни големи очи, извадих 5 леи, оставих й ги и буквално избягах – толкова неудобно се почувствах. Замислих се, дали това би ми се случило в България. Вероятно не, ако се съди по собствената ми реакция.
Наредихме се пред църквата в 12. Булката и младоженеца пристигнаха малко след това, а кумовете носеха едни огромни, ама огромни свещи – по около метър и 50.

Румънската култура е на принципа ‘колкото повече, толкова повече’

както щях да се убедя по-късно. Не мога да кажа много за самата церемония, щото беше на румънски, но със сигурност това беше най-дългата църковна сватба, на която съм била. Беше час, а ми се стори цяла вечност. Прилагам малко отегчени физиономии:
Румънска сватба – Петрошани, Румъния

След това се отправихме към парка за снимки и най-накрая стигнахме до ресторанта, където ни чакаше невиждано ядене. Имаше програмка с менюто – кое в колко часа ще се сервира. И имаше нужда, защото се оказа че в

Румъния е въпрос на престиж да има възможно най-много манджа на сватбата ти.

Като обобщение, за всеки имаше: салата, чиния с мезета, супа, две основни, и два десерта, наредени по график. Аз се отказах на половината на първото основно. Остана ужасно много храна. За сметка на това пиенето свърши доста рано, главно благодарение на българската агитка.

Диджеят

беше най-лошият в историята на сватбите по света, пускаше шлагери и тук таме някое румънско манеле. Не че ни пречеше де. Гвоздеят беше когато отвлякоха младоженеца по време на сватбата (противно на традицията да се краде булката) и откупа беше всички присъсващи мОмци да излязат да танцуват макарена. За десерт младоженеца пусна Disturbed и се качи на масата да куфее.

Като цяло беше доста весело изживяване,

още повече, че досега през Румъния винаги сме минавали само транзит. Запознахме се с доста готини хора, както и се видяхме със старите муцуни от АУБ. Заслужаваше си пътя, най-малкото заради това. Само дето все още чакам Дарин да сглоби видеото (да, на теб говоря 🙂

Румънска сватба – Петрошани, Румъния
Автор: Елена Владимирова
Снимки: @suerealism

Други разкази свързани с Румъния– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

No responses yet

Switch to mobile version