Archive for ноември 24th, 2010

Ное. 24 2010

Когато мечтите се сбъдват (3): Флоренция

Днес ще завършим общия пътепис на Неделчо и Мария за пътуването им до Италия. Започнахме с Венеция, после Мария продължи разказа с Тоскана, а днес отново Неделчо ще ни покаже Флоренция. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част трета

Firenze

Първият пътепис, който изпратих на Стойчо преди 2 години беше за Флоренция. Ето , че отново съм седнал да пиша за града , който харесвам най-много и който предстоеше да посетя за трети път. Въпреки, че не ни се тръгваше от Монтекатини , заради чудесните условия в хотела и прекараните хубави мигове, все пак около 9 и 30 потегляме , чакаше ни Firenze!!!

Флоренция

Флоренция

Ех Флоренция, защо ли само при мисълта за нея едно радостно чувство обземаше душата ми.

Километрите не бяха много и ето ни в града. Хубаво е да знаете , че централната част е затворена за автомобили. Е, ние уж знаехме, уж навигацията ни водеше , но централно разположения хотел ни принуди да нарушим правилата. Ще видим дали ще отървем глобата или не , но за това друг път.

Хотел Сила

И така препоръчвам ви

хотел Сила

– централно разположен, точно до Арно, на пет минути пеша до Понте Векио, а от там и до всички забележителности. Координатите му от booking .com обаче не са съвсем точни и водят на около 50 метра от него. Иначи цените са прилични, условията и обслужването чудесни.

Флоренция, Италия

Време за губене няма. Хвърляме багажа и заедно с Десито, Тихомир , Алек и Райчо / това са нашите приятели/ тръгваме да видим колкото се може повече. Зная ,че много се е изписало и не само в този сайт за красотите на Флоренция , но нали това беше НАШАТА екскурзия и затова не мога да не ви разкажа за местата , които посетихме. Началото беше в

Санта Кроче – тази църква–пантеон,

в която са погребани Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и Росини. От там потока от хора те води на Палацо Векио, до него е галерия Уфици , отново и отново се захласвам по Персей на Бенвенуто Челини, Похищението на сабинянките на Джамболони , паметника на Нептун. Опитвам се да не мисля за нищо и се оставям на безвремието, не искам да си тръгвам, но може би така е по-добре… Дъщеря ми ме подсеща , че

имаме традиция да се снимаме пред Уфици.

Как ли се променяме с времето? Ами ето как!!!

Следваща спирка –

сандвичите с агнешко шкембе – трипа лампредото

Надявах се да са си там, където ги оставих предния път и те си бяха, все така вкусни и хубави, този път с бира Peroni , но отново 660ml. Е, сега ни чакаше

Санта Мария дел Фиоре с купола на Брунелески, кулата на Джото, Райската врата на Гиберти

При толкова много красоти и култура човек се чуди как може всичко това да е събрано на едно място.

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Санта Мария дел Фиоре

И все пак изреждам толкова имена да напиша нещо за

Брунелески

През 1419 г. Печели конкурса за изгрждането на купола на църквата , а следващата година започва строителството, което продължава 16 години. Интересното е ,че куполът е построен без поддържащо скеле.Изградени са два купола един в друг, като единият подържа другия , а тухлите на вътрешния се подреждат зигзагообразно при зидането за да се застъпят и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на ранния Ренесанс. За строителството са използвани 4 милиона тухли , тежащи около 1500тона!? Продължаваме покрай двореца на Медичите и от там към галерията на Академията. Докато чакаме на опашката хапваме и по един сладолед с фрути ди бошко / горски плодове/ и влизаме.

Безпорната атракция е статуята Давид на Микеланджело.

Високата 5.18 м. статуя изобразява героя от стария завет, който е убил могъщия гигант и вожд Голиат само с един камък от прашката си.През 1504г. когато е завършена статуята е поставена пред Палацо дел Синьория, където е било седалището на местното правителство.Тя започва да символизира смелостта на Флорентинската република и непримиримият поглед на Давид е насочен към Рим. Излизаме от галерията и този път сме раз троени в исканията си. Жена ми и дъщеря ми се отправят към Санта Мария Новела. Десито и Райчо се качват на купола на Брунелески , а аз, Тихчо и Алек ще мързелуваме в отсрещното кафене.

След час всеки е изпълнил мисията си. Всички щастливи се отправяме към хотела за малко почивка ,защото денят все още не е приключил . Според мен всеки град трябва да се види по възможност както през деня , така и вечер или през нощта. Спомням си как изглеждаше Виена осветена вечерта преди Коледа, нещо подобно бях замислил и сега , но не предполагах , че ще е толкова хубаво и красиво. И така, изкачете се на площад Микеланджело, намира се на хълм от страната на двореца Пити , усилията си заслужават , защото гледките са наистина невероятни.

Така и не усетихме, че близо час и половина сме правили снимки и сме се любували на нощна Флоренция…

А знаете ли как завърши този ден , ами на тарасата на ресторанта на хотела , на чашка нашенска биричка!!!

Посрещам утрото гледайки Арно. Закуска и бързаме, защото предстои напрегнат ден. Започваме в 8 и 30 от

Капела Медичи,

виждаме гробниците на Лоренцо и Джулиано Медичи и скулптурните шедьоври на Микеланджело „ Утро и Здрач” и „ Ден и Нощ”. В 10 без 5 сме пред

Уфици

Имаме среща с нашия екскурзовод Славомир. Не искам да правя реклама , а само да благодаря на Руал травел, че ни дадоха негови координати,останалото свършихме сами. Благодаря и на Славомир за увлекателния разказ и чудесните моменти в галерията. Щом децата не се откъснаха от него, а искаха да чуят всичко ,което им казваше… За творбите вътре не искам да се повтарям, а само да пожелая на всеки , който има въжможност да ги види!!!

Естественият завършек на срещата ни с него беше обяд в една пицария на чаша просеко и вкусна пица!

Не се разминахме и този ден с изкачването на една куличка . Този път това беше

кулата на Джото

Прословутата камбанария е построена по планове на Джото през 1334г. Самият той е погребан в Църквата Санта Мария дел Фиоре.

Гледка от кулата, Флоренция

Гледка от кулата

Оставаше ни време и за

двореца Питти

Нямаше как да го разминем, защото в момента имаше изложба на Караваджо един от основоположниците на барока в живописта с въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон. След тъмните краски от картините на Караваджо ни оставаше да се полюбуваме и на

градините Боболи

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Не бяха минали и пет минути от нашата разходка и с ужас остановихме рояците комари , които ни подгониха. Е , не сме всеки ден тук и издържахме атаките, но господа флорентинци за другия път да си напръскате…

Градините Боболи, Флоренция

Градините Боболи

Вечерта премина в наслада от разходките по малките и големите улички, влизахме тук и там, бяхме до къщата на Данте, до малката църквичка ,където е погребана Беатриче Портинари и къде ли още не… На никой не му се искаше да свършва тази приказка , но нали пък може би ще дойде и нова, да сме живи и здрави!!

За обратния път през Падуа и Загреб ще напиша , някой друг път . След Флоренция просто всичко бледнее.

А ето и нашата равносметка. За 11 дни изминахме 4010км.Изпълнихме програмата си на 100% и сбъднахме много от нашите мечти. Изводите които си направих от това първо организирано самостоятелно пътуване са следните.

  1. Изисква се много добра подготовка за избиране и запознаване с маршрутите.
  2. Навигацията е 99% задължителна.
  3. Пътуването с добри приятели и винаги за предпочитане.
  4. Резервирането на хотели през booking.com е 100% сигурно и носи доста предимства.
  5. Когато се върнеш , ако не споделиш или не напишеш за твоето пътуване значи не ти е било кеф , а на всички нас ни беше много , много хубаво!

НЕДЕЛЧО

Нещо като послепис към Стойчо: Не е ли време да отчетем тази „пътеписна” година по на чаша бира?*

Край

Автор: Неделчо Чешмеджиев

Снимки: авторът

*Крайно време е 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Италия– на картата:

Италия

3 коментара

Switch to mobile version