Archive for ноември 10th, 2010

Ное. 10 2010

Страх и ужас в Иран (1)

Днес, нали вече ни хакнаха, реших, че днешният пътепис може да бъде кратичък, но за сметка на това – с обещаващо начало 🙂


Приятно четене:

Страх и ужас в Иран

част първа

Първото ми пътуване за Иран се осъществи 2006г. Точно по това време медиите гръмнаха с новината, че САЩ ще нападне Иран. Бях само на 21г. и ме беше бъзе даже от сянката ми. Когато казаха на приятелките ми, че ще пътувам за Иран, те започнаха да ме молят и убеждават да не ходя, защото „със сигурност ще умреш”.

Imam Khomeini International Airport (IKA), Иран

Страх, не страх, заминах! Нямах избор, тъй като трябваше да придружавам баща ми. Та попрочетох нещо в интернет, осведомих се уж, стегнахме куфарите, хвърлих 3 забрадки (сещайте се-три от онези прозрачни модерни леопардови и тигрови шалчета) в чантата, казах си „Мечка страх, мен не страх” и „Ако ни убият, най-малкото ще влезнем в историята” и тръгнахме за Истанбул.

Още при чекирането на багажа на гишето на Iran Air ме попитаха дали преди това съм била там и деликатно ме предупредиха, че трябва да се забуля още при качването в самолета. Е, дорева ми се! Но го направих!

Това, което завинаги ще се отпечата в съзнанието ми обаче, са първите секудни на Иранска земя. Защо ли?Ами защото попаднах във филм на ужасите.

В момента, в който самолетът кацна, вниманието ми привлякоха десетки тичащи буквално покрай пистите хора. Когато се вгледах по-добре в тях с ужас осъзнах, че това са военни, нарамили автомати. Близо до административната сграда на летището се виждаха хеликоптери готови да излетят. И знаете ли коя беше първата ми мисъл?Че САЩ са нападнали Иран и ние сме в центъра на този ад. С подкосени крака слезнах от самолета.

Тогава обаче се разигра епизод 2 от моят филм на ужасите. Един човек държащ табелка с нашите имена ни отведе. Отведе ни в помещение, което представляваше малка стаича, с овехтели мебели, помоли ни да седнем и ни сервира чай. Не се представи, само ни каза „Следвайте ме”, „Седнете”, „Заповядайте” и „Дайте си паспортите”. Ами дадохме му ги!

Единственото, което успях да кажа на баща ми бе: „Баща ми, стиска ли ти да отпиеш от чая?”

Е това, което за мен беше филм на ужасите се оказа нещо не много страшно: човекът бе изпратен от хората, които щяхме да посетим, но съответно никой не ни беше предупредил и беше ни въвел в CIP (commercial important person) сектора за да ни вземе визи, а летището временно се било използвало и като военно, защото новото летище Имам Хомейни в покрайнините на Техеран не било готово! Ами, те защо не ги пишат тези неща в google, а трябва на мен да ми излизат ангелите и дяволите дори?

Това е началото на първото ми пътуване… Очаквайте продължение на това, какви странни и интересни неща ми се случиха през следващите 5 пътувания!

Очаквайте продължението

Автор: Пънар Кязим

10 коментара

Ное. 10 2010

Косова е Сърбия ;-) (майтап бе, Уили!)

Днешният пътепис не ни беше изпратен по обичайния за сайта начин (ето как е правилният начин за публикуване на пътеписи) – вместо това, авторите на пътеписа решиха да заобиколят „редакцията“ ни и го публикуваха директно в сайта (или с други думи го хакнаха). Пътеписът по-долу вероятно е продукт на нездрав мокър сън, но … и това е вид секс;-) а не сме ние хората, които да определят сексуалната ориентация на авторите, читателите и изобщо хората. Заглавието на пътеписа е преведено на български, а подзагалвието е коментарът на Алф 😉

Приятно четене:

Косова е Сърбия 😉

(майтап бе, Уили!)

Послепис от Стойчо:

Радвам се, че сайтът ни става популярен, но все пак подобни разкази са подходящи за футболен стадион

Снимка: Три корни

Истината е, че ако хората, старали се да хакват сайта ни, бяха употребили мозъчните си гънки да напишат и да ни пратят пътепис по темата, щяха да имат по-сериозни шансове да останат в историята на интернет, а и в историята на собствената си страна, която очевидно демонстративно обичат

Благодаря ви, че четете Пътуване до… (Patepis..com) 🙂

За читателите през четци: Кликнете на статията, сложил съм снимки, полезени за разбирането на смисъла ѝ 🙂

4 коментара

Switch to mobile version