Archive for октомври 1st, 2010

окт. 01 2010

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Днес няма да хойкаме надалеч – ще отскочим до Пловдив за един рокеркси събор. Пригответе се за много газ и пилене на гуми! 🙂 Приятно четене:

Пловдив – първото ни пътуване за годината

Да планираш пътуване с мотор в средата на март, пък дори и само до Пловдив е доста амбиционо начинание. Вероятността да се провали е поне 80 процента. Вероятността здраво да береш студ е 100. Седмица преди начинанието ежедневно се следи прогнозата за времето от поне три независими източника и резултатите се сверяват поне в три града. В случая Варна, Бургас и Пловдив. Ангажират се добри приятели, който да намерят хубав и не скъп хотел и ако всички тези фактори по някаква огромна случайност и заради небивал късмет се нагодят, се доизясняват само подробностите около дъждобрани и броя на катовете дрехи, които могат да се поберат под якето и панталона и първото каране за годината най-после се случва.
Нашият късмет в този случай не ни изневери и за час. Ако изключим отвратителният страничен вятър, между Айтос и Карнобат, който може буквално да те измести от пътя. След Карнобат ветрищата поутихнаха и пътуването в пролетния преди обед стана каквото трябва да е – много приятно.
Колкото и да му се иска на човек да пътува, трябва и някакъв повод. Тръгнахме за Пловдив, заради Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, организирано от фирми, които търгуват с мотори и екипировка в една от палатите на пловдивското панаирно градче. Такива фирми в България все още има малко, но организацията на изложението беше много добра, а най-интересни бяха съпътстващите събития и най-вече стънт демонстрациите на световно известния мото казскадьор Angyal Zoltan. За мен е световно неизвестен, но това е защото съм незаинтересована и непросветена возеща се.
Както казах, късметът беше неотлъчно с нас този уикенд и ние пристигнахме в Пловдив в очакваното време и в чудесно настроение.
Била съм в Пловдив много много отдавна. Помня, че дядо ми ме беше завел, на панаира, когато беше изложението на селскостопанска техника. Помня и, че ми беше интересено, но спомените ми стигат до там. Макар и празно и безлюдно панаирното градче ми хареса. Още повече ми хареса тази стопляща сърцето гледка.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Пловдив, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г, панаирното градче.

Калоян вече беше пристигнал от Бургас и докато се намерим с нашия домакин Манол и останалата част от бургаската група, стана време и за Ангиол Золтан и чудесата, които той прави с и на мотора си. Всички присъстващи се стекоха към огражденията пред палата номер шест, а малкото не до там заинтересовани и предимно гладни посетители се възползвахме да заемем ограничените места до масите на двете капанчета. Освен, че бях гладна, като…овца / бяха пости/ другата причина да не се натъпча край огражденията беше, че високо над залата имаше огромен екран, на който се виждаше случващото се. Освен това имам и чудесен оператор, който отдавна е доказал способността си да прави хубави снимки, особенно, когато става дума за заснимане на мотори.

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

Пловдив, Angyal Zoltan, Феър Мото Шоу 19– 21 март 2010 г

След представлението, което Золтан направи влязохме да разгледаме изложението и се отправихме към хотела. Манол се беше погрижил чудесно за намирането на места за спане. Хотелът се намираше много близо до гребния канал, в чудесна гориста местност. Наредихме моторите пред входа, бързичко разтоварихме багажа и най-после свалихме мотористката екипировка. Навлечена и в тия дрехи се чуствам гъвкава точно, колкото Шварценегер в ролята му на терминатор.
Манол, Еленка и двамата им сина дойдоха с нас до хотела и после всички в купом тръгнахме по гребния канал, към едно от заведенята, които се намират в околността. Гребният канал в Пловдив е чудесно място за спорт и разходки, нищо, че изречението звучи, като от стара рекламна социалнистическа брошура.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал.

Настъпващата вечер беше топла за март и край нас пловдивчани и гостите им се разхождаха, караха ролери и колелета, а някои от тях даже гребяха в канала строго надзиравани от Румяна Нейкова.

Пловдив, гребният канал.

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Пловдив, гребният канал

Още вечерта, докато вървяхме сред хората покрай канала ми направи впечатление, колко добре изглеждат пловдивчанки. Срам за варненки, но тук, масата от млади момичета по улиците е с вид на неуспяла чалга певица, докато младите жени в Пловдив ми се видяха облечени премерено и с вкус.
Към хотела се прибрахме по-късно по същия път. Разходката край гребния канал и през нощта е пак така приятна, както и денем.
На другия ден преди да потеглим за Варна бяхме запланували да видим стария град и тепетата, но първо направихме една приятна и продължителна закуска, а аз имах време да разгледам по-обстойно двора и басейна на хотела. У мен упорито остава усещането, че част от българските хотелиери явно се изживяват и като интериорни дизайнери. Имат високо мнение за собствения си вкус и преценка или им се свидят едни пари ли, не знам, обаче резултатът, ако не е дразнещ или направо плачевен е доста смешен.
В светещият надпис с името на хотела се загледах още вечерта, докато се прибирахме в тъмното и нямаше как да го пропусна. На български името на хотела е Джия Бийч, на латиница и неясно на кой език някой го беше изписал Djia. Даже моите ограничени познания по чужди езици някак ми подсказват, че не е точно това начина за изписване. И ако това може да мине в някаква особена графа “ въпрос на гледна точка“, за мен, открита проява на лош вкус е използването на английската дума в българското име на български хотел. И понеже е beach, не може без басеин, разбира се. На дъното на басеина, пък не може без мозайка. Не помня какво изобразяваше, но помня зациментираните в единя край на басеина делви, от които течеше вода в басеина. Тук се правели много сватби ни казаха Манол и Елена. И вярно, на поляната до басеина все още имаше арка с изкуствени цветя по нея. Фантазията не ми стига, до какви ли висоти се достига в такива моменти. По тревата около басеина са масите на лятната градина, а те пък са заобиколени от зид, с ниши в него. Ако някой се чуди, защо, ами за да могат да бъдат наредени в тях “ скулптури“ от тия, дето се правят от намерени в гората клони и дървета. На местата за които дърветата от гората не са стигнали имаше дърворезби. На двете колони пред вратата на хотела имаше лъвове, за къде без тях и май някакъв светец в добавка. Въобще, всичко което в някой момент явно се е спряло пред погледа на собствениците в същия тоя момент е било наместено някъде по територията на хотела и резултатът е кич и безвкусица до най-горната керемида. Стаите бяха приятно изключение от това разточителство. Единствената проява на творчески полет в интериора им беше полуголата африканка, която ме гледаше от мозайката на стената в банята. Все пак, трябва да има последователност – мозайка в басеина, мозайка в баните.
На нашите хора, с моторите, явно декорацията на хотела не им се е видяла достатъчна и те бързо, бързо запълниха празнините.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

Пловдив. Последен щрих към екстериора на хотела.

И за да не остана само със забележки, цените в хотела бяха разумни, а сервитьорките и администраторките много мили и услужливи.

Посещението ни в Пловдив завърши с разходка в стария град. По пътя натам влязохме в шекер дюкяна на Джумая джамия и за минути се върнах година назад. Сякаш пак бях из истанбулските улички и надничах в преливащите от стока магазинчета.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

Пловдив, Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия.

От Хюдавендигяр , известна повече като Джумая джамия, поехме на посоки по калдаръма, лакътушейки между старите къщи. Вървях и не можех да сваля поглед от цветните възрожденски фасади и от украсите покрай прозорците и вратите. Това беше моята част от пътуването. Мога с дни да се изгубя из тесните стръмни улички в стария Пловдив. Да ровя с часове из антикварните магазинчета или просто да седя някъде и да гледам на града от високо.

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив

Пловдив – Старият град

Пловдив – Старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, старият град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

Пловдив, антикварен магазин в стария град

И тук, отново ми направи впечатление, колко стилни и елегантни са пловдивчанки, направо радост за окото.За съжаление времето ни в Пловдив изтичаше и не ни оставаше нищо друго, освен да поемаме отново за Варна, радвайки се на чудесния подарък, който ни направи топлия мартенски уикенд.

Пловдив, старият град.

Пловдив, старият град.

Автор: Ренета Костадинова

Снимки: авторът

Още снимки от Пловдив:

No responses yet

Switch to mobile version