Archive for август 4th, 2010

авг. 04 2010

Гърция: Ден първи:И нека приключението да започне!

Ще се раходим днес до Гърция. Надявам се да имаме достатъчно бензин 😉 Водач ще ни бъде Адриана.

Приятно четене:

Гърция

Ден първи:И нека приключението да започне!

Бях обещала пътепис, но все не оставаше време. Дали не съм забравила подробностите… Едва ли! Такова нещо забравя ли се!? И така…

Да ви запозная с участниците в това приключение:

YAMAHA TDM (Там Dокъдето Мечтаем)

НИКИ – водач и организатор, добър стратег и компетент по всякакви въпроси… с чаровна усмивка се оправя с всяка ситуация…
ЦАНКО – рокер , сърфист, скиор и още какво ли не… въпреки своята половинвековна автобиография е вечното момче на групата… Дай Боже всекиму!
НИНА – половинката на Цанко още от детските му години, „заразена” със същия младежки дух и нестихваща жажда за приключения…
ГАБРОВЕЦА – най-достойния последовател на предците си… с неподръжаемото си чувство за хумор гарнирано с най-закачливата усмивка на света … Денислав…
СВЕТЛьО – в огромната осанка на това момче е скрита една добра душа… а зад тихото му присъствие – реплики точно в целта с фино чувство за хумор…
ЕЛЕНА – завладява с първичния си вроден чар и непринуденост… Сладка бърборана (то за това и Светльо си трае J))))
ПАВКАТА – сексимвола на групата… (и не само, поради това че работи в ЕrotikTV ;))) Господ, когато раздавал на него дал с шепи все готини неща… :))))
ТОДОР – Мъжът, на който съм му приготвила орден за храброст и две чужди невести за награда, че толкова години упорито и с любов ме търпи около себе си… :))))
АДРИАНА – невъзможна за описване! :)))))))))))) и трудна за улавяне от обектива… :))))
И нека приключението да започне!
Ден Първи 🙂
Тръгвайки късно от София си движехме спокойно… Ямахата, притисната от тежестта на три куфара блещеше светлини чак до звездите… Кратка почивка… крайпътно заведение, чай, сандвич, телефонни разговори с приятелите и отново на път… Пристигнахме в полунощ в заспалото малко градче Петрич. Ухаеше на люляк… Чакаха ни! Набързо прeспиване и нетърпение да потеглим отново на път… Но преди това кафе /евтино/ и шкембе чорба /като за последно/ на центъра на измитото от снощния дъжд китно градче… Разгръщане на картите и последни уточнения преди път… Росни, росни потегляме!
На границата срещу една лична карта митничарите любезно ни попитаха „За къде!? – Халкидики – Чадъри носите ли!? – Не! Носим си Слънце!!!” С усмивки ни изпроводиха, а ние пък много се смяхме, когато усетихме, че бяхме забравили да си свалим и каските при „митническата проверка”… Но нали сме в Европа-та!

Времето хладно… Чудесно за път! Развъртах се внимателно и щраках с очички… Щрак – тук хубав път, щрак – там, цветни храсти край пътя, щрак – красота, щрак – простор, щрак – една усмихната баба слязла от колелото си и ни поздравява, щрак – на огромна стена изписано на български „Обичам те, Ева”…

Колоната с мотори летеше по гладкия асфалт, надминавана от време на време от някой гръцки рокер по тениска и развети коси /чак да му завидиш/… Очакваше ни среща с тримата „отшелници” заточили се 2 дни преди нас в Солун, мъчейки се по плажовете и кръчмите му… :)))) Ето и фото-доказателства за това лично от Светльо и Елена, а за градчето ще питате да ви разкаже сладкодумния Габровец. Мен ме къпа само солунски дъжд, но колко ли хора биха се похвалили и с това!?

Ето тук… Събрахме се!!!

Няколко думи след срещата и вече първият ръкав на Халкидики /баровския/ отпадна от маршрута… Та нали всички живеем в такива баровски квартали – Банкя, Подуене, Ботевград, Габрово, Летница…” J)))) какво, което не сме виждали могат да ни покажат… Дивите ни души теглеха към девствената природа на средния ръкав на Халкидики… Там бяхме и наели къщичка край морето… кокетна, с красив подреден двор, простор, барбекю…

Но само разтоварихме моторите и отново на път… Обиколка на полуострова! Ех, какво ни очакваше само… По такова шосе с кеф да летиш… Виещият се път с много завои правеше удоволствието пълно!

Съчетанието между планина и море е най-страхотното нещо в Гърция… Обърнеш се на ляво от пътя – море, на дясно – планина… Морето се слива с хоризонта и създава усещането за безкрай….

Въпреки, че на много от местата скалния им „масив” е, като че ли Зевс е разчиствал градината на Олимп от камъни и ги е разхвърлял по цяла Гърция, но обрасли с мъх и заобиколени от непокътната зеленина наистина са райска гледка… Там, където имаше отбивки от пътя спирахме за да се насладим на ширналата се красива панорама…

От тази дивна красота ли, от що ли, но нещо в коремите ни застърга и потърсихме спасение в първата отбивка към едно курортно селце… То рокер да оставиш само на духовна храна!? ;)))) Та така в първото капанче… за гируси – „Самурай Гирус”… Доволни усмивки, коктейл с традиционно узо и лимон за отскок – почерпка!
Елена с естествения си чар и смесица от гръцки и английски (глада ни прави полиглотиJ))))) ни уреди със симпатиите на кръчмаря и огромни порции със забодено кебапче бонус върху тях… И гръцката биричка ни дойде добре, но разходката по крайбрежието още повече…

В Гърция всичко е цъфтящо /без икономиката им, казват… само дето ние не го усетихме/…

Лазурното море и слънчеви плажове с палмови чадъри, придаваха естествена екзотичност на красивите местенца…

И отново на моторите! За да видим…
Един невероятно красив залив с акустирали кораби…

Ето и един мераклия рокер, запален от мисълта да се снима точно до вълните, потъвайки в пясъците заедно с половин тонната си машина… ;))))

Жените стават само да дават акъл…

… а Приятелите в нужда се познават!

Срещнахме и един невероятно мил грък, който се качи на колата си и пропътува доста път с нас, за да ни оправи от залутването… И ни изведе на това красиво местенце… С още по красив залез!

Очакваше ни и един голям пазар… И една Вечер със салати, барбекю от спец Цанко, узо, смях, закачки… и още нещо!
И една сладка умора с нетърпеливо очакване на… Утре! J))))
Следва продължение… ;)))))
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Гърция:

3 коментара

Switch to mobile version