Archive for август 2nd, 2010

авг. 02 2010

Кътчета от България: Дряновският манастир

Днес няма да се мотаем надалеч, а ще отидем до едно от любимите ми места в България – Дряновския манастир. Водач ще ни бъде Вили.

Приятно четене:

Кътчета от България: Дряновският манастир

Преди около две седмици, както вкъщи си вечеряхме на фона на „По света и у нас“, чуваме една неприятна новина: „Паметникът на свободата на връх Шипка може да остане неохраняем, тъй като следващата седмица ще бъде свалена полицейската охрана.“
И това, което най-напред си помислихме и изкоментирахме, беше, че в такъв случай не след много дълго на Шипка вероятно ще има само руини. Със сигурност „прибрани“ хора ще приберат в частните си колекции реликвите от паметника, даже топовете около него, а околността ще запустее. И понеже към момента всички у дома сме много заети, а отпуските ни се очертават чак към есента, си пожелах, тогава все още да не е късно и да се организираме да посетим „за последно, може би“ /дано греша!/ това свято за България място.

Но нали сте чували приказката „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне.“ 😉
Е, 5-6 дена по-късно, случайно /ли?/ в очите ми се навря една обява за двудневна екскурзия до връх Шипка, при това в дните събота и неделя, и то само след три дена.
Хе-хеее… тоя път явно „отгоре“ са ми таксували заявката като експресна 😉
Всъщност аз много не си падам по груповите екскурзии, предпочитам сама да си организирам хойканията, но понякога се съгласявам с твърдението, че целта оправдавала средствата. В случая, „средствата“ като „начин“ 🙂
А то беше, знаете, една такава гадна, лепкава жега тия днии… и на моите вкъщи хич не им се мърда никъдее… а на шантавото Аз му се ходии 😉
Оказа се, че има достатъчно записали се, за да се осъществи начинанието, и в събота сутринта, още по негорещо, отивам на мястото, откъдето да се товарим в автобуса. Който пък се оказа много комфортен, климатизиран, и изобщо беше си „6“ 🙂
Аа-маа… лее-леее… к’во става тука бе?… Да не съм се объркала нещо? Пенсионерски клуб ли съм нацелила?… ‘ми че то май са само хора на сериозна възраст?… А, разгеле, появиха се и 3-4 девойки и един тийнейджър с майка си. Другите, повечето, без майтап – от 60 нагоре! Е, няма лошо де, ама нали за връх Шипка говорим?
Тръгнахме. Аз съм доволна, защото любимата ми най-задна седалка /с 4-те места/ се оказва само моя! И още един „плюс“, който мнооого ми допадна – предполагам, че поради възрастта на хората, но през цялото пътуване /слава Богу!/ нямаше никаква чалга, а само шлагери отпреди двайсетина и повечко години. А това определено мога да го слушам 🙂 Чалга, обаче, твърдо нье! 🙂 Не се наложи да опра до плеърчето 😉
По пътя, естествено, имаше 20-30 минутна почивка за кафе и т.н., а първата ни спирка по програма беше

Дряновският манастир

P1080373

Дряновският манастир

P1080392

Дряновският манастир и река Дряновска

Този манастир го знам вече наизуст! Сигурно поне 10 пъти съм била там. Има история в него; за човек, който попада там за пръв път, вероятно ще е интересно.
Няколко думички ли? Хубаво 🙂
Дряновският манастир е основан в края на 12-ти началото на 13-ти век, като отначало се е намирал на около 2 км на север от сегашния комплекс. През 14-ти век манастирът давал подслон на много монаси, но към края на същия век бил разрушен от турците. Скоро го изградили наново, но и него го сполетяла същата участ. На днешното си място манастирът е построен през 17-ти век. По това време там било създадено и килийно училище, а през 1783-1793 год. монасите направили и препис на Паисиевата „История славяноболгарска“.
Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на нашия народ за национална свобода по време на турското робство. В манастира честичко се отбивал и Левски, а по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро превърнали Светата обител в своя крепост. За жалост четниците устояли на напора на башибозушките орди и многобройната турска войска само девет дена. Били избити, а манастирът – опожарен. И като съща птица феникс пак се възродил, т.е. отново бил построен. После, през 1897 год. е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници, която може да се види и днес.

P1080378

Дряновският манастир - Костницата

За който се интересува, в НЕТ-а също има информация.
Дряновският манастир си има и музей. Една от колекциите включва и находки от неолита, намерени в пещерата „Бачо Киро“, а също и експозиция, която показва историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Манастирът е един от 100-те национални туристически обекта.

P1080384

Дряновският манастир

P1080399

Дряновският манастир - Кръщене в църквата

P1080403

Дряновският манастир - църквата, интериор

P1080404

Дряновският манастир - полилей в църквата

Но с всяко мое посещение на този манастир, за съжаление, все повече се затвърждава мнението ми, че много се е комерсиализирал и хората, които се отбиват там, го правят по-скоро, за да се забавляват.

P1080397

Скалите над Дряновския манастир

Иначе самото място е живописно с тези скали отгоре, с шумолящата река покрай манастира, с пещерата Бачо Киро в съседство. Пътят до него е добър, но „мегдана“ с магазинчетата отпред, хотелската част, ресторанта, заведенията покрай реката по пътя за пещерата, всички тия паркирани навсякъде коли… И, за атракция ли, от любов някаква ли, но монасите са си завъдили и две понита, освен пернатите, нехвъркати душици /кокошчици, юрдечки и т.н./. А може би за радост на малките мирянчета? Хммм…

Е, за вас не знам, но на мен всичко това ми се струва малко странно за света обител… ама мое си мнение 🙂

P1080377

Дряновският манастир - Понитата атракция ли са? :)

P1080385

Дряновският манастир - към пещерата Бачо Киро

P1080413

Дряновският манастир - част от двора пред хотелската част

P1080417

Дряновският манастир - сувенири, джунджурийки... алъш-веришът да върви :)

Явно имахме късмет с екскурзоводката, защото жената беше освен добре организирана и компетентна, и много сладкодумна. Направи ми впечатление още докато разказваше за Дряново и манастира, за живота и делото на майстор Колю Фичето, родом от Дряновско.
Според официалните сведения Уста Колю Фичето /от арабски „устаз“ – майстор/ е бил неграмотен и самоук, но просто много талантлив строител. Последните проучвания на живота и делото му, обаче, показват, че не е точно така. Действително той е започнал като чирак още на десет годишна възраст, но с течение на времето преминал през всички задължителни етапи на занаята, докато получи титлата „майстор“. Освен в Бълагария е работил и в чужбина, където също се е учил от тамошните архитекти и строители. Говорел е и няколко чужди езика.
Няма смисъл да се опитвам да преразказвам беседата на екскурзоводката, но ми беше много интересно и това ме подтикна да ровна из Интернет после. Изнамерих една също доста интересна статия за майстор Колю Фичето, от която ви предлагам само част от заключението:
„Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската (респективно Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, както е видно от собствените му реализации. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам и с вещина е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Ползвал се е от три чужди езика, необходими за договаряне на сгради при работата му извън българските земи.
Необходимо е да сложим най-после точка на насажданата волно или неволно повече от сто години представа за него като за „самоук“, „неграмотен“, „полуграмотен“, „прост майстор зидар“ и пр. и пр. Архитект Никола Фичев не е бил нищо от това. Той е професионално образован, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща за свободата и просперитета на своя народ. Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек. С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане.“

Цялата статия е на адрес:
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1800_K_Ficheto/index.htm

Следващата спирка беше в ранния следобед на паркинга в подножието на връх Шипка. Но за моето епично изкачване на върха ще разкажа следващия път 😉
Виждали ли сте рекламата за България по сателитната телевизия?
Клипчето завършва с думите: Bulgaria – Easy to find
И аз мисля така. А вие? 😉

Автор: Вили

Снимки: авторът

No responses yet

Switch to mobile version