Archive for юли 14th, 2010

юли 14 2010

Към Европа с влака (5): Лондон

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге, а сега продължаваме към Лондон.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част пета

Лондон

22.12.2009 г.

Сутринта станах оправих си багажа, закусих и се сбогувах със Зори и Жоро. Всичко тръгна добре, качих се на време в метрото, стигнах на време на гарата и трябваше да чакам влака. По план влакът трябваше да е на гарата в 9.50 ч. Аз бях там 10 минути по-рано. Странно защо обаче влака го нямаше на таблото с разписанието. След всякакви препращания към най-различни места, се озовах на Информация-международни влакове. Там от 2 гишета работеше едно и то доста мудно. Доста изнервен дочаках моя ред и попитах кога евентуално ще мога да си хвана следващия влак за Ротердам. Разбира се, както си вървеше деня зле, така си и продължи- всички влакове за Холандия били спрени.

Тъкмо тръгнах да излизам от информационното бюро и служителят някак си се сети, че имало някакъв влак с два часа закъснение, който единствен щял да продължи към Холандия. Реших че каквото и да става ще хвана този влак и че все още имам шанс да успея за ферибота в 14.00 ч. На информацията на частната фирма която обслужваше линията на този влак ми казаха, че нямам никакъв шанс да стигна преди това време в Ротердам, но слава богу отново бяха сбъркали. В крайна сметка най-накрая този ден имах доста късмет, тъй като влакът ми стигна точно навреме в Ротердам(където го спряха и слязоха всички хора, въпреки че беше за Амстердам), където трябваше да сляза и успешно в 13.45 ч.

Пристихнах на

Хук ван Холанд-пристанището откъдето ми тръгваше ферибота.

Въпреки притесненията ми как ще се оправя с билета , бях готов за 5 минутки и се качих щастлив на ферибота. Във ферибота беше пълна скука, 8-9 часа седях на някакъв стол и се чудих какво да правя. Накрая вечерта успешно пристигнах към 9 вечерта в

английското пристанище Харвик.

Тук ме очакваха поредните интересни събития свързани с моето пътуавне този ден. На митницата където за първи път в ЕС ми се случваше паспортна проверка, най-нормално си минах през гишето за граждани на съюза. Когато митничарят видя че съм от България явно реши че това е някакво много лошо място и задължително трябва да ме провери. И така, човекът почна да ме разпитва откъде съм, защо отивам в Лондон, при кого ще ходя, на кой адрес-това предизвика доста подозрения в него че не знам на кой адрес ще съм и въпреки че му обясних, че ще ме чакат на гарата той каза че няма как да ме пусне. Междувременно за половин минута извади багажа който си го бях прибирал половин час. Накрая след като се обадих на Вили, при която трябваше да спя, тя му обясни за адреса и митничаря ми се усмихна все едно сме първи приятели и ми пожела приятно изкарване на празниците.

Взех си влака за Лондон, където пристигнах в 10.30 ч. На гарата ме очакваше поредната изненада оказа се, че нормален билет за метрото струва 4 паунда, или по някаква проста сметка, около 9 лв. Какво да се прави, англичаните са си богати хора. След още около 1 час път с метрото прекачвания из различните линии стигнах до станцията където ме чакаше Инна-сестрата на Вили, която ме закара с кола до тях. Най-накрая се видяхме и с Вили и обсъдихме как сме и какво се случва с всеки от нас.

23.12.2009 г.

Този ден се понаспах. Запознах се с майката на Вили и Инна, както и с приятеля на Инна-Джейсън. С Вили и майка й отидохме на пазар и се поразходихме малко из квартала.

Жилищен квартал в Лондон, Великобритания

Четете по–нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version