Archive for юни 25th, 2010

юни 25 2010

Дубровник по Великден

Published by under Дубровник

Да кажа ли нещо банално за Перлата на Адриатика? Не, няма да казвам, ами четете направо:)

Дубровник по Великден

Пристигаме в Дубровник в навечерието на Великден, преизпълнени с емоции от посещението ни в Черна гора. Времето е топло и приятно – само за разходка по крайбрежната ивица, която тук-там е осветена от някой светлоразпръсквач под формата на лампи и заведения. Тъй като новите преживяваният по-често изпълват хората с енергия, вместо да им я отнемат, ние решихме, че имаме достатъчно сили да разгледаме нощен Дубровник, преди да разгледаме с подробности хотелската си стая.

За Дубровник бях чувала много и все страхотни неща и имах огромно желание да посетя този град. За съжаление попаднах там малко преди началото на сезона и първото ми впечатление направо разпердушини всичките ми високи очаквания. Излизайки от хотела и потегляйки тържествено по централната алея, се натъкнахме на нови строежи, които загрозяваха гледката неимоверно, а и затрудняваха движението – все пак за една уличка говорим. В продължение на няколко минути не срещнахме нито един човек, а аз очаквах да се препъваме в туристи и хървати на всяка крачка. Заведенията почти не работеха, а от тези, които още не бяха затворили, се чуваха шепнещи тихи гласове на изморени хора, които си пиеха вечерните питиета. Цялото това затишие толкова контрастираше с цветния и шумен ден, който бяхме прекарали, че се запитах какво толкова ще намерим да правим през останалите 3 дни в този скучен град…

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Не знам за вас, но моето първо впечатление винаги се оказва погрешно – както за хора, така и за градове. На другата сутрин нещата дойдоха на мястото си веднага, щом потеглихме с автобуса за една бърза фото разходка. А още по-добре стана, когато групата ни беше пусната да се разхожда свободно из града след кратко въведение в историята на Дубровник от страна на младата ни екскурзоводка. Изключително любопитен за мен се оказа фактът, че главната улица в стария град на Дубровник – Страдун – всъщност е изкуствено запълнена водна ивица. В историята на града могат да се срещнат къде по-вълнуващи исторически факти, но всеки се впечатлява от различни неща, както знаем. Затова не мога да ви преразкажа всичко, което ни беше споделено, а само някои откъслячни спомени, че Дубровник е бил под силно италианско влияние, че по време на Османската империя е откупил независимостта си с подкупи и като цяло не се намесва много-много във военни действия, а през 1991 е бомбардиран и претърпява поражения, за чието преодоляване по-късно ЮНЕСКО оказва подкрепа.

Дубровник, Хърватия

Дубровник

Дубровник, Хърватия

По улиците на Дубровник

Из Дубровник, Хърватия

Романтика

За да изтрия всякакво съмнение, че Дубровник не ми се е харесал, веднага

трябва да заявя недвусмислено и кратко: аз харесах Дубровник.

И тъй като започнах с голямото си разочарование от този град, чувствам се длъжна да защитя настоящето си твърдение като изложа фактите. Харесвам този град, защото носи многовековна история; защото е красив и изпълнен със свеж аромат на морски вятър и цитрусови дървета; защото има милион места, на които можеш да се разхождаш – вътре и извън крепостните стени; защото има удобен градски транспорт; защото е спокойно; защото можеш да се запилееш из улиците на стария Дубровник, да поседиш на някоя фасада, да влезеш в нечий двор, без дори да си осъзнал това, понеже няма ограда; защото е помислено за всичко и да си турист там си е истинско удоволствие. Но нека уточня нещо важно: удовлоствие е да си турист, но да имаш доста валута в джоба. Ще дам следния пример, за да прецените: първия ден обмених към 100 евро. Тези пари, обърнати в местна валута, можех да профукам само за един обяд или чифт маратонки – от най-евтините. Всичко в Дубровник – от кафето, през яденето и сувенирите, та до по-масивните подаръци, е адски скъпо. Поне за хората с нормални доходи в нашата държава. Парите също така са тази малка, но важна подробност, която обединява хърватите, туристите и техните взаимоотношения. Това май навсякъде е така, но беше изключително забавно да гледам хърватски келнер в хотел, който изглежда и се държи като английски иконом от началото на 19-ти век… Излишно е да ви казвам, че след като ние не поръчвахме, той не ни слушаше и така нашите топли взаимоотношения така и не успяха да се реализират.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

Switch to mobile version