Archive for юни 22nd, 2010

юни 22 2010

Индия, любов моя

Пътеписът днес ще бъде посветен на Индия, като нещо ми говори, че авторът е душевно-вътрешен за тази страна. Приятно четене:

Индия, любов моя

Завръщането винаги е много вдъхновяващо. Всеки път изглежда, че си бил в Индия едновременно много отдавна и никога не си си тръгвал.

Едва дочаквам да видя голямата статуя на Дурга, преди Вриндавана, на втория ден от нашето пътешествие. Разбира се, Делхи, в който кацнахме, е красив и огромен град. Той е многолик и напълно се покрива с нашето разбиране за мегаполис, но Вриндавана е мястото, към което ме тегли.

Нашата невероятна, сплотена тройка (Меги и Виктор са моите спътници) се остави Бхарат мата (Майка Индия) да я покори. Тук всичко е различно и особено интригуващо и вълнуващо. Уникални духовни преживявания. Най-сетне –

Матхура, родното място на Бог Кришна.

Това е градът, в който се намира дворецът на Камса, вуйчото на Кришна. Там, в затвора, преди повече от 5000 години, се родил Кришна Шяма Сундара, появявайки се в четириръката форма на Вишну. Той бил пренесен от баща си Васудева във Вриндавана, за да не бъде убит от вуйчо си, който се страхувал за престола си. В бурната и тъмна нощ, Васуведа пренесъл новородения Кришна през река Ямуна и тихо го оставил до леглото на Яшода (пастирка от Вриндавана), която го осиновила.

Вишрам, Индия

Привечер Вишрам гхат става много посетено място, заради арати церемонията в чест на река Ямуна, която се извършва от незапомнени времена. Приготовленията започват още след обяд. Стълбите от червен камък се измиват, всичко се почиства, за да е готово за тържествената вечер. Хората започват постепенно да идват, а маймуните стесняват кръга, за да могат по-лесно да измъкнат гирлянди и храна от поклонниците. Кравите също са поканени. Те се движат бавно и се чувстват у дома си.

Церемония на река Ямуна, Индия

Всеки новодошъл пуска по реката ладийка от бананови листа, на която се поклащат цветя, димящи благовония, шарен ориз, камфор и малка гхи лампа. Така, молитвите ни са понесени надолу по течението с малкото трепкащо огънче, пътуващо към духовното небе.Някои от поклонниците поднасят прясно мляко на Ямуна, а други, дори и много малки на години изглеждат мъдри и сериозни в желанието си да удовлетворят свещената река.

Шарени лодки с още по-шарени групи хора пристигат от отсрещният бряг. Там се намира Гокула, примамливо зелени горички, в които си е играл Кришна като малък.

Лодки по река Ямуна, Индия

Хората в Матхура са приветливи, непринудени и нямат нищо против да ги снимам за спомен.

По улиците на Матхура, Индия

Улиците са изпълнени с всякакви видове стоки, храни, напитки, музикални инструменти и всичко друго, за което можете да се сетите. Кравите се разхождат навсякъде. Те често са изрисувани с цветни бои, а рогата им са украсени с разноцветни ленти. Глъчката обикновено е толкова силна, че се налага да си крещим един на друг, за да се чуваме. Клаксоните на колите и рикшите неспирно огласят тесните улици и скоро колоритният звук се превръща в естествен фон на събитията.

Четете по–нататък>>>

One response so far

юни 22 2010

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (2): Метеора

Продължаваме с разходката на Ренета из Северна Гърция. Бяхме в Кавала с нея, а сега потегляме към Метеора. Приятно четене:

Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

част втора:

Метеора

След две нощи и един ден в Кавала поемаме към Метеора


Не се качваме на магистралата веднага, а караме покрай брега. Минаваме през няколко малки курортни селища и си харесваме заведение на самия бряг, където да си изпием кафето.

Кафе край морето, Nea Peramos, Гърция

Забавното е, че заведенията са от едната страна на пътя, а масите и столовете от другата. Запитваме се, по колко ли пъти на ден девойчето, което ни обслужва пресича улицата. Добре, че градчето е малко и улицата не е натоварена с трафик.
Пътят ни минава, край Солун. Виждам го от далече, като огромно количество бяло пране, растлано по земята да съхне на слънцето. Когато слизаме от магистралата навлизаме в планинска местност. Пътят е с хубав/какъв ли друг/ асфалт, а завоите се редят един след друг. С нетърпение надничам след всеки завой или височина, за да ги зърна колкото се може по-рано. Най-накрая

гигантските черни канари на Метеора

се показват зад поредния завой. Сега започвам да дебна за манасторите, но минава доста път, докато видя първия. Той се появява, малко преди да влезем в Каламбака. Преминаваме транзит през градчето и влизаме в Кастраки, където е къмпинга. Не мога да откъсна поглед от черните гиганти застрашително надвиснали над нас. В къмпинга има реална опастност да се пребия някъде, понеже не спирам да ги зяпам. Сред заобикалящите ги зелени хълмове и равнината под тях изправените гладки черни скали изглеждат вълшебно и съвсем не на мястото си. С Георги гадаем, какъв ли смисъл носи името Метеора. Дали означава нещо неземно, както неземен е и вида на скалите. Бързо разтоварваме багажа, разпъваме палатката и се връщаме към

Каламбака

Малкото градче, а то наистина е малко ври. По улиците, площадите, кафенетата и заведенията е пълно с хора. Млади, стари и още по стари са наизлезли от домовете си, като на манифестация. Освен местните из улиците на града е пълно с туристи.

Каламбака, Метеора, Гърция

И отново с мотори. Настаняваме се в кафене от което се разкрива чудесна гледка към единия манастир.

Метеора, Гърция

Пред нас младежи на възрастта на голямото ми дете се разправят, събират, разделят и прегрупират.

Каламбака, Метеора, Гърция

След късното вечерно кафе минаваме един „тегел“ по главната улица и се връщаме в къмпинга за гръцка салата. Малкото кръчме в къмпинга е пълно с хора. Обслужва ги един човек. Феноменално или не, но никой не чака. Сядаме, а той ни пита: “ Дринк ор ит“. “ Дринк и ит“- отговаряме и той застила хартиена покривка върху мушамата с която е покрита масата. Носи ни домашен хляб с гръцките салати, а когато приключваме с тях ни черпят с компот. На съседните маси има голяма група катерачи. Познават се веднага по обрулените от слънце и вятър лица и възлести ръце и крака.

Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version