Archive for юни 17th, 2010

юни 17 2010

Бали – необятна красота

Започнали сме явно една източна серия. Сега ще тръгнем към остров Бали, където Елена накратко ще ни разкаже за впечатленията си от Рая. Приятно четене:

Бали – необятна красота

Здравейте, искам да ви разкажа за моите впечатления от о. Бали.

За Нова година исках да отидем в някоя европейска държава, тъй като украсата и настроението са близки до нашите, а и щеше да има сняг, което си е готино за този празник, но мъжът ми се заинати, че ще ходим в Бали. Да ама на мен ми се свидеха толкова пари и се инатях, не че не ми се ходеше де, ама много пари. Накрая склоних, ще караме на хляб и сол като се върнем.

На остров Бали в Индонезия

Тръгнахме. Това беше първото ни пътуване със самолет. Казвам ви щях да скоча от самолета ако можех, толкова лошо ми беше, все пак това са 13 часа и с престоя в Истанбул още 7 часа стана ужас. Както и да е, преживяхме го.

Кацнахме на летището и ни удари жегата, Боже колко беше горещо, като в парник. НО… оттам нататък искам да ви кажа, че загубих ума и дума.

Нямаше по-хубаво място от това.
Четете по–нататък>>>

10 коментара

юни 17 2010

Сиким (Индия)

Днешният ни пътепис ще ни отведе в Индия – между Бутан и Непал. Пътеписът е част от наскоро издадената книга „Химикал, шоколад и две рупии“ на двама пътешественици-индолози Елена и Николай. Те, естествено, имат собствен блог за пътуването, а книгата можете да си купите ето тук.

Приятно четене:

Сиким (Индия)

Откъс със съкращения от пътеписа „Химикал, шоколад и две рупии“ от Елена Щерева и Николай Янков

Историите от дневниците на двама студенти по индология

Сиким

(21.03 -31.03.08)

По терлици

из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“

Семейна двойка във влака, Индия

Семейна двойка във влака


За следващото пътуване се спряхме на Сиким. Хората там се славят с изключителната си приветливост и бяхме сигурни, че нямаше върлуващи сепаратистки групировки. Освен това заради близостта на Сиким със северозиточния регион, климатичните и природни сходства с него, както и поради факта, че там също живееят етноси с тибето-бирмански произход щатът често е причисляван към компанията на „седемте сестри“. Може би затова за него също се изискваше разрешително.

Процедурите по издаването му, които напомняха тези при издаването на виза, пропускателните пунктове на границата на щата, както и коренно различните черти на служителите ни караха да се чувстваме така, сякаш наистина напускахаме пределите на Хиндустан. Ако вземем географската карта, ще се убедим, че щатът Сиким стои като странен израстък, като ненужно петно, което само разкривява инак хубавите форми на Индия. Ала обаянието на това малко колкото напръстник планинско островче, разположено в полите на Хималаите е огромно и без него Индия би се лишила от едно уникално природно бижу.

Не се сърди, човече! Индия

Не се сърди, човече!

На 21-и март потеглихме към това бижу на природата. Бяхме българската група студенти заедно с трима японци и един чех. Щеше да падне веселба, като се имат предвид различните привички на всеки от нас. Ранобудник и поспаланко, природолюбител и любител на града, такъв, който обича дървета, и друг, който има фобия от тях, флегматик и сангвиник се събраха и осмелиха да пътуват заедно, обединени от стремежа си да открият Индия. Всеки за себе си и по своему, разбира се.

На заранта се измъкнахме по терлици, за да избегнем бойните сражения по улиците. Беше Холи, празникът на пролетта, което означаваше, че неминуемо ще бъдем оцапани от горе до долу в цветни бои и ще заприличаме досущ на пъстър букет цветя. Холи е онзи индийски празник, на който всеки индиец може да ти погоди номер (в случая бледоликите се ползват с особена „привилегия“) и да се измъкне безнаказано, защото на холи всичко е „невинна шега“.

Празникът е много древен и в отколешната си форма е бил честван само от омъжени жени, които чрез него утвърждавали щастието от семейния живот. Във връзка с оплождащата сила на пролетта ритуалите по време на холи имали сексуално-еротичен привкус. Дори днес младежите пеят неприлични песни, афишират разпуснато поведение и носят предмети, недвусмислено напомнящи фалоси. Неблагоприличието на младежите се обяснява с една легенда, която разказва за древно царство, тормозено от демон на име Дхундхи. Той бил прогонен от мръсните слова на невъзпитани деца. Затова и днес на Холи са позволени всякакви волности, а в някои села това включва и консумиране на бханг – питие, богато на марихуана. Най-характерният елемент от празника е замерянето с цветна боя, а по-евтиният и достъпен начин – с пръст или кал. Участниците обикновено носят бели дрехи, за да изпъкват цветните петна по тях.

Може да се каже, че холи е празник на непослушния, трибуна на калпазанина, еманация на белята във всичките ѝ божествени аватари. Трябва да си наистина добър стратег, за да оцелееш през тези три динамични денонощия. Явно аз не бях, защото щом се качихме на влака, се почувствах в безопасност и забравих за предпазните мерки. Голяма грешка! На една от гарите оставих прозореца наполовина отворен, за да влезе малко свеж въздух. Седях и си четях книга, когато ненадейно върху мен започна да се лее цяла река от вода. Какво беше това? Помислих, че е станала авария, че се е спукала тръба. Не можех да разбера как така през прозореца нахлува вода и пълни купето ни. За секунди скокнах да затворя прозореца, но докато се добера дотам, бях прогизнал до кости, все едно съм влязъл в морето с все дрехите. В този момент видях причината за нашите несгоди – един хлапак с намацано лице и клоунска усмивка стоеше под прозореца на влака и държеше дебел маркуч. Младият „пожарникар“ се опитваше да гаси огън там, където нямаше такъв. Пожар обаче щеше да избухне в мен! Бях вир-вода, газех в огромна локва и книгата, дисковете и фотоапаратът бяха мокри.

И докато на мен ми идеше да ревна, всички до един, най-вече моите спътници, се заливаха от смях. „Е, не се сърди, нали е Холи!“

Четете по–нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version