Archive for юни 16th, 2010

юни 16 2010

За един ден на Формула 1 в Истанбул

Днешният пътепис ще бъде бърз – все пак отиваме за един ден до Истанбул, за да гледаме Формула 1 🙂 Приятно четене:

За един ден на Формула 1 в Истанбул

Това е разказ за едно ходене до пистата на Формула 1 Istanbul Park в Истанбул.

Тези които ме познават знаят че съм голям фен на Формула 1. Още миналата година се канех да отскоча до пистата в Истанбул само за един ден за състезанието, защото не ми се спеше в Истанбул : това е град в който или си отделяш една седмица или не влизай въобще. Но котка ми мина път: не си намерих достатъчно луди глави да ходят с мен, а сам не ми се ходеше.

На Формула 1 в Истанбул

На Формула 1 в Истанбул

Но тази година (благодарение на едно събиране на класа от гимназията) се оказа че един приятел се нави да изпълни моята схема. Докато дойде време за състезанието се оказа че станахме 4-ма човека.

Нарочно не си купих билети online : не исках да имам никакви предварителни харчове в случай че не успеем.

В съботата вечерта си измих колата, леганах си по-рано и бях готов да стана в 03:30 в неделя и да тръгна да събирам хората.

До 04:00 бяхме вече подминали „Скобелева майка“ на Цариградско шосе в Пловдив. Проститутките вече „работеха“ ! Пътят беше много спокоен и нямаше нито коли нито камиони. 100-120 до границата. Рахат. На границата (за моя изненада) минахме за 15 мин. Ако не трябваше да спирам за пушачите можеше и на един „дъх“ да го взема. Преди българското КПП напълних догоре на Shell-а : че не знам колко е горивото в Турция, а и имам карта на Shell. А, в бензионостанцията има и change : взех си малко турски лири за пътните такси.

От след турската граница историята е ясна :

качихме се на магистралата до Одрин и от там до Истанбул. Системата за заплащане винаги ме е изнервяла : има 3-4 начина да се плати (и съответно „коловози“ на пункта за плащане) и винаги се объркам. А и няма на английски : само турски. Ако щеш. Търсете „nakit“ : това е „в брой“. След това следват 2 часа на автопилот на 120 по трите ленти в една посока и започават да се виждат предградията на Истанбул. И прословутите гишета за плащане на магистралата. Платих към 6 лири. И трябва да си пазите бележката от Одрин.

Четете по–нататък>>>

2 коментара

юни 16 2010

Към Европа с влака (3): Брюксел

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, а за последно бяхме в Мюнхен и Тюбинген. Сега ще продължим към столицата на Европата – Брюксел. Приятно четене:

Към Европа с влака

част трета

Брюксел

18.12.2009 г. Предстоеше ми поредното голямо пътуване. След като се сбогувахме с Мони, се отправих към гарата. Влакът ми тръгна със закъснение от 10 минути, което така и не навакса и за пореден път закъснях. Слава богу закъснението поне се запази (а не увеличи) и когато слязох на гарата в Щутгарт имах по-малко от минута да намеря следващия си влак и да го хвана. Той беше до Кьолн. Влакът беше пълен и до следващата гара се бутах с цял взвод войници до вратата на вагона. Явно че не само в България се получавали такива неща, да няма места за всички. Срещу мен беше един войник с типично немската фамилия Полчински. Както и да е, на следващата гара влакът се поизпразни и успях да седна. За съжаление не уцелих най-подходящото място, тъй като от другата страна на пътеката седяха някакъв диригент на около 40 и няколко години и неособено красивата му приятелка. Това разбира се не беше проблемът, а фактът, че си мислеха, че са в спален вагон и се натискаха на седалката все едно са сами 😉 Абе, грозна гледка отвсякаде, неподхождаща на по-млади, пък камоли на тия двамата влюбени. После жената си вдигна краката на облегалката на предната седалка току върху главата на човека, който седеше там. Като цяло ми направи впечатление, че германците, а и не само те, които пътуваха по влаковете и се очаква да са доста възпитани хора според нашите разбирания, си бяха големи простаци. Даже на доста места бяха толкова неприятни пътниците че предпочитам да си пътувам в доброто старо БДЖ 🙂 . В Кьолн пристигнах навреме и бях спокоен, че ще хвана следващата си връзка, която беше в посока Брюксел. Имах доста време и поснимах величествената катедрала, която се намираше пред гарата и е една от най-хубавите в цяла Германия, а също така и един от символите на града.

Катедралата в Кьолн, Германия

Катедралата в Кьолн

На гарата ме очакваше поредната приятна изненада от немските железници, а именно че влакът ми е със закъснение 25 минутки, което разбира се докато пристигна се увеличи на 40-ина, а до Брюксел – повече от час. В Брюксел трябваше да ме чакат Зори и Жоро – познати на мама, при които вече сестра ми беше отсядала. Намерихме се повече от бързо на гарата и се отправихме към апартамента им, да си оставя нещата и да се запозная с някои от прелестите на Брюксел.

Ееех, Брюксел!!!

Та да се върна към моите си неща. След като си оставих багажа, отидохме да напазаруваме и разбира се да вземем бира.

Оказа се че едно от нещата с които е известна Белгия са бирите й. Ееееех, белгийските бири!!! Та чудех се защо почти всички бири са малки, но след като видях алкохолното им съдържание разбрах. Оставихме продуктите в апартамента и излязохме из нощен коледен Брюксел. Зори и Жоро се справят отлично като екскурзоводи. Минахме покрай кралския дворец, два от най-големите музеи, после се отправихме в посока кметството.

Брюксел по Коледа

Брюксел по Коледа

Когато пристигнахме на площада на кметството, бях възхитен. Наистина досега навсякъде беше пълно с коледна украса и празничният дух се носеше из въздуха, но тук станах свидетел на невероятно звуково-светлинно шоу. Нещо като звук и светлина, като цялата сграда на кметството беше с различни светещи тела по нея, които светеха в такт с музиката, като своеобразен еквалайзер. Освен това самата сграда беше много внушителна стара готическа сграда, с висока кула по средата. Пожелавам на всеки да се наслади поне веднъж на това шоу, което на другия ден отново се изпълняваше. След това се насочихме към някакъв коледен базар-доста голям, с греяно вино навсякъде, а също и гофрети с които белгийците са известни. Докато вървяхме срещнахме няколко магазина за шоколад. Но като казвам това не трябва да се разбира магазин, в който се продават някакви пакетирани шоколадчета. Белгия може би е най-известната страна на шоколада заедно с Швейцария. Там магазините са бутици- в тях има всякакви неща от шоколадови бонбони, през фонтани, от които тече шоколад, до различни скулптори от шоколад. На някои места най-хубавият и качествен шоколад е на скромни цени от порядъка на 80 евро за кг. Аз взех една кутийка с бонбони за подарък на Ева(приятелка, която имаше рожден ден скоро, а пък и трябваше да се видим в Лондон-освен всичко е луда фенка на шоколада). Това се оказа едно от най-сложните за мен неща, трябваше да си взема номерче, после да изчакам да дойде моят ред и чак тогава да си поръчам. След като изпихме по чаша греяно вино, се прибрахме да вечеряме и да си почина след дългия и тежък ден на път и разходки.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Switch to mobile version