Archive for юни 11th, 2010

юни 11 2010

Към Ловеч: Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера

Днешният ни петъчен пътепис ще ни отведе към Ловеч и района. Оги ще ни покаже няколко от забележителните места на близо. Приятно четене:

Към Ловеч:

Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера

Този път реших разказчето ми да е по-богато на снимки и по-бедно на думи. За това накратко ще обобщя, че тръгнахме в ранната съботна сутрин с две коли мои хора и 2 коли хора на Петър. Двете групи се отправихме по направление Ловеч, където се разделихме на два лъча, които се събраха тново на Крушуна в неделя. Антон от Димитровград също се присъедини към екипа. На пътя за гр. Ловеч минахме през с. Брестница и се отбихме до

пещера Съева дупка,

която ми бе в списъка с предпочитани места за посещение тази година.
По пътеката минахме покрай една реликва от годините на социализма а именно машината на времето, която е спряла тук – Москвич дванайсетка, подпрян с камък на задната гума, за да не си тръгне в дерето
Москвич 12
Красотите на пещера „Съева дупка“, обект номер 33 от 100 Национални Туристически Обекта в България
Пещера Съева дупка
След посещението в пещерата пристигнахме в

гр. Ловеч, срещайки се с останалите в Зоопарка,

който се намира на високото в града. Имаше интересни животни, като самия Зоопарк е наистина парк, богат на растителност и много прохладен и приятен.
Катерушка от годините на социализма, даже по-рано

Четете по–нататък>>>

No responses yet

юни 11 2010

Ek het n flag gekoop vir Vrydag

От името на Димитър Тодоров (Домосед):

От гнездото на бафаните и бурите фенове: Честито световно!

Световно първенство по футбол, Южна Африка

No responses yet

юни 11 2010

Eсенна разходка във Венеция (1)

Днешият пътепис ще ни отведе до Венеция. И т.к. започват жегите, реших че е добре да прочетем нещо по-хладно – от есента. Искам да изкажа специалните си благодарности на Емилия за наистина упоритата работа по писането и оформянето на разказа.

Приятно четене:

Eсенна разходка във Венеция

/с туристическа група ноември 2009 г./

Нямам обяснение защо е така, но върна ли се от някоя екскурзия, разтоварвам си куфара и не бързам да го прибера на постоянното му място. Стои си изправен до някоя стена в стаята и ме провокира да помисля кога пак и накъде „да хвана света”. Съобразявам се с „чергата си”, която в повечето случаи може да се нарече „шалче”. Търся в интернет някакви екскурзии към места, познати ми от филми или от снимкови албуми, по които бих искала да се разхождам и да видя градове, за които съм слушала суперлативи от моите стари и нови приятели, както и от порасналите ми вече деца и внуци.

Когато вървя по улиците на София, не подминавам витрините на туристическите агенции, по която са разлепени цветни примамливи оферти за близки и далечни пътувания. Задържам вниманието си върху една две оферти, заради които влизам в агенцията и търся повече подробности. И така реших, че ми се иска отида на някоя от тридневните екскурзии до Прага или до Буда-Пеща.

Eдин месец, след завръщането ми от Истанбул, споменах пред голямата ми дъщеря накъде смятам да се отправя при следващото ми пътуване. И да знаете само каква беше реакцията? Направо изригване на вулкан. И като повиши тон, дъщеря ми каза „А,а а не! Никаква Прага, никаква Буда-Пеща! Как можа да ти хрумне ? Ти си ходила вече там!” Взех да мънкам и да се оправдавам, че и в двата града съм ходила и то не по веднаж, но това е било толкова отдавна, преди десетки години и че сега там са настъпили такива промени, че бих искала да видя … и т.н. Обаче, не би! Дъщеря ми, с нетърпящ възражение тон, вдигна „горно До” и отсече, че трябва да отида единствено в Италия и никъде другаде. Щом тя казва Италия, Италия да бъде. И не като да не исках да пътувам до Италия, ама все си мислех, че за Италия трябва да имам много повече пари. То пак парите пак са повече, ама не чак толкова „много повече”. Повтарях си наум: „Италианският Ренесанс си е Италиански Ренесанс, ама и в Италия пармиджаното е с пари”.

Намерих една автобусна екскурзия за 5 дена, с две нощувки, с посещение на градовете Венеция, Падуа, Пиза и Флоренция, на цена, която можех да си позволя. И така, на 18 ноември 2009 г. по обяд, луксозният автобус на туристическата фирма потегли от площад „Ал. Невски” към Италия.

Пътят е много, ама повярвайте ми, много досадно дълъг за пътуване с автобус. Без междинно преспиване в хотел си е уморително дори и при ергономичните седалки на новите автобуси, ама за тази цена – толкоз. Това са си 1200 км. Наведнаж, с малки почивки по граничните пунктове и по някои бензиностанции по пътя. Има -няма 21-22 часа в път.

Първата ни цел беше Венеция.

Да знаете само колко по детски наивна представа имах как точно как ще стигнем до Венеция. Мислех си, пътуваме пътуваме по широкия път и в един момент пред очите ни ще се открие приказния град Венеция. А то се оказа съвсем различно. След напускането на магистралата, Автобусът продължи с много дълго пътуване по едни тесни провинциални пътища, докато стигнем до огромен паркинг за автобуси до малкото пристанище „Пунто Сабиони“.

От Пунто Сабиони

трябваше да вземем едно корабче, което след 45 минути щеше да ни отведе до онова известно на цял свят място, наречено Венеция. На пристанищната гара билетите до града бяха в едната посока 6.50 евро, в двете посоки 13 евро, но ако се доплатят още някакви си 3 евро, за 16 евро си купуваш едновременно двупосочен за този кораб за отиване до Венеция, връщане обратно до Пунто Сабиони, а в същото време и целодневен билет за „водните трамваи“, наричани „вапоретто”, които се движат по „Канале Гранде”.

Venecia_html_72b5689f

Пристанището за пътнически корабчета до Венеция на Пунто Сабиони

Разбира се, че всички от нашата група си закупиха от комбинирания вид , защото никой не искаше да пропусне възможността да се качва и да слиза колкото пъти си иска през деня на този уникален градски транспорт.

Четете по–нататък>>>

18 коментара

Switch to mobile version