Archive for юни 8th, 2010

юни 08 2010

Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт

Отдавна не бяхме ходили до Англия – време е да наваксаме пропуска 🙂 Людмила ще ни разведе из провинциалната Англия. Приятно четене:

Из Англия

част първа:

Стоунхендж и Лонглийт

Доживях и аз да се кача на самолет и да разгледам малко от Обединеното кралство. Целта на пътуването беше да се свърши малко работа. Работата се свърши, че даже успях и да видя едно-друго. Най-общо казано – Англия ми хареса.

Бях в околностите на Оксфорд, в разни малки китни селца. Тихо едно такова, спокойно, като се върнах тук, все едно ми гръмнаха ушите.

от самолета на излитане

Откъде да започна сега… ами нека е от началото, от самолета. Стаменова не се беше качвала в самолет до тоя момент. На летището тук всичко мина от бързо по-бързо, бяхме се чекин – нали (бахти думата) онлайн и за нула време с колегата минахме каквито проверки имаше да минаваме. Самолетът на British Airways се оказа старичък Еърбъс А319, с опърпани седалки и прилично мърляв. Само се надявах общото му състояние да не е като интериора.

След първоначалния шок и осъзнаването, че вече не съм на земята, се започна едно зяпане през прозореца… само за да видя, че цяла Европа е яко облачна… Полета си беше чудесен, но определено не ми е любимия начин на придвижване. Постоянно ме глождеше мисълта, че между мен и твърдата почва има някакви си 11 километра. Забавлявах се с екранчето с маршурта и дебнех Алпите да пъкнат отнякъде, ама не пъкнаха… Докато се нервех на облачността хапнах. Храната не беше нещо особено, но ставаше или просто аз бях твърде гладна, за да проявявам претенции. Не мога да кажа същото за закуската на връщане. Само като видях бекона и надениците и ми мина всякакъв апетит.

P3110004

P3110024

След два часа и половина кацнахме на Хийтроу, отново за нула време си взехме багажа и минахме през паспортната проверка. Сю ни взе от летището и газ към

Chalgrove, селце в околията на Оксфорд,

където ни е офиса. Очаквах, че дясното движение ще ме обърка, но нямаше такива изгледи. Обърка ме само изпреварването, така и не свикнах, до последния ден изтръпвах с това изпреварване отдясно. Тук ще вметна, че там карат много бързо. Колко бързо не знам, защото не си правих труда да обръщам милите в километри в час, но определено е бързо. Магистралите са големи, междуселските шосета – тесни. Като за кола и половина, постоянно спират да се изчакват. Или не спират, а се разминават някак. Сигурно сменят огледала през ден-два, не знам как го правят тоя номер.

Четете по–нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version